Р Е Ш Е Н И Е №
260189
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 24.06. 2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 04. 06. 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ЧОЛАКОВА
КАТЯ ПЕНЧЕВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 436 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и
сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща
от „Ю.Б.“ АД, *** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 549/2018 г.
по описа на ПОС решени в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Ю.Б.“ АД, ***
срещу В.Д.К., ЕГН **********,***, иск за осъждане на ответницата да заплати
общата сумата от 59 682, 69 швейцарски франка /CHF/, от която 47 448,
25 CHF главница, 11 069,92 CHF
възнаградителна лихва за периода 10.04.2016 – 21.05.2018, 653,80 CHF
наказателна лихва за просрочие за периода 10.05.2016 – 09.07.2018, 349,54 CHF -
банкови такси от 11.04.2016 г. - 09.07.2018 г., 161, 18 CHF – застраховки за
периода 11.07.2016 – 09.07.2018 г., дължими на основание Договор за
потребителски кредит № ** *****/30.05.2008 г.
В
жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението, отправено е искане за отмяната му и постановяване на друго, с
което иска да бъде уважен.
Насрещната
страна не е подала отговор на жалбата, но в хода на въззивното производство е
изразила становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение
като е изложила съображения да нищожност на договора и споразуменията към него.
Съдът
след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните в хода на съдебното производство доказателства
намери за установено следното:
На 12.07.2018
г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „Ю.Б.“ АД, ***, против В.Д.К.,
ЕГН ********** искова молба.
В обстоятелствената част на
същата ищецът твърди да е сключил с ответницата Договор за потребителски кредит ** *****от 30.05.2008 г. С него банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 25 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на „Ю.Б.“АД към деня
на усвояване на кредита. Една част от същия
била отпусната
за рефинансиране на друг потребителски кредит към същата банка, а друга за текущи нужди на кредитополучателя.
Размерът на дължимата
възнаградителна лихва според чл. 3 от договора бил равен на сбора между Базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити валиден за съответния период и
договорна надбавка от 1, 65 пункта. При подписване на БЛП бил 4, 5 %. Самата
лихва се начислявала от датата
на усвояване на кредита. Уговорено
било плащането на наказателна лихва при
просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита и при предсрочна изискуемост на същия в размер равен на сбора от
лихвата за редовна главница и надбавка от 10 пункта, както и на еднократна
такса за управление, ежемесечна комисионна за управление, еднократна
административна такса.
Крайният срок за погасяване
на кредита бил 288 м. от датата на усвояването му на 09.06.2008 г. Посочено е, че погасяването ставало на месечни вноски
вкл. главница и лихва, които следвало да бъдат във валутата на отпускане на
кредита-швейцарски франкове.
Споменава се също, че в чл. 18, ал. 1 била
предвидена
възможност банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем-изцяло или частично при непогасяване, на
която и да е вноска, както и при неизпълнение, на което и да е задължение на кредитополучателя по
договора. В ал.2 на този текст се съдържала и
договорка, че при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита настъпвала автоматично, без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните.
Във връзка с усвояване на кредита
от страна на ищеца е посочено, че страните подписали две приложения с № 1 към договора. С тях те удостоверили момента
на усвояването на кредита - 09.06.2008 г., курс купува на тази дата на франка
към еврото -1,6555424 и това, че предоставената и усвоена сума във франкове по
едното приложение била 3435, 84 CHF, а по другото -37953, 16 CHF.
От страна на ищеца се споменава и
за подписани между страните по договора на 10 допълнителни споразумения към
него от 27.04.2009 г., 29.06.2010 г., 27.12.2010 г.,
14.01.2011 г., 01.12.2011 г., 06.07.2012 г. 27.02.2013 г., 12.11.2013 г.,
27.08.2014 г. и 21.08.2015 г. Направено е изложение на съдържанието на всяко
едно от тях и е подчертано, че във всички има изразено съгласие за размера на
съществуващите към момента на подписването му задължения по договора. Съгласие за отнасяне на непогасените задължения към
редовната главница по кредита, договорки за размера на дължимата лихва, такси и
други съществени условия , вкл.и такива касаещи начина и сроковете за
погасяване.
След изложението за
допълнителните споразумения е посочено, че на 15.07.2008 г. между банката
кредитор и „Б.Р.С.“АД, ЕИК ******** бил сключен договор за цесия. С него вземанията на банката по процесния договор
за кредит и прилежащите му допълнителни споразумения били прехвърлени на
посоченото дружество. В последствие то с нов договор
за цесия от 12.06.2017 г. прехвърлило обратно на банката цедираните
вземания. За тази цесия длъжникът бил
уведомен с покана
връчена му лично на 21.05.2018 г. от ЧСИ Г..
В исковата молба се говори, че на
същата дата наред с поканата съобщаваща
за цесията е изпратена и връчена покана, с която банката обявява кредита изцяло за предсрочно изискуем поради непогасяване на формираните просрочия
и неизпълнение на условията по договора за кредит. В същата се съдържало изявление , че длъжникът следва в 7 дн.
срок от получаването й да погаси изцяло задълженията си към банката и ако това не бъде сторено същата
щяла да предприеме действия и
упражни правата си по договора.
Общият размер на непогасените
задължения възлизал на 59 682, 69 CHF,
от които:
47 448, 25 CHF главница за
времето от 10.04.2016г. до 09.07.2018 г.,
10 457, 08 CHF договорна
възнаградителна лихва за времето 10.04.2016г. до 21.05.2018 г.,
1266, 64 CHF наказателна лихва за
просрочие за времето от 10.05.2016г. до 09.07.2018 г.,
349, 54 CHF банкови такси за
времето от 11.04.2016 до 09.07.2018 г.,
161, 18 CHF застраховки за
периода 11.07.2016 г.-09.07.2018 г. и
517, 45 лв. нотариални такси.
На база изложеното е поискано да
се постанови решение, с което ответницата на основание договора за кредит и допълнителните
споразумения към него да бъде осъдена да заплати на банката посочените по- горе
суми ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба.
Отговор на исковата молба не е
подаван от ответницата, която не е изразила никакво становище по иска и не е
ангажирала доказателства.
В хода на производството е
допуснато изменение на исковите претенции за възнаградителна и наказателна
лихва, като първата е увеличена със сумата от 612, 84 CHF, т.е. претендира се
възнаградителна лихва за 11069, 92 CHF, а втората е намалена със същата сума,
т.е. претендира се наказателна лихва за
653, 80 CHF.
Така съдът след събиране на поисканите
от ищеца доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него е направен анализ на
уговорките в процесния договор, споразуменията към него, практиката на СЕС, ВКС
и разпоредбите на ЗЗП. След същия ПОС е направил извод, че клаузите на чл. 1,
ал. 1, чл. 2, ал.1 ал.4, чл. 6, ал.2, чл.20, ал.2, чл.21 и чл. 22 от договора,
в частта с която е уговорено превалутиране на отпуснатия и усвоен кредит, а и
на вноските за погасяването му в швейцарски франкове са неравноправни по
смисъла на чл.143 ЗЗП, което ги прави нищожни и непораждащи правно действие в
отношенията между страните.В тази връзка е прието, че в отношенията между тях
следва да намери приложение онази част от тях, които не се засегнати от
посочената нищожност. На тази база е направено заключение, че между страните е
възникнал договор за кредит за сума, отпусната в евро, която следва да бъде
погасявана на уговорените в договора анюитетни вноски отново в евро, без същите
да бъдат превалутирани в швейцарски франкове. Това съотнесено с констатациите
за усвояване на кредита в тази валута, наличието на неизпълнение и валидно
упражнено право на предсрочна изискуемост е дало основание на ПОС да заключи,
че исковите претенции биха били основателни ако са били предявени в споменатата
валута - евро. Те обаче са в швейцарски франкове, което съобразено с приетото в
ТР № 4/2014 г. на ОСГТК е дало основание на ПОС да отхвърли исковете за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца пртенидраните с исковата молба
задължения по договора в швейцарски франкове.
Единствено е уважена претенцията
за 517, 45 лв. представляваща платена от ищеца нотариална такса.
Недоволен от решението в
отхвърлителната му част е останал ищецът и е подал жалбата станала причина за
започване на настоящето производство.
В нея са
изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт, като се оспорват изводите на съда за това, че
кредитът не бил отпуснат в швейцарски
франкове и се прави
подробен анализ на процесния договор, практиката на Съда на Европейския съюз
и на решения на ВКС и други съдилища. След същия съответно е направено заключение, че валутата
на отпуснатият кредит е шв. франкове и изводите на съда са неправилни.
Твърди се също, че ПОС неправилно
се е позовал на ТР № 4/2015 г. на ОСГТК за отхвърляне на
иска. В тази връзка е посочено, че то в случая е неприложимо по причина, че
касае произнасяне по въпроси различни от процесните. Наред с това е споменато,
че ако все пак се приеме, че то се прилага ПОС не е следвало да отхвърля иска,
а да постанови решение във валутата, която е приложима в отношенията между
страните с оглед прието в споменатото ТР.
Отправено е искане за отмяна на решението и
уважаване на исковата претенция на Ю.Б. АД.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваните съдебни актове служебно, а досежно тяхната
правилност с оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно),
когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен
състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо
троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
За
недопустимостта с оглед съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че
такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск
или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора
по същество.
В случая съдът е сезиран с
осъдителна искова претенция с основание чл. 430 от ТЗ и е постановил решенето
си като се е водил по изложените в исковата молба факти и обстоятелства, т.е.
то е допустимо.
Това съобразено с нормата
на чл. 271 от ГПК налага, съставът на ПАС да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти
решението.
С иска
предмет на разглеждане ищецът желае ответницата да се осъди да заплати
задължения по сключен между него и нея договор за банков потребителски кредит,
който поради неизпълнение на поетите от длъжника задължения бил обявен за
предсрочно изискуем от страна на банката.
Това сочи,
че основателността на иска е обусловена от съществуването на правопораждащите
вземането факти-договор за кредит, неизпълнение на задълженията по същия от
страна на кредитополучатея и настъпване на предсрочна изискуемост.
По
делото с исковата молба е представен писмен документ наименуван Договор за потребителски кредит ** *****от 30.05.2008 г. Той материализира
изявления на ищеца и ответницата и техните подписи потвърждаващи авторството им.
Това съобразено и с факта, че съществуването на този договор не се оспорва
налага извод, че такъв е бил сключен между страните.
С него е постигнато съгласие
банката да предостави на ответника потребителски кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 25 000 евро по курс купува за
швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване на кредита.
От тях сумата равняваща на
равностойността в швейцарски франка на 1 700 евро е за рефинансиране на
друг потребителски кредит между страните, а сумата равняваща на равностойността
на 23 300 евро в швейцарски франка е за текущи нужди.
Кредитополучателят се е задължил
да върне получените в кредит суми в срокове и при условия на договора.
В чл.1, ал.3 е посочено, че при усвояване на
кредита страните подписват приложение № 1 представляващо неразделна част от
договора, в което посочват приложимия към същата дата курс купува за швейцарски
франк на банката, както и конкретно определен съобразно този курс размер на
кредита в швейцарски франкове.
В чл. 5 на договора е определен
срокът за погасяване на кредита/главница и лихви/ - 288 месеца от датата на
усвояването му удостоверено с подписване на приложението по чл. 1, ал.3 от
договора.
В чл. 2, ал.1 е уговорено усвояването на
кредита да стане по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя
В.К..
Съответно в ал. 2 е
материализирано съгласие франковата равностойност на 1 700 евро определена
по курс купува франк-евро на банката в деня на усвояване на кредита да се
преведе служебно по друга сметка на К. в банката за погасяване на друг
потребителски кредит.
В ал. 3 пък е уговорено вече,
че франковота равностойност на
23 300 евро се усвоява по посочената в ал. 1 сметка след окончателното
погасяване на потребителския кредит.
В ал. 4 се говори, че УСВОЕНИЯТ кредит се
превалутира служебно от Банката в евро по търговския курс купува на швейцарския франк към евро на Банката за
съответната валута в деня на усвояването, като страните са се разбрали, че
подписването на договора съставлява съгласие за служебно извършване на тези
действия.
Според чл. 6, ал.1 погасяването
на кредита става на месечни вноски включващи главница и лихва с размер на всяка
вноска съгласно погасителен план съставляващ приложение № 2 от договора.
В чл. 6, ал. 2 е предвидено, че
погасяването на вноските се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен
и усвоен-швейцарски франкове и се сочи, че ако на падежа на вноската
кредитополучателят не е осигурил дължимите суми в тази валута по сметката си по
чл. 2, ал.1, но има средства в евро или лева по свои други сметки в банката
погасяването на кредита може да се извърши от банката и в лева или евро след
служебно превалутиране на тези средства в шв. франкове по курс продава на
банката за швейцарския франк към еврото/лева. Материализирано е и изявление, че
кредитополучателят давал своето съгласие за извършване на горните действия с
подписване на настоящия договор.
Уговорките за дължимите
лихви са материализирани в чл. 3 от сделката, като в ал. 2 е казано, че тя се
дължи от момента на усвояването му.
Размерът й е определен в
ал.1, като в нея е казано, че за усвоеният кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове валиден към периода на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1, 65 пункта. В изр. 2 е посочено, че при
сключване на договора базовия лихвен процент е 4, 5 %.
В чл. 3, ал. 5 е
уговорено, че действащият базов лихвен процент не подлежи на договаряне и промените
в него стават незабавно задължителни за страните.
В изр. 2 на същата се
споменава, че банката уведомява страната
за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити и датата, от която
е в сила чрез поставяне на видно място в банковите салони. Уговорено е и че
надбавката не се променя.
В чл. 6, ал.3 на договора
са постигнати уговорки за това, че ако по време на действието му се промени
базовия лихвен процент размерът на погасителната вноска се променя автоматично
с промяната, за което кредитополучателя давал съгласие с подписване на този
договор.
В чл. 4 са определени
дължимите по вид и размер от кредитополучателя на банката такси и комисионни,
както следва:
-такса управление от 1, 5
% платима еднократно върху размера на разрешения кредит,
-комисионна управление на
кредита платима ежемесечно на датата на падежа на дадена погаситена вноска в
размер на 0, 04 % от непогасената главница,
-еднокрлатна
административна такса от 40 лв. платима при подаване на документите за кредит.
В чл.12 е уговорено, че банката
запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си,
както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга
валута при евентуалното им превалутиране по реда на чл.21. Измененията на Тарифата и/или приложимите
лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентния банков орган и са
задължителни за страните, като кредитополучателя се уведомява чрез съобщения в
банковите салони и на интернет страницата на банката.
В чл. 20 от договора за кредит са
предвидени възможности кредитополучателят да поиска от банката ПРЕВАЛУТИРАНЕ на
кредита от швейцарски франкове в лева или евро, като във връзка с това е
постигнато съгласие да се заплати комисионна съгласно действаща към момента на
искането Тарифа на банката.
В ал. 2 на чл. 20 е изразено
съгласие превалутирането да стане по действащия курс купува на банката за
швейцарски франкове, както и да прилага лихвени проценти обявени от банката по
реда на чл. 12, ал.2 от договора за съответната валута и вид на кредита.
В чл. 21 е дадено определение на
операцията превалутиране - промяна на валутата, в която се изчислява стойността
на задължението, при което следва да се приложи лихвен процент приложим за
новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.
Чл. 22 като цяло материализира изявление на
кредитополучателя за знание, разбиране и съгласие относно последиците от някои
от постигнатите в сделката договорености. Така в ал. 1 е посочено, че той е
запознати и е съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и
че превалутирането на договора, може да има като последица, вкл. и за случаите
на чл. 6, ал. 2 от него повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в лева/евро. Посочено е съответно, че приема да носи за
своя сметка риска от тези промени и повишаване
и че е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 е материализирано и
изявление, че той е запознат с икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21-22 от договора и че е съгласен с настъпването
им.
В чл. 27 е материализирано
съгласие на страните по договора,
че във всеки един момент от действието му банката
има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на
дружества или институции от групата на * * * (И.Е.Д.Ю.), включително и на „Б.Р.С.“ АД, гр. С. или на други финансови или нефинансови
институции или дружества, вкл. такива, чиято дейност
включва секюритизация. Предвидено е и,
че в случай на прехвърляне на кредита банката
следва да уведоми длъжника за новия кредитор, като прехвърлянето ще има
действие спрямо него при уведомяването му.
В ал. 2 на този член се говори за
възможност при прехвърляне на вземанията на „Б.Р.С.“ АД страните по цесията да се договорят длъжниците да
продължат да осигуряват средства за погасяване на дължимите вноски по сметката
им в банката, по която това е правено и до момента и респективно същата да
превежда вноските на съответния падеж по открита при нея сметка на цесионера.
Даването
отговор на въпроса за съществуването на договор за кредит не предполага
единствено установяване наличието на две съвпадащи насрещни волеизявления
дадени в предвидената за това форма, но и преценка дали същият е годен да
породи права и задължения между страните, т.е. действие между тях. Това
съобразено с факта, че при нищожност договорът въобще не поражда действие
налага съдът да извършва и служебна преценка за наличие на основания
да се направи извод за пълната или частичната му нищожност. Необходимост от
извършване на такава следва и от факта, че кредитополучателят е потребител по
смисъла на ЗЗП. Това според чл. 7, ал. 3
от ГПК изисква служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор.
По повод на същата е нужно да се посочи, че в чл. 143, ал.1 от ЗЗП е казано,
че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. От страна на законодателя е
направено и примерно изброяване на уговорки даващи основание да се достигне до
извод за неравноправност.
В чл. 145, ал.1 на
ЗЗП, законодателят сочи, че неравноправната клауза в договор сключен с потребител
се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи.
В ал. 2 пък са
посочени уговорките /клаузите/, за които не се прави преценка за
неравноправност. Те касаят тези свързани с определяне на основния предмет на
договора. Изрично е посочено, че преценката за неравноправност не се прави ако
тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, т.е. при липса на такава съдът е
длъжен да извърши преценка и на тази част от уговорките в сделката.
При даване отговор на
въпроса дали в процесния договор има неравноправни клаузи или не следва да се
изхожда и от факта, че предмет на същия е доставка на финансова услуга по
смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, т.е. при преценката по споменатия въпрос
следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП.
В нея се говори за
неприложимост на определени разпоредби на чл. 143 от ЗЗП по отношение на
договори с предмет доставка на финансови услуги.
Анализът на тези текстове
на ЗЗП дават основание на ПАС да направи заключение, че не може да се говори за
автоматична приложимост на същите при всеки един договор за финансова услга.
Реално това ще е възможно само, когато съдържанието на съответната клауза дава
основание да се достигне до извод, че причината за материализираната с нея
уговорка е съобразена с посоченото в текстовете на чл. 144 от ЗЗП. Липсата на
възможност да се извърши преценка, че предвижданията за измемение в условията
на сделката са следстиве на тези хипотези е основание за заключение, че чл. 144
от ЗЗП е неприложим. В подкрепа на това си становище ПАС намира за нужно да
посочи, че изискването за яснота и разбираемост на договорите е залегнало в чл.
147 от ЗЗП, а при липса на такава е прието, че те следва да се тълкуват в полза
на потребителя.
Неравноправните клазуи
спорд чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни освен ако са
уговорени индивидуално.
В тази връзка
е нужно да се спомене, че законодателят с текста на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП е
посочил, че тежестта за доказване на това, че дадена уговорка е
ИНДИВИДУАЛНА е в патримониума на
търговеца или доставчика твърдещи това обстоятелство, т.е. изключване на извод
за нищожност поради неравноправност на дадена клазуа по договор с потребител е
възможно само при възражение от страна на търговеца, че същата е индивидуално
уговорена и ангажиране на доказателства в тази насока. В случая ищецът не
твърди такива обстоятелства.
По повод извършваната от ПАС
службна проверка за нищожност на процесния договор следва да се посочи, че
съгласно чл. 430 от ТЗ с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Предвидено е, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката и че договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
От описаното по- горе
съдържане на процесиня договор е безспорно, че същият съдържа всички елементи
на договора за банков кредит посочени чл. 430 от ТЗ, сключен е от надлежна
страна като кредитодател и в предвидената от закона форма, т.е. не може да се
говори за пълна нищожност на същия.
Според съдържанието на чл. 1 от
сключеният между страните договор банката се задължава да отпусне на ответника
потребителски кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 25 000
евро. Посочено е, че същата се определя по курс купува на франка към евро на
банката в деня на усвояване на кредита. По повод на същото в ал. 3 на чл. 1 е
предвидено и че страните по договора подписват приложение № 1 неразделна част
от него, в който посочват съответния курс и конкретният размер съобразно същия
на кредита във франкове.
Това води до извод, че е нужно да
се извърши преценка на това в каква по вид валута страните са изразили воля да
се предостави кредита.
С исковата молба по делото са
представени и не са оспорени подписани от страните на 09.06.2008 г. две приложение № 1 към сделката от 30.05.2008 г. С
тях е удостоверено, че датата на усвояване на кредита е 09.06.2008 г., че на
същата приложимия курс купува на Ш. Ф. е
1, 6555424 евро и усвоената сума е общо 41 389 CHF.
Това води до извод, че между
банката и кредитополучателя е постигнато съгласие в предвидената от закона
писмена форма за курса, по който се определя равностойността във франкове на
посочената в чл.1, ал.1 от договора еврова сума, а и за определения при съотнасянето й към този курс размер на
кредита в съответния вид валута.
Този извод на ПАС не се променя и
от факта, че според чл. 2, ал. 1 от договора сумата предмет на кредита в
швейцарски франкове е предоставена на ответника по блокирана сметка, с която то
не е могъл да се разпорежда и част от нея /тази за текущи нужди/служебно е
превалутирана в друг вид валута/евро/ по курса към момента на усвояване на
кредита и е преведена в новата валута по друга сметка на длъжника.
Това обаче не води до извод за
липса на съгласие за получаване на кредит в швейцарски франкове и наличие на
такова в евро по простата причина, че преди това има действия по усвояване на
парична сума във валутата, за която е уговорено кредитирането/швейцарски франка/
изразяващо се в привеждане на същата по сметка на кредитополучателя и то с
изрично негово съгласие. Това и уговорките между страните по договора за
погасяване на вноските именно във франкове от сметката на ответната страна в
тази валута сочи, че желанието и на ищеца и на ответника е било за сключване на
договор с точно такъв предмет, като водещото за това е желанието на
кредитополучателя да получи по добри условия на кредит и по точно да заплаща по
ниска цена за предоставената му финансова услуга, т.е. по- ниска лихва. От
друга страна за ПАС действията по т.н. превалутиране на франковете към момента
на усвояване на кредита не са част от кредита, а следва да се разглеждат като
отделна сделка за обмяна на валута извършена с изричното съгласие на ответника
по делото.
Така изложеното изключва и извод
за наличие на неяснота и неразбираемост и възможност да се извършва преценка за
НЕРАВНОПРАВНОСТ на тези клаузи от договора.
