Р Е Ш Е Н И Е
Номер 48 20.05.2020 година
град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд
град Търговище
на тринадесети май
две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 25
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба по жалба на „СИТИ КЕШ“ООД със седалище и адрес
на управление гр.София, представлявано от управителя Н. П. чрез адв. Г.И., против Решение №7 от 20.01.2020 г.,
постановено по НАХД №245/2019
г. по описа на Поповски районен съд, с което е потвърдено НП №
В-0050451/06.11.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр.Варна към главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което и
на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, на „СИТИ КЕШ“ООД
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“,
ул.“Славянска“№29, ет.7, представлявано от управителя Н. П. П., действащ чрез юрисконсулт М.Р. Р., за нарушение по чл.5,ал.2 от ЗПК е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева),като
законосъобразно .
В депозираната пред съда подробно
мотивирана жалба от една страна се развиват доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при ангажиране на отговорността, а от друга и такива
свързани с липса на извършено нарушение. Моли решението да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Ответникът по жалбата - Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП -
административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, в съдебно заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр. Търговище, дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на
въззивното решение.
След като обсъди законосъобразността
на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка,извършена съгласно
чл.218 АПК, административен съд намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима-постъпила е в срок, от надлежна
страна и подлежина разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните доказателства
съдът е приел за установено, че по
повод постъпила в КЗП жалба с вх.№ В-03-952/16.05.2019 г. касаеща сключен ДПК №
207471/30.08.2018 г. /приложена ведно с договора/ , на 05.06.2019 г. служители
от КЗП– инспектор Н.
Й. и ст. Инспектор
Р. С. в качеството им на таен клиент, респ.
мним потребител посетили обект – офис на „Сити Кеш“ООД, находящ се в гр.
Попово, бул. ”България”№ 87, ет.2.
Инспектор Й.
заявил желанието си да получи информация за получаване на кредит в размер на 1
000 лв. , в т.ч. и за размера на
дължимите вноски за 3,6 и 12 месеца. Служителят на „Сити Кеш“ООД обяснил, че
тъй като е нов клиент за тях, могат да му отпуснат кредит в размер до 400 лв.,
за който устно му предоставили и информация относно размера на вноските при
изплащане за 4,6 и 11 месеца. Поискани били и други подробности по кредита,
които отново устно били разяснени, но в нито един момент не бил предоставен
стандартен европейски формуляр /СЕФ/. При тази хронология на събитията, двамата
инспектори от КЗП се легитимирали и в 10.25 ч. започнали проверка във връзка с
постъпилата жалба, като изискали и им била представена цялата документация във
връзка с ДПК № 207471/30.08.2018 г. Всички констатации от извършената проверка
били отразени в констативен протокол № К-2670045 , който бил подписан без
възражения от лицата присъствали при проверката. След допълнителен анализ на
документацията, на 21.08.2019 г. в гр.Шумен бил съставен АУАН № К-0050451, в
който актосъставителят Н.
Й. приел, че на
05.06.2019 г. ЮЛ е нарушило разпоредбата
на чл.5,ал.2 от ЗПК като не е предоставило своевременно необходимата информация
за предлаганите от него условия по ДПК под формата на СЕФ. На 18.09.2019 г. , в
присъствие на свидетелите В.
Г. и А. Д. /в хипотезата на чл.40,ал.3 от ЗАНН/,
съставеният акт бил предявен и връчен на надлежно упълномощено лице – Г.Д. И. /гл.ю.к. на „Сити Кеш“ОО, който се
запознал с него и го подписал с отбелязване, че „представляваното от мен
дружество не е извършило твърдяното нарушение“. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 ЗАНН били депозирани допълнителни подробни писмени възражения по акта, след
запознаване с които и приемането им за неоснователни, било издадено атакуваното
в настоящия процес НП № В-0050451/06.11.2019 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със
седалище гр.Варна към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита
на потребителите, връчено лично на 14.11.2019 г.
От правна страна е прието, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в
съответствие с административнонаказателно-процесуалните правила и съобразяване
с материалния закон – предвид и обстоятелството, че съгласно чл.233,ал.2 от ЗЗП
НП се издават от ръководителя на контролния орган…или от оправомощени от тях
длъжностни лица, какъвто несъмнено се явява Директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр.Варна към
главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите,
съгласно приложената Заповед № 171/09.03.2017 г. на Председателя на КЗП. Направен
е извод, че същото важи и по отношение съставилия АУАН инспектор, на когото и съгл.
чл.233,ал.1 от ЗЗП и приложената Заповед №373ЛС/22.04.2015г. са възложени
такива правомощия. Както при съставяне
на АУАН, така и при издаване на НП съответните длъжностни лица изцяло са
изпълнили задълженията си да се опишат пълно, ясно и конкретно от фактическа
страна състава на административното нарушение и да посочат точната законова
разпоредба, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на ЮЛ. Обоснован
е извод, че стриктно са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е
налице яснота относно нарушението на ЗПК, за извършването на което касаторът е
бил санкциониран. Нарушението по чл.5,ал.2 от ЗПК е констатирано на 05.06.2019
г. в гр.Попово от служителите на КЗП, а
АУАН за същото поставил и началото на административнонаказателното производство
съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН е съставен в присъствието на други двама свидетели, които
безспорно не са присъствали на място при проверката в офиса, т.е. действително
двамата не са свидетели-очевидци на нарушението. Обоснован е извод, че това по никакъв начин не води до съществен порок в
процедурата по съставяне на АУАН, тъй като очевидеца е вече в качеството на актосъставител, а
останалите двама свидетели са само по връчване на акта. Законодателното изискване актът да се състави
в присъствието на двама други свидетели действително не е самоцелно, а е израз
на основния принцип в административнонаказателното процесуално право –
публичността, т.е. констатираната нередовност на акта следва да поражда
съмнение относно самоличността на нарушителя, извършването на деянието и вината
за това именно на този нарушител. В конкретният случай е налице напълно
изяснена фактическа обстановка; лицата които са участвали при проверката;
неизпълнение на задължение от страна на служител на жалбоподателя и като цяло
яснота в характера на извършеното нарушение по ЗПК.
В преценката си дали да издаде НП
наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в
рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за
верни до доказване на противното. Въззивната
инстанция е приела, че при извършване на посочената проверка фактическите констатации в АУАН са обосновани
и се подкрепят по несъмнен и убедителен начин от приобщените към делото
доказателства.
Не е било спорно по делото, че „СИТИ
КЕШ“ООД гр.София се явява „кредитор“ по смисъла на легалната дефиниция по чл.9,ал.4
от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на 5,ал.1 от ЗПК е задължен да
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания за ДПК, информация за сравняване на различните предложения, която
съгласно ал.2 следва да се предостави във формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информацията за потребителските кредити съгласно
Приложение № 2.
За доказано по безспорен начин е
прието, че проверяващият се е представил за клиент, който желае да получи
кредит в качеството му на кредитор, по смисъла на чл.9,
ал. 4 от ЗПК в размер на 1000 лева за срок от 3,6 или 12 месеца, с оглед на
което е поискал информация относно размера на месечната вноска и каква сума
реално ще върне. Към този момент служителят е бил с ясното съзнание и
убеждение, че срещу него стои потенциален потребител, тъй като устно е започнал
да дава информация за условията, при които може да бъде отпуснат искания кредит
– срок до 400 лв. за нов клиент; месечна вноска дължима при 3,6 или 12 месеца и
реалната сума, която ще бъде върната. Разговорът между служителя на касатора и
проверяващия е приключил без на потребителя да му бъде предоставена информация
във формата на Стандартен европейски формуляр, въпреки заявеното желание за
получаване на кредит. Целта на този формуляр е възможността потребителят
предварително да бъде запознат с условията и възможностите за сравняване на
различни предложения. Тази цел ясно личи
при анализ на разпоредбата на чл.5,ал.1 от ЗПК, където е използван терминът
„своевременно“ предоставяне, т.е. предоставяне по време на консултирането,
доколкото предмет на дискусия са били конкретен размер и срок на кредита. В
тази предварителна фаза клиентът следва да получи пълна и изчерпателна
информация и то във формата и начина определен по чл.5,ал.2 от ЗПК според съда.
Направен е извод, че в този контекст следва да се има предвид и самата форма на
СЕФ по Приложение № 2 към чл.5,ал.2 от
ЗПК, където се посочва, че „информацията в този формуляр няма силата на
предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да предостави на
потребителя кредитния продукт, за който се отнася тази информация“.
Въззивната инстанция е приела, че
санкционираното дружество не е представило своевременно под формата на СЕФ
преддоговорна информация на потребителя преди да е обвързан от предложение, с
което е нарушил задължението си по чл.5,ал.2 от ЗПК, при което правилно и
законосъобразно е санкционирано по реда на чл.45,ал.1 от ЗПК.
Административнонаказателната отговорност на ЮЛ е безвиновна, което означава, че
не може да се търси аналогия с вината като понятие от НК, касаещо субективната страна на деянието на физическо
лице, т.е. при нарушения на търговски дружества изобщо не се изследва въпросът
за вината. Във всеки един случай обаче
следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а
именно че нарушението е извършено при осъществяване на дейността касатора. Установено
е в рамките на производството, че в чл. 45,ал.1 от ЗПК действително е
предвидена възможност за налагане на имуществена санкция на ЮЛ, каквото се
явява дружеството. По отношение конкретният размер на наложената имуществена
санкция в размер на 3 000 лв., е прието,
че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното
нарушение. Визираната обща санкционна норма предвижда имуществена санкция в
размери от 3000 до 8000 лв. за различни
нарушения, между които и това по чл.5 от ЗПК, какъвто се явява процесния
случай. Санкцията е наложена в минималния възможен размер, при което липсва
възможност за обсъждане на нейното намаляване. Наказващият орган при налагане
на наказанието се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН
като мотивирано е преценил, че не е налице маловажност на извършеното нарушение.
Съдът се е позовал на решение № 125/03.10.2018 г. на ТАС по КНАХД № 101/2018 г.
в което за идентично нарушение е било прието, че „нарушението се осъществява
при непредставяне на необходимите документи в периода на преддоговорните
отношения и не може липсата на сключен в резултат на тези преддоговорни
отношения договор да е основание за извод, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност. Разпоредбата на чл. 5 от ЗПК въвежда изискването за
предоставяне на стандартен европейски формуляр с цел потребителят своевременно
да бъде снабден с необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение. Кредитният инспектор е
следвало да изготви описания формуляр и да го представи на потребителя,
доколкото същият ясно е посочил своите изисквания досежно искания потребителски
кредит, в т. ч. размер на кредита и срок на погасяване“.
Тези изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. Касационното производство е средство
за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на
материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена
съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на
деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.
Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите,
посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да
са се осъществили по различен на приетия
от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства Поповският
районен съд да е допуснал такива нарушения.
Не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съдебният акт е
подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства. Материалния закон е приложен правилно.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.
Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
При изложеното, оспореното съдебно
решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се
претендират от ответната страна и касационната инстанция не присъжда такива.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1
от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административен съд гр. Търговище,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №7 от 20.01.2020 г., постановено по
НАХД №245/2019
г. по описа на Поповски районен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.