№ 92
гр. Сливница, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20201890100556 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45,
ал.1 вр. чл. 49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
представлявано от изпълнителните директори К. В. и В. К. - М. чрез юрк. З.,
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. „Македония“ № 3, представлявана от инж. Д. А., с който се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1300,51 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“ по щета № 10115030104075, сумата от 396,30 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 02.07.2017 г. до 01.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
– 02.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищцовото дружество твърди, че е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 2097, 40 лева по щета № 10115030104075 въз
основа на застрахователен договор за застраховка „КАСКО“ № от 17.12.2014
г. на л. а. марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ........ АА, собственост на
„Порше Лизинг БГ“ ЕООД (с пълномощник „Фейс ту фейс“ ООД) със срок на
действие от 19.12.2014 г. до 18.12.2019 г., при уговорено покритие клауза „П“
– пълно каско на рисковете, съгласно общите условия на сключената
1
застраховка. Обезщетението е заплатено във връзка с настъпило на 10.06.2015
г. на пътя между гр. Драгоман и с. Големо Малово застрахователно събитие.
Ищецът посочва, че видно от протокол за ПТП № 1498552/10.06.2015 г.
произшествието е в резултат от попадане на автомобила в необезопасена
дупка на пътя. Съгласно чл.30, ал.1 ЗП пътят е част от републиканската пътна
мрежа, като ответникът АПИ отговаря за ремонтните дейности и
поддържането на републиканските пътища и е длъжен да вземе мерки за за
обезопасяването и сигнализирането на дупка на пътното платно, която не
трябва да създава опасност при движението на пътя. Счита, че е отговорност
на служителите на ответната агенция да вземат съответните мерки за
поддържането на пътната настилка, в противен случай същите носят деликтна
отговорност за неизпълнение на задълженията си. Ищецът смята, че
неизпълнението на задълженията на ответната агенция, вкл. на нейните
служители представлява противоправно деяние, което е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат, поради това, че лицето, на което е било
възложено задължението за поддържането на пътното платно, виновно не е
изпълнило задължението си и по този начин с бездействието си са причинени
имуществени вреди на собственика на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ........
АА, поради което възниква и обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя на работата, а именно ответникът. В резултат на ПТП били
увредени следните части на автомобила: предна лява и задна лeви гуми. За
така причинените вреди дружеството е изплатило обезщетение на
собственика на автомобила в размер на 2097, 40 лева, изчислени по експертна
оценка, с което твърди, че встъпило в правата на застрахования против
причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника, който бил канен
доброволно да изпълни задължението си, да му заплати на основание чл. 213,
ал.1 КЗ (отм.) сумата от 1300, 51 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно с обезщетение за забава в размер на
396,30 лева за периода 02.07.2017 г. – 01.07.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и разноските по производството.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба
ответната агенция е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Излага съображения, че протоколът за ПТП не се ползва
2
с материална доказателствена сила, тъй като не отговаря на изискванията на
чл. 179, ал. 2 от ГПК. Изтъква, че последният е непълен, неточен и
противоречив и в него липсват свидетели на събитието, а и не е подписан от
представител на ответника. Твърди, че длъжностното лице не е направило
снимков материал, а снимките са направени от застрахователя. Посочва, че не
е описана скоростта, с която се е движел водачът на увредения лек автомобил,
както и други обстоятелства, които биха имали значение, както и не са
събрани доказателства за причиняване на вреди в резултат на нарушение на
ЗДвП. Поддържа доводи, че плащането на сумата само по себе си не е
основание да се счита, че е настъпило застрахователно събитие. Излага
становище, че в КЗ са предвидени минимални задължителни реквизити, които
следва да съдържа договора, като в конкретния случай той не съдържа някои
от посочените реквизити. Счита, че не са събрани доказателства за
причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на
автомобила, тъй като има изключени рискове от договора, чиито щети няма
да бъдат поети, като например такива, извършени с груба небрежност,
алкохол и т.н. Заявява, че представената застрахователна полица от
17.12.2014 г. не удостоверява основание за изплащане на застрахователното
обезщетение, поради което не следва да бъде кредитирана. По отношение на
приложеното уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“ от 10.06.2015 г. счита, че е частен свидетелстващ документи, изготвени
от служители на ищцовото дружество, в който не се съдържат неизгодни за
издателите им факти, поради което не доказват по несъмнен начин
обстоятелствата при реализиране на процесното ПТП. При тези съображения
моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.06.2015 г. в светлата част на денонощието (първата половина на
деня) на път 8103, в района на км.19+100 между гр. Драгоман и с. Голямо
Малово, л. а. марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ........ АА, собственост на
„Порше Лизинг БГ“ ЕООД, управляван св. Б. СТ. Б. в посока към с. Голямо
Малово, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
3
платно. Времето било сухо, а св. Б. управлявал автомобила с ниска скорост,
поради множеството дупки на пътя. Местопроизшествието било посетено от
служители на „ПП“ при ОДМВР – София, които съставили ПТП №
1498552/10.06.2015 г., в който са отразени следните щети по МПС: увредени
предна и задна леви гуми „Континентал 225-45 R 18 95 W“. Механизмът на
настъпване на местопроизшествието е потвърден от св. Б.Б., който към онзи
момент е управлявал автомобила и според когото автомобилът е попаднал в
много дълбока дупка на пътя, в резултат на което са били срязани двете леви
гуми, които били нископрофилни и се е наложило репатрирането му, поради
невъзможност да се движи на собствен ход.
От представената по делото застрахователна полица №
**********/17.12.2014 г. със срок на действие от 19.12.2014 г. до 18.12.2019 г.
се установява, че на 17.12.2014 г. ищцовото дружество е сключило договор за
застраховка „КАСКО“ при уговорено покритие с клауза „П“ за лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ........ АА.
От представената по делото преписка по щета № 10115030104075,
включваща застрахователната полица за застраховка „КАСКО“, уведомление
- декларация за щета от 10.06.2015 г., опис на претенция, възлагателно писмо,
опис-заключение по щета от 12.06.2015 г., експертиза по претенция от
10.06.2015 г., фактури, транспортен лист, регресни покани и преводни
нареждания, се установява, че „Армеец“ АД във връзка с възникнало ПТП,
при което е увреден лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ........ АА,
собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 1300, 16 лева.
В цитираното уведомление за настъпване на застрахователно събитие
по полица „КАСКО “ управлявалият лекия автомобил Б. СТ. Б. е заявил, че на
10.06.2015 г. е възникнало ПТП на път 8103, в района на км.19+100 между гр.
Драгоман и с. Голямо Малово.
На 28.07.2015 г. и 28.10.2015 г., видно от представените обратни
разписки, на Областно пътно управление - София са били връчени регресни
покани по щета № 10115030104075 за заплащане на сумата от 1300,51 лева,
от които 1087,58 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение
в размер на 1077,58 лева, както и 10, 00 лева ликвидационни разходи и 212, 93
лева, представляваща сумата за репатрирането на автомобила.
4
От заключението на изготвената САТЕ се установява, че при движение
по третокласен път 8103 в района на км.19+100 между с. Голямо Малово и гр.
Драгоман л.а. марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ........ АА преминава през
несигнализирано и необезопасено препятствие на пътя (дупка) с предното е
задно леви колела, при което при удара на колелата в насрещния остър ръб на
препятствието гумите са непоправимо повредени. Нанесените на лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ........ АА щети са пряка и
непосредствена последица от настъпилото ПТП и напълно съответстват на
констатираната от застрахователя щета. Стойността на нанесените при ПТП
щети на лекия автомобил е 1077,60 лева, напълно реалистична е и отговаря на
действащите към датата на ПТП – 10.06.2015 г. пазарни цени.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че
изплатеното от ЗАД „Армеец“ АД застрахователно обезщетение на
собственика на увредения автомобил е в размер на 1077,58 лева по щета и
212,93 лева за репатриране на автомобила или общо 1290, 51 лева. Размерът
на обезщетението за забава върху тази сума за периода 28.10.2015 г. –
02.07.2020 г. възлиза на 613,15 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приетите по делото писмени доказателства: застрахователна полица за
застраховка „КАСКО“ № **********/17.12.2014 г. със срок на действие от
19.12.2014 г. до 18.12.2019 г., констативен протокол за ПТП от 10.06.2015 г.,
уведомление - декларация за щета от 10.06.2015 г., опис на претенция,
възлагателно писмо, опис-заключение по щета от 12.06.2015 г., експертиза по
претенция от 10.06.2015 г., фактури, транспортен лист, регресни покани и
преводни нареждания, показанията на свидетеля Б. СТ. Б., заключенията на
съдебносчетоводната и съдебноавтотехническата експертизи, които съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно дадени.
Съдът приема за достоверни показанията на разпитаните по делото
свидетели, тъй като същите са логични и последователни, подкрепят се от
събраните по делото писмени доказателства и за съда не е налице основание
за подлагането им под съмнение.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на
5
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това
число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от
фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване,
са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно
събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и
установяване причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е
съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като
на 10.06.2015 г. е възникнало застрахователно събитие.
Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1300, 51 лева, т.е. са налице основанията за
встъпване в правата за застрахования.
От приложения по делото протокол за ПТП (имащ характера на
официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 от ГПК относно установените обстоятелства) недвусмислено
се установява наличието на пътното платно на необезопасена и необозначена
дупка в района на третокласен път 8103 в района на км.19+100 между с.
Голямо Малово и гр. Драгоман , а от показанията на св. Б. и изслушаната
автотехническа експертиза - че застрахователното събитие е настъпило при
попадане на управлявания от свидетеля Б. лек автомобил в дупката на пътя,
т.е. установен е механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила.
Следва да се има предвид, че съгласно § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП,
„препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното
платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава
непосредствена опасност за движението.
6
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило
в участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и
отговорността за неговото поддържане е на ответника - Агенция „Пътна
инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е
настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна
инфраструктура“. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят нито е
ремонтиран и поддържан, нито е сигнализиран за препятствията по него, от
които са причинени вредите по автомобила. Затова и според настоящия
състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране
отговорността на евентуалния ответник в качеството му на възложител на
работата при условията на чл. 49 ЗЗД.
По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си св. Б.
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат - нито, че се е движил с
несъобразена скорост, нито, че е а алкохол, както и каквото и да е друго
обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на
вредите.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от
стойността на вредите по средната им пазарна стойност, която съобразно
приетите заключения на САТЕ и ССчЕ към момента на настъпването им
съвпада с реално изплатеното застрахователно обезщетение, както и
сторените от ищеца обичайни ликвидационни разноски.
Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид приетият за доказан размер на главния иск, основателен се
явява и предявения акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Налице
са елементите от фактическия състав на цитираната правна норма - ищецът и
ответникът са били в облигационни правоотношения с източник
застрахователен договор, по който ответникът не е изпълнил в срок
паричното си задължение за заплащане на обезщетение за настъпило
застрахователно събитие. Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД служи за обезщетение
7
за претърпените вреди за времето на забавата. В конкретния случай ищецът е
установил наличието на основание за прилагане спрямо ответника на
предвидената от законодателя гражданскоправна санкция за обезвреда,
поради забава в изпълнението на съществуващ паричен дълг. Предпоставка за
настъпване на забавата, една от гражданскоправните санкции за която се
явява и обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, е изискуемостта на съответното
вземане. Ликвидността не е посочена от законодателя като елемент от
фактическия състав на чл.86, ал.1 ЗЗД и затова не е условие за изпадането на
длъжника в забава. Тъй като денят за изпълнение не е бил определен,
ответникът е изпаднал в забава, след като е бил поканен от ищеца. След този
момент, за него е възникнало и вторичното санкционно задължение да
обезщети кредитора за забавата. Предвид разпоредбата на чл.111 б.“в“ ЗЗД
съдът приема за основателен претендирания от ищеца размер на
обезщетението за забава от 396,30 лева за периода от 02.07.2017 г. до
01.07.2020 г.
С оглед на този изход от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски
в общ размер на 892,40 лева, от които 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, 102,40 лева – държавна такса, 40 лева – депозит за
призоваване на свидетели, 300 лева – възнаграждение за вещо лице за
изготвена по ССчЕ, 250 лева – възнаграждение за вещо лице за изготвена
САТЕ.
При тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” АД с
ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Македония” № 3, представлявано от инж. Т. В., по иска с правно
основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал.1 вр. чл. 49 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано от
изпълнителните директори К. В. и В. К. - М., чрез юрк. Р. сумата от 1300,51
(хиляда и триста лева и 51 ст.) лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по щета № 10115030104075, сумата от 396,30
8
(триста деветдесет и шест лева и 30 ст.) лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 02.07.2017 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба –
02.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” АД с ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Македония” № 3, представлявано от инж. Т.
В. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано от
изпълнителните директори К. В. и В. К. - М., чрез юрк. Р., сумата от 892,40
лева, представляващи направените от ищеца разноски по делото за държавна
такса, адвокатско възнаграждение, депозит за призоваване на свидетел и
възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
получаването на съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
9