РЕШЕНИЕ
№671/13.3.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На тринадесети март Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4232 по описа на
съда за
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.С.Н. с ЕГН ********** ***-00097/23.05.2018
год. издадено от началника на сектор Пътна полиция при ОДП Добрич, с което за
извършено нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер от 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са
му отнети и 12 точки.
С
жалбата се изразява становище относно: допустимостта – твърди се, че до момента
на жалбата жалбоподателя не е бил уведомяван за издаденото НП, за което научил
случайно. Същото му било връчено чрез процесуален представител на 28.11.2018
год.
По
отношение основателността се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно
издадено, предвид допускането на нарушения както на материалния закон, така и
при множество съществени нарушения на административното производство. Посочва
се, че в НП са посочени три изпълнителни деяния – отказ от проверка с
техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта, неизпълнение на
предписания за изследване с анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта, но с НП е наложено едно наказание като е
посочена като нарушена една разпоредба – тази на чл.174,ал.3, предл.1 от ЗДвП,
без да се конкретизира с кое именно от посочените от фактическа страна деяния е
нарушена тази норма. Това нарушение в правната квалификация на извършеното от
фактическа страна води според жалбоподателя до невъзможност за установяване на
точната воля на наказващия орган, която е неясна за наказаното лице, което не
би могло да установи за кое конкретно нарушение е наказано, респ. е нарушено
правото му на защита. Оспорва се извършването на описаните в НП нарушения,
оспорват се изложените обстоятелства, както и, че жалбоподателя е отказал да
бъде тестван с техническо средство „ дрегер” или да е отказвал кръвна проба или
друг тест, за което твърди, че е изложил подробни възражения към момента на
съставяне на АУАН.
В първото съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с адв.М. К., ДАК, ,който поддържа
изложеното в жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.Прави доказателствения искания.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се представлява.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От
фактическа страна:
С АУАН с № 575951/01.05.2018 год. е
констатирано, че на 01.05.2018 год. в 05.05 часа в качеството си на водач на
собствения си лек автомобил БМВ 730 D с
рег. № ***, с което е участвал в ПТП по път от КК Албена вилна зона „Фиш-фиш”
на около
Деянието е квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл. 174,ал.3 от ЗДвП.
Акта
е съставен в присъствието на нарушителя, който в графата за бележки и
възражения отразил, че не е отказвал да даде проба с Алкотест дрегер, дал
подробни обяснения за това.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения пред
административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения акт
АНО издал НП № 18-0851-00097/23.05.2018 год., с което за извършено
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер от 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Разпитан в хода на съдебното
производство в качеството на свидетел,актосъставителят св. М.К., потвърждава
констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че не
е бил изпращан на произшествието и не го е посещавал, тъй като е станало на
територията на РУ Албена.Разбрал, че жалбоподателя е претърпял ПТП на
територията на КК Албена и като пострадал е отведен в ЦСМП Добрич. Твърди, че е
бил изпратен в ЦСМП Добрич, за да тества жалбоподателя за употреба на алкохол.
Там отишъл с колегата си св.Г.. Твърди, че жалбоподателя отказал да бъде
тестван за алкохол. След отказа съставил на жалбоподателя талон за изследване и
АУАН.
От показанията на св. Г. се
установява, че на него и колегата му К. било разпоредено да отидат до ЦСМП
Добрич и да вземат кръвна проба от жалбоподателя. Твърди, че след като са
установили къде е настанен Н. са разговаряли с него и са му обяснили, че следва
да бъде изпробван с техническо средство. Св.Г. носел дрегер, но Н. отказал да
бъде тестван, след което му бил съставен талон за медицинско изследване. Н.
отказал и даването на кръвна проба.
От показанията на св.П. се установява,
че са получили сигнал от тел.112 и са били изпратени на произшествие. След като
се запознава с изготвения фиш за спешна медицинска помощ посочва, че вероятно
са били изпратени за ПТП с пострадал . Посочва, че на място е констатирано че
пострадалия е контактен, в съзнание, разговарял. След това пострадалия е бил
транспортиран до ЦСМП Добрич.
От показанията на св.Ш. се установява,
че при отиването им на мястото на произшествието заварили лек автомобил,
навлязъл в канавката.Взели пациента по най-бързия начин и го откарали в
болницата в Добрич. Твърди, че пострадалия бил на шофьорското място, бил сам и
адекватен.С помощта на фелдшера го извели от автомобила и го сложили на
носилка. Твърди, че по-късно са дошли полицейски служители, както и че когато
отишли на мястото там нямало други хора.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите К., Г., П. и Ш., като ги намира за обективни и безпристрастни и
съответстващи на установената фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства:
показанията на свидетелите К., Г., П. и Ш., дадени в хода на съдебното
следствие, и от приложените по делото писмени
доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган
– началник сектор ПП ОДП Добрич, съгласно приложената Заповед №
8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е
съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
При цялостната проверка на атакуваното
НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
На
жалбоподателя е вменено нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, съгласно която водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
В съответствие с изискванията на
Наредба № І з – 2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, е
постановено да се отнемат 12 к. т. за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Посочената разпоредба е с две
форми на изпълнителното деяние, като проявлението на която и да е от тях
възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението.
Субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП
е лице с качеството „водач” по дефиницията на § 6 т.25 от ДР на
ЗДвП.
Съгласно определението, дадено в § 6
т.25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство. Законът за движение по пътищата и правилника за
прилагането му не дават разяснение на понятието „управлява пътно превозно
средство“ и то е описано в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по
н.д. № 8/82 г., Пленум на Върховния съд /което все още не е загубило
своето действие/, където е посочено, че в неговото съдържание се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
автомобила независимо дали е в покой или в движение. Това е в синхрон с
определението за „участник в движението“ по чл.2 от ППЗДвП, какъвто е и водача
на МПС, според което участник в движението е всяко лице, което се
намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя / решение КАНД № 1532/2019 год. по описа на Адм. съд Варна/.
От показанията на свидетелите П. и Ш.
се установява, че жалбоподателя се е
намирал на шофьорското място на лек автомобил, влюзъл в канавката, който факт е
достатъчен, за да се приеме, че е имал качеството водач на същия.
На следващо място от показанията на
свидетелите К. и Г. се установява
извършения от страна на жалбоподателя в тяхно присъствие, отказ да му бъде
извършена проверка за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510.
Тези свидетели лично и непосредствено
възприели факта на нарушението, в изпълнение на служебните си задължения.
Установява
се по несъмнен начин от приложените по административната преписка протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози и талон за изследване №
003148/01.05.2018 год.,че жалбоподателя е отказал да даде кръв за изследване.
Безспорно се установява, че пред
жалбоподателя не са били налице обективни пречки да изпълни това предписание,
тъй като се е намирал в ЦСМП Добрич.
Предвид изложеното по-горе състава
на съда намира, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на нарушението
на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Деянието на жалбоподателя е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като последният като водач на МПС е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние (че е длъжен да даде проба за алкохол и не може да откаже да му
се извърши такава), като въпреки това е целял негативното изменение на
обективната действителност вследствие на неговото поведение – осуетяване на
извършване на проверка с техническото средство за употреба на алкохол чрез
обективирания му отказ.
За установеното административно
нарушение, наложеното от наказващия орган адм.наказание е съобразено изцяло с
тежестта на нарушението.
Наред с това е отчетена и високата
степен на обществена опасност, с която се ползват транспортните нарушения,
засягащи живота и здравето на хората. Наказанието е справедливо, съобразено с
извършеното, с неговата обществена опасност и е в размера посочен от закона,
поради което отговарят на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН. С оглед
посоченото по-горе, съдът счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение
наказаното лице е неприложима.
Съгласно законовата разпоредба на
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на жалбоподателя не
е оборена тази доказателствена сила на акта.
Състава
на съда намира за напълно неоснователни твърденията на жалбоподателя,
че разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДвП предвижда два отделни, независими
един от друг състави на административни нарушения, и като е наложил едно
административно наказание, наказващият орган е нарушил правото на
защита на нарушителя, тъй като не ставало ясно за кое от двете нарушения е
определено то.
По делото няма спор, че жалбоподателя
е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, както с техническо
средство, така и чрез медицинско изследване, с което безспорно е осъществил
състава на едно нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 т.3
от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества. Употребата на алкохол или друго упойващо средство се установява по
предвидения ред - или чрез съответните технически средства или чрез медицински
и лабораторни изследвания. Ако водачът бъде изпробван и с техническо средство и
чрез медицинско изследване, за меродавни се приемат резултатите от медицинското
изследване, които са по-точни. От това следва, че законодателят се интересува
единствено от установяване на факта дали един водач е употребил алкохол или не,
а не от способа, по който това ще бъде установено. И именно поради това е
предвидил административнонаказателна отговорност по чл.174 ал.3 от ЗДвП за онзи
водач, който откаже изобщо да бъде изпробван за алкохол, както с техническо
средство, така и чрез медицинско изследване.
Поради това и на основание чл. 63, ал.
1 ЗАНН Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0851-00097/23.05.2018
год. издадено от началника на сектор Пътна полиция при ОДП Добрич, с което на Г.С.Н.
с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, на
осн.чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са му
отнети и 12 точки
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето
му пред Административен съд ,гр. Варна.
СЪДИЯ
В РС ВАРНА: