М О
Т И В И
към
присъда №34 /01.06.2020 год. по НОХД №1170/2019 год. по описа на
РС-Хасково
Против подсъдимия Г.А.Г.,със снета
по делото самоличност е повдигнато обвинение,затова че в периода от
месец април 2017г. до месец септември 2019г. в град Хасково, след като е осъден
с Решение № 44/22.01.2010г., постановено по гр. дело №2283/09г. на Районен съд
- Хасково, в сила от 10.02.2010г., впоследствие изменено с Решение №
431/01.07.2016г., постановено по гр.д. № 967/2016г. по описа на Районен съд -
Хасково, влязло в сила на 01.08.2016г. да издържа свой низходящ детето си В.Г.Г.,
чрез неговата майка и законен представител В.Д.Г. ***, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 31/тридесет
и една/ в размер на 200 лева всяка или общо сумата 6200 лева -престъпление по чл.183
ал.1 от НК.
Подсъдимият дава
обяснения в хода на съдебното следствие ,в които признава вината си .В своя защита и в последната си дума моли за условно наказание лишаване от
свобода .
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението за престъпление по чл.183 ал.1 от НК и считайки за
доказано недаването на издръжка за целия период на обвинението , пледира подсъдимия да бъде признат за виновен . При индивидуализация на
наказанието , предлага наказанието да бъде по вид
“лишаване от свобода “ за срок
от 3 месеца,чието изпълнение бъде
отложено за срок от 3 години.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност
намира следното :
Свидетелката В.Г. ***.
През 2008г. тя заживяла на семейни начала с подсъдимият Г.А.Г.. От съвместното им
съжителство на 14.02.2009г. се родило детето - В.Г.Г.. Три месеца след
раждането на ***г. подс.Г.
напуснал дома им. Вследствие на това св.Г. подала искова молба до Районен съд -
Хасково, по която било образувано гр.д. № 2283/2009г. по описа на Районен съд -
Хасково. С Решение № 44/22.01.2010г.
PC -
Хасково, влязло в сила на 10.02.2010г.
по гражданското дело, родителските права над детето били предоставени на
майката св. Г., а
подс.
Г.Г. бил осъден да й заплаща като майка и законен представител на детето им
месечна издръжка в размер на 65 лева. През годините подс.Г. заплащал дължимата
издръжка, но през 2016г. във връзка с искова молба на св.Г., с правно основание
чл. 150 от СК, било образувано гр.д. № 967/2016г. по описа на Районен съд -
Хасково. С решение № 431/01.07.2016г. влязло в сила на 01.08.2016г., по
гражданското дело размера на дължимата издръжа била увеличена от 65 лева на 200
лева, който размер подс.
Г. следвало да заплаща на св.Г., като майка и законен
представител на малолетното им дете В.Г.Г..
Първоначално
след влизане в сила на съдебното решение подс.Г. заплатил на св. Г. дължимата
издръжка, както следва: на 22.08.2016г. сумата от 600 лева; на 13.09.2016г. сумата от 200 лева; на 24.10.2016г. сумата от 200 лева; на 28.11.2016г. сумата от 200 лева; на 27.01.2017г. сумата от 200 лева; на 14.02.2017г. сумата от 200 лева, след което преустановил всякакви
плащания. Тъй като подс.Г.
имал финансова възможност, но не плащал дължимата издръжка на малолетното си
дете от месец април 2017г., т.е. не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, св. Г. се снабдила с изпълнителен лист издаден на
06.07.2017г. по гр.д. №967/2016г. по описа на PC - Хасково.Въз основа на него било
образувано изпълнително дело № 20175640400379 по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд -
Хасково. С платежни
документи на 04.09.2017г. по сметка на ДСИ при PC – Хасково постъпили суми в общ размер на 1 051.66 лева. От тях
сумата в размер на 780.32 лева били приведени на 08.09.2017г. на взискателката
св.Г., след което нямало други постъпили плащания. Едва на 16.01.2018г. подс.Г. започнал отново да
привежда необходимата издръжка по банкова сметка ***.Г., като първоначално
внесъл сумата от 200 лева, впоследствие на 24.01.2018г. сумата от 250 лева, на
30.07.2018г. сумата от 500 лева, която била и последната. Общо платената сума
за издръжка на малолетно дете възлизала в размер на 3330.32 лева.
Вследствие
на това на 16.09.2019г. на подс.
Г. му било предявено обвинение от разследващ полицай, че след като е бил осъден
да издържа свой низходящ - сина си В.Г.Г., чрез неговата майка и законен
представител В.Д.Г. ***, съзнателно не е изпълнил задължението, за повече от
две месечни вноски от по 200 лева всяка.Дължимите от подс. Г. месечни вноски от
месец април 2017г. до месец септември 2019г. включително са общо 31 за сумата от общо 6200 лева. Подс. Г. е имал задължението,
доколкото издръжката е „носимо задължение" и доколкото майката и детето са живеели заедно да заплаща издръжката по местоживеенето им.
Изложената фактическа обстановка съдът прие да установена въз основа на
обясненията на подсъдимия , показанията на свидетеля В.Г. , както и
останали писмени доказателства, събрани в хода на съдебното и
досъдебно производство, приобщени по време на съдебното
следствие по реда на чл. 283 от НПК. Съдебният
състав кредитира показанията на св.Г. за
достоверни и логични, като заявеното от
нея се подкрепя и от данните,изводими от писмените доказателства. Обясненията на подсъдимия също
намират подкрепа в останалите
доказателствени източници,поради което и се кредитират от съда .
При
така описаната фактическа обстановка,съдът прие от обективна страна следното: Съдът е обвързан и дължи произнасяне по обвинението, с което е
сезиран, респективно с конкретизирания период на осъществяване на престъпното
деяние. Инкриминираният в обвинителния акт, възприет и от състава на
първоинстанционния съд, период
съответства на фактическите данни по делото . От събраните в хода
на ДП
доказателства се установява , че след
влизане в сила на решението на
гражданския съд,с което подсъдимият е
осъден за задължение за издръжка на сина
си В.Г. не е заплатил нито една месечна вноска . За
да се държи наказателноотговорно дадено лице по чл.183, ал.1 от НК за неплащане
на издръжка на свой низходящ е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила
решение и едва след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не
изплатило дължимите вноски в размер на два или повече месеца (за неплатената
издръжка за времето преди да има влязло в сила решение лицето не носи
наказателна отговорност, а само гражданска такава) - решение № 484 от
16.10.1980 год. по н.дело № 486/1980 год. на Върховния съд, I н.о./
Видно от представеното на ДП писмо от ДСИ при РС-Хасково по образуваното изпълнително производство в периода от 08.09.2017г. до 30.07.2018г. макар и със
закъснение от страна на подсъдимия са били извършени следните плащания на задължението му за издръжка :
сумата от 780.32
лева преведена на 08.09.2017г. , сумата от 200 лв. внесена на 16.01.2018г. ,на 24.01.2018г. сумата от 250 лева, на
30.07.2018г. сумата от 500 лева или общо
платената сума за
издръжка на малолетно дете възлиза на
1780.32 лева. При
наличната установеност по делото
съдът прие,че задължението на
подсъдимия за издръжка по отношение
на сина му В.Г. за периода от м.април 2017
год. до м. април 2019
год.вкл. включва 31 месечни
вноски по 200 лева
,при което размера на дължимата издръжка възлиза общо
на 6200 лева в посочения период.Поради
изложеното съдът призна подсъдимия за виновен в извършено престъпление
по чл.183 ал.1 от НК ,защото
за периода от месец април 2017г.
до месец септември 2019г. в град Х.,
след като е осъден с решение по гр. дело №2283/09г. на
Районен съд - Хасково, в сила от 10.02.2010г., впоследствие изменено с решение по
гр.д. № 967/2016г. по описа на Районен съд - Хасково, влязло в сила на
01.08.2016г. да издържа свой низходящ -детето си В.Г.Г., чрез неговата
майка и законен представител В.Д.Г. ***, съзнателно не изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 31/тридесет и една/ в размер
на 200 лева всяка или общо за сумата
6200 лева.
От
субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл-подсъдимия е съзнавал ,че с бездействието си по отношение на цялостното изпълнение на
задължението за издръжка на малолетното си дете ще се стигне като резултат до неплащане на
издръжката. Подсъдимият
е в работоспособна възраст ,като във възможностите му
е било да полага труд и реализира доходи ,с които е бил
в обективна възможност да
обезпечи дължимата от него издръжка. Последното
обуславя и наличието на умисъл в неговото поведение.
Причина за извършване на деянието от подсъдимия е липсата на отговорност и чувство за
родителски дълг.
При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението ,за което подсъдимият бе
признат за виновен
,съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца,подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.Като
смегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства следва да се приемат чистото съдебно минало ,добри
личностни данни и оказаното съдействие
при воденото разследване. Като отегчаващо
отговорността обстоятелства следва да се
цени дължимостта на
издръжката в продължителен период от
повече от две години ,в които
пострадалото лице е било лишено от
възможността да получава издръжка.Съставът на чл.183 ал.1
от НК предвижда алтернативно две наказания – „лишаване от свобода” до една
година или пробация . Оценката на
настоящата инстанция относно кръга на
смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства отчита превеса
на първите от тях без да го намира за доминантен..Адекватната оценка на
цялостния комплекс от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства налага заключение
за превес на смекчаващите обстоятелства,
дефиниращи ниска степен на обществена опасност на дееца, но не и на извършеното от него деяние. В конкретния
случай за престъплението по чл.183 ал.1 от НК
целите на чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати с наказание,
определено при условията на чл. 54 от НК,а именно :
лишаването от свобода в минималния
предвиден от закона размер от 3 месеца. На
основание чл. 66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години от влизане на
присъдата в сила, като прие, че с оглед постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и най - вече с оглед
поправяне на осъденият не е наложително реалното изтърпяване на наказанието.С това наказание
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция на закона, което ще въздейства възпитателно и предупредително както
върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Воден от горното, съдът
постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.Д.