МОТИВИ към Решение № 260280, постановено на 21.10.2020 г. по
НАХД № 2920 по описа на Районен съд Варна за 2020 г.
Производството по НАХД № 2920 по описа за 2020 г. на Районен
съд Варна е образувано във връзка с депозирано в Районен съд Варна постановление
от 20.07.2020 г. на Районна прокуратура Варна, с което на основание
разпоредбата на чл. 375 от НПК, е направено предложение обв.
В.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба” по реда на
чл. 78а от НК, за това, че на 17.03.2020 г. в гр. Варна, бул. „Янош Хунияди“ № 5, в сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОД
МВР – гр. Варна пред служител на сектор „Пътна полиция“ – системен – оператор С.И.Ч.,
потвърдил неистина в писмена Декларация с peг. №
338/17.03.2020 г., която по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен
талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е
изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация“ и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи за
самоличност : „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена
декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най
– близкото РУ на МВР, ОД МВР, ДБДС – МВР, ДМ – МВР или в звената „Миграция“ при
ОДМВР“, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********/30.09.2016 г., издадено на негово име от
МВР – гр. Варна е изгубено в град Банско, като в действителност същото му било
подменено по негово искане в Кралство Великобритания с британско национално
свидетелство за управление на МПС с № FD10549072, издадено на 15.10.2019 г. от
компетентните британски власти, на основание Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и Съвета – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК/
В проведеното на 21.10.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2920 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа
възведеното обвинение срещу обв. М., като моли същият
да бъде признат за виновен в извършване на деянието, за което му е било
повдигнато обвинение и респ. да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а и сл. от НК.
Представителят на държавното обвинение поставя акцент в своята пледоария върху
поведението на обв. М. в салона за обслужване на
клиенти в сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, като
счита за недостоверни и противоречащи на житейската логика обясненията на
обвиняемия, че се е объркал кое СУМПС следва да декларира за изгубено.
В проведеното на 21.10.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2920 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, упълномощеният защитник на обв. М. – адв. Г.К. *** застъпва позиция за субективна несъставомерност на деянието, извършено от неговия подзащитен, акцентирайки върху показанията на св. С.И.Ч.,
която признава, че е продиктувала номера на СУМПС, което обв.
М. е декларирал за изгубено пред сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Варна. Поради гореизложените съображения адв. К.
пледира за постановяване на оправдателно спрямо неговия подзащитен
съдебно решение.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Обв. В.И.М. притежавал СУМПС № *********, издадено на
30.09.2016 г. от ОД на МВР – гр. Варна и валидно до 30.09.2026 г.
През 2019 г. обв. М. пребивавал преимуществено на територията на Кралство
Великобритания, като взел решение да замени българското си СУМПС с такова,
издадено от компетентните власти във Великобритания, съгласно Директива
2006/126/ ЕО на Европейския парламент и Съвета.
За целта обв.
М. предал българското си СУМПС № ********* на компетентните власти в Кралство
Великобритания и на основание разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Директива 2006/
126/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно
свидетелства за управление на превозни средства, същото било заменено с
еквивалентно СУМПС британски образец с номер № FD 10549072, издадено на 15.10.2019 г. със срок на валидност до
14.10.2029 г.
Считано от дата 15.10.2019 г.
обв. М. ползвал само и единствено СУМПС британски образец с номер № FD 10549072.
През месец ноември 2019 г. обв. М. се завърнал на територията на Република България,
като на 17.03.2020 г. отишъл в сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр. Варна, находяща се в гр. Варна, бул. „Янош Хунияди“ № 5, имайки намерение да обяви за изгубено
свидетелството си управление на МПС, тъй като в продължение на няколко дни не
го намирал никъде.
Обв. М. попълнил, подписал и предал пред св. С.И.Ч.,
изпълняваща длъжността системен оператор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр. Варна декларация с номер № 338 от 17.03.2020 г. по чл. 17 , ал. 1 от
Правилника за издаване на български документи за самоличност и чл. 160, ал. 1
от Закона за движение по пътищата.
В самата декларация обв. М. декларирал, че СУМПС № *********, издадено на
негово име на 30.09.2016 г. от ОД на МВР – гр. Варна, е изгубено, като изписал „изгубена е шофьорска книжка в планината в
гр. Банско“ изгубено свидетелство за управление на МПС“
Същевременно в началото на
2020 г. компетентните власти във Великобритания, на основание чл. 11, т. 3 от
Директива 2006/ 126/ ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006 г.,
изпратили на ГД „Национална полиция“ предаденото от обв.
М. СУМПС № *********.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства:
показанията на св. Т.Ж.Н., показанията на св. С.И.Ч., показанията на св. ВлС. И.; Протокол № 192 от изготвената съдебно – графическа
експертиза; актуална справка за съдимост на обв. М.,
издадена от Централното бюро за съдимост към Министерство на правосъдието.
На първо място според съда не
е необходим някакъв задълбочен и подробен анализ на събраните в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие доказателства, доколкото обв. М. не само, че не оспорва, но и признава
достоверността на фактите, изложени в обстоятелствената част на прокурорското
постановление с правно основание чл. 375 от НПК и съвсем конкретно
обстоятелството, че на 17.03.2020 г. в гр. Варна, в сградата на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна лично е попълнил и подписал декларация, в
която е декларирал, че СУМПС № ********* е било изгубено в планината край гр.
Банско. На практика декларираното от обв. М.
обстоятелство не отговаря на действителността, тъй като са налице писмени
доказателства, че през месец октомври 2019 г. обв. М.
е предал СУМПС № ********* на компетентните органи във Великобритания и му е
било издадено СУМПС британски образец с номер № FD 10549072, издадено на
15.10.2019 г. със срок на валидност до 14.10.2029 г.
От обективна страна, с това
свое поведение подс. М. е извършил престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК.
В случая съдът напълно дава
вяра и кредитира заключението на изготвената в хода на разследването по
досъдебното производство съдебно – графическа експертиза № 192/ 19.06.2020 г.,
която установява, че ръкописния текст и подпис срещу реквизита „Декларатор“ в
декларация по чл. 17, ал. 1 от ПУБЛД с рег. № 338/ 17.03.2020 г. и ръкописния
текст, цифрово и подписа в реквизита „подпис на заявителя“ в Заявление за
издаване на БДС с вх. № 4484 от В.И.М. са положени именно от обвиняемия.
На практика основното
възражение на обв. М. срещу повдигнатото му от
Варненската районна прокуратура обвинение се изразява в липсата според него на
субективна страна на деянието. Съдът не може да сподели за основателно едно
подобно възражение, тъй като същото противоречи на житейската логика на първо
място, а и на събраните по делото гласни доказателства.
Според съда несериозно звучи
обяснението на обв. М., че същият не е съобразил кое
конкретно СУМПС е декларирал пред св. Ч.. В крайна сметка, същият е върнал не
толкова отдавна (през месец октомври 2019 г.) СУМПС № ********* на
компетентните органи във Великобритания и му е било издадено СУМПС британски
образец с номер № FD 10549072, издадено на 15.10.2019 г. със срок на валидност
до 14.10.2029 г., т.е. тези действия са се случили по – малко от шест месеца
преди инкриминираната дата. Ето защо според съда не звучи достоверно обяснението,
че грешката се дължи на някакво объркване, тъй като не е житейски логично обв. М. да е забравил за факта, че е бил предал СУМПС на
британските власти, доколкото това се е случило сравнително скоро. А и в крайна
сметка, обв. М. не само, че е пълнолетен български
гражданин, който е завършил висше образование, но според съда, който придоби
лични впечатления от обвиняемия, същият е на високо интелектуално ниво и не е
сериозно да мисли, че декларирането на определено, конкретно обстоятелство пред
държавен орган представлява „само една формалност“, както самият той заяви.
Освен това също несериозно звучи обяснението на обвиняемия, че няколко дни след
датата 17.03.2020 г. е намерил в купето на автомобила си СУМПС британски
образец с номер № FD 10549072 и не е предприел действия по най – бързия начин
да уведоми за това компетентните органи на ОД на МВР – гр. Варна.
Ето защо, според съда е
осъществил състава на престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Обв. М. е
съзнавал, че потвърждава неистина в писмена декларация, декларирайки, че СУМПС
№ ********* е било изгубено, а в същото време е знаел, че това не отговаря на
действителността, тъй като цитираното СУМПС е било предадено лично от него за
замяна в Кралство Великобритания през месец октомври 2019 г.
Поради гореизложените
съображения и въз основа на посочените доказателства, съдът намира, че обв. В.И.М. е извършил престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от Районна прокуратура Варна.
По отношение вида и размера
на наложеното наказание.
В процеса по индивидуализация
на административното наказание, съдът не констатира наличието на някакви
отегчаващи вината обстоятелства в конкретния случай.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие направеното от обвиняемия М.
пълно самопризнание, изразеното съжаление и критичност към извършеното деяние.
Факта, че обв.
М. е неосъждан не може да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство,
доколкото този факт е съобразен от законодателя при приложението на
разпоредбата на чл. 78а от НК.
Съдът
намира, че напълно законосъобразно Варненската районна прокуратура е внесла
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, тъй като са
налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на
тази норма, а именно – за извършеното от обвиняемия
умишлено престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до
три години или „глоба“ в размер от 100 до 300 лева, деецът не е осъждан
за извършено престъпление от общ характер и спрямо него не е бил прилаган
института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административна санкция, както и с деянието не са причинени никакви имуществени
вреди.
Предвид изложеното съдът
счита, че на обв. М. следва да бъде наложено
наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно – „глоба” в размер
на 1000,00 лева, още повече, че същият към датата на постановяване на решението
не е трудово ангажиран и респ. не получава трудови доходи, т.е. санкцията
следва да бъде в минимален размер, съобразена с неговото социално и имуществено
положение.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди обв. М. да заплати
сторените разноски в досъдебната фаза на наказателното производство в размер на
136, 58 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: