Р
Е Ш Е Н И Е
град Ловеч,
21.02.2020 година
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
,четвърти гражданси състав в публично
заседание на двадесет и първи януари, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря МАРИЯ
КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1477 по описа
за 2019 година на
ЛРС, и за да се произнесе, съобрази:
искове с правно основание чл.150 от КТ и
по чл.86 ЗЗД с цена 5 220,47 лева:
Постъпила е искова молба от адв.С.Д. от ЛАК и
пълномощник на А.М.Ц.,*** ЕГН **********, с адрес на призоваване: чрез адв. С.Д.,***,
против: ТЕХНОКОРОЗА"АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул."Гурко"№1, ет.4,
офис Технокороза, представлявана от Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева, като
пълномощника твърди, че доверителката й от започване на работа при ответника е
полагала извънреден труд по разпореждане, както следва:
за периода от 03.04.2017 год. до 31.12.2017 год. е работила през следните
почивни дни по 8 /осем/ часа на ден: 08.04.2017 год. (събота); 14.04.2017 год.
(петък преди Великден); 22.04.2017 год. (събота); 29.04.2017 год. (събота);
30.04. 2017 год.
(неделя); 08.05.2017 год. (понеделник след Гергьовден); 20.05.2017 год.
(събота), 27.05.2017 год. (събота); 03.06.2017год. (събота); 10.06.2017 год.
(събота); 17.06.2017 год. (събота); 24.06.2017 год. (събота); 01.07.2017 год.
(събота); 08.07.2017 год. (събота); 15.07.2017 год. (събота); 22.07.2017 год.
(събота); 29.07.2017 год. (събота); 09.09.2017 год. (събота); 16.09.2017 год.
(събота); 23.09.2017 год. (събота), 30.09.2017 год. (събота); 07.10.2017 год.
(събота); 14.10.2017 год. (събота); 21.10.2017 год. (събота); 28.10.2017 год.
(събота); 04.11.2017 год. (събота); 18.11.2017год. (събота); 25.11.2019 год.
(събота); 09.12.2017 год. (събота) и 30.12.2017 год. (събота) или общо 30 дни е
положела извънреден труд по 8 часа на ден в почивни дни по разпореждане на
работодателя.
За периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2018 год. е работила през следните
почивни дни по 8 /осем/ часа на ден: 06.01.2018 год. (събота), 13.01. 2018 год.
(събота); 20.01.2018 год. (събота); 27.01.2018 год. (събота); 03.02. 2018 год.
(събота); 10.02.2018 год. (събота); 17.02.2018 год.
(събота); 10.03. 2018 год. (събота); 17.03.2018 год. (събота); 24.03.2018 год.
(събота); 31.03. 2018 год. (събота); 06.042018 год. (петък педи
Великден);14.04.2018 год. (събота); 21.04. 2018 год. (събота); 28.04.2018 год. (събота); 05.05.2018
год. (събота); 12.05.2018 год. (събота); 19.05.2018 год. (събота); 26.05.2018
год. (събота); 02.06.2018 год. (събота); 07.07.2018 год. (събота); 14.7.2018
год. (събота); 21.07.2018 год. (събота); 28.07.2018год. (събота); 04.08.2018
год. (събота); 11.08.2018 год. (събота); 18.08.2018 год. (събота);19.08.2018
год. (неделя); 01.09.2018 год. 08.05. 2017 год. (събота); 08.09.2018 год. (събота); 15. 09.2018
год. (събота); 29.09.2018 год. (събота);06.10.2018 год. (събота); 13.10. 2018
год. (събота); 20.10.2018 год. (събота); 27.10.2018 год. (събота); 03. 11. 2018
год. (събота); 10.11.2018 год. (събота); 17.11.2018 год. (събота); 24. 11. 2018
год. (събота); 01.12.2018 год. (събота); 08.12.2018 год. (събота); 29. 12. 2018
год. (събота) или общо 43 дни е положела извънреден труд по 8 часа на ден в
почивни дни по разпореждане на работодателя.
За периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2018 год. е работила през следните
празнични дни по 8 /осем/ часа на ден: 01.05.2018 год.; 06.05.2018 год. и
24.05.2018 год. или общо 3 дни е положела извънреден труд по 8 часа на ден в
празнични дни по нареждане на работодателя.
За периода от 01.01.2019. год. до 24.04.2019 год. е работила през следните
почивни дни по 8 /осем/ часа на ден: 19.01.2019 год. (събота); 02.03.2019 год.
(събота); 16.03.2019 год. (събота) и 23.03.2019 год. (събота) или общо 4 дни е
положела извънреден труд по 8 часа на ден в почивни дни по разпореждане на
работодателя.
Твърди ,че за положения извънреден труд през почивните и празничните дни не
е получила дължимото увеличено трудово възнаграждение, съгласно чл.150 от КТ.
Твърди, че за периода от 03.04.2017 год. до 24.04.2019 год., доверителката
й е положила общо 81/осемдесет/ дни извънреден труд през почивни и празнични
дни, за което е следвало да й бъде заплатено трудово възнаграждение в размер на
8 152.28 лв., съгласно чл. 262 от КТ, а именно:
общо 77/седемдесет и седем/ дни извънреден труд през почивните дни, за
които трябва да й бъде заплатена сумата от 7 802.17 лв. при дължими 102.16 лв.
на ден.
общо 4/четири/ дни извънреден труд през празнични дни, за които трябва да й
бъде заплатена сумата от 350.28 лв. при дължими 116.76 лв. на ден.
С оглед изложеното моли съда, след като се запознае с доказателствата по
делото да осъди, на основание чл.150 от КТ „ТЕХНОКОРОЗА" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул."Гурко"№1, ет.4, офис Технокороза, представлявана от
Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева, да заплати на А.М.Ц., с ЕГН ********** *** сумата
от 5 220,47 лева, представляваща сбора от дължимото увеличено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 03.04.2017 год. до
24.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
исковата молба - 19.06.2019г. до окончателното й заплащане. Моли да й бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В отговора си ответника възразява срещу иска за заплащане на положен
извънреден труд. Прилага фишове за заплати (25 броя), от който е видно, че за
месеците декември, септември, април и март 2018 г. и за април, май, септември,
декември 2017 г. на ищеца е заплатен положен извънреден труд и работа на
официални празници. Изтъква ,че видно от разпечатка от чекиращата
система (контролно-пропускателна система) на работодателя (вход-изход),
съдържаща 37 листа за вход-изход на ищеца на и от работното му място се
установява, че ищецът не е полагал претендираните от
него по дни и часове извънреден труд, който не му е платен, а именно:
на 14.04.2017 г. - изплатен е положен труд на официален празник;
за 08.05.2017 г. - изплатен е 8 часа извънреден труд за работа в почивен
ден, а не на официален празник;
за 24.05.2017 г. - изплатени 8 часа положен извънреден труд на официален
празник;
за м. май 2017 г. на ищеца са изплатени 8 часа извънреден труд и 16 часа
работа на официален празник;
за 22.09.2017 г. - изплатени 8 часа работа на официален празник;
за м. декември са изплатени 8 часа извънреден труд, друг извънреден труд за
месеца ищеца не е полагал;
за м. март 2018 г. - изплатени са 16 часа работа на официален празник;
за м. април 2018 г. - изплатени са 8 часа работа на официален празник;
за м. септември 2018 г. - изплатени са 16 часа работа на официален празник;
за м. декември 2018 г. - изплатени са 8 часа работа на официален празник;
- на 03.02.2018 г., 17.03.2018 г.,
06.04.2018 г., 12.05.2018 г., 02.06.2018 г., 28.07.2018 г., 04.08.2018 г.,
11.08.2018 г., 19.08.2018 г., 01.09.2018 г., 08.09.2018 г., 13.10.2018 г.
01.12.2018 г. е посочила, че е била на работа (съботи), но на тези дни ищецът
категорично не е полагал извънреден труд и не е бил в предприятието на
работодателя, видно от справки в чекиращата система.
Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Съдът е постановил разпореждане по чл.140 ГПК , представил проекто – доклад и разпределил доказателствената тежест.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично и чрез адв. Д. поддържа
иска и моли да се уважи като счита, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява, че доверителката й през процесния
период е полагала извънреден труд като вещото лице категорично заявява, че
доверителката й е полагала такъв извънреден труд и въпреки, че заяви, че не е
имало форма, от пропусквателната система е
установила, че е ходила на работа, като със специална карта е отбелязвала
влизане и съответно излизане от завода. С оглед на изложеното, моли да се
осъдите ответника за заплати претендираната сума, в едно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба и разноските
Ответника редовно призован се представлява от адв. Ст. Т., който не оспорва
приетото в проекто – доклада.
От събраните по делото доказателства, от заключенията на в.л Н. А.,
становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност ,взаимна
връзка и обусловеност , съдът прие за установено следното:
Считано от 03.04.2017г., ищцата е започнала работа при ответника като „инженер
конструктор с място на работа с. Дойренци, с ОТВ-е - 1000,00 лева и доп.в-е
0,6% за всяка година трудов стаж със продължителност на работното време – 8
часа като началото и краят му са определени в Правилник за ВТР.
Със Заповед №29/26.03.2017г., е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ , считано от 25.04.2019г.,
която е отменена като незаконосъобразна с решение №394/03.10.2019г. по ГРД
№1169/2019г. на РС - ЛОВЕЧ
Предявен е иск по чл.150 от КТ и за законна лихва от подаване на исковата
молба.
За процесния период не се оспорва от ответника
,че ищцата е работила по трудово правоотношение при него на длъжност „инженер –
конструктор“ , но твърди, че вече е
платил положения извънреден труд, т.е ,че същия е отчетен при него по
съответния ред както и още,че в конкретни дати по ИМ, не е положен такъв.
Съгласно чл. 143 от КТ понятието извънреден труд е трудът, който се полага
с разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител, извън установеното за работника работно време, т.е. в процесния случай като извънреден би се явил трудът над
8-часовия работен ден. Разпореждането на работодателя за полагане на извънреден
труд представлява изрично волеизявление, съобщено на работника, чрез което се
възлага работа в повече от установеното работно време, а във втората хипотеза
на цитираната норма от страна на работника и по негова инициатива се изпълнява
работа в повече от установеното работно време със знанието и мълчаливото
допускане на работодателя.
Положеният извънреден труд се отчита в специална книга по смисъла на чл.
149 от КТ, като от неизпълнението на това си задължение работодателят не може
да черпи права. В настоящия случай по делото следва да е безспорно установено,
дали такава книга в ответното дружество
е водена или не.
Ако липсва подобна отчетност не може да се приеме , че няма положен
извънреден труд. Тогава полагането на извънреден труд подлежи на доказване с
всички доказателствени средства.
И в тежест на работника/служителя е да установи твърденията си за положен
от него труд извън установеното за него работно време, за което са допустими
всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания или съобразно
правилото за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже
служебно правоотношение между него и ответника, полагане на извънреден труд в
сочените времеви и стойностни параметри, както и размера на претенцията си. Допуснати
са гласни доказателства и изслушване на е-за
В тежест на ответника е да докаже сочения от него механизъм за заплащане
труда на ищеца, който води до отпадане на последващите
задължения на ответника, евентуално – плащането на дължимите възнаграждения за положен извънреден труд.
Видно от заключението на вещото лице, заповеди и книга за извънреден труд
не са й представяни, но е констатирала изплащане през периода на трудова
заетост , извънреден труд и на официални празници, което е видно и от
представените от ответника писмени доказателства – извлечения от ведомости.
Според същата обаче , не всичкия труд е бил платен на ищцата по този ред и за
да изчисли остатъка , е използвала данните от електронната пропусквателната
системата на завода за вход и изход , през която се отбелязвало влизането и
излизането на служителите. Посочи още, че е съобразила обстоятелството и, че
ищцата е от категорията персонал - служител и е била с твърдо работно време 8
часа, което я е улеснило с оглед електронната система както и, че при изчисляването
на извънредния труд класа не го е включила, както е направено по исковата молба
и съответно КТ , работатата в почивни дни е
пресметнато с увеличение 75%, а в празничните дни с 100%. Поддържа, че сумата е
5220,47 лв. за получаване като в констатациите си е посочила установеното от
нея и платеното за процесния период от 03.04.2017г.
до 24.04.2019г. като е съобразила общия размер на начисленото възнаграждение за
извънреден труд и изплатеното по ведомост.
В.л.е установило да е начислена от ответника работа на официални празници
1144,42 лева , от което е изплатено 752,96 лева на ищцата , а за извънреден
труд е начислено 5040,78 лева, а е изплатено 211,77 лева или разликата между
начисленото 6 185,20 лева и изплатеното 964,73 лева е в размер на 5 220,47 лева , което включва
работа на официални празници 391,46 лева и извънреден труд – 4 829,01 лева.
Съдът приема заключението като компетентно и безпристрастно депозирано, и
изцяло го съобразява в изводите си. Вещото лице посочи и, че ищцата е била и в
болничен, но няма засичане на претенцията й с периоди в болничен и в отпуска.
Освен това, в подкрепа на твърденията за полагане на извънреден труд се
ангажират и гласни доказателства като разпитания свидетел В. Анг. потвърди, че събота са работили задължително, а в
неделя не са. Не са получавали възнаграждения за дните когато са работили в
събота, но са получавали възнагражденията за работата на официални празници, за
които са издавани заповеди според него и не е имало случаи да работят на
официален празник без заповед, която не била поименна, а се поставяла на видно
място или им ги давали в стаите където работят в отдела. Посочвало се
основанието, по което се издавало заповедта и за кой ден. Потвърди ,че съботите
пак работили по 8 часа, когато били почивни дни и въобще заяви, че негласно било
да се работи в събота. Това било без писмено нареждане като заяви, че когато
отишъл при Томчев, лека му пръст, той му казал:
„Знаеш ли, че се работи и в събота” и като не ходели в съботите имало санкции: някой
от колегите били уволнявани за това, че не са ходили в събота на работа, но в
отдела , в който работила ищцата, били 7 човека и всички са работили в събота. Занимавали
се с чертане. Другите работници по машините също работелив
събота и всичко в завода си работело в събота.
Или съдът счита, че се доказа по делото полагането на труд от страна на
ищцата на официални празници и в съботен ден като в заключението си вещото лице
ги е конкретизирало по дни или при този доказателствен материал, съдът счита
,че следва да уважи иска в пълен размер като осонвателен
и доказан.
По разноските:
От ищеца са направени претендирани разноски преди разделяне на исковете за
адв. в-е в размер на 1 140,00 лева / пълномощното в оригинал по ГРД №1169/2019г./
и с оглед разделянето на исковете съдът е указална
ищеца да извърши уточнение на разноските , които се претендират, което е сторил
с
Молба от 01.10.19 г. и с оглед присъденото възнаграждение по другото дело приема
,че следва да присъди остатъка от сумата 359,57
лева в тежест на ответинка.
При този изход на делото , ответникът следва да бъде осъден да заплати д.т.
по сметка на РС – Ловеч върху уважения размер на иска или сумата 208,82 лева.
Той следва да понесе и разноските за в.лице, платено от бюджета на съда в
размер на 160,00 лева.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА" АД - гр.Ловеч с ЕИК
********* с адрес/ седалище и адрес на управление :ул. „Гурко"
№1,ет.4, офис ТЕХНОКОРОЗА, представлявано от Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева, да заплати на А.М.Ц.,*** ЕГН **********,
с адрес на призоваване: чрез адв. С.Д.,***, сумата от 5 220,47 /пет хиляди двеста и двадесет лева
и 0,47ст./, представляваща сбора от дължимо увеличено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 03.04.2017 до 24.04.2019
г., което включва работа на официални празници 391,46 лева и извънреден труд –
4 829,01 лева , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная
от предявяване на исковата молба - 19.06.2019г. / ИМ по гр.д. №1169/19г. на РС
– Ловеч/ до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА" АД - гр.Ловеч, да заплати на А.М.Ц. ,с горепосочените
данни , сумата 359,57 лева– разноските
й по делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА" АД - гр.Ловеч, да заплати на
по сметка на РС – ЛОВЕЧ , д.т. върху уважените искове или общо 208,82 лева както и сумата 160,00 лева –разноските за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: