Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на шести февруари през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава Гулийкова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4546 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 21.11.2017 г. СРС, 31 с-в, по гр.д.№ 15870/17
г. е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД против Д.М.Д.-К. искове
с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 573,72 лв. за топлинна
енергия през периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. в имот с адрес: гр.София,
жк „**********, аб.№ **** със законната лихва за периода от 12.12.2016 г. до
изплащане на вземането, сумата от 20,39 лв.-мораторна лихва за периода от 15.09.2015
г. до 06.12.2016 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена на 27.12.2016 г. по гр.д.№ 72504/16 г. на СРС, 31 с-в.Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.
С определение от 01.11.2018 г. СРС е отхвърлил молбата на
Д.М.Д.-К. за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 ГПК.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата-
Д.М.Д.-К. с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон и на съществени процесуални правила.Излага твърдения, че
съдът неправилно е приел, че е доказан размера на топлинната енергия, както и
че е налице непоръчана услуга.Твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице
облигационно правоотношение между страните и е кредитирал експертизи, изготвени
въз основа на документи, които не са представени по делото.Изразява становище,
че по делото не е установено,че е изразила съгласие за прихващане със суми за
връщане за период извън процесния, и че не са представени доказателства за
изправност на уредите за измерване на топлинна енергия.Неправилно съдът е
присъдил и суми за дялово разпределение, след като ищецът основава претенцията
си на твърдения за извършен реален отчет на действително потребена енергия.Моли съда да отмени
решението и да отхвърли иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД оспорва
същата.Твърди, че същата е неоснователна, и че първоинстанционното решение е
обосновано.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ и чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.”
АД твърди, че на 12.12.2016 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.М.Д.-К. за сумата от 1 573,72 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014
г.-30.04.2016 г. и 20,39 лв.-лихва за забава от 15.09.2015 г. до 06.12.2016 г. със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Твърди, че ответницата е подала
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 72504/16 г. на
СРС, 31 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че ответницата на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а от
ДР на ЗЕ е потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден
имот- апартамент № 46 в гр.София, жк ***********.Твърди, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по
чл.150, ал.3 3Е и спрямо нея са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение
№ ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Дневник“ на 14.01.2008 г.
в сила от 13.02.2008 г.В раздел VII от ОУ, чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.В този смисъл
задължението на ответницата за дължимите от нея суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца
за доставката на топлинна енергия, като с изтичането на последния ден от месеца
ответницата е в забава.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 1 573,72
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г. за имот-апартамент апартамент № 46 в
гр.София, жк *********** и 20,39 лв.-лихва за забава от 15.09.2015 г. до
06.12.2016 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№
3084562/12.12.2016 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Д.М.Д.-К. за процесните суми.На 27.12.2016 г.
СРС, 31 с-в, по ч.гр.д.№ 72504/16 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е
подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 20.02.2017 г.Исковата молба е подадена
на 15.03.17 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 03.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, жк „***********е взело решение за сключване на договор с „Т.С.“
ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на
обща и индивидуални сметки.В списъка с етажни собственици срещу апартамент №
224 фигурира името и подписа на ответницата.
На 11.09.2002 г. е подписан договор № 307 между ЕС на жк „***********и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от нотариален акт № 62 по н.д.№ 55/09 г. Д.М.Д. е
закупила процесния апартамент от В.-И.Д.и М.Й.Д..
Със заявление-декларация вх.№ 943/12.03.2010 г. Д.М.Д. е
поискала откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***.
Представени са и документи за главен отчет за процесния
апартамент за исковия период, подписани от ответницата, както и документи за
дялово разпределение, които не са оспорени.
От заключението на техническата експертиза на в.л.Ст.Б.е
установено, че за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. начислените суми за топлинна
енергия за процесния имот по фактури са 1 874,94 лв., а след съобразяване
на изравнителните сметки сумата за топлинна енергия възлиза на 1 834,51 лв.В
сумите не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, междинни
погасявания /прихващания/ и суми за услугата „топлинно счетоводство“.Сумите са
начислени съгласно действащата нормативна уредба.Топломерът, монтиран в
абонатната станция на процесния блок е преминал последващи метрологични
проверки, касаещи процесния период /протоколите от 09.01.2013 г. и от
19.01.2015 г. и свидетелствата за проверка са представени по делото/.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице М.В. е установено, че са извършени плащания от абоната в общ размер
на 260,77 лв., с които са погасени суми по три общи фактури и една фактура от
м.05.2015 г.Общо неплатените суми за топлинна енергия възлизат на 1 573,72
лв.Законната лихва от датата на изпадане на ответницата в забава до 06.12.2016
г. възлиза на 20,39 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като
ответницата е подала възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, приети с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е
предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
В случая не е налице непоискана доставка.За топлоснабдяването на сградите
под режим на етажна собственост не се изисква съгласието на всички етажни
собственици, а присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става въз
основа на решение на ОС на етажната собственост.В ТР № 2/16 г. по т.д.№ 2/16 г.
на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. с &
1 ДР на ЗЗП, и че двата закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат.
От събраните по делото доказателства се установи, че през процесния период
ответницата е била собственик на процесния имот, поради което с оглед
разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ и & 2а от ДР на ЗЕ същата е в облигационно
правоотношение с ищеца по договор при Общи условия за продажба на топлинна
енергия.Ответницата е подала и молба-декларация за откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***.Поради изложеното
неоснователни са възраженията на въззивницата, че не е доказано наличието на
облигационно отношение с ответника.
Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия, изчислен при спазване на
действащата нормативна уредба, е определен от техническата експертиза и възлиза
на 1 834,51 лв., като
първоинстанционният съд се е произнесъл при съобразяване на принципа на
диспозитивното начало.
Неоснователни са оплакванията на въззивницата, че по
делото не е доказан размера на реално потребеното количество топлинна
енергия.Вещото лице по техническата експертиза е изготвило заключението след проверка
на показанията измервателните уреди, като общият топломер е преминал последващи метрологични проверки.Следва да се добави, че по делото са представени и документите за главен
отчет, които не са оспорени от ответницата.При определяне на размера на сумата
за главница съдът кредитира заключението на техническата експертиза, тъй като
вещото лице е съобразило изравнителните сметки само за процесния период, без да
включва предишни неплатени и просрочени суми.Ответницата не е доказала плащане
на задълженията за главница, поради което искът се явява основателен.
Неоснователни са оплакванията, че вещото лице е работило
по документи, които не са представени по делото, и че първоинстанционният съд е
отказал да допусне доказателствените й искания, заявени по реда на чл.190 ГПК.Доказателствата са представени по делото, приети са от първоинстанционния
съд и са съобразени от вещото лице по приетата техническа експертиза.
Доводите за неоснователно присъждане на суми за дялово
разпределение са несъстоятелни, тъй като такава претенция не е предмет на
делото и присъденият размер главница представлява само сума за ползване на
топлинна енергия.
Вземанията за процесния период са възникнали при
действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. и падежът за
изпълнение на задълженията е уреден в чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ.Според
мнозинството от настоящия съдебен състав клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
цитираните ОУ са нищожни на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ като неравноправни-противоречащи на общия принцип за
недобросъвестност, предвиден в чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително
неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя
/купувач/-ответник.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.Така обвързаното настъпване на падежа на задължението
за плащане с притежаването на специално техническо средство от страна на
потребителя /компютър, таблет, смартфон и т.н./, което да му дава възможност за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономическо
положение спрямо търговеца.Потребителят не може да бъде задължаван да направи
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с такива технически
средства и парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения.Поради изложеното мнозинството от настоящия съдебен
състав намира, че за вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за исковия
период ответницата не е изпаднала в забава, тъй като липсва уговорен срок за
изпълнение на главното задължение, нито е представена покана за изпълнение на
тези задължения съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и искът за мораторна
лихва е неоснователен.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска за чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 20,39 лв.-мораторна лихва за периода 15.09.2015
г.-06.12.2016 г., както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати
разноски на ищеца за първоинстанционното производство над сумата от 672,36 лв.
до присъдения размер от 681,07 лв., а за заповедното производство над 327,63
лв. до присъдения размер от 331,88 лв., като вместо него се постанови решение,
с което искът се отхвърли като неоснователен.
В останалата част решението следва да се потвърди.
Въззиваемият има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, което съдът определя на 100 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за плащане на правната помощ.С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да
заплати на въззивника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
98,72 лв.На основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивницата сумата 0,41 лв.-разноски за държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 21.11.2017
г. на СРС, 31 с-в, по гр.д.№ 15870/17 г. в частта, с която е уважен иска на „Т.С.”
ЕАД против Д.М.Д.-К. с правно основание чл. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 20,39 лв.-мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до
06.12.2016 г., както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати
разноски на ищеца за първоинстанционното производство над сумата от 672,36 лв.
до присъдения размер от 681,07 лв., а за заповедното производство над 327,63
лв. до присъдения размер от 331,88 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.”
ЕАД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:*** срещу Д.М.Д.-К. с
ЕГН ********** *** с правно основание чл.415 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
20,39 лв.-мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 06.12.2016 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК *******
и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.М.Д.-К. с ЕГН **********
*** сумата 0,41 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Д.-К. с ЕГН **********
*** да заплати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление:*** сумата 98,72 лв. на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
/о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от 29.04.2020 г. по гр.д.№ 4546/19
г., СГС, IV-В с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова