Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ....07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 1121 по описа на СГС за
2020г. и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С
решение от 15.11.2019 г. по гр.д. № 47905/2018 г. на СРС, II ГО, 156 е отхвърлен предявеният от „Д.с.“ ЕООД срещу
„П.и.б.“ АД за присъждане на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на сумата от 13169. 05 лв., представляваща получена
без валидно правно основание сума от „П.и.б.“ АД, която е преведена от „Д.с.“
ЕООД на „Т.Е.К.“ ЕООД с платежно нареждане с реф. № *********/23.06.2017г. и
платежно нареждане с реф. № 024VBRA171740737/23.06.2017 г„с която „П.и.б.“ АД
била извършила нетиране за сметка на „Д.с.“ ЕООД във връзка с договор №
002LD-S-000136/28.09.201 г. и договор за финансово обезпечение с предоставяне
на залог от 28.09.2015г. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач - „Т.Е.К.“ ЕООД на страната на ответника „П.и.б.“ АД.
Срещу
решението, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна
жалба от ищеца „Д.с.“ ЕООД, с която се поддържат доводи за неправилност поради
нарушаване на материалния закон. Твърди се, че въпреки, че искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен, ищецът не е имал друг път за защита. Евентуалното
предявяване на искове,с правно основание чл. 55 от ЗЗД или чл. 56 от ЗЗД срещу
„Т.Е.К.“ ЕООД биха били процесуално недопустими, предвид липсата на интерес от
завеждането им, доколкото това дружество не оспорва недължимото превеждане на
сумите и е направило опит за връщането им, но е било препятствано от ответника.
Сочи се, искът е предявен срещу „П.и.б.“ АД, а не срещу получателя на превода
не поради неплатежоспособност на последния, а поради обстоятелството, че
единствено ответникът оспорва правото на ищеца да получи обратно преведените
суми. Навежда доводи за осъществяване на фактическия състав на правилото на чл.
59 от ЗЗД. Твърди се, че по делото е установено обедняване на ищеца, поради
липса на насрещна престация за преведената сума и обогатяване на ответника. Жалбоподателят
излага съображения, че парите са родово определени вещи и не могат да бъдат
предмет на петиторна защита, като сумите, погрешно преведени на „Т.Е.К.“ ЕООД,
са станали собственост на банката поради тяхната родова определеност. От друга
страна се посочва, че е възможно извършване на прихващане от страна на банката
с погрешно преведените суми във всеки един момент предвид наличието на договор
за финансово обезпечение с предоставяне на залог от 28.09.2015г., респ. да бъде
приложена клаузата за нетиране на чл. 11 от него. Поддържа, че ответникът е
придобил едно имуществено заложно право, което независимо дали е реализирано,
не му се следва. Въззивникът аргументира извод за реално разместване на
имуществени блага при начална липса на основание, както и наличие на връзка
между обедняването и обогатяването. Твърди, че е информирал своевременно
банката за допуснатата грешка, като третото лице- помагач – получател на
средствата не е възразил за възстановяването им. Посочва се, че противно на
приетото от районния съд, е от значение откъде длъжникът по едно кредитно
правоотношение получава паричните си средства, като в случая ищецът като трето
лице няма интерес от изпълняване на чуждо задължение. По тази причина, при
безспорно установен между наредителя и получателя погрешен превод, банката е следвало
да изпълни волята им за връщане на процесната сума. Моли съда да отмени
решението като неправилно и незаконосъобразно и да уважи изцяло предявените
искове.
Въззиваемата страна „П.и.б.“ АД оспорва жалбата в
депозиран писмен отговор по подробно изложени съображения. Претендира разноски
за настоящото производство.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите
във връзка с неговата правилност.
Предявен
е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „П.и.б.“ АД да
заплати на „Д.с.“ ЕООД сумата 13169. ,05
лв. Твърди се, че процесната сума е преведена погрешка от „Д.с.“ ЕООД на „Т.Е.К.“
ЕООД с платежно нареждане с реф. № 024VBRA171740750/23.06.2017г. и платежно
нареждане с реф. № 024VBRA171740737/23.06.2017г. В исковата молба са наведени
доводи, че ответникът „П.и.б.“ АД неправомерно отказва възстановяване на сумите
по превода, поради налагане на запор върху сметката от ЧСИ Г.Ц.., като в същото
време средствата по сметката служат за финансово обезпечение въз основа на договор
за финансово обезпечение с предоставяне на залог от 28.09.2015 г.
Ответникът
„П.и.б.“ АД оспорва иска с доводи, че е спазил предвидените процедури при
погрешно изпълнен банков кредит. Посочва, че банката не следва да носи
отговорност от допуснатата от наредителя грешка при посочване на получателя.
Поддържа, че не той, а получателят на превода - „Т.Е.К.“ ЕООД се е обогатил от
извършеното без основание плащане и ищецът следва да насочи претенцията си към
него.
По делото е представено платежно нареждане с реф. № 024VBRA*********/23.06.2017г. за сумата от 1337,64 лева, с
което ищецът е превел сумата на „У.Б.“ ООД по сметка с IBAN: ***, като в
същото за основание на превода са посочени №№ 3535022, ********* и 39424241,
които съвпадат с номерата на списъци на издадени от U. BG OОD на ищеца фактури. С платежно нареждане с реф. № 024VBRA*********/23.06.2017 г. за сумата от 11831,47 лева, с
което ищецът е превел сумата на „У.Б.“ ООД по сметка с IBAN: ***, като в
същото за основание на превода са посочени №№ 90023003194, **********,
********** и **********, които съвпадат с номерата на издадени от „НИС П.“ ЕООД
на ищеца фактури.
С представено по делото писмо ищецът е бил уведомен от третото
лице помагач „Т.Е.К.“ ЕООД, че последното признава дължимостта на сумата от
13169. 05 лв., както и готовност тя да бъде възстановена. В писмото се посочва,
че на 06.12.2019 г. е било наредено тази сума да се възстанови на ищеца, но
преводът не е бил изпълнен от ответната банка.
С договор за финансово обезпечение с предоставяне на
залог от 28.09.2015г., „У.Б.“ ООД /старо наименование на третото лице помагач „Т.Е.К.“
ЕООД/ е предоставило на „П.и.б.“ АД обезпечение на свои задължения по договор
за банков кредит № 002LD-S-000136/28.09.2015 г., чрез учредяване на залог върху
вземанията си по открити в банката сметки.
По делото е представен договор за цесия от 19.12.2019г. и
приложение № 154 към него, сключен между „П.и.б.“ АД и „С. Г. Груп“ ЕАД, с
който са цедирани вземания на банката към „УТА БГ“ ЕООД по договор за банков
кредит, по който солидарни длъжници са редица дружества и физическа лица,
измежду които и получателят на превода „Т.Е.К.“ ЕООД. В приложението е
посочено, че правата по договора за финансово обезпечение с предоставяне на
залог на вземания по банкови сметки не са предмет на договора за цесия и не се
прехвърлят от цедента на цесионера, доколкото цесионерът не може да бъде
носител на тези права.
Представен е
изпълнителен лист от 15.09.2020г. на РС – гр. Благоевград, с който „Т.Е.К.“
ЕООД е осъдено да заплати на „Д.с.“ ЕООД, сумата от 13169. 05 лв.,
представляваща недължимо платена главница от общо 13169. 05 лв. от „Д.с.“ ЕООД
в резултат на грешно изпълнени преводи.
Представена е и молба от „Т.Е.К.“ ЕООД по изп.д. №
20177020400208 по описа на ЧСИ Г.Ц.., с която е направено искане за
прекратяване на производството поради изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
От заключението на назначената в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът „П.и.б.“
АД не е извършвал погашения на задължения на „Т.Е.К.“ ЕООД със сумата от 13
169,05 лв. Вещото лице посочва, че по процесната сметка е налична сумата от 17 540.
91 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че доколкото процесните
банкови операции са извършени в съответствие с посочен от ищеца-наредител
идентификатор /IBAN/, ***еточност по аргумент от
чл. 67, ал. 2 от ЗПУПС /отм./ и не следва да намерят приложение на правилата на
чл. 68-72 от ЗПУПС /отм./. Изложил е мотиви, че предявеният иск намира правната
си квалификация в нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. С оглед субсидиарния
характер на този иск и възможността ищецът да предяви претенциите си срещу
третото лице - помагач „Т.Е.К.“ ЕООД - получател на превода, то той не може да
се ползва от защита по този ред. Независимо от това, е достигнал до извод, че
не е осъществен фактическият състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. На първо място не
е било установено обогатяване на ответника, доколкото паричната сума не е
постъпила в неговия патримониум, като обогатяването не можело да почива на
правното очакване за упражняване на права на ответника по процесния договор за
финансово обезпечение с предоставяне на залог от 28.09.2015г. В тази връзка е
изложено, че по делото не се установява да е извършено нетиране съгласно
клаузата на чл. 11 от договора за финансово обезпечение и по този начин не е
налице разместване на имуществени блага. Районният съд е приел и че липсва общ
факт или група от факти, довели до неоснователното обогатяване на ответника.
Посочил е, че е без значение откъде длъжникът по едно кредитно правоотношение
получава средствата, с които заплаща на своя кредитор. В случай, че лице,
получило без основание парична сума използва същата за изпълнение на свои
вземания, това не е основание за възникване на вземане на платеца към третото
удовлетворено лице. С изложените мотиви е отхвърлил изцяло предявения иск.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът може да се
ползва от реда за защита по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Възможността на едно лице да
защити своето право с определен иск спрямо други лица не отнема възможността му
да се защити с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на които няма друг
иск, ако те са се обогатили, от което следва, че съществуването на друг иск за
защита на правата му трябва да се преценява с оглед страните по конкретното
дело, но не и с оглед на трети неучастващи в производството лица /така Решение
№ 90 от 15.09.2020 г. по гр. д. № 3937/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и ППВС №
1/28.05.1979 година/.
Независимо от това обаче следва да бъдат изцяло споделени
мотивите на първоинстанционния съд за липса на обогатяване от страна на
ответника „П.И.Б.“ АД, към които настоящият съдебен състав препраща по реда на
чл. 272 от ГПК. Във връзка с доводите в жалбата, следва да бъде посочено
следното:
Следва
да се посочи, че доводите за обогатяване на банката чрез установяване на
собственост върху паричните средства, предмет на процесния банков превод, са
наведени едва с писмената защита на ищеца пред първата инстанция и същите са
преклудирани. Независимо от това, тези твърдения са и неоснователни. Обогатяване
по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е налице при увеличаване актива на
имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в
спестяване някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В случая
процесният банков превод е бил нареден от ищеца в полза на третото лице - помагач
„Т.Е.К.“ ЕООД, като паричните средства са постъпили по банкова му сметка и по
този начин са станали част от имуществото му. Действително, за сумите, постъпили
по банкова сметка, *** влог по чл. 421 от ТЗ, като от момента на влагане на
парите по сметката, собствеността върху същите преминава върху банката. Това
положение само по себе си обаче не води до обогатяване на банката, доколкото за
нея възниква задължение да върне същата сума във валута и размер, както и
лихва, в случай че такава е уговорена. Още повече, в условията на настоящата
хипотеза на вътрешнобанков превод, не е налице предаване на определени суми на
банката, върху които тя да установи собственост. Банковият превод се
осъществява чрез поредица от едностранни сделки – банкови вписвания
(задължаване и заверяване на различни сметки), при които банката се освобождава
от задължението си към наредителя и едновременно с това поема еднакво по размер
такова към получателя на превода. При този механизъм, не се наблюдава нито
увеличаване в актива на банката, нито намаляване на пасива ѝ и в този
смисъл нейно обогатяване.
Правилни са мотивите
на първоинстанционния съд, че при липса на установено основание, обогатяване би
настъпило за погрешно посочения получател на превода – третото лице помагач „Т.Е.К.“
ЕООД, а не за банката. Действително, получателят на превода е бил ограничен от
банката в разпореждането на постъпилите по сметката му средства, поради учреден
върху вземанията по нея залог с договор за финансово обезпечение с предоставяне
на залог от 28.09.2015г. и наложен запор по изп.д. № 20177020400208 по описа на
ЧСИ Г.Ц... Евентуалното възникване на обезпечителни права за банката не може да
доведе до нейното обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не
се наблюдава имуществено разместване, което да доведе до увеличаване актива,
респ. намаляване на пасива на ответника. В същото време, без да взема отношение
доколко удовлетворяване от банката въз основа на тези обезпечителни права би
довело до нейното обогатяване, настоящият съдебен състав намира, че такова
удовлетворяване не е и настъпило, видно от заключението на вещото лице по изслушаната
пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза. Дали процесните средства
са предмет на горепосочените обезпечения и в този смисъл доколко отказът на
банката да изпълни нареждането на титуляра на сметката – „Т.Е.К.“ ЕООД за
възстановяване на средствата е обоснован, не може да бъде разглеждан в
производството по иск за неоснователно обогатяване. Евентуално неправомерно
задържане на средствата по сметката на третото лице помагач и настъпилите от
това вреди са въпроси, които попадат извън очертания с обстоятелствената част и
петитума на исковата молба предмет на делото и изследването им би влязло в
противоречие с принципа на диспозитивното начало.
При така изложените съображения и поради съвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се заплатят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 23 НЗПП, съобразно фактическата и
правна сложност на делото.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 15.11.2019 г. по гр.д. № 47905/2018 г. на СРС, II ГО, 156-ти състав.
ОСЪЖДА „Д.с.“ ЕООД, ЕИК********да заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК********,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на въззиваемия - „Т.Е.К.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.