Решение по дело №287/2020 на Районен съд - Радомир

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№

гр. Радомир, 21.09.2020 г.

 

В      И М Е Т О     НА     Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 287 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

     Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се в с. Друган, общ. Радомир. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали услугите доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. Титуляр на партидата с абонатен номер .... бил К.Б.В., който починал и оставил за наследници ответниците Д.В. и Я.В., като последните съгласно чл. 62 от ОУ на ищцовото дружество били задължени да посетят дружеството с необходимите документи за промяна на партидата, но до момента такава промяна не била заявена.

Сочи, че между водоснабдителното дружество и ответниците е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който уреждал отношенията на страните по начина, установен в Общите условия, приети с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги. Съществуващото правоотношение възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. Към настоящия момент в дружеството нямало данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. Съгласно приложимите Общи условия абонатите на дружеството били задължени да заплащат ползваните В и К услуги в предвидения в закона срок.

В конкретния случай по отношение на имота, находящ се в с. Д., общ. Радомир, в установените срокове било извършено отчитане на показанията в монтирания в обекта водомер и начисляване сумите за потребеното количество вода, но въпреки това длъжниците не извършили плащане на дължимите от тях суми за периода от 16.11.2015 г. до 12.10.2018 г., на стойност 877,96 лева - главница и лихва за забава в размер на 252,48 лева, начислена за периода от 19.11.2016 г. до 04.10.2019 г.

Тъй като ответниците не заплатили стойността на доставената вода за исковия период от време, ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и било образувано ч. гр. д. № 66/2020 г. на РдРС, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 69/03.02.2020 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

От съда се иска признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от по 438,98 лева за всеки от длъжниците – главница, представляваща 1/2 част от общо дължимата главница от 977,96 лева за периода от 16.11.2015 г. до 12.10.2018 г., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за обект, находящ се в с. Друган, общ. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на по 126,24 лева за всеки от длъжниците - мораторна лихва за забава, представляваща 1/2 част от общо дължимата лихва за забава от 252,48 лева за периода от 19.11.2016 г. до 04.10.2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество „В.и к.“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен представител оспорват предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „В.и к.“ ООД е подало на 31.01.2020 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответниците Д.В.В. и Я.К.В. за дължими суми за ползвана питейна вода за обект, находящ се в с. Друган, общ. Радомир, за периода от 16.11.2015 г. до 12.10.2018 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 66/2020 г. на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 69/03.02.2020 г. против длъжниците и настоящи ответници, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение.

По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В.и к.“ ООД и справка - извлечение за ползваното количество питейна вода за процесния водоснабден имот.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за питейна вода, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от 16.11.2015 г. до 12.10.2018 г. за процесния водоснабден имот, находящ се в с. Друган, общ. Радомир, стойността на ползваната, но незаплатена питейна вода е 1130,44 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 19.11.2016 г. до 04.10.2019 г. е в размер на 252,48 лева.

Съдът кредитира заключението, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и К услуги на ответниците, както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с исковата молба.

Не се установява по делото ответниците да са потребители на В и К услуги, предоставяни от ищеца, в качеството си на собственици или ползватели на имота. Според чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно по сега действащата Наредба, потребител на В и К услуги може да е собственикът на имота или лице, което притежава ограничено вещно право върху същия.

Според настоящия съдебен състав доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би могла да послужи като годно доказателство за установяване на горепосоченото обстоятелство, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни.

По делото не се събраха и доказателства, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с исковата молба.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни по ал. 2 и 3 (в случая на индивидуалния водомер на ответниците) се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно посочената разпоредба, карнетът е единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.

По делото, обаче, ищцовото дружество не е представило карнетите, удостоверяващи доставката на питейна вода.

На следващо място, услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на общите правила за договорите за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена и потребена вода. Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би могла да послужи като годно доказателство за установяване на извършена доставка на посоченото количество и стойност на консумирана от ответниците вода за процесния период, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни.

Тук следва да се отбележи, че поставените задачи за изследване от вещото лице по изслушаната СЧЕ касаят само счетоводната отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не и правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на ответниците описаното количество В и К услуги и стойност на консумирана от ответниците вода. В същото време, обаче, ищецът претендира за дължимостта на определени суми като стойност на потребено количество вода, за които не се установява по какъв начин е отчетена, на каква база са извършени съответните записвания на показанията и отчетена разликата.

Ето защо, след като ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване, че ответниците притежават качеството потребители на В и К услуги, както и че твърдените от него задължения на ответниците са такива, представляващи стойност на реално доставени В и К услуги в претендираните размери и качество, то предявеният иск за главница, ведно със законната лихва от заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът следва да присъди на ответниците направените по делото разноски в размер на 350,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р        Е        Ш        И:

 

       ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.и к.” ООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:***, искове за признаване за установено по отношение на Д.В.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Я.К.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължат на ищцовото дружество следните суми: сумата от по 438,98 лева (четиристотин тридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки) за всеки от ответниците – главница, представляваща 1/2 част от общо дължимата главница от 977,96 лева (деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) за периода от 16.11.2015 г. до 12.10.2018 г., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за обект, находящ се в с. Друган, общ. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на по 126,24 лева (сто двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) за всеки от ответниците - мораторна лихва за забава, представляваща 1/2 част от общо дължимата лихва за забава от 252,48 лева (двеста петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) за периода от 19.11.2016 г. до 04.10.2019 г., като неоснователен и недоказан.

        ОСЪЖДА „В.и к.” ООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Я.К.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева) – направени разноски по делото.

       Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./