Р Е Ш Е Н И Е
12.03.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
18.02. 2021
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 704 2020
дело № по описа за година.
„ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ“ АД, ЕИК: 12159421, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 5, представлявано от изпълнителния директор Светлин И., е предявило срещу А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сума в размер на 1820.76 лв., включваща 1657.66 лв. главница и 163.10 лв.-договорна лихва, произтичащи от сключен с ответниците договор за потребителски кредит и поръчителство № 002726/14.04.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окнчателното плащане. Претендира разноски.
Твърди, че на 14.04.2015г. между него, като кредитор, ответницата А.А.С., в качеството й на кредитополучател, ответницата Е.К.Г., в качеството й на съдлъжник и ответника И.Н.Г., в качеството му на поръчител, бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, с който дружеството предоставило на ответницата С. потребителски кредит за текущи нужди в размер на 5 000.00 лв., за срок от 60 месеца.
На същата дата, според условията на сключения между тях договор за кредит, ищецът отдържал на ответницата С. такса в размер на 60.00 лв. и рефинансирал задължения на същата към „Централна кооперативна банка“ АД.
Към 28.05.2020г. а ответницата А.А.С. не е платила дължимите шестнадесет месечни вноски в размер на общо 1 820.76 лв. (от които 1657.66 лв. - главница и 163.10 лв. договорна лихва), като първата неплатена вноска е с дата на падеж 14.01.2019г., а последната-14.04.2020г.
Ищецът изпратил на ответниците извънсъдебна покана с peг. № ОГК-КК-215/31.10.2019г. по Български пощи, с която ги уведомил за допуснатата забава в плащанията на вноските по кредита над 180 дни и че на 181-вия ден кредитът е станал предсрочно изискуем в цялост и ги поканил да заплатят. Поканата е получена лично от ответницата А.А.С. на 04.11.2019г., но до момента е направено само едно плащане в размер на 130.00 лв. на 01.04.2020г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника И.Н.Г., чрез назначения му от съда особен представител
адв. С.Б., който оспорва предявения иск като неоснователен срещу поръчителя,
понеже не е спазен срока по 147, ал. 1 от ЗЗД. Ответниците А.А.С. и Е.К.Г. не са депозирали отговор в
законоустановения срок.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, а се установява и от приетия като доказателство Договор за кредит № 002726/14.04.2015г., че по силата на същия дружеството-ищец е предоставило на ответницата А.С. потребителски кредит за текущи нужди в размер на 5 000.00 лв., за срок от 60 месеца, при променлив годишен лихвен процент в размер на 15.850 % и ГПР 17.69%. Общата стойност на дължимите плащания е уговорен в размер на 7331.63 лв. На същата дата, според условията на сключения между тях договор за кредит, ищецът отдържал на ответницата С. такса в размер на 60.00 лв. и рефинансирал задължения на същата към „Централна кооперативна банка“ АД.
Общите условия по договора за кредит са приложени към същия /л.4-8 от делото/. Не е спорен и фактът, че сумата, предмет на договора за кредит е усвоена от кредитополучателя. Договорът е подписан от ответницата Е.К.Г. като съдлъжник и от ответника И.Н.Г.-като поръчител.
Към 28.05.2020г. а ответницата А.А.С. не е платила дължимите шестнадесет месечни вноски в размер на общо 1 820.76 лв. (от които 1657.66 лв. - главница и 163.10 лв. договорна лихва), като първата неплатена вноска е с дата на падеж 14.01.2019г., а последната-14.04.2020г.
Ищецът изпратил на ответниците извънсъдебна покана с peг. № ОГК-КК-215/31.10.2019г. (на л. 15 от делото) по Български пощи, с която ги уведомил за допуснатата забава в плащанията на вноските по кредита над 180 дни и че на 181-вия ден кредитът е станал предсрочно изискуем в цялост и ги поканил да заплатят. Поканата е получена лично от ответницата А.А.С. на 04.11.2019г., видно от приетото като доказателство известие за доставяне (на л. 16 от делото), след което е направено едно плащане в размер на 130.00 лв. на 01.04.2020г.
Спорни между ищеца и ответника И.Н.Г. са въпросите кога е настъпила предсрочната изискуемост на главното задължение и дали поръчителят се е освободил от отговорност поради изтичане на предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД преклузивен шестмесечен срок.
Отговорността на поръчителя има акцесорен характер и е в зависимост от задължението на главния длъжник, в това число и от настъпването на неговата изискуемост, като законодателят е предвидил в чл. 147, ал. 1 ЗЗД самостоятелно основание за прекратяване на поръчителството. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, като срокът е преклузивен и съдът следи служебно за неговото изтичане. За да се реализира фактическият състав на чл. 147, ал. 1 ЗЗД трябва да са налице двете кумулативни предпоставки: изтичане на период от шест месеца от падежа на главното вземане и бездействие от страна на кредитора по отношение на длъжника в този шестмесечен преклузивен срок.
Неизпълнението на задължението за връщане на заетата сума чрез изплащане на анюитетни вноски по погасителния план от главния длъжник и на ответниците Е.Г.-като съдлъжник и И.Г.-като поръчител, е породило правото на ищеца, визирано в на чл.15 от ОУ към договора за кредит -да направи предсрочно изискуем кредита при възникнало просрочено плащане на задължение по договора със забава повече над 30 дни.
В практиката на ВКС се е наложило разбирането, че настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от две предпоставки: от обективния факт на неизпълнението и от субективния факт на упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. При уговорено в полза на кредитора право да направи предсрочно изискуем целия кредит при неплащане /пълно или частично/ на която и да е погасителна вноска или при неизпълнение на друго задължение, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично при спиране на плащанията. Наличието на тази обективна предпоставка е необходимо, но не и достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, тъй като отнемането на преимуществото на срока по договора е негово субективно право, установено в негова полза, поради което преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло на кредитора, който е титуляр на това право. Предсрочна изискуемост на задължението настъпва при изрично волеизявление на кредитора да обяви целия кредит за предсрочно изискуем след настъпване на материалноправните предпоставки по сключения договор, като волеизявлението следва да е достигнало до задълженото по договора лице /в.т.см. са Решение №92/2009 г. на ВКС II т.о.ТК, Решение №58/15.04.2009 г. по т.д.№584/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение №92/16.06.2009 г. по т. д.№467/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение №345/12.11.2012 г. по гр.д.№ 481/2012 г. на ВКС, III г.о., и др.поставени по реда на чл.290 от ГПК/. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Именно от това право се е възползвал ищецът по процесния договор за кредит, като уведомил длъжниците през м.11.2019г., че обявява целия кредит за предсрочно изискуем, считано от 13.06.2019г., а на 29.05.2020г. е подал искова молба срещу главния длъжник и ответниците Е.Г.-като съдлъжник и И.Г.-като поръчител, т.е. той е упражнил правото си да предизвика настъпването на падежа на цялото задължение, искайки предсрочно плащане на цялото задължение. От момента на узнаване започва да тече както 6-месечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника за главното задължение, така и давностния срок за погасяването на задължението по арг. на чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Предвид доказателствата и гореизложеното, се налага извода, че предвиденият в чл.147 ал.1 от ЗЗД шест месечен срок не е спазен от ищеца, поради което отговорността на ответника И.Н.Г., като поръчител, е отпаднала. Шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл на 04.05.2020г., а исковата молба, по което е образувано настоящото дело, е подадена от ищеца на 29.05.2020г. (виж датата на пощенското клеймо-л.23 от делото).
С оглед на всичко гореизложено, предявените искове срещу главния длъжник А.С. и съдлъжника Е.К.Г. се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а иска срещу поръчителя И.Н.Г.-отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска присъждане на направените в производството по делото разноски. Ищецът е доказал направени разноски за заплатена държавна такса в размер на 72.83 лв. и адвокатски хонорар в размер на 340.00 лв. Сумата, платена от ищеца за възнаграждение на особения представител на ответника И.Н.Г. не следва да бъде присъждана, тъй като срещу него искът се отхвърля.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Е.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплатят на „ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ“ АД,
ЕИК: 12159421, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 5,
представлявано от изпълнителния директор Светлин И., сума в размер на общо 1820.76 лв. (хиляда осемстотин и двадесет лева и
седемдесет и шест стотинки), включваща
1657.66 лв. (хиляда шестстотин петдесет и седем лева и шестдесет и шест
стотинки) главница и 163.10 лв. (сто
шестдесет и три лева и десет стотинки) договорна
лихва, произтичащи от сключен с ответниците договор за потребителски кредит
№ 002726/14.04.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ“ АД,
ЕИК: 12159421, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 5,
представлявано от изпълнителния директор Светлин И., срещу И.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, за осъждане на
ответника, в качеството му на поръчител, да заплати на ищеца сума в размер на
общо 1820.76 лв. (хиляда осемстотин и двадесет лева и седемдесет и шест
стотинки), произтичащи от договор за потребителски кредит № 002726/14.04.2015г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Е.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на „ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ“ АД, ЕИК: 12159421, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 5, сторените разноски по настоящото производство в размер на общо 412.83 лв. (четиристотин и дванадесет лева и осемдесет и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: