№ 1109
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330205983 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-
000046/15.01.2020г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на СТ. Ж. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение
по чл. 137а ал.1 от ЗДП; на основание чл.185 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл.190
ал.3 от ЗДП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100
ал.1 т.2 от ЗДП.
Жалбоподателят П. навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното НП и моли същото да бъде отменено. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят лично и чрез
процесуалния си представител адв. С.Н., поддържа жалбата. Претендира
присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище моли за
потвърждаване на обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата,
1
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, изхожда от надлежна страна
/санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Съдът намира
за необходимо да отбележи, че наказващият орган неправилно е приложил
разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН. За да намери приложение посочената
разпоредба на закона е необходимо нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за
кумулативно предвидени предпоставки. От приложената към материалите по
делото докладна записка от 29.01.2020г. се установява, че във връзка с
връчване на НП жалбоподателят П. не е могъл да бъде установен на известния
адрес в гр. ..., като в проведен разговор със съсед е било съобщено, че от два
месеца същият не живее на адреса и е в чужбина. Въз основа на горното и на
основание чл.58 ал.2 от ЗАНН е било прието, че НП е връчено на 29.01.2020г.
Не се установява обаче жалбоподателят П. да е променял адреса си, респ.
новият му адрес да е неизвестен. Дори в изготвената във връзка с връчването
на НП докладна записка е посочено, че от направена справка в АИС на Второ
РУ – Пловдив е установено, че лицето няма друг адрес. В тази връзка в хода
на настоящето производство беше изискана справка за адреса регистрация и
задгранични пътувания, от която не само, че не се установява промяна на
адреса на жалбоподателя, но и наред с това няма данни за пътуване извън
страната за периода от 01.01.2011г. до 29.11.2021г. Наказващият орган е
следвало да положи усилия за намиране на нарушителя именно на посочения
адрес, поради което и като не го е сторил следва да се приеме, че не са били
налице предпоставките на чл.58 ал.2 от ЗАНН, за да прояви действието си
посочената разпоредба.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.01.2020г. около 22:10ч. в гр. Пловдив, жалбоподателят П.
управлявал по ул. „Иван Вазов“ л. а. „Шевролет Авео“, с рег. № .... Пред № 86
на посочената улица св. Д. Ив. Б. - служител в ОДМВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ подал сигнал за спиране и забелязал, че жалбоподателят се
движи без поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван
автомобилът му. Свидетелят пристъпил към извършването на проверка, като
поискал от жалбоподателя да представи свидетелството си за управление на
2
МПС, контролния талон към него и свидетелство за регистрация на МПС.
Водачът П. не носил поисканите му документи, поради което не ги
представил при проверката. След извършена справка св. Б. констатирал, че
жалбоподателят управлявал МПС с наложено административно наказание
глоба, което не било заплатено в срока за доброволно плащане.
За констатираните нарушения св. Б. съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия АА с бл. № 028812/09.01.2020г.,
с който квалифицирал нарушенията по чл.137а ал.1 от ЗДП, чл.190 ал.3 от
ЗДП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП.
Въз основа така съставения АУАН било издаденото и атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка и събраните в съдебното производство писмени
доказателства, както и от гласните показания на разпитания в качеството на
свидетел актосъствител Д. Ив. Б., дотолкова, доколкото служат за
установяване на действителната фактическа обстановка.
Съдът кредитира и заключението на изготвената по делото съдебно-
почеркова експертиза, като обективно и компетентно изготвено, с
необходимите професионални знания и опит.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Относно нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДП:
В хода на настоящото производство не бяха представени доказателства,
оборващи констатациите в АУАН по отношение на вмененото на
жалбоподателя нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДП, която разпоредба указва на
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. Като е управлявал
процесния лек автомобил на датата и мястото, посочени в акта и
постановлението, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудвано
МПС, жалбоподателят П. е нарушил горецитираната разпоредба от ЗДП.
Относно нарушението по чл.190 ал.3 от ЗДП:
Съгласно посочената разпоредба наложеното наказание глоба се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба,
същата не съдържа правило за поведение, което, ако бъде нарушено, да е
скрепено със санкция. Тази норма единствено сочи срок за доброволно
изпълнение, с което е освободила администрацията от нуждата да отправя
покана до всеки един нарушител да плати наложената му глоба. Санкцията
3
при неплащане в срок на задължението – публично държавно вземане,
каквото представлява глобата, е възможността същата да се събира по
принудителен ред в изпълнително производство. Последното би могло да
доведе до редица други неблагоприятни последици за длъжника,
включително допълнителни разноски по това производство. Неплащането на
глобата обаче не представлява състав на нарушение, което на свой ред да се
санкционира с нова глоба и в този смисъл вмененото на жалбоподателя
деяние се явява несъставомерно.
Относно нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и по чл.100 ал.1 т.2 от
ЗДП:
Както в АУАН, така и в НП, от фактическа страна на дееца е вменено
непредставянето на свидетелство за управление на МПС, контролен талон и
свидетелство за регистрация на МПС. Видно от текста на нормата
съставомерната форма на изпълнителното деяние е „неносенето“ на
споменатите документи. Двете понятия „не носи“ и „не представя“ не са
идентични и между тях не може да се постави знак на равенство, доколкото е
напълно възможно дееецът да е носил със себе си свидетелство за управление
на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС, но да не ги
е представил по различни причини. В този смисъл може само да се
предполага, че деецът не е представил документите, защото не ги е носил, но
административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Наред с горното следва да се отбележи и това, че описаното
в АУАН и НП противоправно поведение на жалбоподателя, засягащо както
свидетелство за управление на МПС, така и контролния талон към него, само
по себе си представлява две отделни административни нарушения и в
нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е било наложено едно
единствено наказание глоба в размер от 10 лв. Констатираните нарушения
съществено засягат правото на защита на нарушителя, дотолкова не е ясно за
какво точно негово поведение е санкциониран.
Въпреки това съдът намира, че в хода на административнонаказателния
процес е допуснато съществено процесуално нарушение, което по
недопустим начин е ограничило правото на защита на жалбоподателя и не
може да бъде санирано в настоящото производство, поради което налага НП
да бъде отменено. Това съществено нарушение на производствените правила
се изразява в невръчване на препис от АУАН на жалбоподателя. Със
заключението на назначената и изготвена съдебно-почеркова експертиза,
категорично беше оборено жалбоподателят П. да е положил подписите в
АУАН, удоставеряващи редовно предявяване и връчване на същия.
Предявяването на нарушителя на съставения АУАН и връчването на препис
от него са две отделни действия, част от процедурата по своеобразното
4
повдигане и предявяване на административното обвинение по ЗАНН. Отказът
на нарушителя да подпише акта не освобождава актосъставителя от
задължението да му връчи препис от същия, което действие също
представлява част от общото право на защита на лицето. В тази връзка в
самата бланка на акта са предвидени две отделни волеизявления на лицето,
срещу което се съставя АУАН, които се попълват под различни декларации –
първо се полага подпис, с който се удостоверява предявяването на акта за
запознаване, а после с нов подпис в разписката се удостоверява връчването на
препис от същия. Допуснатото процесуално нарушение при издаването на
АУАН е от категорията на съществените предвид значението на последиците
му върху възможността на жалбоподателя за адекватна и своевременна
защита и за пълноправно участие в процеса. То засяга законосъобразността на
НП в неговата цялост, поради което същото като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. В случая единствено от страна на жалбоподателя е
направено искане за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. Представени са доказателства за това, че същите са сторени – договор за
правна защита и съдействие, в който е записано, че възнаграждението е
изплатено в брой при подписването му, като в тази си част представлява
разписка за изплащането им. Предвид горното и поискания и определен
минимум, предвиден в наредбата, неоснователно се явява възражението на
въззиваемата страна за намаляване на адвокатския хонорар.
С оглед изхода на делото в тежест на юридическото лице, в чиято
структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява ОДМВР -
Пловдив, следва да бъдат възложени освен разноските за адвокатски хонорар
и тези за изготвяне на назначената по делото експертиза, а именно сумата в
размер на 110 лв., която следва да бъде заплатена в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Пловдив.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 и чл. 63д ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-000046/15.01.2020г.
на Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което
на СТ. Ж. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., на основание чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а
5
ал.1 от ЗДП; на основание чл.185 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДП; на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Ж. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ... сумата от 300 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Пловдив сумата от 110 лв., представляваща
разноски за изготвяне на експертиза.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6