Р Е
Ш Е Н
И Е №20
гр.Враца, 11.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 17.01.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА И.
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА
разгледа докладваното от съдия И. т.д.№92 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от Р.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.Я.А. от САК,
срещу "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Изгрев, ЖК"Дианабад" бул."Д-р Г.М.Димитров"№13К.
В исковата молба се твърди, че на
13.01.2017г., около 15ч. на ІІ-13км.99+442 посока гр.Долни Дъбник е настъпило
ПТП между микробус марка "Форд Транзит" с ДК №ЕН *** КК, собственост
на И.С.П., управляван от Й.С.П., и лек автомобил марка "Опел Вектра"
с ДК №ВР ***ВТ, собственост и управляван от И.Н.В.. Поради несъобразени от
водача на микробуса скорост и пътна настилка същият се ударил челно в насрещно
движещия се лек автомобил "Опел Вектра", който бил смачкан и
деформиран. В 15.35ч. на тел.112 е получено съобщение за произшествието, при
което имало пострадали лица, и била изпратена линейка. Въпреки усилията на
лекарите в МБАЛ-гр.Плевен, около 17:15ч. И.В. починал.
В исковата молба подробно са описани
получените от В. телесни увреждания и се сочи, че причина за смъртта му е тежка
комбинирана /глава, гърди, корем и крайници/ тъпа травма, настъпила в резултат
от удари на тялото в части на купето на автомобила при рязката промяна на
скоростта и посоката при ПТП, а в кръвта на починалия не е открит алкохол.
По случая е образувано ДП ЗМ№15/2017г.
на РУ-гр.Долни Дъбник и пр.пр.№309/2017г. на Окръжна прокуратура-Плевен. С
влязла в законна сила присъда на Окръжен съд-Плевен по НОХД №347/2018г. Йордан П.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б."в", пр.1, вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК. С решение на Апелативен съд - В.Търново по ВНОХД №302/2018г.
присъдата е потвърдена, а с решение на ВКС по н.д.№146/2019г. въззивното
решение е оставено в сила.
В исковата молба се твърди, че новината
за смъртта на баща й била съобщена на ищцата от неин братовчед, при което й
прилошало и тя припаднала. Твърди се също, че ищцата много обичала баща си, в
отношенията с който имало топлота, взаимна загриженост, доверие, уважение и
съпричастност. След смъртта на баща си ищцата изпаднала в тежко психическо
разстройство, плачела без причина, била унила на моменти, станала
раздразнителна, докато преди това била жизнерадостен човек и разчитала на
моралната помощ на родителя си. Ищцата променила поведението си, нямала желание
на обгрижва близките си, ходела на работа без настроение. В баща си приживе
ищцата виждала опора и сигурност, той бил щастлив баща и дядо. Нататък в
исковата молба се описват емоционалните реакции на ищцата, нейното страдание,
душевна болка, психически дискомфорт, потиснатост и скръб от нелепата загуба.
В исковата молба се сочи, че е налице
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
процесния микробус и че с писмена претенция от 14.08.2017г. от ответника е поискано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която е образувана щета
№0801-003840/2017-02. На 18.08.2017т. ответното дружество изискало допълнителни
документи, каквито са представени, но обезщетение не е изплатено.
Като излага правни аргументи за
наличието на основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по
чл.432, ал.1, вр. чл.429, ал.1, т.1 от КЗ и позовавайки се на критерия на чл.52
от ЗЗД, ищцата заявява петитум ответникът да бъде осъден да й заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Иво Ненков в
размер на 200 000лв. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва,
считано от 14.11.2017г. до окончателното му изплащане. Претендират се и
разноски.
Чрез пълномощника си адв.Д.С. от САК
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск
изцяло.
В отговора се поддържа, че исковата
претенция е прекомерно завишена.
На следващо място в отговора се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И.В., за който
се твърди, че в нарушение на чл.137а от ЗДвП не е използвал предпазен колан, с
което е създал предпоставки за настъпването на вредите. Според ответника
приносът на пострадалия е 50%, в подкрепа на което се изтъква, че нараняванията
се дължат на свободното движение на тялото му и удар с тъпи предмети в купето
на автомобила, като водачът е могъл да предвиди, че се движи с висока скорост и
без предпазен колан тялото му остава незащитено при рискова ситуация.
Ответникът оспорва твърдението, че
ищцата е изпаднала в тежко психическо разстройство, че е претърпяла болки и
страдания и не се е възстановила от загубата. Оспорени са механизма на ПТП,
настъпилите вреди, вината и противоправността на действията на водача Йордан П.
и наличието на причинна връзка.
Ответникът прави признание, че е налице
валидно застрахователно правоотношение за процесния автомобил "Форд
Транзит".
Чрез пълномощника си ищцата е подала
допълнителна искова молба, в която поддържа доводите си относно наличието на
основание да получи обезщетение в исковия размер. В тази връзка са развиват
правни съображения и се сочи предвиденото в Директива 2009/103/ЕО.
Ищцата оспорва възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия И.В. и
наведените в тази връзка твърдения, като излага правни съображения, свързани с
приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, и се позовава на установеното с влязлата в
сила присъда на наказателния съд. Поддържа, че в случая коланът не би могъл да
предпази пострадалия.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа всички заявени правни доводи и фактически твърдения.
Предявеният иск е с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
От приложеното НОХД №1318/2017г. на Плевенски
окръжен съд се установява, че с Присъда №33/12.06.2018г. Й.С.П. е признат за
виновен в това, че на 13.01.2017г. на пътя гр.Долни Дъбник - гр.Искър на пътен
участък ІІ-13 в района на км. 99+442, в землището на гр.Долни Дъбник, при
управление на МПС л.а. "Форд Транзит" с рег.№ЕН *** КК е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1, предл.2 от ЗДвП - "При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство
от категория "В" извън населено място - 90км/ч", като
обвиняемият управлявал лекия автомобил със скорост 116.95км/ч, като навлязъл
със страничната лява част на купето на лекия си автомобил в лентата за насрещно
движение, при което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице,
управлявало л.а. "Опел Вектра" с рег.№ВР *** ВТ, а именно И.Н.В.. В
мотивите на присъдата е прието, че причина за смъртта на И.В. е тежка
комбинирана травма, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, гръдна и
коремно-тазова травма, травми по крайниците и мастна емболия на белите дробове,
в резултат на което е настъпило счупване на кости, контузии на вътрешни органи,
кръвоизливи и мастна емболия на белите дробове, последвани от дихателна и
сърдечна недостатъчност.
С Решение №292/27.12.2018г. по ВНОХД
№302/2018г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата, а с Решение
№51/18.04.2019г. ВКС е оставил в сила въззивното решение.
От представеното удостоверение за
наследници е видно, че ищцата е дъщеря на загиналия при произшествието И.Н.В..
С исковата молба е представено
уведомление изх.№3059/18.08.2017г., с което ответникът е уведомил ищцата, че на
15.08.2017т. в дружеството е получено нейно искане за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 210 000лв. за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на И.Н.В., по което застрахователят не може да се ангажира със
становище, за което е необходимо представянето на всички документи от
досъдебното производство. Представено е и уведомление изх.№5120/14.12.201г., с
което е отказано изплащането на застрахователно обезщетение с мотив, че не е
налице влязла в сила присъда, доказваща вината на застрахования при ответника водач
на автомобила "Форд Транзит" с рег.№ЕН *** КК.
Като безспорен между страните, съдът е
отделил като ненуждаещ се от доказване факта за наличие на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния
автомобил "Форд Транзит".
В настоящото производство е допусната и
изслушана специализирана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.
Вещото лице-автоексперт се произнася,
че водачът на л.а."Опел Вектра" не е имал техническа възможност да
предотврати удара, който е настъпил в неговата лента за движение и е попаднал в
лявата половина на предната челна част на автомобила с направление на ударния
импулс отпред-назад. В резултат от удара са настъпили масивни пластични
деформации на предна броня, светлини, ляв и десен калник, преден капак, челно
стъкло, предна лява врата, таван на купе с огъване надолу, средна колонка с
огъване в посока към купето. Експертизата се произнася, че и двата предпазни
колана са блокирали, а двата предни аербега са намерени включени. Заключението
на вещото лице е, че л.а."Опел Вектра" е фабрично оборудван с
триточкови инерционни колани, които в случая са реагирали по предназначение
като средство за пасивна защита, но чиято ефективност е максимална при скорост
до около 60-65км/ч, докато при процесното ПТП сумарната скорост на двата
ударили се автомобила е била около 178км/ч. Експертите са категорични, че в
момента на ПТП И.В. е бил с поставен предпазен колан, който е сработил в
момента на удара, а уврежданията са получени от удари с/или върху твърди тъпи
предмети със значителна кинетична енергия вследствие от деформацията на
автомобила откъм мястото на водача и инерционните сили, действали върху тялото
му в резултат от рязкото спиране при установената много висока скорост на
контактния сблъсък.
Заключението на експертизата е, че
вследствие произшествието И.В. е претърпял открита черепно-мозъчна травма -
счупване на костите на черепния свод и черепната основа с кръвоизлив под
мозъчните обвивки; гръдна травма - счупване на девет ребра вляво и гръдната
кост, контузия на белия дроб; тазова травма - счупване на костите на таза и
разкъсване на пикочния мехур; политравма на крайниците - счупване на костите на
лява предмишница и ляво бедро. Причината за смъртта е тежка съчетана травма,
довела до състояние несъвместимо с живота, като в генезата на смъртта участие
има и установената белодробна мастна емболия.
За установяване на твърдените от ищцата
болки и страдания от смъртта на баща й по делото са събрани гласни
доказателства.
Св.Цветан В., първи братовчед на ищцата
установява, че преди 8-9 години същата се омъжила в гр.Враца, а баща й живеел в
гр.Мизия. Отношенията между баща и дъщеря били според свидетеля нормални.
Бащата често пътувал до София и винаги се отбивал при ищцата във Враца. В.
съобщил на ищцата новината за смъртта на баща й по телефона и на следващия ден
се видял с нея. Съобщава, че тя била разстроена, изживяла и продължава да
изживява голяма трагедия, вече не е същия човек, плаче и не може да преживее
случилото се, станала по-свита и по-отчуждена. Според В. ищцата била
подпомагана от баща си финансово, като при посещенията си й давал по 20-30лв.
Св.Р.Г.познава ищцата от шест години,
когато тя дошла да живее във Враца. Съобщава, че баща й често пътувал и винаги
се отбивал при нея да я види, носил подаръци на нея и детето й. Според св.Г.ищцата
била нормално близка с баща си. Тя съобщила на свидетелката за смъртта на баща
си по телефона, тогава плачела и когато Г.отишла в дома й, на ищцата й
прилошало и се наложило да я напръскат с вода. Според свидетелката ищцата не е
присъствала на погребението на баща си, но след смъртта му станала
по-стеснителна и по-затворена, често плаче, споделяла, че ходи на гробища и
прави помени за Задушница.
Допусната е специализирана
съдебно-психологическа експертиза, чието заключение се възприема от съда като
обективно и компетентно.
След проведена психодиагностична беседа,
въпросници и тестове за изготвяне на психологичен профил и установяване на
психичното състояние вещото лице Г. пояснява, че ищцата е израснала с майка си
в с.Чирен, тъй като баща й ги е напуснал, когато е била едва на осем месеца и е
създал ново семейство. Въпреки неодобрението на съпругата си, бащата на ищцата
не се отказал от нея и я посещавал във Враца. Вещото се произнася, че ищцата е
преживяла остро стресово разстройство със симптоматика на
атипична/комплицирана, усложнена скръб/, от които страда и в момента, като това
състояние е преминало в посттравматично стресово разстройство. При нея е налице
травмирана психика, която се характеризира с тревога, раздразнителност,
повишена чувствителност към външни въздействия, болезнени спомени, довеждащи я
до границата на нервното изтощение и хроничната физическа умора, депресивност.
Според вещото лице в психичния живот на ищцата от загубата до днес неотменно
присъстват негативни емоционални преживявания, предизвикани от стимули от
външната и вътрешната й среда/тригери/, които възобновяват спомените за
преживяното и я правят емоционално лабилна, подтисната и отчаяна, тя не може да
преживее пълно чувство на радост и удоволствие, да извършва напълно и
пълноценно обичайните си дейности, да поддържа социални контакти в широк кръг,
както е било преди.
В съдебно заседание вещото лице
обяснява, че при ищцата е налице от умерено до силно депресивно състояние.
Определя я като екстроверт - отворена към общуване, докато след загубата на баща
си се е затворила и освен семейството, допуска при себе си само една приятелка,
която е изживяла подобни събития.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
С влязла в законна сила присъда Й.С.П.
е признат за виновен за извършено престъпление - виновно причиняване на
пътно-транспортно произшествие, в резултат от което е настъпила смъртта на
бащата на ищцата И.Н.В..
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е безспорно, че отговорността
на виновния за произшествието водач на МПС е валидно застрахована при ответника
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Установено е, че с молба от 14.08.2017г.
ищцата е предявила пред ответника писмена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
баща й, но е получила изричен отказ.
От събраните по делото гласни
доказателства и от заключението на изслушаната психологическа експертиза се
установява, че макар да не е израснала в едно семейство и в общо домакинство с
баща си, ищцата е имала с него обичайната емоционална и духовна връзка между
родител и дете. Двамата са имали контакти помежду си, тъй като приживе бащата
често е пътувал и винаги се отбивал да види дъщеря си и семейството й във
Враца. Съдът приема за установено, че ищцата е понесла тежко смъртта на баща
си, преживяла е болки и страдания, остро стресово разстройство с признаци на
депресивно състояние, в скръбта си е станала отчуждена, ограничила е социалните
си и приятелски контакти. Загубата на биологичния й баща е травмирала психиката
й, тя е отчаяна и не извършва пълноценно обичайните си дейности. Макар че в
ежедневен и битов план дъщерята не е била част от семейството на баща си,
същата е имала с него естествената емоционална връзка, която житейските
обстоятелства не са прекъснали, поради което неговата загуба й е причинила
скръб и отчаяние.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че предпоставките за уважаване на прекия иск срещу застрахователя за
обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния
баща са доказани, поради което същата следва да бъде обезщетена по
справедливост.
Специфичното при неимуществените вреди,
особено на тези от причинена смърт е, че те имат по-дълго проявление. При
определяне на техния размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече
настъпили вреди, а и тези с проявление напред във времето. Болките и
страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво,
така и от гледна точка на очакванията за духовна и материална подкрепа, за
внимание, близост и грижи. Критерият на справедливостта, заложен в нормата на
чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от общественото възприемане на
справедливостта на дадения етап от развитие на обществото. Практиката на ВКС е
последователна по въпроса за детерминирането на критерия за справедливостта от
икономическата конюнктура в страната, която от своя страна е основана на почти
ежегодното нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица. Независимо от функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетението би следвало са се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства и с оглед на изложеното в предходния абзац, съдът приема за
справедливо за претърпените от смъртта на баща й неимуществени вреди ищцата да
бъде обезщетена със сумата 100 000лв. В посочения размер искът следва да бъде
уважен, а в останалата част, като неоснователен и недоказан, следва да бъде
отхвърлен.
Обезщетението следва да бъде присъдено
ведно със законната лихва, считано от 15.11.2017г., когато е изтекъл срокът по
чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното му изплащане.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати н полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 4 000лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски
за експертиза размер на 300лв.
В полза на адв.Я.А. следва да бъде
присъдено възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 3
530лв.
Ответникът не претендира разноски в
случай на отхвърляне на иска, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Изгрев, ЖК"Дианабад", бул."Г.М.Димитров"№13К
да заплати на Р.И.Н., ЕГН ********** сумата 100 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща И.Н.В.,
загинал при ПТП на 13.01.2017г., ведно със законна лихва, считано от 15.11.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Изгрев, ЖК"Дианабад",
бул."Г.М.Димитров"№13К да заплати в полза на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 4 000лв. и направените за сметка на бюджета на съда
разноски за експертиза в размер на 300лв.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Изгрев, ЖК"Дианабад",
бул."Г.М.Димитров"№13К да заплати на адвокат Я.А. от САК
възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 3 530лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: