№ 137
гр. гр.Велинград, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200285 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена от М. И. О., ЕГН **********, с адрес:
гр. Ракитово, ул. „Корията“ № 19, чрез пълномощника адв. С. М. – АК-
Пазарджик, против Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-138 от
03.08.2022 г., издадена от Е.В.Л. – младши разузнавач при РУ – Велинград
към ОДМВР - Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя М. И. О..
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваната заповед за задържане. Твърди се, че същата е постановена в
нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят моли съда да отмени заповедта за задържане.
Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя -
адв. С. М. поддържа депозираната жалба. Пледира за отмяна на заповедта за
задържане. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Е.В.Л. – младши разузнавач при РУ –
1
Велинград към ОДМВР - Пазарджик, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид възраженията на жалбоподателя, разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-138 от 03.08.2022
г., издадена от полицейски орган Е.В.Л. – младши разузнавач при РУ –
Велинград към ОДМВР - Пазарджик, на 03.08.2022 г., в 16:00 часа,
жалбоподателят М. И. О. е задържан в помещение за временно задържане на
РУ – Велинград за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В
мотивите на заповедта е посочено, че задържането се извършва във връзка
със ЗМ № 403/2022 г. по описа на РУ – Велинград за извършено престъпление
по чл. 129, ал. 1 от НК, за това, че на 03.08.2022 г., около 15:17 часа, в
местността „Добреница“ в землището на гр. Ракитово, жалбоподателят е
нанесъл удари с дървена пръчка в областта на дланта на дясна ръка и лява
подмишница, в областта на гърдата, като по този начин е причинил телесна
повреда на лицето й.с..
От приложената по делото разписка е видно, че задържаното лице е
освободено в 16:00 часа на 04.08.2022 г.
По делото е приложен протокол за личен обиск на лице с рег. № 367р-
15251/03.08.2022 г., удостоверяващ, че на задържаното лице е извършен
обиск. Протоколът е подписан от обискираното лице М. И. О., от полицейски
орган и от свидетел – старши инспектор Стоян Дринов.
Видно от представената по делото декларация от 03.08.2022 г., при
задържането на 03.08.2022 г. М. И. О. е подписал декларация, като е отразил,
че не желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не желае
адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ,
няма здравословен проблем, който да налага консултация с лекар, желае
медицински преглед от лекар, но не от лекар по негов избор и не за негова
сметка, желае да бъде уведомен член на семейството му или друго
заинтересовано лице за задържането, че е уведомен за правото му на
свиждания, както и да получава колети и храна и че не се нуждае от
специална хранителна диета. Посочил е още, че е бил запознат с правата по
чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР.
2
От представения по делото фиш за спешна медицинска помощ №
000094/03.08.2022 г. се установява, че на 03.08.2022 г., в съответствие с
искането на жалбоподателя, същият е прегледан от лекар при Център за
спешна медицинска помощ – Велинград.
С Разпореждане № 497/07.09.2022 г., постановено по настоящото дело,
съдът, на основание чл. 170, ал. 3 от АПК, е указал на ответника, че негова е
тежестта да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в
оспорения административен акт – заповедта за задържане, както и
изпълнението на законовите изисквания за издаването й. Становище по
жалбата и доказателства от административния орган в подкрепа на описаната
в заповедта за задържане деятелност на задържаното лице не са представени
по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Няма дата на разписката за връчване на заповедта за задържане.
Доколкото заповедта е издадена на 03.08.2022 г., а жалбата е депозирана на
15.08.2022 г., то съдът намира, че същата е подадена в срок и следва да бъде
разгледана по същество.
По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна
мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол,
съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от
АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно нормата на чл. 146 от АПК, проверката за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от
закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му,
3
както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от
компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в
предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма. Компетентността на
полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото
производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР.
Заповедта за задържане съдържа посочените в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР
задължителни реквизити - в същата са посочени името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данните,
индивидуализиращи задържаното лице – имена, ЕГН и адресна регистрация,
фактическите и правните основания за задържането, датата и часът на
задържането. Разяснени са правата на задържаното лице. Заповедта е
подписана от него и от полицейския орган. Препис от заповедта е била
връчена на жалбоподателя срещу подпис.
Въпреки гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
оспорения административен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен. Съображенията за това са следните:
Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), която се налага с цел да
се предотврати възможността лицето, за което има данни, че е извършило
престъпление, да извърши престъпление или да се укрие и спрямо него да не
може да бъде реализирана наказателна отговорност. За прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката. Предпоставките за издаване на заповедта за задържане
следва да бъдат налице към момента на задържане, а не да се установяват
след това. Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на
мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта на
ПАМ.
4
Съдът намира, че събраните по делото доказателства не обосновават
наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило
престъпление. Установяването на фактическите основания за издаване на
заповедта за задържане е в тежест на административния орган. В конкретния
случай административният орган не ангажира никакви доказателства за
връзката на задържаното лице с твърдяното престъпление по чл. 129, ал. 1 от
НК. По делото липсват доказателства, че спрямо жалбоподателя М. И. О. са
налице предпоставките, обосноваващи необходимостта от задържането му,
тъй като полицейският орган не е обосновал съпричастността на
жалбоподателя към извършеното престъпление по цитирания в заповедта за
задържане ЗМ № 403/2022 г. по описа на РУ – Велинград. От материалите по
делото е видно, че освен изложеното в заповедта за задържане, преки или
косвени данни за отношението на задържаното лице към престъплението по
чл. 129, ал. 1 от НК, не се съдържат в друг документ.
Съдът, на основание чл. 170, ал. 3 от АПК, е указал на страните
разпределението на доказателствената тежест, като изрично е указал на
административния орган и да представи по делото заверени преписи на
всички материали по преписката във връзка с издаване на обжалвания акт.
С писмо с рег. № 367-9056/15.09.2022 г. на ВПД Началник РУ –
Велинград по делото са изпратени и приети като писмени доказателства
заверени преписи на извадка от книга „задържани лица 24 часа“ за дати
03.08.2022 г. и 04.08.2022 г., протокол за личен обиск на лице с рег. № 367р-
15251/03.08.2022 г., декларация от 03.08.2022 г., подписана от жалбоподателя
М. И. О. и фиш за спешна медицинска помощ № 000094/03.08.2022 г., като в
писмото изрично е посочено, че това са всички налични документи, свързани
и придружаващи процесната заповед за задържане.
Видно от материалите по делото, данни за извършено от жалбоподателя
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК се съдържат само в заповедта за
задържане. По делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на
фактическите изводи на административния орган, обективирани в заповедта
за задържане, като например докладна записка, в която да се съдържат данни,
обосноваващи законосъобразността на мярката към момента на налагането й,
не са ангажирани доказателства действително да е образувано досъдебно
5
производство ЗМ № 403/2022 г. по описа на РУ – Велинград за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК или други, в това число и гласни
доказателства, за съпричастност на жалбоподателя към престъплението по чл.
129, ал. 1 от НК. Такива твърдения са изложени само в заповедта за
задържане без същите да се подкрепени от приобщени по делото
доказателствени източници. Независимо от дадените указания, в хода на
съдебното производство, административният орган не е представил
доказателства, установяващи наличието на данни за извършено престъпление,
които са събрани преди задържането на жалбоподателя и които данни са били
предпоставка за задържането му за срок от 24 часа, за установяване на
съпричастност на лицето в извършване на посоченото в заповедта за
задържане престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
В проведеното по делотото открито съдебно заседание ответникът не се
явява и не взема становище по жалбата. Същият не е поискал отлагане
разглеждане на делото, поради невъзможност да се яви в съдебно заседание и
не е направил доказателствени искания, поради което съдебното дирене по
делото е приключило при наличните документи в преписката, надлежно
приобщени по делото по предвидения в закона процесуален ред.
В случая съдът не е длъжен служебно да изисква от прокуратурата
информация какво е процесуалното качество на жалбоподателя по посочения
в заповедта за задържане ЗМ № 403/2022 г. по описа на РУ – Велинград, респ.
било ли е образувано досъдебно производство и бил ли е привлечен
задържания като обвиняем по това досъдебно производство.
Административният орган носи тежестта да установи, че са съществували
фактическите основания, посочени в заповедта за задържане и е налице
изпълнение на законовите изисквания за издаването й (в този смисъл Решение
№ 209/08.01.2018 г. по адм. дело № 13586/2016 г. на ВАС, V о.). От
приобщените по делото писмени доказателства обаче не се установява
съпричастност на жалбоподателя към престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК,
във връзка с което е постановено задържането му за срок от 24 часа по реда
на ЗМВР на 03.08.2022 г. Задължение за доказване на тези факти има
административният орган, разпоредил задържането, което в случая не е
изпълнено.
Съдът счита, че с оглед правилата за доказателствената тежест,
6
установени с разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, разпределението на която
е указано на ответника, следва извода, че при неустановяване на фактите,
посочени като основания за издаване на административния акт, същият
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай,
доколкото от материалите по делото не се установява да са били налице
фактическите основания, посочени в заповедта за задържане, оспорената
заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон, т.е.
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 143 от АПК,
право на разноски има жалбоподателя. Въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати разноски в размер на 400,00 лв., съобразно чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 8, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които да се присъдят в полза на адв. С. М. -
АК - Пазарджик, за осъществено процесуално представителство на
жалбоподателя, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за което е направено
своевременно искане по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-138 от
03.08.2022 г., издадена от Е.В.Л. – младши разузнавач при РУ – Велинград
към ОДМВР - Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя М. И. О., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ракитово, ул. „Корията“ № 19.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на С. Й. М. – АК - Пазарджик,
личен № **********, със служебен адрес: гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“
№ 21, бл. „Б“, ет. 1, ап. 10, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 143 от
АПК, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
7
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138, ал. 3
от АПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8