Р Е Ш Е Н И
Е №150
04.11.2019
г.,гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Пазарджик, Търговско отделение,на девети октомври през две хиляди и
деветнадесета година,в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
В присъствието на секретаря Петя Борисова като
разгледа докладваното от съдията търг.д.
№78 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.288
ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./
Производството по делото е образувано по искова молба от Е.З.Б.,ЕГН-********** *** срещу Г.ф.,
БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление в гр. С. ****, ул. Г.И.№ **,ет.**,представлявано
от Б.И.М.и С.Г.С.,в която се твърди,че при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на ***** г.,причинено виновно от водач на МПС без сключена
задължителна застраховка „ГО", е причинена смъртта на В.В.Б., ЕГН **********
– внук на ищцата.
Изложени са фактически обстоятелства,че на ****** г.П.К.Б.
управлявал л.а. марка „*****", модел „**" с д.к. № *** по главен път ****
с посока гр. П. - гр.П..В района на км. *** водачът нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, като не бил
внимателен и предпазлив към пешеходците и при приближаване към място, където в
близост на пътя се намирали деца, не намалил скоростта, ударил В.В.Б. и по непредпазливост причинил смъртта му.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на
водача П.Б., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата.Смъртта на
В.В.Б. е настъпила вследствие множеството несъвместими с живота увреждания,
причинени при ПТП.Прекият деликвент е извършил деянието виновно при форма на
вината непредпазливост.Водачът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което
ще причини смъртта на В.В.Б.,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати, ако не беше допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за
движение по пътищата.
Съгласно влязла в законна сила на **** г.присъда №***
от *****г., постановена по НОХД № *****г. по описа на Окръжен съд - гр. П.,
водачът П.Б. е признат за виновен в това, че на **** г., е нарушил правилата за
движение по пътищата с управлявания от него л.а. „***** *", с д.к. № ****
и по непредпазливост е причинил смъртта на В.В.Б..
Твърди се,че случилото се оставило тежък и дълготраен
отпечатък върху емоционалното състояние на ищцата,която се чувства крайно
потисната и обезверена,а липсата на нейния внук ще остане завинаги в сърцето й.
Новината за
трагичния инцидент я съсипала емоционално, вследствие на което развила остра
стресова реакция и душевно разстройство.Ищцата,твърди,че преживява изключително
тежко загубата на своя внук,който твърде млад - едва на ** години е напуснал света.
Между ищцата и починалия е съществувала особено силна
дълбока и трайна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и
подкрепа. След смъртта на В.,Е. се сринала,не можела да повярва,че е загубила
внука си,който е отгледала с много любов,грижи и внимание от самото му раждане.
Очите й били пълни с болка, страдание и сълзи. Не спирала да казва, че тя е
трябвало да бъде на мястото на малкия В.. Е. със сълзи на очи си спомня за
моменти, в които е гледала В., докато родителите му са били на работа, водила
го на детска градина, на училище, учила го да чете, пише, смята.
След погребението на внука си,ищцата твърди,че се
затворила в себе си, станала емоционално неустойчива.Има проблемен и
непълноценен сън само по няколко часа,като често сънува кошмари.Изживява стрес,
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,ранимост,вътрешна
опустошеност,безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в
отношенията с другите и живота като цяло. Загубила е В. като емоционално
присъствие, което е довело до развитие на остро душевно разстройство в нея.Тя
не може да приеме случилото се и не може да преодолее нелепата загуба на В.,
починал в началото на своя жизнен път - в една крехка възраст,в която В. е имал
прекрасни възможности,а животът пред него предстоял.
На Е. се е наложило да надживее и погребе внука си и
то на ** години. Е. и В. са били изключително близки, като ищцата се гордяла
много с внука си,който бил много жизнено и емоционално дете.Починалото дете се
отнасяло с уважение към баба си и винаги се отзовавало насреща,а от своя страна
Е. го подкрепяла материално и морално.Новината за случилото се е причинила на Е.Б.
емоционален шок,прераснап в депресивно състояние.Мъката й не намалява,а
състоянието,в което се намира се задълбочава.Всеки ден за нея е ден на
изпитание, страдание и безсилие.
Нейните негативни,дълбоко стресиращи и депресивни
изживявания продължават, като интензитетът им не е намалял,а състоянието, в
което се намира ищцата,се задълбочава.След загубата на В. Е.Б. изпитва и ще
изпитва тъга, чувство на празнота, безнадеждност и безпомощност до края на
живота си. Тя никога няма да види как В. расте и се превръща в достоен за
уважение мъж, създал семейство и отгледал деца.
Случилото се е оставило дълбока емоционална празнина
на мястото на всекидневното им общуване и лишава ищцата от обичта на нейния
близък.
Имайки предвид
степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и
обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, ищцата сезира съда с искане да осъди ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000,00
лева, като частичен от 120 000,00лева, настъпили вследствие виновно
причиняване на смъртта на В.В.Б. при ПТП от ****г., от водач на л.а. марка „*****",
модел „*****" с д.к. № ****** без сключена задължителна застраховка
„ГО".
Претендира
лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 30.01.2018г. - до
окончателното изплащане на обезщетенията както и направените разноски по
делото, включително и адвокатско възнаграждение.
Представя писмени доказателства и формулират
доказателствени искания за разпит на петима свидетели и допускане на Съдебно
психиатрична експертиза.
В отговора на
исковата молба ответникът твърди на първо място ,че предявения иск е
процесуално недопустим,тъй като ищцата в противоречие с разпоредбата на чл.288
ал.11 от КЗ /отм./ преди предявяване на иска пред съда,а и до настоящия момент
не е предявила претенция пред Фонда за заплащане на обезщетение.
На второ място оспорва предявения иск по основание и размер като твърди в явно
противоречие с горното,че Фонда е отказал да заплати обезщетение ,тъй като
не е доказано да е имало изключително близки и топли отношения,даващи
право на ищцата да претендира
обезщетение.Възразява се по размера на претенцията като се позовава на
пар.96 ал.1 от ЗАКОН за изменение и
допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г., изм.,
бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г. и бр.
7, 15, 24, 27 и 77 от 2018 г.),съгласно който до приемане на Методиката по
новия чл.493а ал.2 от КЗ ,обезщетението на лицата по чл.493а ал.4 от същия
кодекс се определя в размер на 5000,00лв.
Направено е искане на основание чл.219 от ГПК да се
конституира по делото трето лице помагач на страната на ответника водача на МПС
,причинило пътния инцидент , при който е загинал В.Б.,а именно П.К. Б..Ищеца
изрично е заявил,че не възразява на искането и с разпореждане от ***** г.съдът
е конституирал П.К. Б. като трето лице помагач по делото.
В
допълнителната искова молба ищецът твърди,че оспорва възраженията на
ответника за недопустимост на претенцията като
неоснователни.Представя доказателства за изричен отказ на ответника да заплати обезщетение.Поддържа
доказателствените си искания.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът
поддържа направените оспорвания на иска.
След даване ход на устните състезания по делото ищцата
е направила искане за увеличаване на размера на предявения иск,по което съдът
не се е произнесъл,тъй като на този етап от движението на делото страните не
могат да правят искания и съответно съдът не дължи произнасяне по
искането,което е процесуално недопустимо при условията на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От представените по делото удостоверения за родствени
връзки се установява,че ищцата е баба по майчина линия на В.В.Б..От
представения и приет като доказателство по делото препис извлечение от акт за
смърт се установява,че В. е роден на ***.и е починал на ****г.на **** навършени години.Смъртта на
детето е настъпила вследствие телесни
увреждания в резултат на ПТП от *****г.С присъда от ****г.по НОХД №***г.П.К.
Б. е признат за виновен,че на ****г.,на главен път ***-км.**** м.,посока П.-П.,при
, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „******“,
с рег.№ ****, е нарушил правилата за движение, а именно чл.116 и чл.117 от ЗДвП
– „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата…..“ и „При приближаване към място, където
на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство
е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре“, като е
предизвикал пътнотранспортно произшествие, с което по непредпазливост е
причинил смъртта на малолетното лице В.В.Б. от гр.П. , поради и което на основание чл.343 ал.1, б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1
от НК и във връзка с чл.116 и чл.117 от ЗДвП, във връзка с чл. 58а, ал. 4 НК и
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от една
година при условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Ответника не оспорва твърдението,че за управляваното от Б. МПС към момента на ПТП-то
не е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ,което
обстоятелство е отразено и в съставения Констативен протокол от ******** г.
Във връзка с твърденията на ищцата,че е претърпяла
неимуществени вреди от смъртта на внука си,са ангажирани гласни доказателства и
е допусната по нейно искане съдебно психиатрична експертиза.
Св.М. познава ищцата,семейството й,в т.ч.и починалия й
внук В.,от **** години откакто е заживяла в съседство с тях.Установява,че
ищцата живее в близост до дома на дъщеря си-през четири къщи
разстояние.Дъщерята на Е. има шест деца и като баба Е. била привързана към
всичките си внуци.Общувала повече с В.,защото Е. бил по-голям и общувал с
приятелите си.Е. са радвала на В. и се гордяла с него защото той бил много
умен,бил по-умен,по-възпитан и по-учен от другите внуци.Показвал на баба си
домашните,които подготвял за училище.Е. не може
да пише и чете и затова се радвала на В.,който знаел да пише и чете.В.
бил отглеждан от майка си и баща си до тригодишна възраст,но и баба му го
гледала.Тя го водела на градина и на училище,когато майката и бащата не можели.
Свидетелката установява,че Е. тъгувала за В. и все още
тъгува.Всяка седмица ходи на гробищата.Радва се на другите внуци,но покрай тях
се сеща за В. и тъгува.Говори за него.
Разпитана е и свидетелката Я..Същата установява,че Е.
най-много обичала В. от внуците си и най-много общувала с него.Всеки ден се
виждали.След училище той минавал през дома си,оставял си чантата и отивал у
баба си.В. обичал да ходи на училище ,а Е. искала той да учи,тъй като нейните
деца били неграмотни.Е. не е забравила внука си-често говори за него,плаче за
него и се тревожи.Грижела се за всичките си внуци,помагала на всички.Другият й
внук Е.също ходи на училище.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно
психиатрична експертиза са установява,че при извършения преглед от вещото лице
д-р Д. ищцата е ориентирана всестранно-за място,за време,за личност,без сетивни
измами,нормално протичане на мислене,без патология в структура и
съдържание.Експерта констатира остатъчна вегетативна лабилност при разговор
относно починалия й внук-разплаква се.Експерта установява,че ищцата не е била
лекувана и консултирана от психиатър до момента.
Експерта е категоричен,че Б. не е преживяла остра
стресова реакция.Общо теоретично експерта пояснява,че загубата на близък води
до състояние на стрес.До няколко месеца човек нормализира състоянието си,но ако
състоянието остане стресово тогава се касае до разстройство в
адаптацията.Експерта изброява общо признаците и симптомите на разстройството на
адаптацията,каквото според него е преживяла Е.Б..Пояснява ,че същите се
наблюдават в продължение на от 3 до 6 месеца след събитието.Вещото лице
установява,че ищцата покрива по-голяма част от посочените симптоми като чувство
на тъга и безнадежност,не се радва на неща,които преди е харесвала,необоснован
плач,тревожност или нервно напрежение,проблеми със съня,липса на
апетит,затруднено концентриране,чувство на емоционално претоварване,трудност
при ежедневните дейности,оттегляне и изолиране от социалната среда.В началото
емоционалните реакции на ищцата са били по-бурни и силно изразени.Впоследствие
силата им е отслабнала и след около 3-4 месеца са отшумели напълно.Вещото лице
изказва мнение,че ако ищцата бе потърсила лекарска помощ времетраенето на
страданието й щеше да е по-кратко.Експерта заключава,че към момента на прегледа
ищцата е напълно здрава.
С оглед на горното от правна страна съдът приема,че
предявения иск е неоснователен.
Предявени са два обективно съединени иска с правна квалификация чл.288 ал.1 т.2
б.“а“ от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата
вследствие на ПТП ,причинено от водач на
МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
и по чл.86 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответната страна ,че иска
е недопустим поради това ,че е предявен ,без да е налице предпоставката по
чл.288 ал.11 от КЗ /отм./.Напротив ,от представените от ищцата доказателства се
установява,че до Г.ф. е отправена претенция за заплащане на обезщетение на
24.01.2019г.,по която Фонда първоначално с писмо от 30.01.2019г.е изискал
актуално удостоверение за родствени връзки
и доказателства за обстоятелства и ситуации,станали причина между ищцата
и починалото дете да се е породила особена близост както и за понесените от нея
морални болки и страдания, впоследствие на 24.04.2019г.е уведомил ищцата,че
отказва да изплати обезщетение,тъй като същата е заявила претенцията си за това
пред съда.При това положение съдът приема,че към настоящия момент три месечния
срок по чл.288 ал.7 от КЗ /отм./ е изтекъл
и е налице отказ за изплащане на обезщетение ,което е достатъчна
предпоставка обуславяща допустимостта на съдебното производство.
Правното
основание на предявената претенция е чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./.Няма
спор по фактите,че при ПТП е загинал внука на ищцата като пътния инцидент е
настъпил по вина на водача Б. при управление на МПС без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Разрешението на
спорния пред настоящата съдебна инстанция
въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016
г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди.В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод,че лицето,което претендира обезщетение,е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, бабите и дядовците,са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, а връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство,а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В настоящия случай от ангажираните от ищцовата страна
гласни доказателства се установява,че между ищцата и починалия й внук е била на
лице връзка като между баба и внук съответстваща на българските национални
традиции.Детето живяло при родителите си
и е било отглеждано от тях.Ищцата ,като всяка баба се е радвала на
внуците си и живеейки на близо до тях е общувала често с тях.Помагала е на
всички и се е грижела за всички.Специално за починалия В. двете
свидетелки,установяват,че ищцата особено се е гордяла с него ,тъй като обичал
училището и можел да пише и чете.Не са изложени в исковата молба твърдения,нито
в хода на производството по делото се установиха обстоятелства ,които да
мотивират съда да приеме,че в случая действително между бабата и внука е била изградена и е съществувала някаква
особена,изключително силна връзка ,в някаква степен надхвърляща по интензитет и
емоционален заряд нормалната и традиционна връзка между такива родственици в българския бит и семейство.Напротив,установи
се нормална и типична за българското семейство връзка между баба и внук на обич
и привързаност,на подпомагане на родителите при отглеждането на детето-бабата
понякога го водела на градина и на училище,когато родителите не можели.
За особено силна връзка не може да се направи и косвен
извод въз основа на степента на
преживените от ищцата болки и страдания вследствие смъртта на внука.Вещото лице
установява,че към момента на прегледа ищцата е психически здрава и от обективна
гледна точка не описва симптоми на психическо страдание.Установява,че ищцата не
е търсила лекарска помощ за справяне с проблема непосредствено след смъртта на
детето,когато страданието би следвало да е най-силно.Данни за особени силно
преживян стрес ,мъка и негативни емоции вследствие смъртта на В. не съдържат и
депозираните по делото свидетелски показания.В този смисъл показанията на двете
разпитани свидетелки не съдържат информация,която да установява твърденията на
ищцата в исковата молба и не описват състояние на ищцата,което да съответства
на описаната от вещото лице в заключението симптоматика на състоянието на
ищцата,което той диагностицира като Разстройство на адаптацията.В тази връзка
заключението на експерта е твърде общо и изготвено на база единствено
твърденията на ищцата,а изводите на експерта не са подкрепени от останалите
събрани по делото доказателства. Това,че
ищцата продължава да говори за внука си,че не го е забравила,че посещава
редовно гроба му,че плаче като се сеща за него,и то само четири години след
смъртта му е нормална човешка реакция при загубата на близък,но в никакъв
случай не говори за състояние възникнало след загуба на човек, с когото е
изградена особено силна връзка на близост.
Съдържанието на установената по делото връзка и
тежестта на понесените вреди налагат извод, че в случая не следва да се направи
изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и на ищцата не
следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.Признаването на материално правна легитимация на ищцата да
получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена
единствено от формалната връзка на родство, а от действителните отношения между
нея и внука й , характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна обич,каквато
в случая не е доказана.
При неоснователност на главния иск,неоснователен се
явява и акцесорния по своя характер обективно съединен иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска,предявен от Е.З.Б.,ЕГН-********** ***
срещу Г.ф., БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление в гр. С. ***
ул. Г.И.№ ***,ет.***,представлявано от Б.И.М.и С.Г.С. за осъждане на ответника да заплати
обезщетение в размер на 26000,00лв.,предявен като частичен от иск в размер на
120000,00лв.,за претърпяни от ищцата неимуществени вреди от смъртта на внука й В. В. Б.,настъпила
вследствие на ПТП на ***** г.виновно причинено от водача П.К. Б. без
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и иска за осъждане на
Фонда да заплати лихва върху главницата ,считано от 30.01.2019г.до окончателното
изплащане на главницата.
По делото е участвало трето лице
помагач на страната на ответника П.К. ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред апелативен съд гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: