РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Русе,
27.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI-ти състав, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм.
дело № 403 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Е.И. *** против Решение № 2153-17-59/09.06.2023
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено
Разпореждане № 7 прот.№Y01070/22.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което e изменена
в действителен размер личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание л. 99, ал.1, т.2, б. „д“ от КСО във връзка с чл. 10, ал.2 от НПОС. В
жалбата са инвокирани основания за незаконосъобразност на оспорения акт и
потвърденото с него разпореждане поради нарушение на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно е зачетен
осигурителния му стаж от втора и трета категория за периодите 18.10.2007 г.-22.01.2022
г. (в съдебно заседание процесуалния пълномощник на жалбоподателя прави
корекция на годината от 2022 г. на 2015 г.) към „Дата Транс“ ЕООД и от
23.01.2015 г. до 31.03.2017 г. към „Вимакс Трейд“ ЕООД.
Иска се отмяна на акта и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне с указания да се
зачете осигурителният стаж за периодите като втора категория труд, тъй като в
посочените периоди е полагал труд като шофьор на камион над 12 тона и
осигурителите са внасяли вноски именно за тази категория труд, което е и
отразено в оспореното решение.
Прави се
искане за допускане до разпит на двама свидетели при довеждане, които да
установят точно какво е работил. Представят се и писмени доказателства –
справка от НАП за актуалното състояние на трудовите договори и за внесените
осигурителни вноски. Претендират се разноски.
Ответникът, действащ в процеса чрез
процесуален представител – юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство
от юрисконсулт.
След като съобрази събраните по
делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и
след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано пред
пенсионния орган по повод подадено от жалбоподателя заявление вх. № 2113-17-1573
и вх. № 2116-17-1321 от 12.09.2022 г. (л. 8-10 от преписката), с което същият е поискал отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл. 69б, ал.2 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО. На
основание чл. 69, ал.2 от КСО с разпореждане № 13 прот.№ N01377 от 12.10.2022 г. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер. С разпореждане
№ 7 прот. № Y01070/22.02.2023 г. личната песия за осигурителен
стаж и възраст е изменена в действителен размер на основание чл. 99, ал. 1 , т. 2, б. „д“ от КСО
във връзка с чл. 10, ал. 2
от НПОС и с втори пункт от същото разпореждане е отпусната добавка по чл. 84 от КСО на наследодател Р.М.И..
С оглед на получения отговор от отдел
„КПК“ към ТП на НОИ Русе ръководителят по пенсионно осигуряване сочи, че възобновява
спряното производство по подаденото от жалбоподателя заявление №
2113-17-1573/12.09.2023 г. От разпореждането (л.6 лице-гръб от адм. преписка)
се установява, че се приема, че стажът на И. за периодите от 18.10.2007 г.
-22.01.2015 г. положен в „Дата Транс“ ЕООД и от 23.01.2015 г. -31.03.2017 г.
положен във „Вимакс Трейд“ ЕООД е зачетен на основание чл. 5, ал. 4 от КСО по
данни от Регистъра на осигурените лица (РОЛ) на НАП от трета категория труд,
тъй като не са представени достатъчно доказателства, че трудът е полаган в
условията на втора категория.
По представените от лицето документи
и въз основа на зачетения осигурителен стаж на
жалбоподателя, отразен в съставения опис, (л. 11-14 от преписката) от органа е зачетен осигурителен стаж: 17
години, 03 месеца и 09 дни от втора категория труд; 22 години, 09 месеца и 04
дни от трета категория или без превръщане 40 г. 00м. общ стаж, а превърнат към
трета категория по реда на чл. 104 от КСО – 44 години 04 месеца и 08 дни.
Разликата между общия осигурителен стаж превърнат към трета категория труд и
осигурителния стаж без превръщане – 4 години и 4 месеца.
Разпореждане № 7 прот. № Y01070/22.02.2023 г. на ръководителя на пенсионно
осигуряване е връчено на жалбоподателя Е.И. на 21.04.2023 г. Същия го оспорил
по реда на чл. 117 от КСО с жалба от 11.05.2023 г. (л. 4 от преписката) пред
директора на ТП на НОИ – Русе. В жалбата си сочи, че неправилно е определен
размерът на отпусната му лична пенсия и неправилно е зачетен осигурителния стаж
от втора и трета категория труд, като твърди, че има и други фирми освен
посочените, в които е положил трудов и осигурителен стаж от втора категория
труд. Обосновава се, че имал приложена справка за осигурителния доход. Държи да
се извърши нова допълителна преценка на доказателствата, съдържащи се във
всички документи, които е представил пред административния орган със
заявлението си за пенсиониране и тези останали в досието.
Въз основа на подадената жалба
директорът на ТП на НОИ Русе на
09.06.2023 г. издава оспореното в настоящето производство Решение №
2153-17-59/09.06.2023 г., с което отхвърля жалбата на И. и потвърждава
издаденото от пенсионния орган разпореждане.
За да се произнесе административният
орган установява, че при прегледа на досието на И. към датата на заявлението си
лицето има навършени 59 години 00 месеца 15 дни. За доказване на положения от
жалбоподателят И. труд със заявлението били представени трудова книжка №
429/14.10.1986 г.; трудова книжка № 19/01.06.2007 г.; трудова книжка № 02/01.10.2018
г.; УП2 № 05/15.07.2019 г.; УП2 № 23/ 22.04.2015 г.; военна книжка; УП 3 №
22/22.04.2015 г.; УП 3№ 5/15.07.2019 г., УП 3 № 03/25.05.2022 г. справка от ПР
на НОИ от 01.01.2007 - 31.12.2017 г. и др.
От
органа е зачетен
осигурителен стаж 17 години, 03 месеца и 09 дни от втора категория труд; 22
години, 09 месеца и 04 дни от трета категория или общ стаж превърнат към трета
категория по реда на чл. 104 от КСО – 44 години 04 месеца и 08 дни. Като
относно оспорения осигурителният стаж за
периодите от 18.10.2007 г. до 22.01.2015 г. и от 23.01.2015 г. до 31.03.2017 г.
на жалбоподателя, ответникът потвърдил
извода на пенсионният орган и е зачел за първия период стаж от трета категория
07 години 03 месеца 05 дни към „Дата транс" и 02 години 02 месеца 08 дни
към „Вимакс трейд", на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, тъй като лицето
не представя трудова книжка или УП-3 от тези фирми.
Допълнително в хода на административното
производство е изискана информация за изясняване на категорията на положения труд
от жалбоподателя, с оглед на
подадената в регистъра на осигурените лица на НАП информация за втора категория
труд, като контролен орган на НОИ направил опит да бъде извършена проверка в осигурителите на Е.И. за периодите от 18.10.2007 г.
до 22.01.2015 г. към „Дата транс" от 23.01.2015 г. до 27.09.2017 г. и от
01.04.2017 г. до 27.09.2017 г. и към „Вимакс трейд", но същият останал
безуспешен, поради това, че изпратените от осигурителя писма се върнали като непотърсени.
С писмо изх.№2113-17-1573#10/24.11.2022
г. била изискана проверка по разплащателните ведомости на „Дата транс" и
„Вимакс трейд" от контролните органи на ТП на НОИ - Русе. На 10.01.2023 г.
бил получен доклад от отдел КПК, съгласно който не може да бъде извършена проверка
на „Дата транс" и „Вимакс трейд" поради обстоятелството, че при
посещение на адреса на двете фирми (който е един и същ), е установено, че не
съществуват на адресите.
С лична декларация вх. №2113-17-1573#17/20.02.2023 г. жалбоподателят
И., чрез пълномощника си, декларирал, че посочените осигурители не са изпълнили
задълженията си като работодатели и не са издали необходимите документи и други
такива, съгласно Кодекса на труда. Към жалбата си не представя допълнителни
доказателства по отношение на положения от него стаж към „Дата транс" и
„Вимакс трейд".
Въз
основа на наличните данни в РОЛ органът издава оспореното решение, като приема,
че лицето при работодателите е осигурявано за втора категория, но липсва информация за заеманата от лицето длъжност, както и положеният труд дали
попада в обхвата чл.2, т.25 от Наредбата за категоризиране труда при
пенсиониране.
Решението на директора на ТП на НОИ –
Русе е връчено на Е.И.И. чрез пълномощник адв. Б. Л. на 14.06.2023 г. (известие
за доставяне на л.3 от преписката), след което на 29.06.2023 г. същият е
депозирал чрез административния орган своята жалба до настоящия съд.
Възраженията на жалбоподателя са, че
всъщност административния орган въпреки процесуалната си активност не е
установил релевантните за спора факти. Счита, че липсата на УП-3 или трудова книжка от
работодателите „Дата транс" ЕООД и „Вимакс
трейд" ЕООД не се дължи
на негов пропуск или вина за неиздаване на необходимите документи и факта, че
работодателите не са отреагирали на кореспонденцията с ТП на НОИ, води до
необходимостта административният орган служебно да попълни преписката със
съответно искане до НАП за представяне на регистрираните трудови договори.
В настоящото производство оспорва
решението на директора на ТП на НОИ – Русе с доводи, касаещи единствено осигурителния
стаж на длъжност „шофьор на тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона" в дружествата „Дата
транс" и „Вимакс трейд",
за който жалбоподателят твърди, че попада в обхвата на чл. 2, т. 25 от НКТП и
следва да бъде зачетен като ІІ категория.
С оглед разпределената
доказателствена тежест, в хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателя е разпитан един свидетел, който заявява, че е работил заедно с
жалбоподателя 13 години в „Дата транс“ ЕООД. Свидетелят Рахнев сочи, че и той и
жалбоподателя Е.И. са били на длъжност „шофьор на цистерна за горива“, 18 тона.
Свидетелят заявява, че той е напуснал работа преди жалбоподателя, като е
получил трудовата си книжка, която била оформена правилно оформена. Сочи, че фирмата,
в която са работели е фалирала.
По делото
са дадени и обяснения от жалбоподателя, който твърди, че е работил в посочените
дружества, като е бил най-стария работник там, най-много бил работил като
шофьор на ТИР. Бившият му работодател фалирал, и продал фирмата и избягал. В
обясненията си жалбоподателя сочи, че е пускал жалби в НОИ, Инспекцията по
труда по повод на трудовата си книжка, която останала при работодателя му.
Трудовия му договор с фирмата бил прекратен служебно от Инспекцията по труда.
Не знае къде е документът.
Заявява,
че първо фирмата била с наименование „Дата транс” ЕООД, после „Вимакс трейд”
ЕООД, но собственикът бил един и същ. Като представя по делото копие от
трудовата книжка на разпитания свидетел Рахчев.
В хода на делото са изискани от трето
неучастващо в производството лице, Национална агенция по приходите, копия от
регистрираните и прекратени трудови договори между жалбоподателя Е.И. и едноличните
дружества „Вимакс Трейд“ и „Дата транс“.От представената справка за актуално
състояние от НАП ТД Варна на действащи трудови договори за И. в периода от
01.11.2007 г. до 27.09.2017 г. става ясно, че жалбоподателят е с регистрирани и
прекратени трудови договори.
Въз основа на изложените фактически
констатации съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок видно от приложеното известие за доставяне (л. 13-14 от делото) и
извършеното входиране при административния орган. Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно
засегнат адресат на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал.1 от АПК при проверката за законосъобразност на един административен акт
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания, визирани в чл. 146 от АПК.
При осъществяване на контрол на
административния акт в описания по-горе обхват, според съда обжалваното решение
е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от
закона форма. При издаването му са спазени
административно производствените правила.
Разгледана по същество, жалбата се
явява основателна.
Не се оспорва приетата по делото
фактическа обстановка, която се свежда до това, че И. е подал заявление вх. № вх. № 2113-17-1573 и вх. №
2116-17-1321 от 12.09.2022 г. (л. 8-10 от преписката), с което същият е
поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал.2 от КСО и добавка
по чл. 84 от КСО. На основание чл. 69, ал.2 от КСО с разпореждане № 13 прот.№ N01377 от 12.10.2022 г. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер. С разпореждане
№ 7 прот. № Y01070/22.02.2023 г. личната песия за осигурителен
стаж и възраст е изменена в действителен размер на основание чл. 99, ал. 1 , т. 2, б. „д“ от КСО
във връзка с чл. 10, ал. 2
от НПОС и с втори пункт от същото разпореждане е отпусната добавка по чл. 84 от КСО на наследодател Р.М.И..
По представените от лицето документи
и въз основа на зачетения осигурителен стаж на
жалбоподателя, отразен в съставения опис, (л. 11-14 от преписката) от органа е зачетен осигурителен стаж: 17
години, 03 месеца и 09 дни от втора категория труд; 22 години, 09 месеца и 04
дни от трета категория или общ стаж превърнат към трета категория по реда на
чл. 104 от КСО – 44 години 04 месеца и 08 дни.
Разпореждането е обжалвано по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ Русе, който при постановяване
на решението си е взел предвид данните по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, че лицето е
осигурявано за втора категория, но липсвала информация за заеманата от него
длъжност, както и дали попада в обхвата на чл.2 от Наредбата за категоризиране
труда при пенсиониране.
От приложените по делото
доказателства, става ясно, че за процесния период за лицето са подавани данни от
осигурителите в Регистъра на осигурените лица на НАП от осигурителите, както и
че въпреки изпратените писма от административния орган по повод извършването на
проверка на трудовоправната документация на същите, те не са открити и такава
проверка всъщност не е могла да бъде извършена. Административният орган определил размерът на личната пенсия на жалбоподателя
за осигурителен стаж и възраст с индивидуален коефициент 0,9018, изчислен от
осигурителен доход за периода от 01.01.2000 г.
до 11.09.2022 г., съгласно чл. 70, ал.9, изречение първо и второ от КСО.
Използвани са данните за осигурителния доход на лицето за периода от 01.10.2018
г. до 30.06.2019 г. по удостоверение образец УП-2 № 05 от 15.07.2019 г.,
издадено от „Галеон"; от 01.03.2021 г. до 11.09.2022 г. по служебни
бележки за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващо се лице №2113-17-1573-7
от 17.10.2022 г. и №2113-17-1573-15 от 01.02.2023 г. издадени от отдел КПК при
ТП на НОИ гр.Русе и за периодите от 01.01.2000 г. до 0З.10.2006 г., от
01.12.2006 г. до 31.12.2006 г„ от 14.05.2007 г. до 28.05.2007 г., 01.06.2007 г.
до 31.03.2017 г., от 01.07.2019 г. до 23.09.2019 г. и от 01.10.2019 г. до
28.02.2021 г. е зачетен осигурителен доход на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО
по Регистъра на осигурените лица на НАП.
В частта относно трудовото
правоотношение на жалбоподателя при едноличните дружества „Вимакс Трейд“ и „Дата
транс“ за периодите 18.10.2007 г. до 22.01.2015 г. към „Дата
транс" от 23.01.2015 г. до 27.09.2017 г. осигурителния му стаж отново не е
зачетен като стаж от втора категория.
Определил
е размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.70 от КСО,
като в конкретния случай размерът на пенсията на жалбоподателя е определил за
осигурителен стаж 22 години, 09 месеца и 04 дни от трета категория или общ стаж
превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО – 44 години 04 месеца и
08 дни.
За този период (след 01.01.2000 г.)
досежно посочения стаж приложение намира Наредбата за категоризиране на труда
при пенсиониране като спорния по делото въпрос е налице ли са предпоставките за
зачитане на стажа като втора категория на основание чл. 2, т. 25 от тази
наредба.
Съгласно чл. 2, т. 25 от НКТП от
втора категория при пенсиониране е трудът на шофьори на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона.
Съществено значение за определяне на
категорията на труда има неговия характер т.е. съдържанието на изпълняваните
трудови функции, както и особените условия, при които е полаган, съгласно чл.
104, ал. 1 от КСО.
В разпоредбата на чл. 40, ал.1 от
НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.
Съгласно ал. 3 на чл. 40 издаденият документ за установяване на осигурителен
стаж трябва да се основава на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. Следва да се има предвид, че
категорията труд се преценява по документи за осигурителен стаж, издадени на
база разплащателни ведомости или друга счетоводна документация, като заповеди
за възлагане на изпълнение на съответнотолице на определени дейности;
длъжностни характеристики, регламентиращи задълженията и изискванията към
съответния вид работа, дейност или професия; първична документация доказваща
плащания, свързани с реализиране на определен обем работа; разплащателни
ведомости, партидни книги, наряди за работа, пътни листове и др. При
несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а
от друга трудовата, служебната и осигурителната книжка на лицето за един и същ
период, меродавно е записваното в изплащателните ведомости като първичен
документ.
В оспореното решение от ответника е
прието, че за процесния период за лицето са подавани данни от осигурителите в
Регистъра на осигурените лица на НАП от осигурителите, като няма данни,
приетата документация да не е пълна.
Невъзможността на административния
орган да се свърже с работодателите, за да може да извърши проверка на
трудовоправната им документация не следва да рефлектира неблагоприятно върху
правната сфера на жалбоподателя и да му нанася допълнителни вреди, тъй като
това не се дължи на неговото недобросъвестно поведение. В този смисъл следва да
се тълкува и липсата у същия на документите предвидени в чл. 40, ал.1 от НПОС –
трудови, служебни и осигурителни книжки, както и документ по утвърден образец
издаден от осигурителя.
За съда остават неясни причините,
поради които администативният орган посочва в своя акт, че спорният стаж следва
да бъде зачетен по данните на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО т.е. по данните от РОЛ,
които данни са за осигуряване на лицето при условията на втора категория труд,
като същевременно зачита този стаж като такъв от трета категория труд.
Действително, в РОЛ няма данни за заеманата от лицето длъжност, но такова
изискване за представяне на данни за заеманата от лицето длъжност в Инструкция
№ 1 от 09.12.1996 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при
тях лица и от самоосигуряващите се лица за провеждане на държавно обществено
осигуряване (обн. ДВ,бр. 107 от 17.12.1996 г. в сила от 01.01.1997 г.) липсва.
Вместо това обаче в РОЛ надлежно са отразени данни за осигуряване при втора
категория труд.
Пропуските на административният орган
при установяване на правнорелевантните факти и тяхната относимост към
материалноправните разпоредби, послужили като правно основание за издаване на
оспорения акт са довели до необоснованост и неправилност на обжалваното
решение.
В настоящето производство е изискана
и представената справка за актуално състояние на действащи трудови договори от
НАП ТД Варна за И. в периода от 01.11.2007 г. до 27.09.2017 г. става ясно, че
жалбоподателят е с регистрирани и прекратени трудови договори, както следва:
Към „Вимакс Трейд“ ЕООД:
-
трудов
договор на 19.11.2014 г. прекратен на 21.11.2015 . длъжност - механик гараж за
транспортни средства, с код по НКПД 72312003;
-
трудов
договор от 22.01.2015г. прекратен на 27.09.2017 г. на основание чл. 327, ал. 2
от КТ на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, с код по
НКПД 83322005;
-
трудов
договор от 22.01.2015 г. прекратен на 27.09.2017 г. на основание чл. 327, ал. 2
от КТ на длъжност механик гараж за транспортни средства, с код по НКПД 72312003
Към „Дата транс“ ЕООД:
- трудов договор сключен на 17.10.2007 г.
прекратен на 27.12.2012 г. длъжност шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона, с код по НКПД 83322005;
- трудов договор сключен на 20.12.2012 г.
прекратен на 23.01..2015 г. на длъжност –механик гараж за транспортни средства,
с код по НКПД 72312003;
- трудов
договор сключен на 21.12.2012 г.
прекратен на 23.01.2015 г. на длъжност - шофьор тежкотоварен автомобил
12 и повече тона с код по НКПД 83322005;
Зачитането на определен труд от
съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на
неговата вредност и тежест. Именно на този принцип като с НКТП, нормативно е
установено, че определени длъжности, респективно дейности, са с такава вредност
и тежест, че положеният на тях труд следва да бъде зачетен от по-висока
категория. В други случаи обаче не заеманата длъжност е определяща за
зачитането на труда от по-висока категория, а конкретните условия, при които се
полага труда. Такъв е случая с длъжността „шофьор“. За да бъде зачетен труда на
шофьорите от втора категория, трябва този труд да е да е свързан с управление
на особено тежки товарни автомобили – над 12 тона. Това са допълнителни
обстоятелства, които пенсионният орган следва за всеки конкретен случай да
изследва, установи и анализира, преди да се произнесе зачита или не определен
стаж като шофьор за втора категория. В случая безспорно са налице осигурителни
вноски от осигурителите за жалбоподателя, което не е оспорено от насрещната
страна, но в тях не се съдържат данни за вида на управлявания от жалбоподателя
автомобил (дори дали той е товарен или не). Поради това неправилно пенсионният
орган в хода на административното производство не е пристъпил към изясняване
именно на това обстоятелство.
Съгласно чл. 9, ал. 34, изр. ІІ от
Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на
труда при пенсиониране, за доказване на категория труд по т. 25 от чл. 2 на
НКТП се представят доказателства за техническата характеристика на автомобилите
определена в техническата документация от производителя, на които е положен
труда. В конкретния случай, многократно в хода на извършените в осигурителите
проверки от контролни органи на НОИ е изискваната от осигурителите информация
относно положения от жалбоподателя труд. Но всъщност не е изискана конкретна
информация от органите на Министерство на вътрешните работи за регистрираните автомобили на осигурителите и данни за тяхната техническата характеристика, което е
свидетелството за регистрация част I. То се състои от две части, съдържащи
данни за превозното средство и собственика, арг. чл. 33, ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Същото
представлява официален свидетелстващ документ, разполагащ с обвързваща съда
материална доказателствена сила.
Освен това при извършена служебно от
съда справка в Търговския регистър и от представена такава от оспорващия се
установява, че двете спорни търговски дружества са прехвърлили дружествените си
дялове на чужди граждани. Изложеното сочи, че са налице множество неизяснени
обстоятелства относно фактическото и правно състояние на дружествата
осигурители на жалбоподателя едва след изясняването на които може да се направи
извод далие възможно и кой следва да издаде надлежен документ за осигурителния
стаж на жалбоподателя. Независимо от невъзможността да се открият
осигурителите, за да предоставят точна и конкретна информация по релевантния
въпрос, административният орган е бил длъжен да изясни всички обстоятелства,
обуславящи решението му, още повече, че по преписката очевидно са били налице
данни (от разплащателните ведомости), че трудът на жалбоподателя включва управление
на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, с код по НКПД 83322005. Вместо това
ответникът се е задоволил да посочи, че тъй като никъде в представените
документи не се посочва изрично, че липсва информация за заеманата от него
длъжност, както и положеният труд дали попада в обхвата на л.2 от Наредбата за
категоризиране труда при пенсиониране.
Допълнително косвена индиция за
характера на труда на жалбоподателя са представените доказателства за зачетения
осигурителен стаж на други работници в същото предприятие на същата длъжност за
същия период, който органът е признал за осигурителен стаж от втора категория.
На последно място следва да се
посочи, че за жалбоподателя са внасяни
осигурителни вноски за втора категория труд. Съдебната практика по този въпрос
е константна и е основана на логиката на закона, която определя зависимостта
между условията (категорията) на труд и осигурителните вноски в обратна посока,
а именно – условията на труд определят размера на осигурителните вноски, а не
се определя категорията на труда според размера на внесените осигурителни
вноски.
В заключение съдът намира, че
неправилно и в противоречие с нормата на чл. 2, т. 25 от НКТП както пенсионния
орган, така и от ответния горестоящ орган, са определили категорията на труда
положен от жалбоподателя в периода от за 18.10.2007 г. до
22.01.2015 г. към „Дата транс" от 23.01.2015 г. до 27.09.2017 г., а от там и неправилно е преценено
наличието, съответно липсата, на предпоставки за изменение в действителен
размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоодателя. Това
налага отмяна на оспореното Решение № 2153-17-59/09.06.2023 г. на Директора на
ТП на НОИ – Русе, както и на Разпореждане №7прот.Y01070/22.02.2023 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване, след което преписката да бъде върната на ръководителя
по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението на Е.И.И. за наличието
на предпоставки за изменение в действителен размер на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при съобразяване на
изложените по-горе мотиви по прилагането на материалния закон при зачитането на
осигурителния стаж на лицето.
При
този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Националният
осигурителен институт като лице по § 1, т. 6 от ДР на АПК, дължи заплащането на
жалбоподателя на сумата от 500 лв.,
представляващи заплатен в брой адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Е.И. ***-49/09.06.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ-Русе и потвърденото с него Разпореждане №7прот.Y01070/22.02.2023 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което e изменена
в действителен размер личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание л. 99, ал.1, т.2, б. „д“ от КСО във връзка с чл. 10, ал.2 от НПОС.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване за ново
произнасяне по заявление вх.
№ 2113-17-1573/12.09.2023 г. на Е.И.И.
съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати на Е.И. ***,
ЕГН **********, сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляващи разноски по
делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: