Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260017
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 18.01.2021 година
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т. д. №
6 по описа за 2 0 2 0 г., намери за установено следното:
Производството по
делото е образувано по исковата молба, подадена на 06.01.2020 год. от „Шато
Марково“ ООД против „Симеон - 73“ ООД, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове за присъждане в полза на ищеца на парични суми.
Исковата претенция се
основава на следните фактически
обстоятелства:
На 27.07.2017 год.
между „Шато Марково“ ООД, в качеството на купувач и „Симеон – 73“ ООД, в
качеството на продавач, бил сключен договор за покупко-продажба на стоки:
арматурна заготовка, изработена по спецификация на купувача, количество – 250
тона, на обща стойност 252 500 лв. без ДДС. Ищецът се задължил да заплати
цената авансово в срок от един ден след сключването на договора, което
задължение изпълнил и на 28.07.2017 год. превел по банковата сметка на
ответника сумата 303 000 лв., представляваща пълния размер на уговореното цена
с включен ДДС.
На 08.06.2019 год.
страните подписали договор за спогодба /в който неправилно била посочена като
дата на подписването ѝ датата 17.08.2019 год./. В нея приели за
безспорно, че купувачът е заплатил на продавача по банков път сумата
252 500 лв. Съгласили се да прекратят действието на сключения договор от
27.07.2017 год. А ответникът се задължил да върне на купувача сумата
189 281,93 лв. по банков път, като връщането следвало да стане на части, в
посочените в спогодбата дати и размери. Падежът на първата вноска от
50 000 лв. настъпил на 15.12.2019 год., но плащане не било престирано.
Според чл. 8 от
договора за спогодба се дължала неустойка за забава при плащането на вноските
от 0,2% за всеки просрочен ден върху неизпълнената част от задължението. За
периода от 16.12.2019 год. до момента на
подаването на исковата молба – 06.01.2020 год. забавата в плащането продължила
22 дни и за този период дължимата неустойка върху вноската от 50 000 лв.
била в размер на 2 200 лв.
Предвид изложените
фактически твърдения, ищецът „Шато Марково“ ООД предявява срещу „Симеон - 73“
ООД осъдителни искове за присъждане на следните суми, дължими по силата на
договор за спогодба от 2019 год.:
сумата 50 000 лв., представляваща първа вноска, с падеж, настъпил на 15.12.2019 год., по договора за
спогодба, представляваща част от общодължимата сума от 189 281,93 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане;
сумата 2 200 лв., представляваща неустойка за забавеното плащане на главницата от 50 000 лв. за
периода от 16.12.2019 год. до 06.01.2020 год., дължима по силата на чл. 8 от
договора за спогодба.
Търсят се сторените
по делото разноски.
Предявените
осъдителни искове са процесуално допустими. Същите са с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ответникът
„Симеон - 73“ ООД е подал отговор на
исковата молба. На първо място прави възражение за местна неподсъдност на
делото пред сезирания съд, като по това възражение производството е приключило
с влязло в сила определение, според което делото е подсъдно на ОС – Пловдив.
Акцентира
се от ответника върху обстоятелството, че е налице неяснота в договора за
спогодба досежно размера на записаните вноски, тъй като сборът от описаните
вноски не формира размера на общото задължение. Поради това не можело да се
направи неоспоримо заключение какъв е размерът на вноската с падеж 15.12.2019
год. и съответно какъв е размерът на търсените лихви за забава и неустойки.
Настоява
се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Допълнителна
искова молба не е подадена. Препис от отговора на ответника е връчен на ищеца
на 17.08.2020 год. Срокът за подаване на допълнителна искова молба е изтекъл на
31.08.2020 год. ДИМ не е постъпила и до момента.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка
на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
С
доклада по делото е прието за безспорно
между страните подписването на договора
за покупко-продажба от 2017 год.; пълното авансово плащане на договорената цена; подписването на
договор за спогодба през 2019 год.; настъпването на падежа на първата вноска по
него на 15.12.2019 год.
По силата на представения с исковата
молба договор за покупко-продажба, сключен на 27.07.2017 год., продавачът
„Симеон-73“ ООД е приел да продаде на купувача „Шато Марково“ ООД арматурна
заготовка от 250 тона, изготвена по спецификация на купувача за негови обекти –
жилищни сгради в гр. Пловдив. Единичната цена е определена на 1010 лв. на тон
без ДДС. Предвидено е цената от 252 500 лв. /без ДДС/ да бъде заплатена в
срок от един ден от подписването на договора, като при осъществяването на
доставката на стока продавачът издава фактура за доставеното количество
арматурна заготовка. Предвидено е, че в случай на останал неприспаднат аванс
поради прекратяване на договора или по друга причина, продавачът следва да възстанови тази част от аванса, заедно с
дължимия ДДС за него, в петдневен срок от настъпването на съответното условие
или отправено писмено уведомление от купувача за това.
Видно от представеното преводно
нареждане, ден след подписването на договора, на 28.07.2017 год., „Шато
Марково“ ООД е платило по банков път на „Симеон – 73“ ООД сумата 303 000 лв., в
какъвто размер е договорената цена с начислено върху нея ДДС. В основанието за
плащане е посочена проформа фактура № 46 / 27.07.2017 год. След плащането
продавачът е издал и данъчна фактура № 5945 / 28.07.2017 год., с която е
фактурирал авансовото плащане на сумата 303 000 лв. с ДДС по договор за
арматурна заготовка.
На 17.08.2019 год. между страните е
подписан договор, наименован „договор за спогодба“. Не се установява
твърдението, изложено в исковата молба, че действителната дата на подписването
ме е 08.06.2019 год., но това е без конкретно значение за спора.
Със спогодбата страните са приели за
безспорно между себе си, че са сключили договора от 27.07.2017 год. и цялата
цена по него в размер на 252 500 лв. е платена изцяло авансово по банков
път. Съгласили са се, че продавачът е доставил на купувача стока на обща стойност 22 818,07 лв., а също и на трето лице по нареждане на купувача –
„Аме груп“ ООД, стока на стойност 40 400 лв. Така, общата стойност на доставена
стока е 63 218,07 лв.
Страните са се съгласили да
прекратят действието на договора от 27.07.2017 год. и продавачът да върне на
купувача сумата 189 281,93 лв., представляваща разликата между заплатената
от купувача сума от 252 500 лв. и стойността на доставената на купувача и
на третото лице стока.
В чл. 6 е отразено постигнатото
съгласие за сроковете за плащане на подлежащата на връщане сума – сумата е
платима на три вноски, първата от които е в размер на 50 000 лв. и е
платима в срок до 15.12.2019 год. Посочено е, че втората вноска в размер на
100 000 лв. е платима на 30.06.2020 год., а третата вноска е с падеж 31.12.2020
год., като размерът ѝ е посочен на
102 500 лв.
В чл. 8 е въведена клауза за
неустойка – при неизпълнение на задължението на продавача да заплати
уговорената сума, дължи неустойка за неизпълнение в размер на 0,2% за всеки
просрочен ден върху неизпълнената част от задължението.
Срещу действителността на договора
за покупко-продажба на стоки не се възразява от ответника. Не се спори и за
валидността на договора за спогодба. Въз основа на него в тежест на ответника
се е породило задължение да възстанови тази част от авансово платената от ищеца
цена, за която ответникът не му е предоставил стока. Това споразумение напълно
кореспондира с нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – този който е получил нещо въз
основа на отпаднало основание, дължи неговото връщане. Но по силата на закона
даденото въз основа на отпаднало основание би подлежало на връщане незабавно
след отпадането на основанието и отправянето на искане за връщане, а в случая,
въз основа на отстъпката, направена от купувача, даденото от него подлежи на
връщане на вноски, последната от които дължима повече от година след отпадане
на основанието за плащане.
Към датата на подаването на исковата
молба /06.01.2020 год./ е настъпил падежът на задължението за първа вноска. Тя
е с ясно посочен размер от 50 000 лв., който изцяло попада в рамките на
подлежащата на възстановяване сума от 189 281,93 лв.
Единственото възражение на ответника
по съществото на спора се основава на констатацията, че сборът от трите вноски
по чл. 6 надминава стойността на подлежащата на възстановяване сума от 189
281,93 лв. Това разминаване действително е налице, но то не касае възникването
на задължението за първата вноска и настъпването на неговия падеж. Спорът
досежно констатираната разлика следва да се разреши в процеса досежно
дължимостта на последната вноска, какъвто е служебно известно на съда, че е
висящ /т.д. № 649/2020 год./.
Поради изложеното съдът приема, че
на базата на приетите писмени доказателства, несъмнено установено е
възникването на задължение за ответника да заплати на ищеца сумата 50 000
лв. като част от подлежащата на връщане сума от 189 281,93 лв.,
съставляваща първа вноска по чл. 6 от спогодбата. Падежът на задължението е
настъпил преди подаването на исковата молба и то е изискуемо. Ответникът не
твърди да е извършил плащане и не ангажира доказателства в тази насока. Ето
защо искът за главница е напълно доказан по основание и размер и следва да се
уважи изцяло.
Като не е заплатил първата вноска в
уговорения срок – на 15.12.2019 год., ответникът е изпаднал в забава и носи
отговорността по чл. 8 от спогодбата за заплащане на неустойка. Неустойката е
уговорена в размер на 0,2% за всеки ден забава. За процесната вноска от
50 000 лв. дневната неустойка за забава е в размер на 100 лв. За периода
от деня, следващ датата на падежа – 16.12.2019 год. до 06.01.2020 год. /датата
на подаването на исковата молба/ забавата е продължила 22 дни. За този период
дължимата неустойка е в размер на 2 200 лв. Поради това искът за
присъждането ѝ е изцяло доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
Главницата следва да се присъди
ведно със законната лихва, като законна последица от уважаването на иска.
Доколкото за деня на подаването на исковата молба /06.01.2020 год./ е
прететндирана и се присъжда неустойка, законната лихва следва да се присъди,
считано от деня, следващ датата на постъпването на исковата молба /07.01.2020
год./, за да не се допусне присъждане на две обезщетения за едно и също
забавено плащане.
По въпроса за разноските:
Предвид
уважаването на исковете, на ищеца се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. За сторените разноски ищецът представя списък по чл. 80 ГПК. Разноските са
в размер на 2088 лв. държавна такса, 2000 лв. договорено и изплатено в брой
адвокатско възнаграждение. Всички разноски в общ размер на 4 088 лв. следва да
бъдат възложени върху ответника, предвид пълното уважаване на исковете.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А “СИМЕОН – 73“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София1330, район „Красна поляна“, ж.к.
„Разсадника“, бл. 9, вх. Б, партер, представлявано от управителите В.П., С.С. и
Н.С., заедно и поотделно, да заплати на „ШАТО МАРКОВО“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район Южен, бул. „Александър
Стамболийски“ № 115, офис 1, представлявано от управителите С.Й. и Б.Й., заедно
и поотделно, следните суми, дължими по силата на договор за спогодба, сключен 17.08.2019
год.:
-
сумата
50 000 лв.,
представляваща първа вноска, с падеж,
настъпил на 15.12.2019 год., по договора за спогодба, представляваща част от
общодължимата сума от 189 281,93 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2020 год. до окончателното
плащане;
-
сумата
2 200 лв.,
представляваща неустойка за
забавеното плащане на главницата от 50 000 лв., дължима по силата на чл. 8
от договора за спогодба за периода от 16.12.2019 год. до 06.01.2020 год.,
формирана на база 0,2% за всеки ден забава върху просрочената вноска;
-
Сумата 4 088 лева разноски по делото.
-
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………………………….