Р Е Ш Е Н И Е
№260087/29.4.2022 г. 29.04.2022 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен
граждански състав
На
05
април 2022
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. АНИТА
ВЕЛЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от
съдия Р.Стоева
възз.гр.дело
№340 по описа на 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното
Производството пред Окръжен
съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ОД на МВР – Ямбол, депозирана от юрисконсулт З.А. против Решение
№46/27.01.2020 г., постановено по гр.д.№3445/2019 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение
първоинстанционния съд е осъдил ОД на МВР – Ямбол да заплати на Г.Р.В., с ЕГН **********
сумата от 3 240,14 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд и положен
извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 01.09.2016 год. – 30.06.2019
год. , ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.09.2019 год.
до изплащане на вземането, както и
на основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД сумата от общо 529,47 лв. – лихва за забава за периода 01.10.2016 год. –
30.09.2019 год., както и на основание чл.78 от ГПК сумата
от 400,00 лева - разноски по делото. Със
същото Решение ЯРС е осъдил ОД на МВР – Ямбол, на основание
чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ЯРС сумата от 179,61 лв. – държавна такса
и 250 лв. – разноски за вещо лице.
С въззивната жалба решението на
ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените
оплаквания. Възивникът излага, че страните по делото са обвързани от
служебно правоотношение, доколкото ищецът е държавен служител по чл.142 ал.1
т.1 от ЗМВР и съгласно чл.2 от същата норма статутът му се урежда от специалния
ЗМВР, както и от подзаконовите нормативни актове по приложението на този закон.
Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е полагал
извънреден труд за часовете нощен труд, преизчислени в дневни с коефициент
1,143 и в резултат на това получени като разлика над нормата. Твърди се, че за
процесния период правната уредба на нощния труд на служителите в МВР е
регламентирана в чл. 178, ал.1 от ЗМВР вр.с ал.3 и чл.179 от с.закон,
както и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
които са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на извършваната
дейност, като именно тези нормативни актове изчерпват правната регламентация на
нощния труд на държавните служители по ЗМВР, поради което е недопустимо
приложение на НСОРЗ, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Възразява се, че неправилно е
прието, че е налице непълнота в специалната уредба, поради което на ищеца се
дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определен
по правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на
служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да
се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените
в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице
- продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не
е налице работа по трудови норми. Неправилно е атакуваното Решение на ЯРС и по
отношение позоваването като аргумент на Наредбата за работното време, почивките
и отпуските (НРВПО), като в тази насока се изтъкват аргументи за неприложимост
доколкото съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР е визирано, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а видно от §6 на ЗР на НРВПО, същата
е приета на основание чл.139 ал.5, чл.155 ал.5, чл.163 ал.16, чл.164б ал.12 и
чл.167а ал.9 от КТ, т.е. това е подзаконов нормативен акт по прилагането на КТ
и използването му при аргументиране на първоинстанционното решение по отношение
на служебно правоотношение по ЗМВР е неправилно, тъй като е налице специална
правна уредба по ЗМВР и подзаконов акт по прилагането му. По отношение на нощния
труд на служителите по ЗМВР, законодателят е приел, че за същия се изплаща
допълнително възнаграждение - чл.179 ал.1 от ЗМВР и такова видно от
представените доказателства е изплатено на ищеца. По отношение на исковата
претенция за заплащане на положени 32 часа извънреден труд, извън месечната
норма от 160 часа, чиято парична равностойност е 288.32 лева, които не са
заплатени на ищеца, се релевира възражение, че вземането е погасено по давност
и с оглед на това не е следвало да бъде уважено. Въз основа на изложените
съображения се иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което
предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
пред двете съдебни инстанции при условията на чл.78 ал.8 от ГПК, което
да бъде определено съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Г.Р.В., чрез пълномощника му - адв.С.К. *** който
е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за
правилност, законосъобразност и обоснованост на решението на ЯРС. По изложени
съображения и аргументи се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивникът, чрез своя представител юриск.А., поддържа жалбата по
изложените в нея и в писмена защита съображения.
В с.з. въззиваемият, редовно и
своевременно призован,
се явява лично и с адв.Г., която оспорва въззивната жалба, поддържа
отговора на въззивната
жалба и иска
последната да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение - да се потвърди. Иска и присъждане на разноски пред въззивната
инстанция. Допълнителни съображения излага в писмени бележки.
След
преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е налице спор между страните, че
през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е работил на
смени, всяка с продължителност 24часа, като в тази връзка е полагал труд и през
нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЯРС е била назначена и
изслушано заключението на ССЕ и допълнителна такава, вещото лице по които е
установило размерът на месечното трудово възнаграждение на ищеца през исковия
период. Отчитането на положения труд се извършвало сумарно, като заплащането
ставало в месеца следващ съответното тримесечие, като база за изчислението му
се използва основната заплата за последния месец на съответното тримесечие. Данните
от приложените графици са утвърдени и съответстват на данните от ведомостите за
заплати. За периода 01.09.-30.09.2016 год. ищецът е положил 32 часа извънреден
труд, извън месената норма от 160 часа, чиято парична равностойност е 288,32
лв. Тази сума не е заплатена на ищеца. Изчислен е и размерът на положения
извънреден труд, трансформиран в нощен, чрез коефициент 1,143 за исковия период
– 946 часа. Неизплатеното възнаграждение за извънреден труд,
включващ и часове нощен труд, трансформиран в дневен с коефицент 1,143, за
периода за периода 01.09.-30.06.2016
год. е за 308 часа и е в размер на 3240,14 лв. Обезщетението
за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния
падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от
529,47 лв.
При така
установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави следните
правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима, тъй като е
подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и
има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Преценена по
същество въззивната жалба е неоснователна.
Решението е правилно. Същото е
подробно мотивирано като изложените от първостепенния съд мотиви се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК. Съображенията са следните:
Съобразно
обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в
производството пред районния съд са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане
на извънреден труд
и с правно основание чл.86 ЗЗД - за мораторна лихва. Исковете са допустими, а при
преценка по същество - основателни.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно
чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187,
ал.3, изр.3 ЗМВР). От тълкуването на нормата не може да се направи категоричен
извод, че тя определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8
часа, а не 7 часа, каквато е по КТ, а по-скоро - разрешава полагането на нощен
труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването
му към дневен и съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд, когато такъв е положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2,
вр. ал.6 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Действително редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи
(чл.187, ал.9 ЗМВР).
Издадените от Министъра на вътрешните работи и действали в рамките на
процесния период Наредби, които са относими към спора, както
правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд са, както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014
г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. е
била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. (влязло в
сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69/2014
г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. е била отменена с §4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва
изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В
разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
Поради
изложеното и при липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, настоящия съд
намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Следва да бъде посочено също така,
че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служителите, които
полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда и това препращане също предпоставя извод за
субсидиарното прилагане на цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за превръщане
на нощните часове в дневни. Отделно от това, Конституцията на РБ утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен
принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по
служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на
принципно признатите права на предоставящите работната си сила по трудово
правоотношение. Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи
наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия
работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно
правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня
логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната
организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.
Ето защо
съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения, относно
приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното
служебно правоотношение.
В същия
смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по
дело С-262/20
г. /до приключване, на което производство настоящото бе спряно/ -
че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената
тежест на полагания от тях нощен труд -
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В случая при липса на
други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на
положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на
положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното,
настоящият състав прие, така както е приел и първостепенния съд, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание и по
размер, изчислен за процесния период от ЯРС въз осн. на изслушаната ССЕ общо на
3240,14 лв. Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по
този начин исковата претенция за главница се явява и доказана по размер.
При уважаване на иска за главница правилно и с
оглед заключението но ССЕ е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД.
Предвид изложеното,
въззивния съд прецени обжалваното решение за правилно, поради което и на осн.
чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените пред
въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено възнаграждение за
адвокат. Въззивника е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което се
прецени за неоснователно. В случая, съобразно цената на общо на уважените по делото
искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., възлиза на 493,87 лв.
Претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява договорено
под минимума и следва да се присъди в пълен размер.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №46/27.01.2020 г.,
постановено по гр.д.№3445/2019 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр.Ямбол да
заплати на Г.Р.В., с ЕГН ********** сумата 400 лв. - разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.