РЕШЕНИЕ
№ 22081
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110100814 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК
за прогласяване на нищожността на съдебно решение от 02.07.2021 г. на СРС, І
ГО, 175 с-в постановено по гр.д. № 63052/2019 г., с което е отхвърлен
отрицателен установителен иск на В. С. М. срещу „Е. М.“ ЕООД с правно
основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 5628,82 лева,
представляваща главница по Договор за земеделски кредит № 101-
567928/27.07.2009г., сключен с „П.Б. Б.“ АД, сумата от 63,51 лева- просрочена
лихва за 25.05.2010г. до 24.06.2010г., 3872,68 леванаказателна лихва за
периода от 25.06.2010г. до 30.01.2012г., ведно със законната лихва от
25.10.2012г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в
размер на 703,64 лева, от които 191,30 лева за държавна такса и 512,34 лева
адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от
30.10.2012г. по ч.гр. дело № 2268/2012г. по описа на КРС и е образувано изп.
дело № 20187430400628 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 с район на
действие ОС- гр. К., като на ответника са присъдени и разноски в размер на
100 лева.
В исковата молба са налице твърдения, че в доктрината и съдебната
практика е прието, че съдебно решение е нищожно, когато то е неразбираемо и
смисълът му не може да се извлече при поправка или тълкуване. В съдебното
решение мотивите са разбираеми и не си противоречат, и за това волята на
съда - да отхвърли иска остава неясна. В чл. 236 ал.2 от ГПК е възпроизведено
изискването на чл.121 ал.4 от КРБ съдебното решение да бъде мотивирано.
Решението на съда и мотивите са неразривно свързани помежду си. Въпреки,
1
че мотивите не са част от съдебно решение, а само изясняват логическите и
правните съображения на съда за постановяването на неговия акт, но при
установени пороци, засягащи тях и диспозитива, водят нищожност на
последния. Предвид това, че от процесния съдебен акт, разгледан в своята
цялост като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната
воля на съда, относно предмета на производството, чрез който се очертават
обективните предели на сила на пресъдено нещо, трябва да се обяви неговата
нищожност. В подкрепа на този извод е и приетото в правната теория и
съдебната практика, че нищожно е това решение, което не дава възможност то
да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно
волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е
абсолютно неразбираемо и неговия смисъл не би могъл да се извлече дори при
поправка или тълкуване.
В процесното по настоящия иск съдебно решение мотивите на съда са
разбираеми и не си противоречат, и за това волята на съда - да отхвърли иска
остава неясна. Предвид това, че от процесния съдебен акт, разгледан в своята
цялост като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната
воля на съда, относно предмета на производството, чрез който се очертават
обективните предели на сила на пресъдено нещо, трябва да се обяви неговата
нищожност. Нищожно е процесното решение, което не дава възможност то да
бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно
волеизявление, а именно: решението е абсолютно неразбираемо и неговия
смисъл не би могъл да се извлече дори при поправка или тълкуване. Съдът в
него приема от ЕДНА СТРАНА, че последното изпълнително действие по
изпълнителното дело датира на 24.03.2014г., от която дата е започнала да тече
погасителната давност на вземането, като считано от него двугодишният
преклузивен срок е изтекъл на 24.03.2016г., на която дата изпълнителното
дело е ПРЕКРАТЕНО, въпреки по-късното постановено постановление от
ЧСИ за прекратяване на същото - 22.11.2017г., а от ДРУГА СТРАНА приема,
че изпълнителното дело е ВИСЯЩО, респ. НЕ Е ПРЕКРАТЕНО и
постановките на ТР №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се
прилагат за него, защото последното е постановено, преди прекратяване на
изпълнителното дело, но въпреки това, продължава да приема в своите
мотиви, че давностният срок за вземането изтича на 24.03.2019Г., респ. пет
години след последното изпълнително действие по изпълнителното дело на
24.03.2014г., в противоречие с вече приетите от съда постановки на ТР
№2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск и моли
същия да бъде отхвърлен. Твърди, че оспореното съдебно решение е валиден
съдебен акт, които отговаря на всички изисквания за валидност – постановен е
в писмена форма, от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, подписано е и изразява
волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
2
Намира, че съдът след като правилно е възприел установените по делото
факти е приложел правилно и процесуалния закон, а и постановките на ТР
№2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място ответникът твърди, че съдебният акт, чиято
нищожност се иска е преминал през инстанционен контрол пред въззивен съд
и пред касационен съд, които служебно не са установили неговата нищожност
или недопустимост.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 207, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество. Оспореният съдебен акт е влязъл в сила, поради
това е допустимо да бъде атакуван като нищожен с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи при условията
на пълно и главно доказване твърдените от него правопораждащи факти, а
именно че процесното решение не дава възможност то да бъде припознато
като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление, т.е. че
решението е абсолютно неразбираемо и неговия смисъл не би могъл да се
извлече дори при поправка или тълкуване, а ответникът следва да докаже
фактите, от които произтичат възраженията му.
Видно от представеното по делото заверено копие от гр.д. № 63052/2019
г. по описа на СРС, 175 състав, с Решение № 20150687 от 02.07.2021 г. е
отхвърлен предявеният от В. С. М. срещу „Е. М." ЕООД отрицателен
установителен иск на с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на
сумата от 5628,82 лева, представляваща главница по Договор за земеделски
кредит № 101-567928/27.07.2009г., сключен с „П. Б. Б.“ АД, сумата от 63,51
лева - просрочена лихва за 25.05.2010г. до 24.06.2010г., 3872,68
леванаказателна лихва за периода от 25.06.2010г. до 30.01.2012г., ведно със
законната лихва от 25.10.2012г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски в размер на 703,64 лева, от които 191,30 лева за
държавна такса и 512,34 лева адвокатско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 30.10.2012 г. по ч.гр.дело № 2268/2012 г. по описа на
КРС и е образувано изп. дело № 20187430400628 по описа на ЧСИ Е. Х., рег.
№ 743 с район на действие ОС - гр. К., като на ответника са присъдени и
разноски в размер на 100 лева.
Решението на СРС е оспорено пред Софийски градски съд, където е
образувано в.гр.д. № 11999/2021 г., по описа на СГС, II-Г въз.състав. По
3
делото е представено Решение № 1301 от 15.03.2023 г., постановено по в.гр.д.
№ 11999/2019 г. по описа на СГС, II-Г въз.състав, с което е потвърдено
Решение № 20150687 от 02.07.2021 г., постановено по гр.д. № 63052/2019 г. по
описа на СРС, 175 състав. Представено е и определение № 3864 от 04.12.2023
г. по гр.д. № 1923/2023 г. по описа на ВКС, съгласно което не е допуснато до
касационно обжалване въззивно решение № 1301 от 15.03.2023 г.,
постановено по в.гр.д. № 11999/2021 г. по описа на СГС. Определението на
ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на съдебен акт може да се
предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Законът не дефинира
кога едно съдебно решение е нищожно. Юридическата доктрина и съдебната
практика приемат, че то е такова, когато е постановено от ненадлежен орган
или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в
писмена форма, абсолютно неразбираемо е или е неподписано (Така ТР
1/2011-2012-ОСГТК). Оттук следва, че нищожни са съдебните решения в
хипотеза на липса на надлежно изявление и правораздавателна воля на
държавния орган, защото съставът е незаконен, излиза извън границите, в
които съдът е овластен да правораздава, не е оформено писмено или, ако и
оформено, правораздавателната воля не може да се извлече, тъй като
решението е неразбираемо, дори и при тълкуване, или решението не е
подписано и това не се дължи на технически пропуск. Това отличава
нищожността на съдебния акт от неговата недопустимост, при която волята на
съда е валидно и пълноценно изразена, но е резултат или от ненадлежно
упражняване на правото на иск, или от несъответствие между заявения и
решения спор (разгледан е непредявен иск), или от нарушаване на правилата,
определящи подведомствеността и подсъдността между различните видове
съдилища (арг. ТП 1/2015- 2016-ВКС/ВАС). В този смисъл е и практиката на
ВКС - Решение № 60138/26.01.2022г. по гр.д. № 723/2021г. на ВКС, ІІ г.о.
В изложението на исковата молба и молбата, с която се уточнява
исковата претенция, липсват твърдения за пороци от горепосочените, които да
обосноват нищожност на оспореното по исков ред съдебно решение. В случая
ищцата е навела твърдения за нищожност на съдебните решение единствено
поради абсолютната неразбираемост на волята на съда, с оглед на което и
съгласно чл. 6 ГПК съдът е ограничен в обсъждането само до евентуалното
наличие на този порок за нищожност.
Съдът намира, че горецитираното съдебно решение по гр.д. №
63052/2019 г. не страда от посочения в исковата молба порок за абсолютна
неяснота и неразбираемост. Напротив, същото е напълно ясно, като волята на
съда е разбираемо отразена. Всяко съдебно решение представлява единство от
мотиви и диспозитив и при евентуално съмнение относно точната воля на
съда, отразена в диспозитива, следва да бъдат анализирани и мотивите.
Софийски районен съд е изложил съображения защо намира предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
4
недължимост на сумата от 5628,82 лева, представляваща главница по Договор
за земеделски кредит № 101-567928/27.07.2009г., сключен с „П. Б. Б.“ АД,
сумата от 63,51 лева- просрочена лихва за 25.05.2010г. до 24.06.2010г., 3872,68
леванаказателна лихва за периода от 25.06.2010г. до 30.01.2012г., ведно със
законната лихва от 25.10.2012г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски в размер на 703,64 лева, от които 191,30 лева за
държавна такса и 512,34 лева адвокатско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 30.10.2012г. по ч.гр. дело № 2268/2012г. по описа на
КРС и е образувано изп. дело № 20187430400628 по описа на ЧСИ Е. Х., рег.
№ 743 с район на действие ОС- гр. К., като на ответника са присъдени и
разноски в размер на 100 лева, доколкото към датата на приключване на
съдебното дирене по първоинстанционното дело, не е било налице нито
прекратяване на изпълнителното дело, нито изтичане на погасителната
давност по отношение на процесните вземания.
Съдът намира за необходимо да посочи още, че макар да не е
задължителна предпоставка за завеждането на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК, при
съмнение за неяснота волята на съда, ищцата разполага с възможността да
поиска тълкуване по чл. 251 ГПК, от която възможност няма данни да се е
възползвала. В случай пък, че е налице противоречие между формираната в
мотивите воля и външното й изразяване в диспозитива, налице е
възможността за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл.
247 ГПК.
На следващо място съдът намира, че решението, чиято нищожност се
иска да бъде прогласена в настоящия процес, е било предмет на въззивно
обжалване, като е потвърдено първоинстанционния съдебния акт с Решение
№ 1301 от 15.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 11999/2019 г. по описа на
СГС, II-Г въз. състав. Освен това, въззивното решение е било предмет на
касационно обжалване, като същото не е допуснато от ВКС. В чл. 280, ал. 2
ГПК изрично е предвидено, че независимо от предпоставките по ал. 1,
въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна
нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Тоест,
касационната инстанция, която следи служебно за нищожност на съдебните
актове при инстанционния контрол, е успяла да разбере волята на съдилищата
и не е преценила, че същата е абсолютно неразбираема, с оглед на което да
допусне решението до касационно разглеждане и да го прогласи за нищожно.
Това е поредна индиция, че решението е разбираемо и ясно. В тази връзка
липсват основания то да бъде прогласено за нищожно.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявения иск с правно основание по чл. 270,
ал. 2 от ГПК се явява неоснователен, поради което и следва да бъдат
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ответникът, като
5
на същия следва да бъде присъдена сума в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. М., ЕГН ********** от с. К., ул. „М.“
№ 10, чрез адв. Е. Й., със съд. адрес гр. К., ул. „Г.“ № 35, срещу „Е. М.“ ЕООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“ ж.к. „М. д.“,
ул. „Р. П.-К.“ № 4-6, иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване
нищожността на Решение от 02.07.2021 г. на СРС, І ГО, 175 с-в постановено
по гр.д. № 63052/2019 г.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН ********** от с. К., ул. „М.“ №10, чрез адв. Е.
Й., със съд. адрес гр. К., ул. „Г.“ № 35, да заплати на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“ ж.к. „М. д.",
ул. „Р. П.-К.“ № 4-6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в производството
в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6