Р Е Ш Е Н И Е
№…
01.07.2019г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на тридесет и първи
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА С.А
при участието на секретаря Антоанета
Д., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11334 по описа за 2013г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на
извършване.
С
влязло в законна сила решение № 4366/30.10.2017г. постановено по гр.д. № 11334/2013г., по
описа на ВРС, съдът е допуснал до делба между съделителите Д.Р.Д., ЕГН **********, и С.Р.Д., ЕГН **********, следния
съсобствен между тях недвижим имот: ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *****, включваща първи етаж със застроена площ
След
постановяване на решението по допускане на делбата, единият от съделителите – С.Р.Д.,
ЕГН ********** е починал – на 31.01.2018г., поради което са конституирани като ответници в процеса наследниците
му, а именно: Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д.,
ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН **********.
В първото
редовно по делото съдебно заседание – 13.04.2018г. са приети за съвместно
разглеждане претенции по сметки и от двете насрещни страни в делбеното
производство.
Всяка от
страните оспорва основанието и размера на приетите за съвместно разглеждане
претенции по сметки на насрещната страна.
В хода по
същество и двете насрещни страни в делбеното производство молят съда да извърши
делбата на основание чл. 353 от ГПК като разпредели двата дяла от делбения имот
съобразно начинът, по който същите се обитават към момента. Молят и за уважаване на собствените си
претенции по сметки и за отхвърляне на претенциите на насрещната страна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 188 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:
ПО НАЧИНЪТ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното
производство се прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством
теглене на жребие – чл. 352 от ГПК между съставени посредством разделителен
протокол дялове, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349 ал. 1 или 2 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан –
чл. 348 ГПК.
Основен критерий за избора на способ е дали броят
на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице
възможност за обособяване на реални дялове за всички съделители съобразно
квотата им от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване.
В настоящото производство е допуснат до делба един
недвижим имот - жилищна сграда на два етажа с подпокривно пространство.
Реалните дялове, които следва да бъдат обособени са два – съответни на
притежаваните по ½ ид. част от
имота.
По делото е изготвена единична СТЕ, която сочи, че
имотът е реално неподеляем. Съгласно изготвената по делото тройна СТЕ, имотът е
реално поделяем на два самостоятелни
дяла, съобразно броя на допуснатите до делба дялове и квотите в съсобствеността.
Съдът кредитира тройната СТЕ, доколкото на първо
място включва експертизата на три вещи лица, както и доколкото е получено
положително становище, съгласно чл. 203, ал.1 от ЗУТ, от Главния архитект на
Община – Варна, Р-н „***“, /становище вх.№ 8361 от 04.02.2019 г./, в което
същият съгласува и двата варианта на делбата, предложени в тричленната съдебно-техническа
експертиза, изготвена по делото. Както вещите лица, така и Главния архитект на
Община – Варна, Р-н „***“ следва да извършат и са извършили предварителна
преценка дали сградата по предложените варианти на подялба би отговаряла на
изискванията на всички правила и норми за съществуване на самостоятелни обекти
на правото на собственост.
Предложените варианти са следните:
I-ви
вариант:
Първи
дял състоящ се от:
Жилище
разположено на полуподземен етаж със ЗП = 78,80 м2 и тавански етаж със
ЗП=59,05м2
Втори
дял състоящ се от:
Жилище
разположено на първи етаж със ЗП = 108,50м2
II-ри
вариант:
Първи
дял състоящ се от:
Жилище
разположено на полуподземен етаж със ЗП=78,80м2
Втори
дял състоящ се от:
Жилище
разположено на първи етаж със ЗП = 108,50м2 и тавански етаж със ЗП = 59,05м2
Съгласно т. 13. От Постановление № 4 от 30.X.1964
г., Пленум на ВС за да се извърши делба по реда на чл. 292 ГПК /сега 353 от
ГПК/ е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят
реални дялове за всеки съделител.
Основен принцип в делбеното производство е, че
всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и
само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан
/чл. 69, ал. 2 ЗН/, т.е. всеки съсобственик има правото на реален дял от
съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е
възможно и удобно, като това право съществува по отношение на всеки един имот
/при наличие на възможност за реалното му поделяне/, както и по отношение на
всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Преценката дали подобно
обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи както от вида и
предназначението на допуснатите до делба имоти, т.е. от обективни фактори, така
и от волята на съделителите, т.е. от субективното им отношение към предвидената
в закона възможност да поискат, респ. да получат дял в натура, ако допуснатите
до делба имоти съществено се различават един от друг по предназначението си или
по други основни характеристики. И ако субективната преценка на всички
съделители за наличието на възможност от делбената маса да бъдат обособени
самостоятелни дялове за всеки един от тях съвпада, следва да се приеме, че
имотите могат да се поделят удобно по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗН, като това
обстоятелство се приеме за безспорно. При наличие на възможност всеки съделител
да получи дял в натура /т.е. ако броят на допуснатите до делба имоти е равен
или по-голям от броя на съделителите/ и при изрично изразена воля от страна на
всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, т.е. ако
всички съделители са заявили, че желаят да се ползват от правото си, предвидено
в чл. 69, ал. 2 ЗН, независимо, че допуснатите до делба недвижими имоти се
различават по някои от своите характеристики, съдът следва да извърши
разпределението по реда на чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий.
/така
Решение № 74 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 744/2012 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията С.К., както и други - Решение № 102 от 19.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 490/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц., Решение № 29 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5613/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К.
М. и т.н./
В конкретния случай страните са заявили своето желание да бъдат
разпределени по реда на чл. 353 от ГПК делбените имоти на два реални дяла, съобразно
начинът, по който обектите – първи и втори жилищен етаж от процесната жилищна
сграда /или полуподземен и приземен етаж/, се ползват към момента. И двете
страни са съгласни, че тегленето на жребие би се оказало много неудобен способ,
доколкото същият би могъл да доведе до промяна на мястото на живеене и на двете
страни, което би довело до значителни затруднения за всички участници в
делбата. Ищцовата страна желае разпределение в негов дял на първи /или
полуприземен/ жилищен етаж, който същият обитава /безспорен между страните
факт/, а ответната страна желае разпределение в техен дял на втори /или надземен/
жилищен етаж, който същите обитават /също безспорен между страните факт/. Съдът
намира, че с оглед наличие на предпоставките на чл. 353 от ГПК – наличие на два
/еднородни/ самостоятелни реални дяла, съответстващи на броя на съделителите и
квотите им в съсобствеността /в случая допуснатите до делба дялове преди
смъртта на С.Д./, както и наличие на голямо неудобство при приложение на
способа – теглене на жребие, то искането за разпределение по реда на чл. 353 от ГПК на два реални дяла, следва да бъде уважено.
Между страните по делото съществува спор само по отношение на
принадлежността на таванските помещения, т.е. дали разпределението да бъде
извършено съгласно вариант 1 или вариант 2 от СТЕ. Доколкото е налице спор по
този факт, съдът следва да се произнесе по кой от двата варианта следва да
извърши разпределението.
Цялата съдебна практика е ориентирана към целта
всеки от съделителите да получи реален дял максимално съответстващ на квотата
му в съсобствеността, както като вид и характер на реалния дял, така и като
стойност. При разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от
предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като
по възможност следва на всеки съделител респ. група съделители да се
разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и
предназначението им - Решение № 100 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6463/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Б.П..
Съдът намира, че в конкретния случай е налице разпределение на еднородни
дялове /етажи от къща/, поради което основен критерий за постигане на
максимално равенство между дяловете, следва да бъде стойността на дела и площта
на реалните дялове. Поради това разпределението следва да бъде извършено по
I-ви вариант от тройната СТЕ, като бъде определен: 1. Първи дял състоящ се
от: Жилище разположено на полуподземен етаж със ЗП = 78,80 м2 със стойност 33
800 лв. и тавански етаж със ЗП=59,05м2 със стойност 16 100лв. /или обща площ от 137.85м2 и обща стойност от 49 900лв./
и 1. Втори дял състоящ се от: Жилище,
разположено на първи етаж със ЗП =
108,50м2 със стойност 45 600лв. Това разпределение съответства
най-пълно на принципа всеки от съделителите да получи реален дял, който да
съответства на квотата му в съсобствеността – в случая ½.
В случай, че бъде приет II-ри вариант, то тогава несъотвествието между
реалните дялове и квотите на съделителите би се оказало огромно - Първи дял
състоящ се от: Жилище разположено на полуподземен етаж със ЗП=78,80м2 със стойност 33 800 лв. от една страна и Втори дял, състоящ се от: Жилище
разположено на първи етаж със ЗП = 108,50м2 и тавански етаж със ЗП = 59,05м2,
т.е. общо 167,55м2 и общо 61 700лв.
Отделно от това и уравнението на дяловете би се оказало по-значително.
Поради това съдът намира за по-справедливо разпределението по I-ви
вариант от тройната СТЕ и същото съответства на принципите на делбата.
По възраженията на ответниците:
Съдът намира, че е неоснователно възражението на ответниците, че без
таванските помещения, вторият жилищен етаж би се оказал без обслужващи
помещения. От изготвените към тройната СТЕ скици на втори етаж от делбения
имот, ясно се вижда, че е налице обслужващо помещение на жилището на етаж втори
- килер с площ от 3.43 кв.м. и с вход от кухня-дневна с площ от 49,71кв.м. С
това е изпълнено изискването на чл. 110 от Наредба № 7 от
2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Съгласно чл. 110 ал. 1 от Наредбата, всяко жилище трябва да
има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и
най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Съдът намира, че
наличието на килер на втория етаж представлява едно складово помещение,
находящо се в жилището, поради което са изпълнени изискванията на Наредбата.
Това са установили както вещите лица по тройната СТЕ, така и Главния архитект
на Община – Варна, Р-н „***“ в становището си за законосъобразност на варианта
за подялба.
По второто възражение на ответниците, че би било неудобно собственикът
на първия етаж да стане собственик и на таванските помещения, съдът намира
следното:
На първо място таванските помещения имат самостоятелен вход, те не са
функционално свързани с втория етаж. Освен това в становището на
административните органи по част ВиК и Ел. при изготвяне на инвестиционните
проекти за сградата /л. 600-601 от делото/ е посочено, че при бъдещата подялба
не е необходима реконструкция на сградната канализация, а след преработка е
възможно захранването на таванския етаж да се осъществи от таблото на полуподземния
етаж. С други думи не са налице конструктивни трудности за придаването на
таванските помещения към първия етаж на сградата. А в една етажна собственост,
каквато се създава с настоящото решение за делба, няма пречка първи жилищен етаж
да притежава тавански помещения.
С оглед така извършеното разпределение, съдът намира, че следва за
уравнение на дяловете ищецът да заплати на ответниците сумата от 4300лв. /или по 1433,33лв. на всеки от наследниците
на починалия в хода на процеса съделител/.
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ:
По своята същност исканията по чл.346 от ГПК
имат облигационен характер и представляват осъдителни искове.
По делото са приети за съвместно разглеждане претенциите по сметки
с правно основание чл.72 от ЗС, предявени от ищеца Д.Р.Д. срещу ответниците Ц.К.Д.,
Н.С.Д., К.С.Д., за заплащане на сумата от по 1023,33 лв. от всеки от тях,
представляваща припадащата се съгласно наследствената им квота сума по 1/3 от
сумата от 3 070 лв., представляващи увеличената стойност на имота вследствие на
извършени от ищеца подобрения в делбения имот като добросъвестен владелец, със
знанието и без протовопоставянето на другия съсобственик, СМР за периода от 2012
г. до 2017 г., както следва:
Дограма прозорци – стойност 2800 лв.;
Дограма врати - 350 лв.
Поставяне на теракот, нивелация и замазка в лятната кухня – 800 лв.
Поставяне на теракот в коридора – 700 лв.;
Саниране на сутеренния етаж – 360 лв.;
Подмяна на бойлер -180 лв.;
Подмазване на стени и тавани в лятната кухня – 420 лв.
Изграждане на ограда пред сутерена – 350 лв.;
Изграждане на външна входна врата – 180лв.
Ответниците оспорват, че е налице владение на първия етаж от страна на
ищеца /но не оспорват знанието и непротивопоставянето си/. Оспорват факта на извършване на всяко от
подобренията, евентуално това, че ако те са извършени съставляват увеличение на
стойността на имота и са полезни и необходими. Оспорват, че част от СМР се отнасят за допуснатия
до делба обект – сградата, като твърдят, че те са извършвани като подобрения
върху терена, върху който е построена сградата, който не е предмет на делбата -
подмазване на стените и тавана на
лятната кухня, доколкото лятната кухня не е част от сградата, изграждане на
ограда пред сутерена.
За да бъде уважена претенцията
първо следва да бъде установено дали ищецът е извършвал подобрения в делбения
имот.
В с.з. от 28.09.2018г. са
изслушани гласни доказателства на свидетелите П. И. В. и М.Н.М.– на ищеца и Д.Р.Б.и
З.К.К.– на ответника. От събраните гласни доказателства чрез разпит на св. П. И.
В., се установява, че ищеца Д.Р.Д. /“М.“/ започнал да прави ремонт - сложил теракот
във всички стаи и в банята и тоалетната, теракот и фаянсови плочки по стените, сменил паркета във
втората стая за багаж, до спалнята на Р.; в лятната кухня сложил алуминиева
дограма, а следващата година подменил дограмата и вътре с нова дограма ПВЦ дограма и вратите също с
ПВЦ; направил и отвън на лятната кухня саниране с изолационен материал. Тези
показания се подкрепят от показанията на св. М.Н.М., който сочи, че М. и дядо Р.
сменяли дограмата във всички стаи на долния, приземния етаж с ПВЦ. М. правил външна изолация
на приземния етаж към 2008г.-2010г., а вътре сменил паркета и теракота.
Св. П. И.
В. сочи още, че Д. дошъл в къщата 2011-2012 г. и ремонтите взел да го прави
след смъртта на Н.. Р. легнал на легло юли месец 2017 г., защото получил удар. Д.
правил ремонтите поетапно чрез 2017 г. Сочи, че той е плащал на майсторите,
като това го знае от самите майстори.
Не се
събраха противни доказателства от свидетелите на ответника.
Въз
основа на събраните гласни доказателства съдът намира за доказано, че Д.Р.Д. е
извършвал със свои средства ремонт на делбения имот в частта на първия
полуприземен етаж, както следва: подмяна на дограма - прозорци, подмяна на дограма
– врати, поставяне на теракот в лятната кухня и в коридора и саниране на
сутеренния етаж /изолация/, т.е първите 5 позиции от претенцията на ищеца.
Не се
доказа да са извършвани от него останалите твърдени от ищеца СМР - подмяна на
бойлер, подмазване на стени и тавани в лятната кухня, изграждане на ограда пред
сутерена, изграждане на външна входна врата.
За да
бъде уважена претенцията следва извършените СМР да представляват подобрения.
Съгласно ППВС 4/64, т.6 - подобрение ще е налице, ако фактически е била
увеличена и стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да
не са били необходими/.
От СТОЕ от
07.06.2018г. /т. 4.1.3 - л. 487 от делото/ се установява, че подмяната на
теракота не представлява подобрение, тъй като фактически не увеличава
стойността на имота.
Твърди
се, че подобренията, извършени от ищеца, са извършени от съсобственик,
упражняващ фактическата власт върху целия съсобствен имот изключително за себе
си /доколкото се наведоха твърдения, че ищецът осъществява добросъвестно владение
върху имота и в това му качество претендира подобренията/.В този случай
съсобственикът не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а
техен владелец /ПП 6-74 ВС/.
Ищецът
вероятно изхожда според ППВС от презумпцията, изразена в чл.69 ЗС, по силата на
която до доказване на противното, който държи вещта, я държи като своя и
следователно е владелец. В този случай отношенията между съсобствениците следва
да се уредят съобразно чл.72-74 ЗС. Когато обаче съсобствеността е възникнала
от наследяване, то би следвало да се приеме, че наследникът упражнява владение
само върху придобитата по наследство идеална част от имота, докато по отношение
частите на останалите наследници упражнява държане. За разлика от обикновената
съсобственост, при която важи презумпцията на чл.69 от ЗН /че който упражнява
фактическата власт се счита владелец, доколкото не се установи нещо друго/, в
отношенията между сънаследниците презумпцията е, че който упражнява
фактическата власт е владелец на собствената си идеална част и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. В цялата съдебна практика
безпротиворечиво се приема, че по силата на наследяването всички наследници
стават съвладелци на имота, макар и преди това само някои от тях да са
упражнявали фактическата власт върху него. Само когато наследникът-подобрител е
започнал да владее целия имот изключително за себе си и е превърнал държането
на частите на останалите сънаследници в самостоятелно владение, явно демонстрирайки
промяната в намеренията си на останалите сънаследници, правоотношенията във
връзка с подобренията според обстоятелствата ще следва да се уредят съобразно
правилата на чл.72-74 от ЗС. За са се приеме, че подобрителят е престанал да
бъде държател е необходимо намерението му да владее за себе си да е изразено в
действия, които недвусмислено отричат владението на останалите наследници и при
това тези действия да са доведени до знанието на същите.
В
конкретния случай няма твърдения, нито доказателства, който и да е от двамата
братя, първоначални наследници на общия наследодател /както и в последствие
наследниците на С./, да са осъществявали фактическа власт върху целия делбен
имот. Липсата на фактическа власт върху целия делбен имот изключва
отблъскването на владението на другия сънаследник, т.е. не е оборена
презумпцията за държане на идеалните части на другия съсобственик. Напротив
безспорно е, че наследниците са си разпределили ползването на имота и всеки е
осъществявал фактическа власт върху реални части от делбения имот без анимус за
владение. Този факт безспорно се доказва и от заведеното от ищеца дело за делба на имота на 30.07.2013г. /настоящото/, като
твърдените от ищеца подобрения като
владелец са извършени след тази дата - от 2014г. до 2016г. /без подмяната
на бойлер от 2012г., която не се доказа в процеса/, т.е. след
завеждане на делото на 30.07.2013г. ищецът,
видно от исковата молба, има съзнанието на съсобственик в имота. Доколкото страните са съсобственици в идеални
части на цялото, съответно всеки от тях е съсобственик в идеални части и в
реалната част, следователно те се явяват държатели на идеалните части на другия
съсобственик.
Няма събрани доказателство ищецът
да е владял за себе си имота, като е отблъснал владението на ответниците
/осъществяване на фактическа власт с намерение за своене/. От друга страна няма
възражения от страна на ответниците, че не са знаели за извършване на
подобренията или че са се противопоставили. Поради това съдът намира, че са
налице извършени СМР със знанието и без противопоставянето на ответната страна,
т.е. отношенията между страните следва да се регулират по правилата на чл. 30
ал. 3 от ЗС и всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно на частта си. В този случай следва да се присъдят действително
извършените разходи за имота /съответната припадаща се на съделителя част/, а не
увеличената стойност на имота - подобренията.
Съгласно СОЕ, стойността на разходите, извършени от ищеца за доказаните
СМР са както следва: Дограма прозорци – стойност 2729,25 лв.; Дограма врати -
352 лв. Поставяне на теракот, нивелация и замазка в лятната кухня – 422,96 лв. Поставяне на теракот в коридора – 341,33 лв.; Саниране
на сутеренния етаж – 411,96 лв. От така установените разходи ответниците дължат
на ищеца ½ ид. част или общата сума от 2128,75лв. С оглед наследявеното правоприемство всеки от
ответниците дължи на ищеца сумата от по 709,58лв.
По делото е приета за съвместно разглеждане претенция по сметки с
правно основание чл.12, ал.2 от ЗС на ответниците Ц.К.Д., Н.С.Д., К.С.Д. спрямо
ищеца Д.Р.Д., за заплащане на сума в размер на по 13 157 лв. на всеки един от
ответниците, равняваща се на 1/6 ид.ч. съобразно квотите им в съсобствеността,
представляваща стойността на увеличението на имуществото на наследодателката
приживе чрез влагане на лични на С.Р.Д. средства и труд в делбения имот, както
следва:
1. През периода
1996г.-2002г. - надстройка на втори жилищен етаж към съществуваща вилна
сграда,състоящ се от дневна с кухненска част, антре, спалня, коридор, баня,
тоалет и тераса с обща застроена площ 108,50 м2. Стойността на увеличението на
наследствения имот,вследствие извършеното строителство е в размер на 45000лв.
2. През същия период
1998г.-2002г. е изградил и подпокривното пространство, което е обособено като
таванско помещение с площ 59,05 м2. Стойността на увеличението на наследствения
имот, вследствие извършеното строителство е в размер на 25000лв. /увеличен/
3. През 2004г.
наследодателят е организирал и заплатил водоснабдяването на сградата, чрез
включването към частно водопроводно отклонение „****", и е заплатил сумата
от 1000 лв.
4. През 2008г - Монтаж на
Климатична система, Етаж 2, в размер на 1000лв.
5. През 2009-2010. - Монтаж
на масивен паркет в двете спални на етаж 1, както и полагане на топлоизолация
на същите две стаи на западните стени, които са вкопани в земята. 500лв.
/увеличен/
6. Подмяна на дървената
дограма на таванското помещение с ПВЦ през 2010г. -2000лв.
7. Полагане на топлоизолация
(фибран) на северната и източната стени на дневната на етаж 2 през 2010г. -
2000лв.
8. Полагане на топлоизолация
на тавана на спалнята през 2010г.на етаж 2- 1000лв.
9. Закупуване на хидрофорна помпа за водоснабдяване на сградата.-
1998г. 242лв.
10. Заплащане на данъци за имота с цел запазване на наследството в
размер на 600лв. за периода 2007-2012г.
В с.з. от 15.06.2018г. е допуснато изменение на претенцията по сметки с
правно основание чл.12 от ЗН, предявена от ответниците Ц.К.Д., Н.С.Д., К.С.Д.
срещу ищеца Д.Р.Д., за заплащане на сума в размер на по 13 157 лв. на всеки
един от ответниците, равняваща се на 1/6 ид.ч. съобразно квотите им в
съсобствеността, представляваща стойността на увеличението на имуществото на
наследодателката приживе чрез влагане на лични на С.Р.Д. средства и труд в
делбения имот, като Е УВЕЛИЧЕН размера на претенцията по т.2 и т.5, както
следва:
По т.2. - от 25 000 лв. на 29525 лв.
По т.5. - от 500 лв. на 1262,34 лв.
С извършеното увеличение, цялата претенция по чл. 12 ал. 2 от ЗН е в
размер на по 14919,47лв. за всеки един от ответниците.
Ищецът оспорва претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН,
по основание и размер, като твърди, че С.Р.Д. и неговата съпруга не са
участвали в изграждането на сградата. Прави възражение за погасителна давност
по отношение на всички заявени претенции по чл.12 от ЗН. Счита, че заплащането
на данъци не е претенция по чл. 12 ал. 2 от ЗН, тъй като не е подобрение, с което се е
увеличила стойността на имота.
Съдът намира, че по делото не се доказа при условията на пълно и главно
доказване, че С.Р.Д. и неговата съпруга са построили втори жилищен етаж към съществуваща вилна
сграда, и подпокривното пространство, което е обособено като таванско помещение
– т. 1 и 2 от претенцията.
В тази връзка съдът кредитора показанията на св. Р. Д.Р.: баща на наследниците
Д. и С., който има най-непосредствени впечатления от изграждането на сградата и
от семейните и финансови взаимоотношения. Свидетелят сочи, че той лично и
общата наследодателка построили процесната сграда, тъй като искали да направят „нещо
голямо“ за децата. Той като строителен
техник извършил почти всички строителни работи – направил плоча над съществуващите
помещения, за да може да изгради над тях вторият жилищен етаж. До обед правел
кладенеца, след обед колоните. Горният етаж го започнали 1996 г. -1997 г. и го
строили до 2003 г., заедно с бабата. Тя си подала гарсониерата, а по-късно той
продал жилището в „****“, за да довършат всичко, което е в момента. До 2000 г.
всичко било покрито, без довършителните работи. Таванските помещения също били изградени.
2000 година ги довършвали. Р. Д.Р.
намерил майстор дърводелец, който извършил всички довършителни работи вътре на
втория етаж и таванския етаж. Къщата я построили с Н. за тях. С. и Ц. в него момент имали двама студенти и С.
претърпял операция на гласните струни и „затова те не са участвали с труд или
пари“. Те си имали апартамент. С. дошъл да живее при тях в къщата, когато
неговият син през 2007 година се оженил.
Неговите показания се подкрепят от разпита на св. П. И. В. и М.Н.М.. П.
И. В. сочи, че Р. започнал строителство в имота, той построил колоните, вдигнал
втория и таванския етаж. Н. продала гарсониерата си във „****“, а Р. в ****
и всичкото вложили в имота. Сочи още, че какъвто материал трябвало да се купува, Р. давал на
С., за да купи тухли например. За водопровода също дал пари Р.. Дърводелец на
име С. направил всички облицовки. Ответникът С. не можел да помага физически,
защото бил оперирал.
Св. М.Н.М.също сочи, че Р. изградил строежа. Много пъти е виждал дядо Р.
как строи. Направил колоните. Когато изливали плочата свидетелят помагал. Помагал
и С.. Зидарията на втория етаж я е правил Р.. Помагали му двама, трима
работници. Дядо Р. им плащал, свидетелят е виждал като им плаща. Гредоредът
майстор го правил, като С. казал, че баща му Р. е дал парите.
Съдът не кредитира показанията на св. Д.Р.Б.и З.К.К.. Показанията на св.
Д.Р.Б.са неубедителни, същата не е уверена в това, което казва. Твърди, че шефа
на С. му е помагал за някакво барче, но не може да обясни какво е това
барче. Не може да каже за какво друго шефа на С. му е
помагал, нито дали му е давал пари в заем или му е подарявал нещо. Не може да
каже какво му е подарявал. Освен това предава думи на С.Д., че в бъдеще време
„ще“ вложи парите от пенсионирането си в къщата, без да твърди, че реално С. ги
е вложил. Виждала е С. да работил заедно с Р., но не знае дали С. е лял бетон, и
т.н. Св. З.К.К.също е чувал от С., че в бъдеще време „ще вложи“ парите си в
къщата, но не знае дали това е така. Предполага, че къщата е построена с пари
на С., но е отсъствал по време на строежа.
Сочи, че довършителните работи на втория етаж са правени след
2000 г. но не може да каже кой ги е
правил и от къде са материалите.
От показанията на св. З.К.К.се установява полагането на топлоизолация,
доколкото св. е правил лично замазките на къщата и е възприел наличието на
такава. Сочи, че поставянето на топлоизолация е организирано и плащано от С.. Той не може да каже кой е правил
котелното, което отоплява втория етаж, но сочи, че С. се похвалил, че сменил дограмата
с ПВЦ. Знае, че С. сложил слънчев панел с ползване за топла вода.
По делото са приети писмени доказателства, съгласно които Ц.Д. е
закупила на 19.04.1996г. тухли преоценени 4200бр. за сумата от 10923,02
неденоминирани лева и още 1800броя за 4681,29 неденоминирани лева / Фактура № ********** от 19.04.1996 г. и Фактура
№ ********** от 19.04.1996 г./.
Съгласно Фактура № ********** от 02.7.1998 г., С.Р.Д. е заплатил сумата
от 242 100 неденоминирани лева за помпи SAER.
Съгласно Протокол за приемане на частно водопроводно отклонение (Ч В О)
от 22.02.2004 г. и Операционна бележка от 29.01.2004 г., се установява, че С.Р.Д.
– собственик на пл. № *** е внесъл сумата от 1000лв. до 29.01.2004г. за
изграждане на водопроводно отклонение за имота.
Съгласно чл. 12 ал. 2 от ЗН, сънаследници, които приживе на
наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са
били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това
увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.
Разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от ЗН е израз на общия принцип на
обективното гражданско право за недопустимост на неоснователното обогатяване и
цели премахване на последиците му. Правно-техническият способ за постигане на
тази цел е създадената от законодателя привилегия на наследника, чиито
патримониум е намалял в следствие на това, че е спомогнал приживе на
наследодателя си за увеличаване на имуществото на последния, да се пресметне
това увеличение в негова полза, в случай че за това той не е бил възнаграден по
друг начин.
Фактическият състав, от който възниква правото по чл.
12 ал. 2 от ЗН на сънаследника, разкрива прилики с общия състав на правото за
подобрения: когато се касае до извършени действия и/или вложени пари, труд,
материали, в резултат на които едно чуждо имущество, това на наследодателя, е
било обективно увеличено, докато същевременно с тях имуществото на наследника,
е намаляло, е налице пълно припокриване с фактическия състав, пораждащ
вземането на подобрителя за полезни разноски. И в двата случая за настъпилото
разместване на имуществени блага липсва правно основание.
Приложното поле на хипотезата на чл. 12 ал. 2 от ЗН обаче е по-широко.
То включва не само случаите, в които имуществото на наследодателя се е
увеличило, но и тези, в които, в резултат от действията на наследника, то е
предпазено от намаляване.
Разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от ЗН е специална спрямо тези на чл. 72 и
чл. 74 от ЗС. и тези по чл. 59, чл. 61 от ЗЗД и чл. 30 ал. 3 от ЗС, а това
изключва прилагането на последните. Отликата между посочените състави се търси
в момента на извършването на полезните разноски. Съобразно с критерия „време на
извършване" на подобренията, тези, които са направени приживе на
наследодателя, следва да бъдат квалифицирани правно като такива по чл. 12 ал. 2
от ЗН.
Съгласно т. 4 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС
давността за упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. започва да тече от
предявяване на иска за делба. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда
на чл.290 ГПК /решение № 135/06.08.2012 г на ВКС по г.д. №926/2011 г на ІІ
г.о.; решение № 74/21.02.2012 г на ВКС по г.д. № 660/2011 г на ІІ г.о. и
Определение № 42/24.01.2015г. по г.д. № 4653/2014г. на І г.о. на ВКС.
Доколкото искът за делба е предявен на 30.07.2013г. до 13.04.2018г. не
е изтекъл 5 годишния давноствен срок
за предявяване на иска.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че не се доказва през периода
1996г.-2002г. С.Д. да е изградил надстройка на втори жилищен етаж към
съществуваща вилна сграда, състоящ се от дневна с кухненска част, антре,
спалня, коридор, баня, тоалет и тераса с обща застроена площ 108,50 м2. Не се доказва през същия период 1998г.-2002г.
да е изградил и подпокривното пространство, което е обособено като таванско
помещение с площ 59,05 м2. Представените писмени доказателства за закупуването
на тухли, не са годни да установя обстоятелството дали точно това закупено
количество тухли е вложено в изграждането на втория или таванския етаж на
конкретната жилищна сграда или е вложено в друга сграда или не е вложено и нещо
друго се е случило в последствие със закупените тухли.
Следователно претенциите по т. 1 и т. 2 се явяват недоказани при условията
на пълно и главно доказване.
Съдът намира, че С.Р.Д. е внесъл сумата от 1000лв. до 29.01.2004г. за
изграждане на водопроводно отклонение за имота. Съдът кредитора в тази връзка
писмените доказателства.
Не се доказа от събраните по делото доказателства, че С.Д. е заплатил
за монтаж на климатична система на втори етаж на сградата през 2008г., както и
че е монтирал през 2009-2010. масивен паркет в двете спални.
От свидетелските показания на св. З.К.К.се установява, че С.Д. е
заплатил подмяната на дървената дограма с ПВЦ, както и полагането на
топлоизолация – т. 6-8 от претенцията.
Съгласно изготвената по делото СОЕ, посочените разходи по т. 3 и по т. 6-8 от претенцията, съставляват увеличение
на стойността на имота, като същата е пресметната от вещото лице на сумата от общо
3312,59лв.
В СОЕ обаче е посочено, че хидрофорната помпа /помпи SAER - 242лв./ не
увеличава стойността на имота, следователно не може да се квалифицира като
увеличение на наследството, по смисъла на чл. 12 ал. 2 от ЗН и в тази му част
искът подлежи на отхвърляне – по т. 9 от претенцията. Преквалифициране на иска
в случая в недопустимо, доколкото се касае за вземане, възникнало до смъртта на
наследодателя, което изключва приложението на общите състави на чл. 72 и чл. 74
от ЗС и чл. 30 ал. 3 от ЗС и тези
по чл. 59, чл. 61 от ЗЗД.
По т. 10 от претенцията:
Съгласно Приходна квитанция от 25.09.2012 г., С.Р.Д. е заплатил сумата
от 515,62лв. на Община Варна, Д.***“, представляваща данък върху недвижими
имоти и битови отпадъци за имот в м. *** – земя и сграда, както и лихви, за
периода 2007-2011г. Като ДЗЛ е посочен С.Р.Д..
Съгласно Приходна квитанция от 25.09.2012 г., С.Р.Д. е заплатил сумата
от 95,89лв. на Община Варна, Д.***“, представляваща данък върху недвижими имоти
и битови отпадъци за имот в м. *** – земя и сграда, за 2012г. Като ДЗЛ е посочен С.Р.Д..
Платените за имота данъци, макар да са дължими за периоди преди смъртта
на наследодателката, са заплатени от С.Д. след нейната смърт /23.03.2012г./,
поради което не се явяват извършени до смъртта на наследодателката разходи.
Следователно не могат да се включат в обхвата на претенцията по чл. 12 ал. 2 от ЗН, която както беше посочено по-горе е ограничена от критерия „време на
извършване" на „подобренията“.
Отделно от това няма как заплатеното задължение в полза на държавата да
бъде квалифициано като „подобрение“, както и с по-общото понятие увеличаване на
имуществото на наследодателя. Това се установява и от изготвената по делото СОЕ,
която дава нулеви стойности на увеличаването на стойността на имота поради
плащането на данъци. Данъчните правоотношения са правоотношения с публичен
характер между Държавата или Общината и данъчно задължените лица, дори и когато
повод за облагането е имот. Данъчните правоотношения не се отразяват на
стойността на делбения имот. Поради това не е налице увеличение на имуществото
на наследодателката, извършено от С.Д. до нейната смърт, поради което претенцията
подлежи на отхвърляне.
От изложеното до тук следва, че претенциите по чл. 12 ал. 2 от ЗН са
основателни в частите по т. 3 и по т. 6-8 от претенцията, като сумата за която
следва да бъде осъден ищецът е припадащата му се ½ част от същата или
сумата от 1656,30лв. или в полза на
всеки един от ответниците същият следва да заплати сумата от по 552,10лв.
По делото са приети за съвместно разглеждане претенциите по сметки с
правно основание чл.74 ал. 2 във вр. с чл.72
от ЗС и правно основание чл. 61 ал.1 от ЗЗД, на ответниците Ц.К.Д., Н.С.Д.,
К.С.Д. срещу ищеца Д.Р.Д., за заплащане на сума по 2339 лв. от всеки един от
ответниците, равняваща се на 1/6 ид.ч.,
съставляваща припадаща се на всеки един от ответниците част от дължимата сума
за извършените подобрения и разходи, направени от общия наследодател след
смъртта на наследодателката Н. Ш. със знанието и без противопоставянето на
ищеца в общ размер на 14035 лв., както следва:
1. През 2013г. - Покупка и
инсталация на соларна система за отопление на вода на стойност 2350 лв.;
2. През 2013г. - Изграждане
на система за локално отопление на етаж 2 и подпокривно пространство. Покупка и
инсталация на котел на дърва и радиатори. Изграждане на ново коминно тяло,
необходимо за целта в размер на 5000 лв.;
3. През 2017 г. - Подмяна
на дървената входната врата с ПВЦ на етаж 2, стойност - 800 лв.;
4. През 2017г. - Изграждане
на масивно сервизно помещение под стълбищната площадка водеща до входа на
таванското помещение (достъпно посредством външно стълбище). Изградени ВиК и
Ел. комуникации с цел независимо водоснабдяване на жилището посредством
хидрофорна система, захранвана от кладенец.
Тухлена зидария, топлоизолация, мазилка, площ около 2,5 м2. - 3000 лв.;
5. Снабдяване с
удостоверение за търпимост №32/12г., в това число архитектурно заснемане,
изготвяне на проект за попълване на кадастралната карта, заплащане на общински
и държавни такси - в общ размер 2000лв.;
6. Заплащане на данъци за
имота за периода 2013-2017г. в размер на 885лв.
Направено е от същите искане за постановяване правото им да задържат
вещта, съставляваща втори жилищен и тавански етаж от сградата, предмет на
настоящото дело, до изплащане на подобренията в имота, на основание чл. 72 ал.
3 от ЗС.
Ищецът оспорва претенциите на ответниците по основание и размер.
Оспорва, че плащанията са извършвани от С. Р.. Твърди, че заплаща данъците върху
неговата ид. част. Твърди, че хидрофорната помпа не е за водоснабдяване на
сградата, а за градината. Оспорва, че всички претенции представляват подобрения.
Твърди, че някои от претенциите са за заплащане на извършени разходи и давността
започва да тече от извършване на разходите, поради което е налице погасяване на
част от претениците по давност.
На първо място следва да бъде установено извършени ли са от С.Р. твърдените
СМР и представляват ли същите подобрения.
С договор от 12.09.2013 г., сключен между С.Р.Д. и „С.“ ООД, С.Р.Д. е
възложил на „С.“ ООД доставката и монтажа на слънчева система на адрес м. ***
за сумата от 2356,18лв. Представени са и Гаранционна карта № 1081113 от
23.09.2013 г., Гаранционна карта № 1081112 от 23.09.2013 г., на високообменен
бойлер и соларен панел към системата. От св. показания на св. З.К.К.се
потвърждава закупуването и монтажа на соларна система от С.. Следователно С.Р.Д.
на 12.09.2013 г. е закупил и монтирал в процесния имот твърдяната в т. 1 соларна
система за отопление на вода.
Съгласно СОЕ /л. 489 от делото/ увеличената стойност на имота в
следствие е направените от страната разходи, е в размер на 2350лв. Следователно ищецът е извършил подобрение в
имота в размер на 2350лв.
Не са налице писмени доказателства, а гласните доказателства сочат, че
не ясно „точно от кой е правено парното“. Поради което недоказана се явява
претенцията по т. 2. Не са налице събрани нито писмени, нито гласни
доказателства и за претенциите по т. 3 и т. 4.
По изложените по-горе в мотивите на решението съображения, съдът
намира, че С.Р.Д. не може да се ползва от правата по чл. 74 ал. 2 във вр. с чл.
72 от ЗС, тъй като същият не е бил владелец на имота. Дори не са налице
твърдения от страна на процесуалните представители на ответниците за
осъществявано владение от страна на С.Р.Д. върху процесния имот. Липсата на
фактическа власт върху целия делбен имот изключва отблъскването на владението
на другия сънаследник, т.е. не е оборена презумпцията за държане на идеалните
части на другия съсобственик. Следва да се отбележи, че изрично в заявлението
за издаване на удостоверение за търпимост от 12.04.2012г., подадено от С.Р.Д. е
посочено, че същият подава заявлението в качеството му на наследник /което
изключва намерението му за своене на имота/. Въз основа на неоспорените
твърдения от страна на ответниците, че извършените СМР са със знанието и без
противопоставянето на ищеца, съдът намира, че в този случай отношенията между
страните следва да се регулират по правилата на чл. 30 ал. 3 от ЗС, т.е. всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта
си. Поради това ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сума,
равна на припадащата му се част от наследството, а именно сумата от 1175лв.,
като всеки от ответниците следва да получи част, равна на наследствената му
част от наследството на С.Р.Д. или сума от по 391,67лв.
По т. 5 от претенцията:
Видно от Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж
от 12.04.2012 г., Приходна квитанция от 12.04.2012г. за сумата от 100лв.,
Удостоверение за търпимост № 32/19.05.2012 г., Удостоверение за търпимост №
32/19.05.2012 г., Заявление от 08.05.2012 г. от С.Р.Д.,***, Р-н „***“ до С.Р.Д.
от 24.04.2012 г. С.Р.Д. е задействал
процедура по издаване на удостоверение за търпим строеж, като е заплатил 100лв.
за издаване на удостоверението за търпимост.
Съдът при преценка на правната квалификация и основателността на
претенцията взе предвид че:
Издаването на удостоверение за търпимост, изследване на търпимостта,
както и съставянето на акт за узаконяване са три различни правни института.
Първият от тях е свързан с прехвърлителни сделки и дава възможност незаконни
строежи, които имат удостоверение за търпимост да бъдат предмет на такива и
това е във връзка с преодоляване на ограниченията по чл.26 от Закона за
задълженията и договорите. Следва да се добави, че дори и дадена сграда да има
удостоверение за търпимост, същата може да бъде предмет на премахване и в
производството по обжалване на заповедта за премахване отново ще трябва да се
изследва въпроса за търпимостта. Удостоверението за търпимост не превръща
сградата в търпима по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Същото важи и
в производството по забрана на ползването ѝ.
Актът за узаконяване, от своя страна, замества липсващо разрешение за
строеж. Това означава, че от влизане в сила на акта за узаконяване сградата
вече става законна. При влязъл в сила отказ за узаконяване, сградата се
премахва по реда на чл.225 от ЗУТ, на основание §127 ал.15 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
/ДВ бр.82 от 26 октомври 2012г./. Тя, обаче, може да не бъде принудително
премахната, ако се докаже, че е търпим строеж по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ.
Самият статут на търпимост, означава, че сградата продължава да бъде
незаконна, тъй като за нея няма строителни книжа, но същата не може да бъде премахната
или да бъде забранено нейното ползване. Именно, търпимостта се преценява всеки
път в производствата по премахване на незаконни строежи по реда на чл.225 и
чл.225а от Закона за устройство на територията
Издаденото удостоверение за търпимост има доказателствена сила само в
нотариалното производство за прехвърляне на строежа. Извън него не поражда ,
нито удостоверява права или задължения. То не представлява акт за узаконяване
на строежа, поради което няма доказателствена сила за органите, които могат да
издадат заповед за премахването му, ако е незаконен строеж. /Определение №5892/17.05.2016г.
по адм.дело №5142/2016 на ВАС/.
От посочените правни разграничения следва, че С.Р.Д. се е възползвал от
възможността си да му бъде предоставена една административна услуга, каквото се
явява издаването на удостоверение за търпимост, която е извършена с цел да бъде
използвано удостоверението в нотариално производство за прехвърляне на
сградата. Веднъж издадено обаче, удостоверението за търпимост ползва и другия
съсобственик, доколкото за търпима е обявена сградата. Отделно в заявлението е
посочено, че С.Д. желае предоставянето на административната услуга в качеството
му на наследник. Следователно същият е предприел действията както в свой, така
и в чужд интерес – този на другия съсобственик. Следователно отношенията се
регулират по правилата на чл. 61 ал. 2 от ЗЗД.
Давността по иска с правно основание чл. 61 ал. 2 от ЗЗД е петгодишна и
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от момента
на извършване на разхода. /Решение № 41 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6652/2013 г., І г. о., ГК. Решение № 1189/17.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4743/2007 г. Определение №523/22.08.2017 по дело №488/2017 на ВКС, ТК, II т.о./
Съдът намира, че е налице доказателство за заплатена д.т. за
производството по издаване на удостоверение за търпимост в размер на 100лв. Не
са налице доказателства за заплащане на други суми до размер на твърдените
2000лв. СОЕ не може да представлява доказателство за извършени разходи.
Плащането на сумата от 100лв. е извършено на 12.04.2012г. Давностния срок за
предявяване на претенцията изтича на 12.04.2017г. Претенцията е предявена на
13.04.2018г. или една година и един ден след погасяването й по давност. Следователно
същата подлежи на отхвърляне.
По т. 6 от претенцията:
С Приходни квитанции от 29.11.2017 г., Приходна квитанция от 29.11.2017
г., Приходна квитанция от 08.12.2016 г., Приходна квитанция от 06.10.2015 г.,
Приходна квитанция от 03.10.2014 г., С.Р.Д. е заплатил сумите от още 175,16лв.,
6,56лв., 175,59лв., 363,15лв. и 165,31лв. на Община Варна, Д.***“,
представляваща данък върху недвижими имоти и битови отпадъци за имот в м. *** –
земя и сграда, както и лихви, за периода 2013-2017г. Като ДЗЛ е посочен С.Р.Д..
След смъртта на наследодателката, собствеността върху имота е преминала
по наследяване в патримониума на нейните наследници - С.Р.Д. и Д.Р.Д.. Съгласно
Закона за местните данъци и такси – чл. 11 ал. 1, данъчно задължени лица са: собствениците
на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл. 12 от същия закон, когато
върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно
право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на
частите си. Т.е. всеки наследник се явява данъчно задължено лице за съответната
идеална част от правото си на собственост.
В този смисъл съдът намира, че доколкото в приходните квитанции е посочено
като ДЗЛ само С.Р.Д., то същият е заплатил само следващите му се на него данъци,
съобразно квотата му в съсобствеността. Няма данни С.Р.Д. да е заплатил данък
върху недвижим имот, за който ДЗЛ е Д.Р.Д..
От друга страна в приходните квитанции е посочено, че се заплаща данък за имот в м. *** – земя и сграда. Не е ясно
коя е сградата, с какви параметри, дали същата е идентична с обекта на делба.
Освен това обект на делбата е само
сградата, т.е. допустимата претенция е за заплатени данъци само по отношение на
сградата, не и на земята. Няма данни за размера на дължимия данък само за
сградата /съответно само за земята/, както и за битовите отпадъци, съразмерно
само на частта за сградата. Поради това претенцията се явява недоказана както
по основание, така и по размер.
Право на задържане в конкретния случай не следва да бъде постановявано,
както поради факта, че се иска за реална част от имота, така и поради факта, че
същата реалната част се поставя в дял на ответниците.
Съгласно
чл. 355 от ГПК във вр. с чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят държавна такса в размер на по
4% върху стойността на притежавания от всяка от тях дял. Съобразно квотите в
съсобствеността и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти, съгласно
заключението на вещото лице, дължимите държавни такси от съделителите са както
следва: 1910лв. от Д.Р.Д., ЕГН ********** и 1910лв. от Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д.,
ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН **********.
И двете
страни в производството са направили искания за присъждане на разноски.
Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което е в размер на
2500лв. за предявените претенции по сметки. Съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба
1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно. По сметките са предявени девет иска – от всеки
един от тримата ответници, доколкото същите претендират разделно осъждане, по три
иска – по чл. 12 ал. 2 от ЗН, по чл. 30 ал. 3 от ЗС и по чл. 61 ал. 2 от ЗС.
Само на това основание няма как адвокатското възнаграждение да се яви
прекомерно, защото минимума по всеки иск е 300лв., а 300*9=2700лв. Отделно от
това само предявените искове по чл. 12 ал.2 от ЗН са в размер на по 14919,47лв.
или минимума на възнаграждението в размер на по 977,58лв., т.е. само за трите
иска по чл. 12 ал. 2 от ЗН минималното адвокатско възнаграждение е в размер от
2932,75лв. или над претендираното. Поради това възнаграждението в размер на
2500лв. не се явява прекомерно.
От
представения списък по чл. 80 от ГПК обаче съдът намира, че някои от
претендираните разноски не представляват съдебно-деловодни такива. Само
заплатените в полза на съда суми, не и такива, заплатени в полза на
административни органи или частни юридически лица, представляват съдебно-деловодни
разноски и се възмездяват по облекчения ред на чл. 78 от ГПК.
Поради това
съдът намира, че направените от ищеца съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение
за защита по претенциите по сметки на ответната страна /това изрично е посочено
в договора за правна защита и съдействие/, са в размер на сумата от 6077,70лв.,
поради което съразмерно на отхвърлената част от претенциите по сметки, на ищеца
се следват разноски в размер на 5178,93лв.
Ответниците
претендират заплащане на разноски в размер на 1300лв. /адвокатско възнаграждение за един адвокат по
претенциите по сметки и депозит за вещо лице/. Съразмерно на отхвърлената част
от исковете на ищеца, в тяхна полза се следва сумата от 398,58лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Д.Р.Д., ЕГН **********, дял първи от
I-ви вариант на тройната СТЕ, от допусната до делба ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *****, включващ: първи етаж със застроена площ
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на наследниците
на починалия в хода на процеса съделител С.Р.Д., ЕГН **********, а именно на: Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д., ЕГН ********** и Н.С.Д.
ЕГН **********, дял втори от I-ви вариант на
тройната СТЕ, от допусната до делба ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *****, включващ: втори етаж с площ от
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д., ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН **********,
всички с постоянен адрес ***, сумите от по
1433,33лв. /хиляда четиристотин тридесет
и три лева и 33 ст./ на всеки, предсталвяваща
сума за уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА Ц.К.Д., ЕГН **********,
К.С.Д., ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН **********, всички с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ВСЕКИ сумата от по 709,58лв. /седемстотин и девет лева и 58ст./, представляваща припадащата им се съгласно
наследствената им квота сума, дължима на съделителя, извършил разходи за делбения
със знанието и без протовопоставянето на другия съсобственик, за извършени СМР
за периода от 2013 г. до 2017 г., както следва: смяна на дограма прозорци,
смяна на дограма врати, поставяне на теракот, нивелация и замазка в лятната кухня
и поставяне на теракот в коридора, саниране на сутеренния етаж, на основание
чл. 30 ал. 3 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д., ЕГН **********
и Н.С.Д. ЕГН **********, всички
с постоянен адрес *** за заплащане на сумата от по 313,75 лв. от всеки от ответниците, представляваща
разликата от присъдената до претендираната сума от 1023,33 лв. от всеки от
тях, представляваща припадащата се
съгласно наследствената им квота сума, претендирана като увеличената стойност на имота вследствие
на извършени от ищеца подобрения в делбения имот като добросъвестен владелец, за
СМР за периода от 2012 г. до 2017 г., както следва: подмяна на бойлер, подмазване
на стени и тавани в лятната кухня, изграждане на ограда пред сутерена,
изграждане на външна входна врата.
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д., ЕГН ********** и Н.С.Д.
ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, сумите от по 552,10лв. /петстотин петдесет и два лева и 10ст./
на всеки, представляваща
припадащата им се съгласно наследствената им квота сума, дължима в полза на
съделителя С.Р.Д., ЕГН **********, починал в хода на процеса, представляваща стойността, с която същият е
увеличил имуществото на наследодателката Н. Ш. приживе, както следва:
изграждане на водопроводно отклонение за делбения имот, подмяна на дървената
дограма на таванското помещение с ПВЦ, полагане на топлоизолация на северната и
източната стени на дневната на втори етаж, полагане на топлоизолация на тавана
на спалнята на втори етаж, на основание чл. 12 ал. 2 от ЗН.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д.,
ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, против Д.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответника да
заплати на ищците, сумите от по 14367,37лв.
на всеки един от тях, представляваща разликата от присъдената до претендираната
сума от 14919,47лв. от всеки от
тях, представляваща припадащата им се съгласно наследствената им квота сума,
дължима в полза на съделителя С.Р.Д., ЕГН **********, починал в хода на
процеса, представляваща стойността с която същият е увеличил имуществото на
наследодателката Н. Ш. приживе, както следва: изграждане на надстройка на втори
жилищен етаж към съществуваща вилна сграда, изграждане на подпокривното пространство, обособено като
таванско помещение, монтаж на климатична система на втори етаж, монтаж на
масивен паркет в двете спални на етаж първи, както и полагане на топлоизолация
на същите две стаи на западните стени, които са вкопани в земята, закупуване на
хидрофорна помпа за водоснабдяване на сградата, заплащане на данъци за имота за
периода 2007-2012г., на основание чл. 12 ал. 2 от ЗН.
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д., ЕГН ********** и Н.С.Д.
ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, сумите от по 391,67лв.
/триста деветдесет и един лева и 67ст./ на всеки, представляваща припадащата им се съгласно наследствената им квота сума, дължима на
съделителя С.Р.Д., ЕГН **********,
починал в хода на процеса, извършил разходи за делбения имот със знанието и без
протовопоставянето на другия съсобственик, за извършени СМР - Покупка и
инсталация на соларна система за отопление на вода, на основание чл. 30 ал. 3
от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д.,
ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, против Д.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответника да
заплати на ищците, сумите от по 1947,33лв., представляваща разликата от присъдената
до претендираната сума от 2339 лв., представляваща
припадащата им се съгласно наследствената им квота сума, претендирана като увеличената
стойност на имота вследствие на извършени от съделителя С.Р.Д., ЕГН **********,
починал в хода на процеса, подобрения в делбения имот със знанието и без
протовопоставянето на другия съсобственик, а именно: изграждане на система за локално отопление на
етаж 2 и подпокривно пространство, покупка и инсталация на котел на дърва и
радиатори, изграждане на ново коминно тяло, подмяна на дървената входната врата
с ПВЦ на етаж 2, изграждане на масивно сервизно помещение под стълбищната
площадка водеща до входа на таванското помещение, изградени ВиК и Ел.
комуникации с цел независимо водоснабдяване на жилището посредством хидрофорна
система, захранвана от кладенец, тухлена зидария, топлоизолация, мазилка, снабдяване
с удостоверение за търпимост №32/12г., в това число архитектурно заснемане,
изготвяне на проект за попълване на кадастралната карта, заплащане на общински
и държавни такси, заплащане на данъци за имота за периода 2013-2017г.
ОСЪЖДА Ц.К.Д., ЕГН **********,
К.С.Д., ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН **********, всички с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 5178,93лв. /пет хиляди сто седемдесет и осем лева и 93ст./, представляваща
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от претенциите по сметки, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.К.Д., ЕГН **********, К.С.Д.,
ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, сумата от 398,58лв. /триста
деветдесет и осем лева и 58 ст./, представляваща разноски по делото съразмерно
на отхвърлената част от претенциите по сметки, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС,
д.т. в размер на 1910лв. /хиляда деветстотин и десет лева/, представляваща 4 %
върху стойността на дела от делбения имот, на
основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ц.К.Д.,
ЕГН **********, К.С.Д., ЕГН ********** и Н.С.Д. ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС,
д.т. в размер на 1910лв. /хиляда деветстотин и десет лева/, представляваща 4 %
върху стойността на дела от делбения имот, на
основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: