Р Е Ш Е Н И Е
№ 260036
гр. Русе, 26.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на седемнадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря КРАСИМИРА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №7498 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Н.М.–
пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България заявява, че на 30.05.2017г.
представляваното от нея дружество сключило с И.З.Г. договор CARU-14862135, по силата на който предоставило на ответника паричен
кредит - 6200 лева и застраховка на стойност 558 лева. Кредиторът изпълнил
задълженията си, произтичащи от контракта, като изплатил заемната сума.
Съобразно чл.3 от договора, кредитополучателят следвало да погаси дълга за 24
месеца, на равни вноски, всяка от които в размер на 305.78 лева, съставляваща
сбор от главница, годишен процент на разходите – 11.65% и годишен лихвен
процент – 8.99%.
След
20.10.2018г. ответникът преустановил плащанията, като до този момент заплатил
16 месечни вноски.
Ищецът
пояснява, че остатъка от кредита възлиза на 2328.97 лева, стойността на 8
вноски, а съгласно погасителния план, падежът на последната вноска е настъпил
на 20.05.2019г.
Предвид
неточното изпълнение, И.Г. следвало да заплати 186.84 лева обезщетение за
забава.
В
качеството си на кредитор, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България входирало заявление по реда на
чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ЧГД №5745/2019г. срещу И.З.Г. за сумите: 2270.96 лева – главница по
договор за кредит CARU-14862135/30.05.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.09.2019г. до окончателното й
изплащане; 58.01 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2018г. –
20.05.2019г.; 186.84 лева – мораторна лихва за периода 20.11.2018г. –
11.09.2019г.; 50.32 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид дадените от заповедния съд указания, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че И.З.Г., ЕГН ********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управителя Д.
Димитров сумите: 2270.96 лева – главница по договор за кредит CARU-14862135/30.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2019г. до
окончателното й изплащане; 58.01 лева – възнаградителна лихва за периода
20.10.2018г. – 20.05.2019г.; 186.84 лева – мораторна лихва за периода
20.11.2018г. – 11.09.2019г.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Д.К. – особен представител на
ответника И.З.Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи,
досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява,
че искът е предявен от клон на чуждестранно юридическо лице – „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“. Счита, че клонът не може да участва като страна в
настоящото съдебно производство и не притежава право на иск.
Приема,
че с оглед сключената застраховка „Защита на плащанията“ с клауза „Безработица
над 30 дни“ и предвид факта, че ответникът е с прекъснато осигуряване от
09.2017г., застрахователната компания е легитимното лице, което би трябвало да
предяви иска.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение
и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
На
30.05.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.З.Г. е сключен договор
CARU-14862135, по силата на който дружеството предоставило на ответника в
заем 6200 лева, които кредитополучателят приел да възстанови на 24 равни
месечни вноски в периода 20.06.2017г. – 20.05.2019г., всяка в размер на 305.78
лева.
Според
условията на договора, застрахователната премия (558 лева) по застраховка
„Защита на плащанията“ е платена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис“ ЕАД. Същата е разделена на равен брой вноски и е включена в месечните
погасителни вноски. Предвидената такса „Ангажимент“ е заплатена от кредитополучателя при усвояване
на кредита. Страните по договора постигнали съгласие относно: годишния процент
на разходите – 11.65% и лихвата – 8.99%. При забава на погасителна вноска,
кредитополучателят е приел да заплати обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата.
Към
договора е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, в който са визирани основните характеристики и параметри на процесния
договор.
Представен е сертификат CARU-14862135, от който е видно, че
срещу заплащане на застрахователна премия, застрахователят се е съгласил да застрахова
кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, съобразно „Общи условия за застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит“.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена
и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно и компетентно дадено. Вещото лице е
установило непогасената част от дълга: 2177.96 лева – главница; 93 лева –
застраховка; 58.01 лева – договорна лихва за периода 20.10.2018г. –
11.09.2019г.; 186.84 лева – мораторна лихва за периода 20.11.2018г. –
11.09.2019г.
Ангажирани
са писмени доказателства, с които се установява, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.Париж“ е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, ЕИК ********* и упражнява дейност в Република България, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България.
Въз
основа на заявление, депозирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България“, в РРС е образувано ЧГД
№5745/2019г. и издадена заповед №2763/01.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу И.З.Г. за сумите: 2270.96 лева – главница по
договор за кредит CARU-14862135/30.05.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.09.2019г. до окончателното й
изплащане; 58.01 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2018г. –
20.05.2019г.; 186.84 лева – мораторна лихва за периода 20.11.2018г. –
11.09.2019г.; 50.32 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 2270.96
лева – главница по договор за кредит CARU-14862135/30.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2019г. до
окончателното й изплащане; 58.01 лева – възнаградителна лихва за периода
20.10.2018г. – 20.05.2019г.; 186.84 лева – мораторна лихва за периода
20.11.2018г. – 11.09.2019г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №2763/01.10.2019г. по ЧГД №5745/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело ЧГД №5745/2019г. по описа на РРС е видно, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е
предявена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж“ в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ основава претенцията си на договор за кредит CARU-14862135/30.05.2017г., по силата на който предоставило в заем на И.З.Г. 6200 лева
със срок на погасяване 24 месеца.
Изхождайки от предмета на Договора и страните по него –
физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на
своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът
приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски
кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят
предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета, чл.10
и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл
са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор
за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен.
Нарушено е законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който
следва да бъде отпечатан договора и всички негови елементи. Клаузите на
договора не само трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за
средния потребител, но и следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността
той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това
изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит (чл.22 ЗПК).
В случая клаузите на договора са отпечатани с шрифт, който очевидно е
по-малък от 12. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста,
очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са
необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК. Използването на
шрифт с по-малък размер от законоустановения е в нарушение изискването по
чл.10, ал.1 ЗПК и води до недействителност на договора.
По изложените
съображения, съдът счита, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК с оглед което същият е недействителен. Последиците от
недействителността на договора са визирани в чл.23 ЗПК, а именно -
възстановяване само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи.
Следователно
кредитополучателят дължи връщане единствено на остатъка от главницата по
Договора, която е в размер на 2177.96 лева. В останалата част, претенцията като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид
изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски, както
следва: 86.85 лева – по ЧГД №5745/2019г. по описа на РРС и 467.93 лева – по ГД
№7498/2019г. по описа на РРС.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че И.З.Г., ЕГН ********** дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от зам.управителя Д. Д. сумата: 2177.96 лева – главница по договор за кредит CARU-14862135/30.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2019г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №2763/01.10.2019г. по ЧГД №5745/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК
********* срещу И.З.Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за
признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: над 2177.96 лева до
предявените 2270.96 лева – главница по договор за кредит CARU-14862135/30.05.2017г.; 58.01 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2018г.
– 20.05.2019г.; 186.84 лева – мораторна лихва за периода 20.11.2018г. –
11.09.2019г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№2763/01.10.2019г. по ЧГД №5745/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.З.Г., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, ЕИК ********* сумата 86.85
лева – разноски по ЧГД №5745/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.З.Г., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, ЕИК ********* сумата 467.93 лева – разноски по ГД №7498/2019г.
по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: