Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.Ловеч,……….2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Галина Аврамова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 307 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 исл. от ГПК.
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от о„*****“
ООД, ЕИК *****, С.П.С. и Д.П.С.
срещу решение № 130/18.12.2019 г., постановено по гр.д. № 208/2018 г. на РС
Луковит, с което е признал за установено в
отношенията между страните, че ответниците „*****“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: с. Д., Област Ловеч, Община
Луковит, ул. ****, представлявано от С.П.С. и А.И.Д.; С.П.С.
с ЕГН **********,***, и Д.П.С.,
с ЕГН ********** дължат солидарно на
ищеца „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. *****, представлявано от Д.Б.Ш.–
Изпълнителен директор и М.И.В.– прокурист следните суми: 12 700,23 лв. –
главница за периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г.; 126,67 лв. –
договорна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 20.03.2017 г.; 983,93 лв.
– мораторна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г. и 93,86 лв.
– дължими за периода от 10.10.2016 г. до 09.05.2017 г. такси по Договора за
банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL 41292/12.12.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.05.2017 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК/,
за които суми по ч.гр.д. № 865/2017 г. по описа на Районен съд – Ловеч са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Със
същото решение ответниците „*****“ ООД, ЕИК *****, С.П.С. и Д.П.С. са осъдени да заплатят на „*****“
АД, ЕИК ***** сумата от 1075,19 лв.,
представляващи разноски в заповедното производство, както и сумата от 678,09 лв., представляващи разноски в производството
пред районния съд. В нея излагат, че решението е неправилно. На първо
място твърдят, че РС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй
като доклада по делото е непълен и неточен и не се установява равенство на
страните при упражняване на техните процесуални права. Оспорват и начина на
изчисляване на лихвите по договора, тъй като промяната на лихвения процент е
извършена едностранно от банката и при липса на яснота за увеличение на неговия
размер. Считат, че получената от банката възнаградителна лихва подлежи на
връщане на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Въззивниците С.П.С. и Д.П.С. изтъкват, че спрямо тях е
нищожен, като се позовават на разпоредбите на чл.101 от ЗЗД. На следващо място
твърдят, че липсва произнасяне по направените от тях възражение за нищожност на
клаузи на процесния договор поради тяхната неравноправност по смисъла на ЗПП.
Цитират практика на ВКС. На следващо място въззивниците физически лица правят
възражение, че към момента на подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК, е
изтекъл 6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Затова считат, че нямат
задължение към „*****”АД поради липса на предмет и настъпила преклузия. Възразяват и относно размера на присъдените
на ищеца разноски, като развиват подробни съображения в тази насока. Молят съда
да се произнесе с акт, с който отмени обжалваното решение на РС - Луковит като
неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от „*****”АД чрез адв.П.П., в който оспорва подадената въззивна жалба.
Счита, че решението на РС - Луковит е правилно
и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Излага съображения, по всяко едно
от направените от въззивниците възражения, които счита за неоснователни. По
отношение на направените доказателствени искания изтъква, че част от тях са
неотносими към предмета на делото, а за другите е настъпила преклузия.
С определение № 58/26.02.2020 г. РС -
Луковит е оставил без уважение искането на „*****“
ООД, С.П.С. и Д.П.С.
за изменение на решение № 130/18.12.2019 г., постановено по гр.д. № 208/2018 г.
по описа на ЛРС в частта за разноските, присъдени на „*****”АД.
В съдебно заседание въззивниците редовно призовани
не се явяват и не изпращат свой представител.
Въззиваемият редовно призована за съдебното заседание не изпраща свой
представител. В постъпилата молба вх.№ 4864/27.07.2020 г. изразява становище,
че оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което потвърди
решението на РС Луковит.
Ловешкият окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното решение на ЛРС е валидно и
допустимо.
Жалбата
е подадена процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на съдебен контрол
акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Производството по гр.д. № 208/2018 г. по описа
на РС - Луковит е образувано по постъпила искова молба от „*****“ АД срещу „*****“ ООД представлявано от С.П.С. и А.И.Д., С.П.С. и Д.П.С. с правно основание чл.451, ал.1, във вр.
с чл.422, ал.1 от ГПК и цена на иска 13 904.69 лв., от които 12 700,23
лв. – главница за
периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г.; 126,67 лв. – договорна лихва за периода от 21.09.2016 г. до
20.03.2017 г.; 983,93 лв.
– мораторна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г. и 93,86 лв. – дължими такси за
администриране и управление на кредита за периода от 10.10.2016 г. до
09.05.2017 г. В нея ищецът излага, че
съгласно Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL
41292/12.12.2012 г. е предоставил на първия ответник „*****" ООД кредит в
размер на 40 000.00 лв. за посрещане на извънредни нерегулярни нужди от
оборотни средства за срок от 60 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка по кредита, която е 14.12.2012 г. и
при уговорени в договора условия. Посочва, че кредитополучателят
дължи годишна лихва, включваща действащия базов лихвен процент за малки фирми
/БЛПМФ/ в лева, обявен от Банката, намален с 4.2 пункта, но не по-ниска от 8%. Твърди,
че към датата на подписване на Договора, обявеният от Банката БЛПМФ за лева е
14.1 %. Изтъква, че в чл.6, ал.1 от договора е уговорено Кредитополучателят да
заплаща на Банката такса одобрение в размер на 1.5% върху размера на кредита,
но не по-малко от 200 лева, платима еднократно при откриване на заемната сметка
по кредита, а в чл. 6, ал.4 е уговорено Кредитополучателят да заплаща на
Банката комисиона за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на
падежа на съответната погасителна вноска, в размер на 0.05% върху размера на
непогасената главница по кредита, считано към същата дата. Твърди , че с
подписване на договора, вторият и третият ответник С.П.С. и Д.П.С. и А.И.Д. са
встъпили при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на
кредитополучателя. Излага, че съгласно Извлечение от счетоводните книги на
банката от 09.05.2017 г., кредитополучателят е изпаднал в забава и не е
заплатил 8 бр. погасителни вноски по главницата и 8 бр. погасителни вноски по
лихвата. Поради изпадането в забава за плащане на дължимите погасителни вноски
по главница и лихва по кредита от страна на кредитополучателя, на основание чл.
27, ал.1, б. „в“ от договора за банков кредит, банката е обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. Твърди,
че е изпратил нотариални покани до кредитополучателя и съдлъжниците,
с които са уведомени, че кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем преди
крайния срок на погасяване, като на длъжниците е даден 7 - дневен срок за
доброволното погасяване на задълженията по договора. Излага, че нотариалните
покани са връчени, както следва: на „*****" ООД е връчена чрез помощник -
нотариус по заместване Н.Н.при Нотариус Б.М.с рег. № ***на НК, с район на
действие РС-Луковит, на 15.06.2016 г. и получена лично от управителя на
адресата С.П.С. срещу разписка. На съдлъжника и втори
ответник С.П.С. нотариалната покана е връчена също на 15.06.2016 г. чрез същия
нотариус и е получена лично от него с разписка. На съдлъжника и трети ответник Д.П.С.
е връчена чрез същия нотариус на 13.06.2016 г. и получена лично от адресата
срещу разписка. Счита, че предсрочната изискуемост на вземането по кредита е
настъпила на основание чл.27, т.“в“ от договора
на 21.07.2016 г. – датата, на която е връчена последната нотариална
покана до солидарните длъжници.
Твърди, че от
кредитополучателя е извършено частично плащане на задълженията по договора и банката
не е предприела действия за събиране по съдебен ред на остатъка от
задължението, но впоследствие плащанията отново са преустановени. Излага, че в тази връзка е изпратил до длъжниците
втори нотариални покани, с които отново били поканени да заплатят в 7-дневен
срок остатъка от просрочените от тях задължения по прекратения договор за
банков кредит. Тези нотариални покани са връчени на длъжниците, както следва:
на кредитополучателя е връчена чрез помощник-нотариус по заместване Н.Н.при Нотариус Б.М.с рег. № ***на НК, с
район на действие РС-Луковит на 08.03.2017 г. и получена лично от управителя
срещу разписка; на съдлъжника С.П.С. нотариалната покана е връчена също на
08.03.2017 г. чрез същия нотариус и е получена лично от него с разписка, а на
съдлъжника Д.П.С. е връчена чрез същия нотариус на 20.03.2017 г. и получена лично от адресата срещу разписка. Ищецът
твърди, че независимо от отправените им втори нотариални покани за плащане,
ответниците не са погасили дължимите от тях суми.
Посочва, че на
11.05.2017 г. „*****“АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците, по което е образувано ч.гр.д. №
865/2017 г. по описа на Районен съд – Ловеч. Съдът е постановил
незабавно изпълнение и са издадени Заповед за изпълнение № 575 от 12.05.2017 г.
и Изпълнителен лист от 12.05.2017 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 819/2017 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров с рег. 879 на
КЧСИ и с район на действие ОС – Ловеч.
Прави искане
съдът да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на
ответниците „*****" ООД, С.П.С. и Д.П.С., че същите дължат солидарно на
ищеца „*****“ АД следните суми: 12 700 – главница за периода от 21.09.2016
г. до 09.05.2017 г.; 126,67 лева – договорна лихва за периода от 21.09.2016 г.
до 20.03.2017 г.; 983,93 лева – мораторна лихва за периода от 21.09.2016 г. до
09.05.2017 г. и 93,86 лева – дължими за периода от 10.10.2016 г. до 09.05.2017
г. такси по Договора за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL
41292/12.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.05.2017 г. /датата на депозиране на заявлението по чл.
417 ГПК/, за които суми по ч.гр.д. № 865/2017 г. по описа на Районен
съд – Ловеч са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Претендира разноските в заповедното и в исковото
производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество „*****" ООД е получен
отговор на исковата молба, в който оспорва размера, периода и начина на
формиране на претенциите за главница, договорна /възнаградителна/ лихва,
мораторна лихва и такси, както и претендираните разноски в заповедното и
исковото производство. Възразява относно начина на изчисляване на лихвите по
договора като твърди, че тя едностранно многократно е променяла /увеличавала/
размера на лихвения процент /годишната лихва/ по кредита при липса на яснота за
критериите и причините за това и без да информира за промяната,
както и за размера на вноските след промяната кредитополучателя на хартиен или
друг траен носител. Твърди, че дължи на ищеца само главницата по кредита, което
свое задължение е изпълнил. Счита, че получената от ищеца в повече възнаградителна
лихва е получена без правно основание, поради което е недължимо платена и
следва да бъде върната. Оспорва изцяло съдържанието на приложеното към исковата молба
извлечение от счетоводните книги на ищеца.
В
срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба е депозиран и от ответника С.П.С.,
в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва размера, периода и начина на формиране на претенциите за главница,
договорна /възнаградителна/ лихва, мораторна лихва и такси, както и
претендираните разноски в заповедното и исковото производство. Твърди, че
договорът за банков кредит по отношение на него като съдлъжник е нищожен, тъй
като липсва стар дълг, която е една от предпоставките на чл.101 от ЗЗД. поради
липса на предмет. В тази насока твърди,
че към 12.12.2012 г., когато е положил
подпис върху договор като съдлъжник,
задължението не е съществувало. В случай, че се приеме, че ответникът е
обвързан по дълга на кредитополучателя по силата на договор за поръчителство,
прави възражение за изтекъл шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. На следващо място оспорва клаузите на Договора за банков кредит
като неравноправни. Изразява несъгласие с начина на изчисляване на
лихвите по договора за кредит с твърдения, че банката едностранно многократно е
променяла /увеличавала/ размера на лихвения процент /годишната лихва/ по
кредита при липса на яснота за критериите и причините за това и без да
информира за промяната, както и за размера на вноските. Затова
твърди, че е налице значителна неравнопоставеност между правата на страните.
Посочва, че текстът на договора е бил предварително изготвен от ищеца и не е
имал възможност да му влияее. Поради това счита, че получената от ищеца в
повече възнаградителна лихва е получена без правно основание, поради което е
недължимо платена и следва да бъде върната. Оспорва изцяло по съдържание
приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги на ищеца.
В
отговора на исковата молба ответникът Д.П.С. също излага становище за
неоснователност на предявените исковете. Оспорва размера, периода и
начина на формиране на претенциите за главница, договорна /възнаградителна/
лихва, мораторна лихва и такси, както и претендираните разноски в заповедното и
исковото производство. Прави възражение за нищожност на договора за банков
кредит по отношение на него като съдлъжник поради липса на предмет, тъй като
към 12.12.2012 г. е положил подпис върху договор като съдлъжник по задължение,
което към тази дата не е съществувало. Прави възражение за нищожност на
клаузите на договора за банков кредит поради неравноправност по смисъла на ЗЗП,
като счита, че има качеството на „потребител“ по ЗЗП и въведените в
националното законодателство разпоредби на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Оспорва начина на изчисляване на лихвите по договора
за кредит с твърдения, че банката едностранно многократно е променяла
/увеличавала/ размера на лихвения процент /годишната лихва/ по кредита при
липса на яснота за критериите и причините за това и без да
информира за промяната, както и за размера на вноските,
кредитополучателя на хартиен или друг траен носител. Навежда доводи, че текстът
на договора е бил предварително изготвен от ищеца, поради което счита, че не е
налице индивидуално договаряне между тях. Счита, че получената от ищеца в
повече възнаградителна лихва е получена без правно основание, поради което е
недължимо платена и следва да бъде върната. В случай, че съдът приеме, че
ответникът е обвързан по дълга на кредитополучателя по силата на
договор за поръчителство, прави възражение за изтекъл шестмесечния
срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Оспорва изцяло по съдържание приложеното към
исковата молба извлечение от счетоводните книги на ищеца.
От събраните доказателства по гр.д. № 208/2018 г. по
описа на РС – Луковит и доводите на страните, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На
12.12.2012 г. между „*****“ АД /съссегашно
наименование ТБ „*****“ АД/, от една страна, и „*****" ООД –
кредитополучател, Д.П.С., С.П.С. и А.И.Д. като „съдлъжници“, от друга страна, е
сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL
41292, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 40 000.00 лева за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от
оборотни средства за срок от 60 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка, който се погасява съгласно подписан от страните
погасителен план. От представеното копие на Приложение № 1 към
договора е видно, че кредитополучателят и съдлъжниците по договора за банков
кредит са удостоверили с подписите си, че заемната сметка е открита на
14.12.2012 г. Съгласно чл.2, ал.3 от договора, предоставения кредит се счита
усвоен при превода по разплащателната сметка, а срокът за неговото усвояване е
1 месец след откриването на заемната сметка. В чл. 4, ал.1 страните са
постигнали договореност, че дължимата от кредитополучателя годишна лихва
включва действащият базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен
от банката, който не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, намален с 4,2 пункта, но не по-ниска от 8%. Към
датата на сключване на договора обявеният от банката БЛПМФ за лева е в размер
на 14,1%. Съгласно чл.4, ал.3 от договора действащият БЛПМФ не подлежи на
договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от първото
21-во число след промяната му. За промените в действащия БЛПМФ банката
уведомява кредитополучателя чрез обявяването им в банковите салони, а ако БЛПМФ
е включен н тарифата на банката – и на интернет сайта си. Според разпоредбата
на чл. 5 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по
чл. 4, ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за
просрочие на главница в размер на 10 пункта. В чл. 6, ал.1 от договора страните
са уговорили, че кредитополучателят заплаща
на банката такса одобрение в размер на 1,5% върху размера на кредита, но не
по-малко от 200 лева, платима еднократно при откриване на заемната сметка по
кредита. Съгласно чл. 6, ал.4 от договора, кредитополучателят заплаща на
банката и комисиона за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на
падежа на съответната погасителна вноска, в размер на 0,05% върху размера на
непогасената главница по кредита, считано към същата дата. За обезпечаване
вземанията на банката по процесния договор, кредитополучателят се е задължил да
учреди ипотека в полза на банката върху описаните в чл.7, ал.1 недвижими имоти.
В
разпоредбите на чл. 9а – чл.9ж от договора за кредит са уговорени специални
условия, касаещи съдлъжниците по същия.
Съгласно чл.9а физическите лица Д.П.С. – земеделски производител, С.П.С.
и А.И.Д. встъпват при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдължници в
задълженията на кредитополучателя. В чл.9б е уговорено, че кредитополучателят и
съдължниците отговарят към банката като солидарни длъжници.
В
чл. 27, ал.1, б.“в“ страните са постигнали договореност, че при
неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения,
банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем и да
предприеме действия по принудително изпълнение.
По
делото са представени нотариални покани, връчени на ответниците както следва:
на кредитополучателя „*****" ООД чрез управителя С.П.С.
на 15.06.2016 г. срещу разписка, на съдлъжниците С.П.С. на
15.06.2016 г. и на Д. П.С. – на 13.06.2016 г. На съдлъжника Анелин
Ивано Делиев нотариалната покана е
връчена на 14.03.2016 г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С тях банката е
уведомила ответниците, че поради
неизпълнение на условията по Договора и непогасяване на формираните просрочия,
които към 13.05.2016 г. възлизат общо вразмер на 4 096.89 лв., банката
обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване.
На длъжниците е даден 7-дневен срок от получаване на поканата за погасяване на
задълженията, които към 13.05.2016 г. са: 18
863.55 лв. главница, 960.77 лв. лихви и 25.20 лв. такси.
От
ищеца са приложени и втори нотариални покани, връчени съответно на
кредитополучателя „*****" ООД чрез управителя С.П.С. на 07.03.2017
г., а на съдлъжниците С.П.С. на 08.03.2017 г. и Д. П.С.
на 20.03.2017 г. С тях дължиниците отново са поканени да изплатят остатъка от
просрочените задължения по прекратения договор за банков кредит, които към
12.12.2016 г. са в общ размер на 13 162.71 лв.
От
приложеното ч.гр.д. № 865/2017 г. по описа на РС - Ловеч се
установява, че по подадено от ищеца заявление на 11.05.2017 г.,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК № 575/12.05.2017 г., с която е разпоредил длъжниците
„*****" ООД, представлявано от С.П.С., С.П.С. и Д. П.С. да
заплатят солидарно на кредитора ТБ „*****“ АД сумите: 12 700.23 лева
– главница за периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г.; 126,67 лева –
договорна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 20.03.2017 г.; 983,93 лева –
мораторна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г. и 93,86 лева –
дължими за периода от 10.10.2016 г. до 09.05.2017 г. такси по Договор за банков
кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL 41292 от 12.12.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.05.2017 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК/
до изплащане на вземането, както и сумата 1075,19 лева, представляваща разноски
по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от
12.05.2017 г.
След
подадени възражения от тримата ответници, с разпореждане № 649/01.03.2018 год. по ч.гр.дело
№ 865/2017 год.,
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си против длъжниците по издадената заповед в едномесечен срок и
предупредил за последиците по чл.415, ал.5 от ГПК.
От
приложеното по ч.гр.д. № 865/2017 г. по описа на РС Ловеч съобщение е видно, че
разпореждане № 649/01.03.2018 год.
е получено от заявителя на 16.03.2018 г. Същият е предявил иск за установяване
на вземането си на 16.04.2018 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което настоящото производство е допустимо.
От
заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL
41292/12.12.2012 г. на първия ответник „*****" ООД е предоставен кредит в
размер на 40 000.00 лв., който е усвоен изцяло на 17.12.2012 г. При
извършената проверка вещото лице е констатирало, че през времето на действие на
договора лихвеният процент върху редовна главница е променян по периоди както
следва: от 14.12.2012 г. до 20.03.2015 г. в размер на 9.9% и от 21.03.2015 г. до 09.05.2017 г. в размер
на 10.4%. За да направи този извод, експертът се е запознал с предоставената му
методологията на банката за определяне на базисни лихвени проценти, в която е
регламентиран начина на определяне на БЛП. Според
приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Даниела Нешева, кредитът
е обслужван до 21.08.2016 г., като размерът на погасената част от него е:
главница – 27 299.77 лв., възнаградителна /годишна/ лихва – 9 912.08
лв., мораторна лихва - 871.71 лв., такси
/такса за управление на кредита, дължима на основание чл. 6, ал.4 от договора,
такса „Администриране на просрочен кредит“, дължима на основание действащата
между страните Тарифа за такси и комисионни, които банката прилага по кредитните
си операции/ - 951.49 лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - 11.05.2017 г.,
остатъчното задължение по договора за банков кредит е в общ размер на
14 491.94 лв., от които: 12 700.23 лв. главница, 126.67 лв. –
възнаградителна /годишна/ лихва, 983.93 лв. – мораторна лихва, 93.86 лв. –
такси и 587.25 лв. – нотариални такси. Вещото лице дава заключение, че
счетоводството на ищеца по отношение на процесния договор за банков кредит е
водено правилно – отразено е усвояването на кредита – дата и размер,
погасяването на главницата, начислените и погасени годишна и мораторна лихви,
както и начислени и погасени такси.
При така установената по делото
фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че районният съд е бил
сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК. По своята същност производството по чл. 422 от ГПК
представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява
от кредитора в случая, когато
възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в
срок. Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е квалифицирал
предявените искове и при така установените по делото факти изцяло споделя
направените от него правни изводи, които са съобразени с представените по
делото доказателства и установената константна практика на ВКС, поради което
счита изложените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни.
В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия
размер и дали е изискуемо, като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от
фактическия състав.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на валидно сключен договор за
кредит и договор за встъпване в дълг по чл.101 от ЗЗД, изпълнение на
задълженията си по него, настъпване на условията за обявяване на договора за
предсрочно изискуем, размера на претендираната главница, валидно
сключени уговорки за редовна и наказателна лихва, настъпване на
обстоятелствата, водещи до начисляването им, както и размера на претенциите за
лихви. В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията
(плащане, давност и др.).
Между
страните по делото не е спорно наличието на договорни отношения, произтичащи от
Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит"
№ BL 41292/12.12.2012 г.,
представляващ търговска сделка по смисъла на чл.286, ал. и ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ.
Процесният договор е подписан и от ответниците физически лица
– Д.П.С. и С.П.С. като съдлъжници. Двамата са изразили съгласие да встъпят в
дълга на кредитополучателя съгласно изричната уговорка в чл. 9а, ал. 1 от
договора. Настоящата инстанция също счита, че е налице надлежно встъпване в
дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД, а направените от въззивниците възражения, че
договорът за банков кредит е нищожен спрямо тях поради липса на предмет -
неоснователно. Съгласно чл.101 ЗЗД трето
лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с
кредитора или с длъжника. Независимо от това с кого е сключено съглашението,
встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на
задължението. С встъпването в дълг по чл.101 от ЗЗД 3-то лице се съгласява да
поеме едно съществуващо задължение като солидарен длъжник. Това задължение е
самостоятелно, а не акцесорно. Затова неоснователно е възражението на ответниците –
физически лица, че към датата на подписване на договора задължението им не е
съществувало. В тази насока правилно районният съд е отбелязал, че договорът за
банков кредит е консунсуален и се
счита сключен с постигане на съгласие между страните, от който момент възниква
и облигационното правоотношение между тях.
Настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите на Луковитския районен съд, че ответниците Д.П.С. и С.П.С. не притежават качеството на
поръчители по процесния договор за банков кредит. Както
беше отбелязано по-горе, встъпването в дълг е самостоятелно задължение за
разлика от поръчителството, което е акцесорно. Обема и съдържанието на
задълженията на встъпилите в дълг са идентични с тези на кредитополучателя,
докато съгласно нормата на чл.139, ал.1 от ЗЗД поръчителство може да се поеме и
за част от задължението на длъжника или при по-леки условия. В случая и тълкуването на отделните уговорки от договора не
може да мотивира съда да направи извод, че ответниците-физически лица са
сключили процесния договор като поръчители, за да намери приложение
разпоредбата на чл.147 от ЗЗД.
Поради изложеното съдебният състав счита, че банката -
кредитор има правото да търси
дължимото от кредитополучателя и от встъпилите по реда на чл. 101 ЗЗД ответници-физически
лица.
От ангажираните доказателства е
безспорно установено, че банката е изпълнила задълженията си по възникналото
облигационно задължение, като е предоставила кредита на ответното дружество
съгласно уговореното между тях. От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
кредитополучателят е спрял плащанията по кредита след 21.08.2016 г. При доказаното неизпълнение на поето договорно задължение,
за банката – ищец е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно
предвидената в чл.27б “в“ от договора клауза. Предсрочната изискуемост е обусловена
от два елемента: обективен - изразяващ се в неплащане на дължими вноски по
кредита и субективен - предполагащ възможност и избор за банката да направи
кредита предсрочно изискуем. По делото не спорен факта относно надлежното
упражняване правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно приетото в т. 18 от TP № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1
от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната
изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпването на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2
от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следа да е упражнено
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Следва да
се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл. 417 ГПК, следва да
бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи
на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК
В случая от представените по делото
доказателства се доказват твърденията на ищеца, че с връчените на тримата
ответници нотариални покани ги е уведомил, че обявява кредита за предсрочно
изискуем и посочил размера на всяко едно от дължимите договорни задължения. Въззивният
състав също счита, че банката е изпълнила задължението си за уведомяване на
кредитополучателя и съдлъжниците, поради което предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК.
Наведените
и във въззивната жалба доводи относно едностранното променяна на годишната
лихва от страна на банката, съдебният състав намира за неоснователни, тъй като
не кореспондират с доказателствата по делото. В чл.4, ал.1 от договора за
кредит страните са уговорили променлива лихва в зависимост от БЛПМФ на банката,
а не фиксиран процент през целия срок на договора. В ал.2 изрично е посочено,
че към датата на подписване на договора обявеният от банката БЛПМФ е в размер
на 14.1%. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е безспорно
установено, че през времето на действие на договора лихвеният процент върху
редовна главница е променян по периоди както следва: от 14.12.2012 г. до
20.03.2015 г. в размер на 9.9% и от
21.03.2015 г. до 09.05.2017 г. в размер на 10.4% въз основа на методологията на
банката и този процент е по-нисък от договорения при сключването на договора. Ответниците са уведомявани от ищеца за
настъпилите промени в лихвените проценти чрез обявяването им в банковите
салони или на интернет сайта на банката съгласно предвиденото в чл. 4, ал.3 от
договора. Поради изложеното настоящата инстанция счита и тези възражения за
неоснователни.
Съдебният състав споделя
изцяло изложените от районния съд мотиви досежно наведените от ответнците – физически
лица доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора за банков кредит, свързани с нарушаване на правата на потребителя предвид
Директива 93/13/ЕИО. Настоящата инстанция счита, че клаузите не са нищожни като неравноправни, тъй като
договорът за кредит е сключен с кредитополучател търговско дружество с цел
финансиране на търговската му дейност – посрещане на извънредни, нерегулярни
нужди от оборотни средства. Фактът, че
солидарните длъжници са физически лица, не променя характера на договора между
кредитната институция и длъжника – търговец. На следващо място следва да се отбележи, че ответникът С.П.С. е
функционално свързани с ЮЛ – кредитополучател, тъй като е управител на „*****" ООД.
По
отношение на ответника Д.П.С., подписал договора за банков кредит като
съдлъжник, съдът намира, че разпоредбите на ЗЗП са неприложими. „Потребител“ по
смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива стоки
и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. За да се направи извод, че е налице потребител по
смисъла на ЗЗП, то следва кредитът да не
бъде използван за търговски нужди или във връзка с осъществяваната
професионална дейност. В случая кредитът е предоставен във връзка с
осъществяваната от „*****" ООД, поради което и правилата на ЗЗП са
неприложими, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на
солидарните длъжници – физически лица.
По изложените мотиви и съвпадане на
направените крайни правни изводи, обжалваното решение на Луковитския районен
съд следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на процеса разноски по
делото не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от въззиваемия.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130/18.12.2019 г., постановено по гр.д. №
208/2018 г. по описа на РС Луковит.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.2 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.