Р Е Ш Е Н И Е
№ 433
гр. Добрич, 01.11.2019 г.
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, в публично заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 522 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 във вр. с чл.171,
т.2а от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК). Образувано по
жалба на П.М.П. ***, подадена чрез адв.Д.Д., срещу Заповед № 19-0265-000078 от 02.08.2019 г. на началника на Районно управление на МВР гр.Генерал Тошево към ОД на МВР-Добрич, И.В., с която е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни“ и е иззето Свидетелството
за регистрация на МПС № *********, както и два броя регистрационни табели с
номера ***.
Жалбоподателката счита заповедта за неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, без
в нея да са посочени фактическите и правните основания за издаването й,
съобразно изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Възразява, че в заповедта
никъде на било посочено, че е предоставила на М.М.П.собствения си автомобил.
Срещу жалбоподателката не бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, което според нея представлявало съществено процесуално нарушение,
тъй като установяването на нарушението с акт било предпоставка за налагане на
принудителната административна мярка. Възразява, че мярката е наложена за срок
от 185 дни, над предвидения в закона минимален срок от 180 дни (6 месеца), но
мотиви, защо е определен срок над минималния, не били изложени. Това
възпрепятствало правото на защита на адресата на заповедта. Моли заповедта за
налагане на принудителната административна мярка да бъде отменена или изменена
по отношение на срока. В съдебно заседание чрез процесуален представител
жалбоподателката заявява, че поддържа жалбата и моли да й се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът, началникът на Районно управление на МВР гр.Генерал Тошево към
ОД на МВР-Добрич, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и
моли тя да бъде отхвърлена.
Подадена е жалба срещу годен за
оспорване административен акт, съобразно чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата, в законоустановения срок, от надлежна
страна, поради което оспорването е допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена затова, че лек автомобил марка „Ситроен 3Х“, с рег. № ***,
собственост на жалбоподателката, П.М.П., на 02.08.2019 г. е бил управляван от М.М.П.–
неправоспособен водач, лишен от право да управлява МПС по административен ред.
От доказателствата по делото съдът приема за
установено следното:
Деянието е
установено на 02.08.2019 г. от служители на Районно управление на МВР -Генерал
Тошево, около 08,45 часа в гр.Генерал Тошево, по ул. „Г.С.Раковски“, в посока
ЖП Гара, когато водачът бил спрян за проверка. За извършеното от водача на
автомобила, М.М.П.нарушение на чл.150а от ЗДвП, е съставен Акт за установяване
на административно нарушение № 259 от 02.08.2019 г., подписан и връчен на
нарушителя.
От
представеното по делото Наказателно постановление № 19-0265-000129 от
17.05.2019 г., влязло в сила на 28.05.2019 г., е видно, че за извършени от М.М.П.на
26 април 2019 г. други две нарушения – управление на МПС без извършен годишен
технически преглед и след употреба на алкохол - 0,77 промила, отчетени с
техническо средство в издишания въздух, на водача, са му били наложени
предвидените наказания глоба и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца“.
Въз основа
на така съставения АУАН срещу водача на автомобила, М.М.П., е била издадена и
оспорената Заповед № 19-0265-000078 от
02.08.2019 г. от началника на Районно управление на МВР гр.Генерал Тошево, с
която спрямо собственика на автомобила, П.М.П., е наложена предвидената в
закона принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 185 дни“.
Не се
спори, че автомобилът е собственост на П.М.П.. Не се спори и че към датата на
извършване на нарушението, 02.08.2019 г. от М.М.П., същият е бил
неправоспособен водач, тъй като и лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца с наказателно постановление, влязло в сила на 28.05.2019 г.
Спорът по
делото е съдържа ли заповедта за налагане на ПАМ фактически и правни основания
и необходимо ли е съставяне на АУАН срещу собственика на автомобила затова, че
същият го е предоставил на неправоспособен водач.
Съдът
установи, че заповедта е в писмен вид, подписана е, в съдържанието й се сочат
както фактическите, така и правните основания за издаването й, затова тя не
страда от порока липса на форма или липса на мотиви. От описаните в заповедта
фактически основания е видно, че е визирана втората хипотеза на чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, според която, принудителната мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС“ се налага и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, което е лишено от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред.
Видно от
съдържанието на цитираната законова разпоредба, за да е законосъобразна
наложената ПАМ не е необходимо собственикът на управляваното ППС да го е
предоставил на неправоспособния водач, т.е. да е извършил административно
нарушение, за което да има съставен АУАН.
Според
законодателя, за да се приложи мярката срещу собственик на ППС, е достатъчно
неговото превозно средство да е управлявано от неправоспособен водач. Следователно,
налице е предпоставката по чл.171, т.2а, б.“а“ – управление на МПС от водач с
отнето по административен ред свидетелство за управление на МПС - при наличието на която компетентният
административен орган налага процесната ПАМ чрез издаване на нарочна заповед.
От всичко
изложено се налага извода, че към датата на проверката - 02.08.2019 г. са били
налице материално-правните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ спрямо
жалбоподателката. Отговорността й е безвиновна, понеже мярката по чл. 171 т. 2а,
б. "а" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма
санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се
реализира вид административна принуда. Целта на приложената ПАМ има превантивен
характер - да осуети възможността лишеният от правоспособност водач отново
управлява превозното средство на жалбоподателката, която явно не може да контролира, кой водач ползва собствения й лек
автомобил.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната мярка е
наложена по реда на чл.171, т.2а от ЗДвП и е издадена от началника на Районно
управление на МВР – Генерал Тошево, който е ръководителя на службата за контрол
по Закона за движение по пътищата на територията на съответната община. Затова
съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган.
В чл. 171,
т. 2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага
за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган
е определил срок от 185 дни, който е
близък до минимално предвидения в закона срок от 6 месеца като го надвишава само
с пет дни. Това и обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателката е бил
управляван от водач, лишен от правоуправление, поради употреба на алкохол, обуславя
извод за съразмерността на срока от 185 дни на наложената ПАМ. Искането за
изменение на заповедта, чрез намаляване на срока на мярката, е неоснователно.
По
изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този
изход на делото разноски на
жалбоподателката не се дължат. Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП в сила от
01.01.2019 г., решението не подлежи на обжалване.
Воден от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 1 и, ал. 2, от АПК, Административен съд - Добрич, ІІІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.М.П. от гр.Генерал Тошево, срещу Заповед № 19-0265-000078 от 02.08.2019 г.,
издадена от началника на Районно управление на МВР гр.Генерал Тошево към ОД на
МВР-Добрич.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: