ОПРЕДЕЛЕНИЕ
15.11.2019г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1141 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.256 ал.2 Делото е образувано по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против бездействие на Кмета на Община Димитровград по чл.15а ал.2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Жалбоподателят оспорва неоснователно бездействие на Кмета на Община Димитровград по задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.15а ал.2 от ЗДОИ в частта ѝ, задължаваща го да публикува на сайта си нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20 ал.2 и повторно използване на информацията от обществения сектор по чл.41ж , като твърди, че посочените нормативи не са били публикувани никога на сайта на общината, вкл. към 27.09.2019г.
Твърди, че за него е налице правен интерес от оспорване, тъй като е жител по постоянен и настоящ адрес *** и многократно е бил засегнат от оспореното бездействие като заявител на обществена информация по реда на чл.4 и чл.24 ал.2 от ЗДОИ. Сочи, че с разписка от 16.09.2019г. заплатил цена от 1.08 лв във връзка с т.3 от Заповед №10/10.01.2001г. на Министъра на финансите по Заявление от 02.09.2019г. Сочи, че в изпълнение и по смисъла на чл.15а ал.2 от ЗДОИ ответникът е публикувал на сайта си Вътрешни правила за изпълнение на ЗДОИ на Община Димитровград (Вътрешни правила), утвърдени на 01.09.2008г. , според които достъпа до информация се предоставял след заплащане на разходите съгласно Заповед №10/10.01.2001г. на Министъра на финансите, а същата била отменена с негова Заповед №ЗМФ-1472/29.11.2011г. Така на общинския сайт липсвали публикувани нормативи за разходите за предоставяне на информация. Освен това препращащата разпоредба на чл.10 от Вътрешните правила към Заповед №10/10.01.2001г. изисквала от заявителя да заплаща разходи по предоставяне на информация по електронен адрес, което било в противоречие с чл.35 ал.3 от ЗДОИ.
Сочи, че на 27.09.2019г. подал Искане с рег. № ОК-09-467 по реда на чл.256 ал.2 от АПК до Кмета на Община Димитровград да изпълни задължението си по чл.15а ал.2 от ЗДОИ като публикува на сайта си нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20 ал.2 и повторно използване на информацията от обществения сектор по чл.41ж, но нямало никаква реакция от негова страна. Такива нормативи не били публикувани на общинския сайт и към момента на подаване на жалбата до съда.
По изложените съображения жалбоподателят моли да се постанови решение, с което се задължи Кмета на Община Димитровград да изпълни задължението си, произтичащо от чл.15а ал.2 от ЗДОИ като публикува на сайта си нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20 ал.2 и повторно използване на информацията от обществения сектор по чл.41ж. Претендира разноски съгласно представен списък.
С писмо рег.инд. ПНО-12-377/10.10.2019г., ВрИД Кмет на Община Димитровград уведомява съда, че искането, визирано в Молба рег. инд. №ОК-09-467/27.09.2019г. е удовлетворено като изразява становище, че заявената от жалбоподателя претенция е неоснователна и безпредметна. Във връзка с посоченото основание за оспорване – чл.256 ал.2 от АПК, излага съображения, че към датата на подаване на жалбата до съда – 27.09.2019г., 14-дневният срок за извършване на исканото действие не е изтекъл, тъй като молбата за това е отправена на същата дата като по този начин жалбоподателят не е дал възможност на административният орган да я изпълни т.е. лишил го е от правото по чл.256 ал.2 от АПК да бездейства в продължение на 14 дни. Сочи, че към момента на получаване на съобщение №6691 във връзка с адм.д.№1141/2019г. на АС-Хасково, подадената от П.З. Молба рег. инд. №ОК-09-467/27.09.2019г. е била удовлетворена. Предвид последното счита, че не е налице неоснователно бездействие, което подлежи на оспорване по реда на чл.256 ал.2 от АПК, поради което жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159 т.4 от АПК. Претендира разноски.
От жалбоподателя е постъпило писмено
становище вх.№6264/11.10.2019г., с приложено писмо
рег.инд.ОК-09-467/08.10.2019г. на ВрИД Кмет на Община Димитровград, с което е
уведомен, че Молба рег. инд. №ОК-09-467/27.09.2019г. е удовлетворена. Сочи, че
видно от сайта на Община Димитровград, секция „Достъп до информация“, т.2, към
дата 11.10.2019г. е наличен линк Заповед №ЗМФ-1472/29.11.2011г. на Министъра на
финансите, който отваря самата заповед и онагледява разходите по предоставяне
на информация. В тази връзка счита, че оспореното бездействие е оттеглено,
поради което в правомощията на съда е да прекрати образуваното производство
като му присъди разноски. Идентично становище е представено от жалбоподателя с
вх.№6505/22.10.2019г.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за недопустима,
поради следните съображения:
Производството по реда на чл.256 ал.1 и ал.2 от АПК
(Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.), дава възможност за защита
на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато
органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов
нормативен акт фактически действия. В хипотезата по ал.1 на чл.256 от АПК административният орган следва да
бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен
акт, а в хипотезата по ал.2 на
нормата следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е
длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства.
В случая е налице правна норма, която задължава
Кмета на община Димитровград да извърши исканото фактическо действие,
изразяващо се в публикуване на сайта на общината на „нормативите за разходи за
предоставяне на достъп до информация по чл.20 ал.2 и повторно използване на
информацията от обществения сектор по
чл.41ж“ и това е нормата на чл.15а ал.2 от ЗДОИ. Същата не изисква нарочно
сезиране с искане за извършването на действието по публикуване, макар в случая
такова искане да е отправено от жалбоподателя с Молба рег. инд. №ОК-09-467/27.09.2019г.
От събраните по делото доказателства се
установява, че искането на жалбоподателя е било удовлетворено, за което е бил
уведомен с писмо рег.инд.ОК-09-467/08.10.2019г. на ВрИД Кмет на Община
Димитровград. Установява се от представените разпечатки от сайта на община
Димитровград, че в секция „Достъп до информация“ са публикувани Правила за
изпълнение на Закона за достъп до обществена информация на Община
Димитровград. В т.2 от същите е
посочено, че достъпът до обществена информация е безплатен, като се заплащат
разходите по предоставяне на информация съгласно Заповед №ЗМФ-1472 на Министъра
на финансите от 29.11.2011г. и е наличен линк към същата. С така извършеното
публикуване следва да се приеме, че разходите по предоставяне на информация са
онагледени, което обстоятелство се потвърждава и от оспорващия. Към настоящия
момент фактическото действие по публикуване на посочената от жалбоподателя
информация, произтичащо от разпоредбата на чл.15а ал.2 от ЗДОИ е
извършено, поради което за последния е
отпаднал правния интерес от оспорване.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява
недопустима на основание чл.159 т.4 от АПК и следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този изход на производството на
жалбоподателя се дължат разноски, независимо от основанието за прекратяването
му - отпаднал интерес от оспорването. Процесното неоснователно бездействие на
административния орган е преодоляно с извършване на фактическото действие по
публикуване на конкретната информация по чл.15а ал.2 от ЗДОИ, което обаче е
станало след подаване на жалбата. Не се
споделя становището на административния орган, че доколкото с искането за
извършване на това действие е сезиран на 27.09.2019г. , е можел да го изпълни в
рамките на 14-дневния срок по чл.256 ал.2 от АПК, а с подаването на жалбата на
същата дата е бил лишен от тази възможност. На практика с тези си доводи
административният орган цели да
обоснове, че не е дал повод за завеждане на делото, но същите съдът не
възприема. Без значение е обстоятелството, че жалбата е подадена на същата
дата, на която е отправена и молбата с искане за извършване на конкретното
фактическо действие. Както се посочи по-горе, нормата на чл.15а ал.2 от ЗДОИ не
изисква нарочно сезиране с искане за извършването на действието по публикуване
на визираната в нея информация. Неизвършването на фактическото действие по
публикуване на посочената от жалбоподателя информация, вменено на
административния орган по силата на закона, е предизвикало търсената защита по
съдебен ред. Ето защо на последния следва да се присъдят направените по делото
разноски, поискани и доказани в размер съгласно представен списък, а именно
10.00 лв – внесена държавна такса и 700.00 лв – договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение.
По делото не са представени доказателства за извършени разноски от страна на административният орган, поради което въпреки направеното искане, обективирано в писмо вх. № 6243/11.10.2019г., такива не му се следват.
Водим от горното и на основание чл.159 т.3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, против неоснователно бездействие на Кмета на Община Димитровград по чл.15а ал.2 от Закона за достъп до обществена информация.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №1141/2019г. по описа на Административен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на П.Т.З. направените по делото разноски в размер 710.00 (седемстотин и десет) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: