Р Е Ш
Е Н И Е
№186/27.10.2021г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на двадесет и
осми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 204 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на В.Н.П.,***, чрез адв.Х.К. ***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане №27/21.06.2021г. на Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“-Ямбол.С акта е отказано на В.Н.П. пълно изплащането на
финансовата помощ общо в размер на 24447,50лева (словом двадесет и четири
хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляваща второ плащане по Административен договор
BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от 21.10.2019г. и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в същия размер 24447,50 лева (словом
двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет
стотинки), поради установено неизпълнение на одобрения бизнес план. С жалбата
се твърди на първо място, че актът е издаден при липса на материална
компетентност. По същество се излагат съображения за неправилност на обжалвания
акт – при подаване на заявка за второ плащане документите са били приети
като ползвателят на помощта не е
уведомен за нередовности или непълноти. Административният орган се
позовава на констатирано неизпълнение на задължения на оспорващия по чл.9,
ал.1, т.4 от сключения между
ДФ“Земеделие“ и ползвателя на помощта административен договор, изразяващо се в
недостигане на увеличение на икономическия размер на стопанството с минимум
2000 евро. При наличие на това обстоятелство, съгласно чл.37, ал.1, т.3 от
Наредба №10/2016г. фондът изисква връщане от ползвателя на полученото първо
плащане по договора, ползвателят няма право да получи второ плащане.Доводът, с
който административният орган обосновава недостатъчния икономически размер на
стопанството спрямо първоначалния размер и отказва второ плащане е, че имотът,
с който се доказва нарастване на икономическия размер на стопанството не е
деклариран в таблица 1А към бизнес плана, както и че същият е недопустим.Твърди
се, че този имот е бил посочен в таблица 1 към бизнес плана поради техническа
грешка, ползвателят е действал добросъвестно и не е нанесъл вреда на бюджета –
бизнес планът е изпълнен в пълнота и инвестицията по договора е осъществена,
което изключва вреда за бюджета на Европейския съюз.Иска се съдът да прогласи
нищожност на обжалвания АУПДВ, алтернативно да го отмени като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание
жалбоподателят В.Н.П. се явява лично и с процесуалния си представител адв.Х.К. ***. Процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата с твърдение, че актът е издаден от некомпетентен орган, при
липсата на законова делегация за това. Счита, че неправилно е приложен законът,
като случаят касае грешка при декларирането на парцел, с който нараства
стопанството. Тази грешка е могла да бъде констатирана от административния
орган, съответно да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовността на
документите. По същество счита, че бизнес планът е изпълнен. Изцяло поддържа и
становището, че към настоящия момент е изпълнено предназначението на мярката, а
именно развитие и растеж на стопанството, тъй като от извършената теренна
проверка от контролните органи на Разплащателна агенция е констатирано, че
ползвателят е изпълнил в пълнота заложените дейности по бизнес плана. Счита, че
с издадения акт неправилно е приложен законът, като случаят касае грешка при
декларирането на парцел, с който нараства стопанството. Неправилно
административният орган е приел, че имотът 35028.8.36 не може да послужи за
увеличаване на стопанството, тъй като за него ползвателят има сключен договор
за наем за шест стопански години, надлежно вписан в Службата по вписванията.
Нанасянето на определените имоти в таблица 1А и 1 към бизнес плана може да се
отчете като техническа грешка при попълването на бизнес плана. От съществено
значение по делото е, че на стопанството е направена теренна проверка, която е
установила по безспорен начин, че бизнес планът е изпълнен в пълнота, т.е. че са
засети сливите и са извършени всички агротехнически мероприятия върху
посочените заявени имоти. Ако някой от имотите е бил недопустим за подпомагане,
административният орган още при подаване на първоначалното заявление е следвало
да уведоми ползвателя или другата правна възможност е да откаже финансиране на
заявлението, а не на толкова късен етап, във фаза за получаване на второ
плащане, да уведомява бенефициента за наличие на административни проверки и
несъответствия. Поради счита, че не може да бъде прието, че ползвателят на помощта е действал
недобросъвестно и е целял с действията си да нанесе вреда на бюджета, което
изключва, че в настоящия случай е допусната нередност, съответно не следва да
се налага санкция. моли в тази насока да се постанови съдебен акт, като се
присъдят и сторените по делото разноски.
Оспорващата В. П.
потвърждава, че е сключила договор, по който трябвало да получи две плащания,
които са равни по стойност. Получила първото плащане, подала заявка за второ
плащане и счита, че неправилно е отказано плащането и е поискано да възстанови
първоначалната получена сума.От нейна страна
не е имало никаква недобросъвестност. Още когато изготвяли проекта им било обяснено
от лицето, което помогнало технически да го направят, че няма никакъв проблем
във връзка с обстоятелството, че земите са собственост на нейния съпруг и
неговия брат. Тези земи са могли да бъдат включени в таблица 1А и техният дял
да бъде приет.Моли съдът да отмени акта, който обжалва. Счита, че дори да има
грешка, не е по нейна вина.
Ответната страна, Директорът
на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Ямбол, се представлява от старши
юрисконсулт Д.М., която оспорва жалбата като неоснователна.Излага съображения
за това, че кандидатстването по мярката изисква да е налице попълване на бизнес
план и таблиците към него. В конкретния случай в таблици 1 и 1А трябва да бъдат
заявени всички площи в стопанството на кандидата, т.е. всички площи, които той
обработва или не обработва, но има правно основание за това. В настоящия случай
към датата на кандидатстване, 11.06.2018 г., процесният
имот 35028.8.36 е бил придобит по време на брака на жалбоподателката
на 14.06.2011 г. Гражданският брак е сключен август 2001 г. В този смисъл след
подадена заявка за второ плащане, който е отправен момент да се прецени
нарастването на стопанството към първоначалното кандидатстване, експертите в ДФ
„Земеделие“ при залагането на този имот установяват, че съобразно датите на
придобиване и датите на кандидатстване този имот е бил наличен като собственост
в патримониума на жалбоподателката.
Той може да не е бил използван от нея, но точно поради тази причина е следвало
да фигурира и да е деклариран в таблица 1А. Непосочването на този имот и
спестяването му като информация и данни води до последваща
недопустимост на същия с него да се обоснове нарастване. Не е спорно в случая
от изявлението на страните, че имотът не е въведен като такъв. В този смисъл е
можело с този имот, при изрядност, чисто документална,
е можело да се обоснове нарастването на стопанството, но в настоящия случай,
съгласно правилата на мярката и нормите по нея, няма как да бъде включен в
изчисленията. На следващо място възразява срещу твърдението за нищожност на
акта, първо-към преписката е представена заповед за делегиране на правомощия на
Директора на Областната дирекция, обжалваният акт е връчен чрез системата ИСУН,
съгласно правилата за връчване на електронни документи, и същият е подписан с
електронен подпис. В резултат на изложеното счита, че актът е законосъобразен,
правилен и мотивиран и моли съдът да постанови решение, с което да го потвърди.Претендира
се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В условията на алтернативност се прави възражение за
адвокатския хонорар и неговата прекомерност.
Като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:
Предмет на
контрол за законосъобразност е Акт за установяване на публично държавно
вземане №27/21.06.2021г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“-Ямбол. Актът засяга неблагоприятно жалбоподателя В.Н.П., връчен е чрез
ИСУН на 02.07.2021г..Жалба е депозирана в Административен съд Ямбол с
вх.№1722/13.07.2021г. С оглед на това съдът приема жалбата за допустима за
разглеждане като подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за
оспорване пред съд.
По
същество съдът счита жалбата за основателна, макар и не по всички изложени в
нея съображения:
Неоснователно
е възражението, че процесният АУПДВ е издаден от некомпетентен
орган. Съгласно разписаното в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор
на Държавен фонд“Земеделие“ издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на
глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, а според ал. 6 на цитирания текст посочените
правомощия могат да бъдат делегирани със заповед на заместник - изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В съответствие с
тази законова регламентация е и осъщественото оправомощаване
със Заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“ № 03-РД/1759 от 21.06.2021г., от чието
съдържание се установява, че на директорите на областни дирекции на Държавен
фонд“Земеделие“ са делегирани правомощия по отношение на бенефициенти по подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3.“Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020,
одобрени за подпомагане по реда на чл.9б, т.2 от ЗПЗП чрез ИСУН или за
подпомагане по реда на Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1.“Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020,
Наредба №10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка
6.3.“Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР за периода 2014-2020, Наредба №9 от 3.04.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери по ПРСР за периода 2007-2013 – в това число да вземат решения
за изплащане или отказ от изплащане на финансовата помощ по сключени договори
за предоставяне на финансова помощ по подадени заявки за плащане, да издават
актове за установяване на публични държавни вземания и решения за налагане на
финансови корекции – раздел ІІІ, т.2 и т.9
от заповедта, като съгласно раздел ІV, т.6 от заповедта директорът на
областната дирекция- Ямбол издава съответните актове спрямо ползватели подали
заявления за подпомагане в областните
дирекции Ямбол, Бургас и Сливен на Държавен фонд“Земеделие“. С оглед на това
съдът приема възражението за нищожност на обжалвания АУПДВ поради липса на
компетентност на директора на Областната дирекция на ДФ“Земеделие“-Ямбол, за
неоснователно.Актът е издаден от материално и териториално компетентен орган,
при упражнена делегирана компетентност, след възлагане от титуляра
на правомощията, което е допустимо от закона.
Обжалваният
административен акт е издаден при спазване на изискването за форма – обективиран е в писмена форма, като съдържа издател и
адресат, мотиви и разпоредителна част, от които става ясно, че е отказано на В.Н.П.
изплащането на финансовата помощ общо в размер на 24447,50лева (словом двадесет
и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляваща второ плащане по Административен договор
BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от 21.10.2019г. и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в същия размер 24447,50 лева (словом
двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет
стотинки), което е първо плащане по договора.Причина за това е установено
неизпълнение на одобрения бизнес план.Счетено е, че имот №35028.8.36 е
недопустим и не следва да се взема предвид при изчисляване икономическия размер
на стопанството, тъй като този имот е бил собственост на съпруга на ползвателя
към датата на подаване на проектното предложение и не е деклариран в
таблица 1А – Данни за земеделски площи,
които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но
има документ за собственост и/или наем и/или аренда.Прието е, че ползвателят не
е изпълнил част от целите и специфичните резултати, заложени в Приложение 3 от
административния договор, като не е постигнал увеличаване на икономическия
размер на стопанството, измерен в СПО(минимум 4000 евро).С това си съдържание
актът отговаря на изискването за писмена форма с излагане на мотиви.
Независимо от горното, съдът
счита че обжалваният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Погрешно са
избрани процесуалният ред и вида на акта.
В случая според мотивите на
оспорения АУПДВ административният орган се позовава на неспазване от страна на
ползвателя на ангажимент, поет със сключения с ДФ "Земеделие" административен
договор за безвъзмездна финансова помощ от 21.10.2019г. Според чл.27, ал.6 от
ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.Според чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съвместното тълкуване на
разпоредбите сочи, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само
ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Граматичното тълкуване на
посочените норми сочи, че хипотезите на издаване на два различни акта са
регламентирани в условията на евентуалност, а не на алтернативност
и само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70,
ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Съгласно чл. 63, пар. 1 от Регламент /ЕО/ 1306/2013, ако се установи, че
даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи
провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36
и 38 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013. Определението за нередност в чл. 2, т. 36
от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 е следното: "Нередност" означава всяко
нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането
на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически
оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни
фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на
Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
От горното следва, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т.
36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието
по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в
специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в
различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано
от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт.
В случая административният акт
е мотивиран с това, че ползвателят на помощта не е изпълнил част от целите и
специфичните резултати, заложени в Приложение №3 „Таблица за специфични цели и
резултати“ от Административен договор № BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от
21.10.2019г., а именно:Увеличаване на икономическия размер на стопанството,
измерен в СПО(минимум с 4000 евро СПО).Налице е и позоваване на т. 11.5 от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.001
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода
2014-2020, Раздел „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за
изпълнение - бенефициерът няма право да получи второ
плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по административния договор
заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в административния
договор, когато същият не е увеличил икономическият размер на стопанството
спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро,
измерен в СПО.Счетено е още, че
неизпълнението на задължението на ползвателя за увеличаване на икономическия размер
на стопанството с минимум с 4000 евро СПО, както и неизпълнението на заложените
специфични резултати, същите се явяват и нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от
Административен договор № BG06RDNP001-6.001- 1214-С01 от 21.10.2019г., съгласно
която бенефициерът се задължава в срок до изтичане на
пет години от сключването на този договор за спазва точно одобрения бизнес
план.С тези мотиви е обоснован издаденият АУПДВ, с който е отказано второ
плащане по договора и е определено като подлежащо на възстановяване полученото
първо плащане по договора. Трайно е разбирането в съдебната практика, че
непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява
неизпълнение на одобрените индикатори и основание по чл. 70, ал. 1, т. 7
ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице
постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни
решения: Решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 11774/2019 г., Решение № 2709/19.02.2020 г. на
ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 9703/2018 г.;
Решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 7468/2018 г.; Решение № 5040/04.04.2019 г. на
ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018 г.;
Решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 1945/2018 г.; Решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в
този случай е налице е материалноправната хипотеза на
чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на
финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. С
оглед на това настоящият съдебен състав приема, че в случая администратвиният
орган е дължал произнасяне по реда на ЗУСЕСИФ с издаване на решение за
финансова корекция.Като е постановил АУПДВ по реда на ДОПК органът е допуснал
съществено процесуално нарушение, неотстранимо във фазата на съдебното
обжалване, поради което следва се отмени.
Независимо от горното, дори да
се приеме, че в случая органът правилно се е произнесъл с АУПДВ, съдът счита за
неправилен извода, който е формиран в административния акт - конкретно че
имотът, с който ползвателят при заявката си за второ плащане доказва изпълнение
на заложените в бизнес плана икономически и финансови показатели, не може да
послужи като имот, с който да се увеличи икономическия размер на стопанството.Актът
е издаден след открито производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане във връзка с Административен договор №BG06RDNP001-6.001-1214-C,
за което ползвателят е уведомен с писмо
уникален номер 28/06/1/0/00773/3/01/22/01. Ползвателят е уведомен за
извършени административни проверки след подадено искане за второ плащане като са
извършени проверки на декларираните данни за определяне на стандартен
производствен обем на стопанството. При извършени справки в регистър Правни
основания за стопанската 2020/2021 се установило, че са регистрирани правни
основания за три имота с № 35028.5.47, №35028.7.93 и №25028.8.36, находящи се в землището на с.****, общ.Тунджа, област
Ямбол. Имоти № 35028.5.47 и №35028.7.93
са декларирани при кандидатстването, посочени в таблица 1 – налична за
стопанството земя и с тях се формира началният икономически размер на стопанството.
С имот №25028.8.36, с площ 8.000 дка, ползвателят участва в увеличението на
икономическия размер на стопанството с минимум 4000 евро СПО. Според
представения нотариален акт за имота, той е собственост на С.С.П.и П.С.П., като всеки притежава ½ идеални части. От
представени Удостоверение за съпруга и родствени връзки и от Удостоверение за
сключен граждански брак е видно, че П.С.П. е съпруг на ползвателя на помощта и
е прието, че имотът, с който ползвателят доказва нарастване е съпружеска
имуществена общност, не е бил деклариран към датата на кандидатстване по
мярката 11.06.2018г. в таблица 1А като имот, собственост на ползвателя. В
резултат на това имотът е недопустим, тъй като когато към датата на подаване на
искането за второ плащане бенефициентът е бил в брак и съпругът му е бил съпруг
и към датата на подаването на проектното предложение, при изчисляване на
увеличението на икономическия размер на стопанството не се включва земята,
която към датата на подаване на проектното предложение е била собственост или е
ползвана на друго правно основание от съпруга – т.11.5.2 от условията за
изпълнение на подмярка 6.1. Във връзка с изложеното,
страните не спорят за факти, а по
приложението на закона. Съдът счита за безспорно установено по делото,
че В. Николаев П. *** е ползвател на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.1.“Стартова помощ на млади земеделски стопани“ от мярка 6“Развитие на
стопанства и предприятия“, като за тази цел е представила проектно предложение
и е сключила с Държавен фонд“Земеделие“ Административен договор BG06RDNP001-6.001-1214-С01
от 21.10.2019г. По силата на този договор проектното предложение получава
безвъзмездна финансова помощ 48895лв., предоставяна на два етапа - първо
плащане на левовата равностойност на 12 500 евро(сума 24 447.50лв.) в
срок до два месеца от датата на сключване на договора и второ плащане в размер
на левовата равностойност на 12 500
евро в срок до три месеца от подаване на искане за второ плащане. В.Н.П.
потвърждава, че е получила първо плащане
от безвъзмездната финансова помощ сума в размер на 24 447.50лв., както и че е подала заявка
за второ плащане на останалата сума също в размер на 24 447.50лв.. Видно от приложената в
преписката Декларация, В.Н.П. при заявката за второ плащане е декларирала, че
към момента за подаване на искането стопанството се състои от три имота, сред
които е и спорният имот ПИ с идентификатор
35028.8.36, за който е сключила договор за наем за земеделска земя на
22.07.2020г. с П.С.П. и С.С.П.. Писмените
доказателства по делото сочат, че този имот е станал собственост на П.С.П. и С.С.П.през 2011г.(Нотариален акт №88, том ІV, рег.02843, дело
464 от 14.06.2011г., вписан в СП-Ямбол на 15.06.2011г., т.І от нотариалния акт),
П.С.П. и С.С.П.са братя(Удостоверение изх.№26 от
17.02.2021г. от община Тунджа), а П.С.П. е съпруг на В.Н.П. от
18.08.2001г.(Удостоверение изх.№24 от 17.02.2021г. от община Тунджа и
Удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ 000306 от 18.08.2001г. на
община Ямбол). В тази връзка В.Н.П. е уведомена с Уведомително писмо за
отстраняване на нередовности №96/05.04.2021г., че
имота, с който доказва нарастване на стопанството е съпружеска имуществена общност и този имот не е бил деклариран в
таблица 1А при кандидатстването по мярката; За да продължи обработването на
искането за второ плащане е необходимо да предостави документи и/или обяснения
във връзка с недекларираните имоти от нотариалния акт.Такова обяснение е
дадено, като ползвателят П. е посочила, че имотите в нотариалния акт не са
декларирани в Таблица 1А, тъй като нотариалният акт е на името на съпруга и
брат му, не е запозната с изискването, че това е обща съпружеска собственост,
недекларирането на данните в таблица 1А не е умишлено и следва да се счете като
технически пропуск. Вярно е, че имот №25028.8.36, с площ 8.000 дка, не е
деклариран в таблица 1А от Бизнес плана „Данни за земеделските площи, които
кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за
собственост и/или наем и/или аренда“. Вярно е също, че този имот е придобит в
равни части от П.С.П. и С.С.П.(братя), с Нотариален
акт №88, том ІV, рег.02843, дело 464 от 14.06.2011г., вписан в СП-Ямбол на
15.06.2011г., т.е. ½ ид.ч. от същия към датата
на сключване на административния договор през 2019г. е бил собственост на П.С.П.
– съпруг на ползвателя на помощта В.Н.П.. Този имот обаче не представлява вещ,
която може да се използва и управлява от В.Н.П. самостоятелно към датата на
сключване на административния договор през 2019г., поради което правилно не е
бил деклариран в таблица 1А от Бизнес плана. Причина за това е обстоятелството,
че имотът представлява съсобствена вещ, която по
аргумент от чл.32, ал.1 от Закона за собствеността(ЗС) се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
общата вещ. При равни части в съсобствеността, нито П.С.П., нито С.С.П.могат да вземат самостоятелно решение за използване и
управление на съсобствената вещ, като фактът, че
първият е съпруг на В.Н.П., не променя този извод. Аргументът, че делът на П.С.П.
от вещта(1/2 ид.ч.) всъщност представлява СИО, не е
достатъчен за да обоснове извод, че В.Н.П. може да ползва и управлява вещта
дори и при постигнато съгласие със съпруга си за това, тъй като техният дял не
формира мнозинството по чл.32, ал.1 от ЗС. С оглед на това съдът приема, че
имотът е допустим за доказване на увеличен икономически размер на стопанството
към датата на заявката за второ плащане по административния договор през 2021г.,
тъй като сключеният договор за наем на земеделска земя между П.С.П. и С.С.П.(наемодатели) и В.Н.П.(наемател) с предмет ПИ
№35028.8.36, в землището на с.*****, общ.Тунджа, обл.Ямбол,
е с дата 22.07.2020г., т.е. на по-късен етап, след сключването на
административния договор(през 2019г.) съсобствениците в имота са взели решение с
мнозинство за ползването и управлението на съсобствената
вещ от един от тях - В.Н.П..
В заключение съдът приема, че
обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата
писмена форма, но при допуснато съществено процесуално нарушение – неправилно
издаден АУПДВ вместо решение за финансова корекция. Актът е издаден и при
неправилно приложение на закона, тъй като спорният имот ПИ с идентификатор 35028.8.36 в землището на с.****, общ.Тунджа,
обл.Ямбол, може да послужи като имот, с които
ползвателят В.Н.П. доказва увеличен размер на стопанството измерен в СПО 4000
евро, така както е заложено в бизнес плана, който е неразделна част от
сключения административен договор.Видно от представения като част от преписката
документ за проверка на място, извършена на 10.03.2021г. от служители на
ДФ“Земеделие“-Контролен лист ОП-1-ПМ за посещение на място – за проекта не са
установени нередности и/или изкуствено създадени условия и това изрично е
удостоверено в частта на документа „КЛ Индикатори „червени флагове“ за
откриване на нередности и/или изкуствено създадени условия“(л.68-69 от делото).
По изложените съображения
депозираната жалба от В.Н.П.,***, чрез адв.Х.К. ***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане №27/21.06.2021г. на
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“-Ямбол, с който на
ползвателя на безвъзмездна финансова помощ е отказано пълно изплащането на
финансовата помощ в размер на 24447,50лева (словом двадесет и четири хиляди
четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
второ плащане по Административен договор BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от
21.10.2019г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в същия размер 24447,50 лева (словом двадесет и четири хиляди
четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), следва да се уважи
като обжалваният административен акт се отмени. Изходът на спора обуславя и
основателност на претенцията на жалбоподателя за разноски, като
ДФ"Земеделие" следва да се осъди да заплати на жалбоподателя П.
разноските, сторени пред настоящата съдебна инстанция – за заплатена държавна
такса в размер на 10 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 700лв., общо
710(седемстотин и десет) лева, които съгл. чл.143, ал.1 АПК са възстановими от
бюджета на органа, издал акта. Възражението за прекомерност на платения от
жалбоподателя адвокатски хонорар е неоснователно – по делото е налице
материален интерес равен на определената за възстановяване от жалбоподателя
сума в размер 24447,50 лева. Съобразно този материален интерес минималният
адвокатски хонорар възлиза на стойност 1263 лв., изчислен по правилото на чл.8,
ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Платеният от жалбоподателя адвокатски хонорар е под този
минимум, поради което не е налице основание за намаляването му.
Водим от горното и на осн. чл. чл. 172, ал. 2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
публично държавно вземане №27/21.06.2021г. на Директора на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“-Ямбол.
ОСЪЖДА Държавен
фонд“Земеделие“, Областна дирекция Ямбол, гр.Ямбол, ул.“****“ №20, ет.2, да
заплати на В.Н.П.,***, разноски по делото за заплатена държавна такса в размер
на 10 лв. и за заплатен адвокатски хонорар в размер на 700лв., общо
710(седемстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/не
се чете