Изложеното до тук
относно договорките в чл. 1 и 2 от договора за кредит, както се спомена и малко
по- горе сочи, че кредитополучателят е сключил същия, защото му е бил по-изгоден с оглед по-ниския лихвен
процент и изхождайки от това, че швейцарския франк
като една от основните валути е стабилен.В действителност той не е имал нужда от суми в тази валута, което следва и от факта,
че не е имал достъп до сметката , по-която същата е преведена за усвояване чрез
превалутиране в евро. Нужни са му били средства в евро и е приел за разумна
възможността да плаща вноските си в евро или във валутата, в която получава
доходите си /лева/ при условие, че тя е с фиксиран курс към еврото, а те
служебно да се превалутира чрез изкупуване по курса за деня във валутата на
кредита. По тази причина ПАС счита, че при сключване на договора за кредитиране в съответната чуждестранна
валута, банката е следвало да предостави на потребителя пълна и подробна информация за последиците от процесната сделка. Същата е
следвало да е такава, че да му даде възможност за преценка и то в дългосрочен
план на икономическите
последици от валутния риск за поетите финансови задължения при описания по- горе тип договорки и опасността
да не може да понесе същите при
значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо швейцарския франк. В
подкрепа на това становище на ПАС е и обстоятелството, че курсът на швейцарския
франк не е бил фиксиран, а срокът на самия договор е 24 години.
По делото данни за предоставяне на такава
информация липсват. Това води до извод, че ответникът/потребител/ не е могъл да извърши преценка на последиците от поетия от него
риск сключвайки договора при уговорките в чл. 6, ал. 2 от същия , вкл. и от
тези имащи характер на декларативно изявление за знание в чл. 22. Наред с това
следва да се посочи, че с процесиня договор не само, че не е предоставена информация
в посочения по- горе смисъл, но не е предвидена и възможност на длъжника да се
опита да ги промени преди подписването
на сделката.
На тази база за ПАС следва извод,
че тези клаузи от договора не отговарят
на изискването за добросъвестност и създават неравновесие в отношенията между
Банката и потребителя, като способстват за пълното прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и облагодетелстват търговеца. Това съобразено с текста на
чл. 146, ал.1 от ЗЗП прави същите нищожни.
Тази нищожност от своя стана води
до извод, че ответникът кредитополучател не е носител на риска от промяна в
курса франк/евро и размерът на дължимата погасителна вноска при плащане във
валута различна от швейцарския франк следва винаги да се определя съобразно
курс купува на шв. франк спрямо валутата, в която се плаща действал към момента
на усвояване на кредита - 09.06.2008 г.
За ПАС са налице основания да се говори за
неравноправност и при уговорките касаещи начина на определяне на дължимата
лихва и условията за изменението на същата и комисионните в срока на действие
на договора.
От така описаното съдържание на
цитираните клаузи /чл.3, ал.1, изр.1, чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3 и чл. 12/ е
безспорно, че в тях са постиганти уговорки за едностранна промяна на лихвата
без наличие на яснота за начина на извършването й. Лихвите и комисионните пък
при договори като процесния съставляват цена на предоставяната от финансовата
институция услуга. Интересното е че в тези разпоредби предвидената промяна не е
свързана с породено право на насрещната страна да прекрати договора при
значително увеличение, като дори не са посочени основанията и причините даващи
основание за промяната. Това от своя страна е пречка да се направи извод, че са
налице основанията предвидени в чл. 144 от ЗЗП за неприложимост на текстовете
за неравноправни клаузи.
На тази база следва заключение,
че разпоредбите на чл. 3, ал.1, изр.1,
чл.3, ал.5, чл. 6, ал.3 и чл. 12 даващи възможност за едностранна промяна на
договора по въпроси касаещи размера на
дължими лихви, такси и комисионни са неравноправни и като такива се явяват
нищожни.
Това от
своя страна води до извод, че при липса на други договорки размера на дължимата
лихва за процесия договор за кредит е тази посочена в чл.3, ал.1, изр. 2 от
договора за кредит 6, 15 %-сбора от конкретизирания БЛП към подписването и
надбавката от 1, 65 пункта.
Така на
база изложеното до тук следва извод, че правата и задълженията на страните
респ. размера на дължимите вноски за главница, лихви и т.н.
по процесиня договор при липса на породили действие допълнителни
споразумения към него следва да се определят след игнориране на клаузите от
същия, за които се изрази мнение за нищожност на основание чл. 146, ал.1 от
ЗЗП.
В
случая обаче от значение за правилното решаване на делото са и ЮФ настъпили
след датата на подписване на договора за кредит.
Първият такъв се е сбъднал на 15.07.2008
г., когато между Банката кредитор и „Б.Р.С.“АД, ЕИК ******** е подписан договор за цесия/стр. 110 от делото на
ПОС/. С него тя прехвърля на споменатото трето лице вземанията си по процесния
договор ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, вкл. и
начислената до датата на прехвърляне лихва. Към този договор липсват
доказателства, че длъжникът е уведомен за цедирането.
След тази дата между цесионера и
длъжника кредитополучател са подписани 10 на брой Допълнителни споразумения към договора за кредит от 27.04.2009 г., 29.06.2010 г., 27.12.2010 г., 14.01.2011
г., 01.12.2011 г., 06.07.2012 г. 27.02.2013 г., 12.11.2013 г., 27.08.2014 г. и
21.08.2015 г.
С оглед на същите първото, на
които следва да се даде отговор е дали цесионерът след сключване на цесията
може да сключва с длъжника допълнителни споразумения към договора породил
прехвърлените вземания.
В тази връзка следва да се
посочи, че в чл. 99 от ЗЗД е казано, че кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Законодателят съответно е
предвидил и задължение на първоначалния кредитор/цедент/ да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне, като уведомлението е основание за извод, че
прехвърлянето е породило действие по отношение на този длъжник.
От така изложеното
следва извод, че с прехвърлянето приобретателят цесионер придобива в
патримониума си правата върху самото вземане, респ. тези свързани с неговите
принадлежности и то във вида към момента на сключване на цесията. Той обаче не
става страна по договора, който го е породил, респ. не става носител на другите
права на цедента възникнали в патримониума му възоснова на същия. Така
цесионерът не е носител и не може да упражни примерно потестативни права водещи
до изменение или прекратяване на сделката и т.н. По тази причина не е налице и
възможност да се извършват действия с тези права, а ако такива са извършени то
те не могат да се противопоставят на техния носител, респ. на насрещната страна по сделката
породила същите.
От факта, че с
договора за цесията се придобива единствено прехвърленото вземане и
привилегиите и обезпеченията на същото следва извод, че не е налице пречка да
се сключват сделки между цесионера и длъжника касаещи уреждане на въпроси по
отношение на придобитите от първия права и задълженията на втория в тази
връзка. С тях могат да се постигат и уговорки водещи до промяна в обема им.
В случая от
изложеното до тук е ясно, че цедираните вземания са породени от договор за
банков кредит.
С него, както се
спомена банката се задължава
да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. От съдържанието на самото определение следва и извод, че една от страните по
този договор е винаги банка.
Във всяко едно от споменатите споразумения сключени между
цесионера и длъжника се говори за ПРЕДОГОВАРЯНЕ на съществуващите към датата на
всяко едно от споразуменията задължения на длъжника към цесионера, който е
наречен кредитор. Причина за сключването му се свързва с изпитването на
временни затруднения от страна на длъжника за редовно погасяване на
задълженията си по кредита, както и от желанието на кредитоира да помогне на
КЛИЕНТИТЕ си в затруднена финансова ситуация.
С оглед на същото на първо место
е посочен размерът им, като е направено разделяне на просрочена главница,
просрочена лихва, просрочени такси, плащания за застраховки. Посочен и размера
на редовната и непадежирана главница и е изразено съгласие, че за времето от
падежа прехождащ датата на подписване на споразумението до падежа следващ
същото се дължи и редовната лихва, която при подписване на споразумението не е
била изискуема.
Предвидено е също така, че всички
просрочени задължения към датата на подписване на споразумението служебно се
преоформят от кредитора към подписването му чрез натрупване към редовната и
непогасена част от главницата по първоначално предоставен кредит.
Определен е период на облекчено
месечно погасяване на дълга, размерът на начисляваната фиксирана годишна лихва
върху него през същия, размерът на
месечните вноски през този период, говори се за погасителен план неразделна част
от всяко споразумение и т.н.
В споразуменията има и постигната
договорка за натрупване на начислената в периода на облекчено погасяване лихва
към главницата и е определена лихвата начислявана върху така получения размер
на същата и след това капитализиране. Посочено е, че тя е годишна и е равна на
сбора между действащия към момента на изтичане на облекченото погасяване БАЗОВ
ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ на БАНКАТА за жилищни кредити в съответната валута и съответна
надбавка/във всеки от споразуменията е различа/. Предвидено е, че дългът се
погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план неразделна част от
споразуменията и т.н.
Във всяко едно от тях има и
предвиждане, че ПРЕУРЕЖДАТ първоначалните условия по договора за кредит.
От изложеното по- горе стана
ясно, че за ПАС по принцип не е налице пречка цесионерът да сключва
споразумения с длъжника по придобитото вземане, по които да договаря нови
допълнителни условия за погасяването им, вкл. и да прави договорки за размер на
дължима лихва. Положителният отговор на този въпрос следва и от предвидената с
чл. 240 от ЗЗД възможност за отпускане на парични заеми и начисляване на лихва.
Тази разпоредба обаче предполага, че дейността по предоставяне на паричен заем
не се извършва по занятие. В случаите, когато същата е част от занятието на
съответния цесионер, то по отношение на тях следва да са налице и изискванията
на ЗКИ. В случая за ПАС дейността на „Б.Р.С.“АД, ЕИК ******** е такава по занятие с оглед на факта, че с
договора за цесия от 15.07.2008 г. ЦЕСИОНЕРЪТ не е придобил само процесното
вземане, но и множество други такива-виж т.1 от договора. Извод, че дейността
на цесионера е по занятие следва и от съдържанието на договора от 12.06.2017
г., с който „Б.Р.С.“АД е върнал процесното вземане в патримониума на банката.
От чл. 1 на този договор за цесия е видно, че цедентът по него прехвърля на
банката вземанията си по N на брой договори за кредит и
допълнителни споразумения към тях. Такъв извод може да се направи и от факта,
че във всяко едно от споразуменията причината за сключването им се свързва с
„временни затруднения“ на КЛИЕНТИТЕ на дружеството цесионер.
Това съобразено с факта, че „Б.Р.С.“АД не е нито кредитна, нито финансова институция по
смисъла на ЗКИ /не се представиха доказателства за това въпреки дадените
указания/ води до извод, че процесните
споразумения са сключени в нарушение на изискванията на ЗКИ, което прави същите
нищожни.
Това от своя страна сочи, че с
цесията от 12.06.2017 г.на Банката ищеца са цедирани вземания във вида и размерите
придобити с първата такава от 15.07.2008 г. съответно намалени с извършените за
времето между двете цесии плащания.
Изводът за нищожност на
споразуменията в цялост изключва необходимостта от преценка за нищожност на
отделни клаузи от същите.
С оглед на така изложеното
основателността на исковата претенция в размера, за който е предявена е
обусловена от даване отговор на въпроса
за това е или не е налице процесното вземане в патримониума на ищеца
съобразно действителните договорки от първоначалния вариант на договора за
потребителски кредит. Това от една страна е обусловено от даване отговор на
въпроса за наличието на неизпълнение и редовното упражняване правото на
предсрочна изискуемост.
Настъпването на такава предполага изменение
в постигнатото съвпадение на две насрещни волеизявления за получаване на кредит
и погасяване на същия на вноски за определен период.
Това сочи, че правото да се измени
договора, като се направи същия предсрочно изискуем е потестативно по характер
и съществува в патримониума на кредитора по съответния договор. То се упражнява
чрез направа на едностранно волеизявление на носителя му до другата страна.
Фактът, че същото е свързано с изменение на един договор и породеното от него
правоотношение предполага, че настъпване на тази промяна изисква и получаване
на волеизявлението от насрещната страна, т.е. тя не може да стана факт
автоматично при настъпване на опредени събития. Реално освен тях правоимащата
страна следва да извърши действия по упражняване на потестативното право - да направи самото волеизявление в тази насока и такива
по връчване на същото на насрещната страна.
Във връзка с процесния казус е нужно да се
спомене, че клаузи в договора от 2008 г. касаещи възникване на предсрочната
изискуемост/чл. 18, ал.2/ предполагат автоматично настъпване на такава, т.е. не
са съобразени с изложеното по- горе и създават условия за неравнопоставеност на
страните, т.е. са нищожни с оглед чл. 146 от ЗЗП.
В чл. 18, ал.1 от договора е предвидено, че
при неиздължаване, на която и да вноска от кредита и при неизпълнение, на което
и да задължение банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Това, съобразено с изложеното по- горе и
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
сочи, че изводът за предсрочна изискуемост на процесния кредит е възможен
при наличие на доказателства за неизпълнение на задължения по договора за
кредит и на такива за отправено изявление на кредитора за упражняване на
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което следва
да е достигнало до насрещната страна. Именно момента на достигане на
изявлението до нея се свързва и с настъпване на самотно изменение на договора.
В този смисъл е и направеното тълкуване в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
По процесния казус в хода на въззивното
прозиводство бе поставена задача на вещото лице да определи дължимите
към евентуалното настъпване на предсрочна изискуемост на 21.05.2018 г. -
главница, възнаградителна
лихва за периода 10.04.2016 – 21.05.2018, наказателна лихва за просрочие за
периода 10.05.2016 – 21.05.2018, респ. 09.07.2018 г., банкови такси от
11.04.2016 г. - 21.05.2018 г., респ. 09.07.2018 г. и застраховки за периода
11.07.2016 – 21.05.2018 г., респ. 09.07.2018 г. съобразно погасителния план
изготвен при подписване на договора за кредит от 30.05.2008 г. и при лихвен
процент определен в чл. 3, ал.1 от същия.
От съдържанието на приетото
заключение е видно, че ответницата е изпаднала в състояние на забава
задълженията си за плащане на повече от една погасителни вноски още от края на 2012
г.
Това съобразено с уговорките в
чл. 18 от договора сочи, че в патриониума на ищеца е възникнало правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
То е упражнено с отправянето на волеизявление
до кредитополучателя
материализирано в покана редовно връчена лично на ответника чрез ЧСИ С. Г. на
21.05.2018 г. В нея
се говори за неизпълнение на задълженията по договора за кредит и породеното по
тази причина право да се обяви същия за предсрочно изискуем. Посочено е, че
същото се упражнява с тази поканата. Това за ПАС е достатъчно да се направи
извод, че предсрочната изискуемост е настъпила на 21.05.2018 г., като в случая
за ПАС е без значение наличието на нищожни допълнителни споразумения и нищожни
клаузи от договора за кредит при условие, че същите се са станали причина за
отпадане на задължението за плащане на погасителни вноски, което явно не е
правено въобще.
Това сочи, че от момента на
настъпване на същата ищецът дължи цялата неизплатена от него главница по
договора/ падежирана и непадежирана/.
По отношение на възнаградителната
лихва следва да се има предвид, че такава е дължима с оглед чл. 430 от ТЗ.
Задължението за плащането й е обусловено от ползването на предоставената в заем
главница. Казаното сочи, че при падежиране на съответната месечна вноска за
същата това задължение отпада с оглед отпадане на годното основание за нейното
ползване. Така и при настъпване на предсрочната изискуемост и на непадежирана
главница отпада и основанието за начисляване на възнаградителна лихва върху нея
за в бъдеще. Реално от момента на забавата ищецът може да претендира плащане на
начислената възнаградителна лихва до настъпването й и обезщетение за забава по
86 ЗЗД или договорена неустойка/наказателна лихва/. В тази връзка следва да се посочи,
че от момента на просрочие на всяка вноска за главница, респ. настъпване на предсрочната
изискуемост ответникът с оглед уговорките в чл.3, ал.3 от договора дължи наказателна
лихва равна на възнаградителната такава + 10 пункта, т.е. на 16, 15%.
Досежно уговорените с процесиня
договор банкови такси за ПАС с обявяване на кредита за предсрочно изискуем
отпада нуждата от събиране и на комисионна за управление на падежа на всяка
вноска при условие, че такива вече не се дължат.
Единствено въпреки настъпване на предсрочната
изискуемост за длъжника остава задължението по чл. 14 от договора за направа на
застраховка на предоставеното в обезпечение имущество с оглед на факта, че същото
е предназначено за удовлетворяване на вземанията на банката по процесиня
кредит. По тази причина задължението за плащане на застрахователни премии,
респ. за възстановяване на извършените от банката за сметка на длъжника
плащания на такива си остава. Така в случая дължими са тези до момента на
предявяване на исковата претенция.
Видно от приетото от ПАС
заключение към 21.05.2018 г. ответницата дължи на ищеца следните суми:
37 554, 57 CHF падежирана и непадежирана
главница,
11 691, 02 CHF възнаградителна лихва,
911, 96 CHF такси за управление.
Към 09-12.07.2018 г. размера на
горните задължения е същия, като към тази дата се дължат и
161, 18 CHF имуществени застраховки.
Доказателства за плащане на тези
суми към настоящия момент по делото не са представени, което сочи, че
ответницата би следвало да бъде осъдена да заплати същите на банката. При тази
преценка ПАС обаче следва да се ръководи и от размера на претендираните с
исковата молба суми.
Видно от изложеното в началото на
това решение с иска банката претендира заплащането на 47 448, 25 CHF главница за времето от 10.04. 2016 г. до
09.07.2018 г. Това от своя страна сочи, че искът й следва да се уважи за сумата
от 37 554, 57 CHF и да се отхвърли до пълния
предявен размер.
Тя претендира и плащането на 11 069,
92 CHF договорна възнаградителна лихва за времето 10.04.
2016 г. до 21.05.2018 г., т.е. искът следва да се уважи изцяло при условие, че
според вещото лице дължимата такава дори е в по- голям размер.
Претенцията за наказателна лихва
е в размер на 653, 80 CHF за времето от 10.05. 2016 г. до
09.07.2018 г. Вещото лице при възложена задача да изчисли такава съобразно
извършените плащания в заключението си не е посочило наличие на задължения от
този вид. Такива обаче при извод в експертизата за неплащане на вноски от 2012
г. и обявена предсрочна изискуемост с оглед уговореното в чл. 3, ал.3 от
договора се дължат. За ПАС те са лесно изчислими при наличие на данни за
размера на вяска просрочена вноска за исковия период и за размера на дължимата
наказателна лихва от 16, 15 %. Така за времето от 10.05.2016 г. до 21.05.2018
г. такава лихва следва да се начислява върху всяка просрочена вноска, като размера
на същите е равен на 443, 23 CHF. За времето от 21.05.2018 г. до
09.07.2018 г. наказателна лихва се дължи върху цялата неплатена предсрочно
изискуема главница и същата е в размер на 808, 68 CHF. Така общата сума е 1251, 91 CHF, т.е.
искът следва да се уважи в пълния му размер при условие, че претенцията е за
по- малка от дължимата сума.
Претенциите за банкови такси са в
размер на 349, 54 CHF . Дължимите такива са в по- голям
размер / 911, 96 CHF /, т.е. искът в случая следва да
се уважи изцяло.
Претенцията за застраховка е за
161, 18 ш.ф. за периода 11.07.2016 г.-09.07.2018 г. Платените такива видно от
заключението са в същия размер, т.е. този иск следва да ес уважи също изцяло.
С оглед на горното решението на
ПОС следва да се отмени в частта отхвърляща исковите претенции за сумите от
37 554, 57 CHF главница за времето от 10.04. 2016 г. до
09.07.2018 г.,
11069, 92 CHF договорна възнаградителна лихва за времето 10.04.
2016 г. до 21.05.2018 г.
654, 80 CHF наказателна лихва за времето от 10.05. 2016 г. до 09.07.2018 г.,
349, 54 CHF банкови такси размер на и
161, 18 CHF застраховка за периода 11.07.2016 г.-09.07.2018 г.
като вместо това се постанови друго уважаващо исковете за
този размер.
В останала си част решението ще
се потвърди.
С оглед на това въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по съразмерност в
размер на 5630, 23 лв. за производството пред ПОС и в размер на 1321, 29 лв. за
производството пред ПАС.
Водим
от това съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното
по т. дело № 549/2018 г. по описа на ПОС решение в частта, с което е отхвърлен
предявеният от „Ю.Б.“ АД, *** срещу В.Д.К., ЕГН **********,***, иск за
заплащане на общата сумата от 38 730,79 швейцарски франка /CHF/, от която:
37 554, 57 CHF главница,
11 069,92 CHF възнаградителна
лихва за периода 10.04.2016 – 21.05.2018,
653,80 CHF наказателна лихва за
просрочие за периода 10.05.2016 – 09.07.2018, 349,54 CHF - банкови такси от
11.04.2016 г. - 09.07.2018 г. и
161, 18 CHF – застраховки за периода
11.07.2016 – 09.07.2018 г.,
дължими на основание Договор за
потребителски кредит № ** *****/30.05.2008 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН **********,*** да
заплати на „Ю.Б.“ АД, *** следните дължими суми по Договор за потребителски
кредит № ** *****/30.05.2008 г., който е обявен за предсрочно изискуем на
21.05.2018 г.:
37 554, 57 CHF
главница,
11 069,92 CHF възнаградителна
лихва за периода 10.04.2016 – 21.05.2018,
653,80 CHF наказателна лихва за
просрочие за периода 10.05.2016 – 09.07.2018, 349,54 CHF - банкови такси от
11.04.2016 г. - 09.07.2018 г. и
161, 18 CHF – застраховки за периода
11.07.2016 – 09.07.2018 г.
като с оглед изводите за нищожност на клаузите на чл. 6,
ал.2 и чл. 22 от договор за потребителски кредит № ** *****/30.05.2008
г. при погасяване на тези
задължения във фалута различна от шв. франк превалутирането
на плащането във щвейцарски франка следва да се извърши по курс купава на шв. франк спрямо съответната валута действал към момента на усвояване на кредита на дата 09.06.2008 г.
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното по т. дело № 549/2018 г. по описа на ПОС решение в частта, с
което е отхвърлен предявеният от „Ю.Б.“ АД, *** срещу В.Д.К., ЕГН **********,***,
иск за заплащане на сумата от 9 893, 68 CHF претендирана като дължима предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ** *****/30.05.2008 г. и
равняваща се на разликата между пълния претендиран от банката размер от
47 448, 25 CHF и дължимия такъв от 37 554,
57 CHF.
ОСЪЖДА В.Д.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Ю.Б.“ АД, *** разноски по съразмерност в
размер на 5630, 23 за производството пред ПОС и в размер на 1321, 29 лв. за
производството пред ПАС
Решението подлежи на обжалване в
1 месечен срок от съобщаването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.