Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260032/02.03.2022 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на седми
февруари две хиляди двадесет и втора година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 2244 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от М.П.С. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Г.В.Г..
Ищцата
твърди, че с Велко Георгиев Каракачанов, починал на
20.10.2019 г. в гр. Стара Загора, била в законен брак в
периода 17.01.1966 г. до 05.11.1970 г., когато същият бил прекратен с
влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 481/1970
г. по описа на Хасковския окръжен съд, а ответницата била
негова дъщеря и
съотв. наследница
по закон от първи ред. През периода на брака им, а именно 1968 г. - 1969 г., с
тогавашния й съпруг построили двуетажна
жилищна сграда с площ от 77 кв.м. в парцел 1-1821, в кв. 329
по плана на гр. Хасково, одобрен със
Заповед № РД-14-03-172/84 г., с административен
адрес: гр. Хасково, ул. "Одрин“ № 34, като къщата била построена със семейни
средства и със средства, дарени от родителите на
ищцата. С
нотариален акт /НА/ № 98, том VIII, д. № 2604/1992
г., на 08.12.1992 г. бившият й съпруг Велко
Каракачанов прехвърлил срещу издръжка и гледане цялата къща на непълнолетната си
тогава дъщеря
Г.В.Г. от втория си брак с Елена Иванова Каракачанова, въпреки че
притежавал правото на собственост само върху 1/2 втора идеална
част от нея, доколкото тя била придобита в режим на съпружеската
имуществена общност /СИО/ с ищцата. По
действащите КККР на гр. Хасково този имот се индивидуализирал като сграда с идентификатор
77195.712.111.1, с адрес: гр. Хасково, ул. „Одрин“ № 12, разположена в имот
с идентификатор 77195.712.111, застроена площ 81 кв.м., брой
етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма. Предвид
изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е
собственик на 1/2 идеална част от гореописания имот,
както и да се отмени НА № 98, том VIII, д. № 2604/1992
г.
Ответницата счита предявения
иск за недопустим и неоснователен. Твърди се, че бил изтекъл 1-годишния погасителен срок по чл. 14 СК /отм./ от откриването на наследството на Велко Георгиев
Каракачанов за предявяването му, а и въпросът по
отношение на собствеността върху процесния имот бил решен с два влезли
в сила съдебни акта
- Протокол от 30.1.1976 г. по
гр. д. № 609/1975 г. и Протокол от 5.03.1981 по гр. д. № 123/1980 г., двете по
описа на PC – Хасково, с които била извършена делбата му между Васил Георгиев
Вълев и Велко Георгиев Каракачанов. Освен това се поддържа, че имотът бил собственост на дядото на ответницата, който пострил двете къщи в
него, а Велко Георгиев
Каракачанов го
придобил едва през 1981 г. и нямало как да е станал СИО с ищцата. Ответницата счита,
че се
легитимирала като собственик на имота не с нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 1992 г., а с договор за
доброволна делба на недвижим имот от 29.11.1997 г., като
се позовава и на изтекла придобивна давност по чл. 79 ЗС,
считано от 1992 г. до момента.
Съдът, като като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С НА № 75 от 16.12.1938 г., том IV, № 75, рег. 4376, дело № 735/1938 г. Георги Вълев Каракачанов /Делчев/ - баща на Велко Георгиев Каракачанов и дядо
на ответницата, е признат собственик на имота, в който е
построена процесната жилищна сграда.
По делото е представен проект от 1965 г.
за надстройка и преустройство на жилището на Георги Вълев в имота.
С влязло в сила Решение от
17.08.1970 г. по гр. д. № 481/1970 г. по описа нa Окръжен съд – Хасково е прекратен брака, сключен на 17.01.1966 г. в гр.
София, между ищцата и Велко
Георгиев Каракачанов - баща на ответницата.
С Протоколно определение от 30.01.1976 г.
по гр. д. № 609/1975 г. по описа на Pайонен
съд - Хасково е одобрена спогодба, по силата на
която в дял на Велко Георгиев Каракачанов е даден вторият етаж от процесната
жилищна сграда, както и източната част от зимника и една втора идеална част от
дворището, в което са построени или съотв. 106.50/384 идеални части от парцела.
С акт за нотариално завещание от 06.08.1979 г. Георги Вълев Каракачанов е завещал на сина си Велко Георгиев Каракачанов цялото си
имущество /движимо и недвижимо, пари, ценности вземания и др./, което ще остане
след неговата смърт.
С влязло в сила Решение от
18.06.1980 г. по гр. д. № 123/1980
г. по описа на Pайонен съд – Хасково е намалено завещателното разпореждане, извършено от Георги Вълев Каракачанов с акт за нотариално завещание от 06.08.1979 г., и е допусната съдебна делба
между Велко Георгиев
Каракачанов и брат
му Васил Георгиев Вълев на парцела, в който е построена процесната жилищна сграда, ведно с първия етаж от нея, западната част от зимника, гаража и 1/2 от таванското
помещение.
С Протоколно определение от 05.03.1981 г.
по гр. д. № 123/1980 г. по описа на Pайонен
съд - Хасково е одобрена спогодба, по силата на
която в дял на Велко Георгиев Каракачанов е даден и първият етаж от процесната жилищна сграда, както и
западната част от зимника и 106.50/384 идеални части от парцела.
С НА № 98 от 08.12.1992
г., том VIII, д. № 2604/1992 г., Велко Георгиев Каракачанов е прехвърлил на ищцата срещу
задължение за издръжка и гледане процесната жилищна сграда, както
и гаража и дворното място, в което са построени.
За същите тя се легитимира като
собственик и с представения Договор
за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 23.11.1997 г. с нотариална заверка на
подписите.
От скица на поземлен имот № 15-998188/26.10.2020 г. от СГКК – Хасково се установява, че по действащите
КККР на гр. Хасково процесната жилищна сграда е индивидуализирана именно като сграда с идентификатор
77195.712.111.1, с описаните по-горе характеристики.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Динка Димова Манолова и Мария
Данаилова Стойкова за установяване на релевантните факти и обстоятелства, като
показанията им са записани подробно в протоколите за съдебните заседания,
проведени на 20.09.2021 г. и на 08.11.2021 г. /л. 90 и л. 104 по делото/, поради което не следва да се излагат отново
текстуално, а при необходимост те ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От заключението на назначената по делото и
изслушана в с.з. съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно
като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че в архивите на
Община Хасково не са намерени строителни книжа и Разрешение за
строеж на процесната двуетажна жилищна сграда. По разписни листове към плановете на гр. Хасково,
одобрени със Заповеди № 258/1965 г. и № РД-14-03-172
от 1984 г., имотът, в който тя е била
построена, е записан на Георги Вълев Делчев на основание нотариален акт № 73/1938
г., а впоследствие след
разделянето му и продажбата на част от него са вписани Костадин
Борисов Костов и М. Делчева Костова, като собственици на 171/384 ид. ч. от имота. Към
настоящия момент имотът е записан в кадастралните регистри към
кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., на името на ответницата,
която го е декларирала така, както е описан в документите за собственост. Вещото
лице сочи и че първоначало процесната сграда е била едноетажна, построена по
дадена виза от 1941 г. на името на Георги Вълев Делчев и завършена през 1946 г., а вторият жилищен
етаж е построен през 1965-1966 г. с проект за надстройка и преустройство на
жилището на Георги Вълев.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно
основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим. Възраженията на ответницата за
неговата недопустимост не могат да бъдат споделени, тъй като не се касае за
претенция по чл. 14 СК /отм./, поради което определеният там
едногодишен срок е неприложим в случая, а съдебните
актове по гр. д. № 609/1975 г. и №
123/1980 г., двете по описа на PC – Хасково, не обвързат ищцата, доколкото
не е била страна по тях, нито пък е наследник или правоприемник на страните по тези дела.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения:
На първо място, няма спор между страните, а и от приетите писмени доказателства е видно, че процесната сграда е построена в имот, собственост на
Георги Вълев Каракачанов - баща
на Велко Георгиев Каракачанов /който пък е бивш съпруг на ищцата/ и дядо на ответницата.
Не се твърди, а и не се
установява по делото за построяването й той да е учредил валидно
право на строеж на
сина си, поради което и по силата на автоматичното действие на
принципа на приращението по чл. 92 ЗС именно Георги Вълев Каракачанов се явява неин собственик.
Нещо повече, от приетите и
неоспорени съдебни актове по гр.
д. № 609/1975 г. и № 123/1980 г., двете по
описа на PC – Хасково, се установява по категоричен начин, че Велко Георгиев Каракачанов е придобил сградата и имота, в
който е била построена, няколко години след прекратяване на брака му с ищцата.
На следващо място, дори и да не се
приеме изложеното по-горе, следва да се има предвид, че по делото не се установиха твърденията на ищцата, че сградата
е била построена по време на
брака й с бащата на ответницата със
семейни средства и със средства, дарени
от родителите й. В
тази връзка от нейна страна са ангажирани единствено гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката Мария Данаилова Стойкова, но показанията й в тази
им част не следва да бъдат кредитирани, тъй като тя няма преки впечатления за спорните факти, а
възпроизвежда казаното й от самата страна, и не съдържат достатъчно конкретни, точни и ясни сведения за тях. Дори и да се приеме, че е налице някаква евентуална вероятност за осъществяването на тези обстоятелства, то
вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е
да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото
производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че тези релевантни факти не са се осъществили
в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.
Накрая и
само за пълнота е уместно да се отбележи и че доводите на ответницата за придобиване на спорната сграда по
давност са основателни. От приетия и неоспорен НА № № 98, том
VIII, д. № 2604/1992 г. се установява, че тя я е придобила по силата на валидна правна сделка. Няма спор между страните,
а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установено, че от
този момент тя е започнала да упражнява чрез трети лица – нейните родители, явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху имота с намерението да го свои, което е било демонстрирано пред всички
останали. Установява
се, че те са го ползвали според предназначението му за собствените си нужди, като липсват твърдения и данни ищцата
да се е противопоставила на това отричане на правата й.
Касае се за действия, който са характерни единствено за индивидуален собственик
и установяват безспорно външно афиширано намерение за своене на имота. При това положение и доколкото към
датата на подаване на исковата
молба – 06.10.2020
г. са били изтекли
предвидените в чл. 79 ЗС срокове следва да се приеме, че ответницата е придобила собствеността върху целия спорен имот.
По тези съображения съдът счита,
че предявеният положителен установителен иск
за собственост е неоснователен
и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този извод относно спорното
материално право, не би могло да се уважи искането за отмяна на НА № 98, том VIII, д. № 2604/1992 г., тъй като произнасяне по него се дължи само в
случай, че спорът беше решен в полза на ищцата, а и съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г.
по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС,
ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и
тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява такова, какъвто е и процесният.
С оглед изхода на делото и че
ответницата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на
същите следва да се присъдят такива в размер на 1 155 лв., съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.П.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, срещу Г.В.Г., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Г.В.Г., че М.П.С.
е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор 77195.712.111.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.
Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изп. директор на АК
София,
с адрес: гр. Хасково, ул. „Одрин“ № 12, разположена в поземлен
имот
с идентификатор 77195.712.111, застроена площ 81 кв.м., брой
етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма.
ОСЪЖДА М.П.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1 155,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/