Мотиви към Присъда № 16 от 10.09.2019 г. по НОХД № 465/2017 година на СвРС
Р.п.г.С.
е обвинила Е.Е.Й. с ИГН ********** в това, че на 05.10.2017 година с. Ореш, община Свищов, с цел
да попречи и осуети извършването на проверка на МПС „Фолксваген голф” с рег. № **,
управлявано от С.Е.Й., противозаконно пречил на орган на властта – полицай С.П.Й.,
полицай В.Г., полицай Р.Р., полицай М.Г., да изпълнят задълженията си по служба
– проверка на МПС „Фолксваген голф” с рег. № **, сваляне на регистрационните
табели на МПС „Фолксваген голф” с рег. № ** (чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР и чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП), като отказал да изпълни
полицейско разпореждане от страна на полицай Й. да не привежда в движение лекия
автомобил и да не напуска мястото на извършването на проверката, след
няколкократно отправено полицейско разпореждане да преустанови противозаконното
си грубо поведение спрямо полицейските служители, поставил контактния ключ на
таблото на л.а и направил опит да го приведе в движение и да напусне мястото на
извършването на проверката, като същият блъснал пол. С. П. Й., което наложило
използването на помощни средства – белезници и физическа сила за извеждането му
от лекия автомобил – престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението,
като пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на
гореописаното деяние. Счита, че от всички събрани в хода на наказателното
производство доказателства – разпити на свидетели, очни ставки между тях и
писмени доказателства, по безспорен начин се доказва извършеното от подсъдимия
деяние по чл.270 , ал.1 от НК. От тях се установявало, че св. С.Й. бил спрян за
проверка, при която се установило, че свидетелството му за управление на МПС е
с изтекъл срок на валидност. Съгласно действащата към него момент законодателна
уредба е следвало регистрационните табели на управляваното от него МПС, макар и
не негова собственост, да бъдат свалени. Нито един от свидетелите – полицейски
служители не е потвърдил изложеното от св. С.Й., че обект на проверката е
наличието на сигнална жилетка. Не бил съставян и акт за установяване на такова
нарушение. Такива данни липсвали и във връзка с извършената проверка докладни.
След като свидетелят Й. бил уведомен от свидетеля Й., че ще бъдат свалени
регистрационните номера, подсъдимият Й., който междувременно бил дошъл на
мястото изразил несъгласие за сваляне на регистрационните табели. Държал се
грубо и арогантно с полицейските служители след като научил това от тях.
Неколкократно изразил несъгласие като посочил, че автомобилът е негов и те
нямат право да му свалят табелите. Неколкократно му било разпоредено да не
привежда в движение лекия автомобил, но той изразил несъгласие като казал, че
сяда и тръгва и никой нищо не може да му каже., което впоследствие се случило.
Същият седнал автомобила и направил опит да го приведе в движение, като същото
не се случило, тъй като бил издърпан от него. Това наложило и задържането му и
използването на физическа сила спрямо него. Едва по-късно след задържане на
подсъдимия и св. Й. св. М.Г. е свалил регистрационните табели. Така с
действията си подсъдимия Й. е целял да попречи на служителите да изпълнят
задълженията си по служба. Представителят на държавното обвинение счита, че не
са доказани твърденията на защитата за извършено полицейско насилие над
подсъдимия и св. Й.. На първо място такива изявления същите не са направили в
хода на досъдебното производство. Няма и приложени медицински документи,
установяващи някакви наранявания след задържането им. Тези оплаквания всъщност
са след образуване на съдебното производство. По искане на защитника на
подсъдимия били изискани справки от които е видно, че спрямо полицейските
служители няма образувани дисциплинарни производства. В този смисъл предлага
подсъдимия да бъде признат за виновен в така повдигнатото обвинение и предлага
да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца и
да бъде пределен срок от три години.
Подсъдимият Е.Е.Й. не се признава
за виновен. Според подсъдимия на 05.10.2010г. преди обяд, баща му св. С.Й. му
се обадил по телефона и обяснил, че е спрян от органите на реда. Казал му, че
не може да намери сигналната жилетка. Тъй като автомобилът от дълго време не
бил ползван, подсъдимият не могъл да му обясни точно къде да я търси. След това
решил да отиде на място. Тъй като разстоянието било около два километра от
къщата им, подсъдимият тръгнал към гарата бързешком. Когато приближил на около
50–100м., видял че регистрационните табели на автомобила са свалени. След това
отишъл при полицаите и ги поздравил, след което отворил вратата на шофьора, тъй
като под волана се намирал джоб, в който стояла жилетката. В момента, в който
се навел, за да я извади от там, видял св. С.Й. да изважда от жабката на
автомобила плик, в който имало пари и да го прибира в униформените си дрехи. В
момента в който го попитал защо взема парите, чул думите „Давай!“ и св. В.Г.,
който бил зад него го ударил по главата и то съборил по лице на земята. След
това усетил ритници по тялото си и някой му стъпвал върху оперираната ръка, но не видял кой от полицаите,
които се намирали там извършва това. След това му били поставени белезници и
бил камен единия полицейски автомобил, а
в другия бил качен баща му. Двамата били отведени в полицейското управление ***,
където били оставени в различни стаи. При подсъдимия влезли свидетелите Г. и Й.,
които поискали от него да подпише заповед за задържане. Подсъдимият
първоначално отказал, но бил заплашен от тях, че семейството му ще пострада и
няма да има възможност повече да работи в чужбина. Подсъдимият се съгласил и
подписал. След това останал сам в стаята. Чул от съседната стая, че се
разправят с неговия баща, който отказал. Но те започнали да му крещят ида го заплашват. Чувал баща си да вика и да
стене и за това на два пъти стигнал до вратата. Видял, че свидетелите Г. и Й.
го удрят и ритат, а св. Й. употребявал и нецензурни думи „Тук никой няма да
види! Ако трябва ще те смачкаме, ще те пребием! Ако трябва ще ми духаш, свирка
ще ми правиш, но ще подпишеш!“ След това баща му подписал. След това били
откарани в РУ Павликени и без да бъдат прегледани от лекар, освободени по
негова преценка към 19–20,00ч. Тогава разказал на баща си св. С.Й. на какво е
станал свидетел.
Защитникът адв. Забурова пледира, че обвинението
не е доказано. Счита, че са налице съществени противоречия в показанията на свидетелите
на обвинението. Такова противоречие имало относно казаното от св. С.Й., когато
бил спрян и по-конкретно дали същият е обиждал и кълнал полицейските служители.
Налице били и противоречия в свидетелските показания относно думите, които е
използвал подсъдимият, когато е пристигнал на мястото на проверка, както и действията,
за които свидетелите твърдят, че е извършил. Налице били и противоречия относно
обстоятелството затворил ли врата на автомобила и относно блъснатия свидетел. Според
защитата показанията на свидетелите – полицейски служители били в противоречие
с останалите доказателства по делото. На първо място били в противоречие с
показанията на св. С.Й.. В подкрепа на показанията на този свидетел били
показанията на разпитаните поделото свидетели Йозо М. и Н. Р.. В подкрепа на
защитната теза били и представените медицински документи, от които се
установявало, че подсъдимият е претърпял операция на дясната ръка от
24.08.2017г. до 27.08.2017г., след което до 26.11.2017г. е бил в болничен
поради временна нетрудоспособност.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Е.Й. е роден на *** ***, постоянен адрес ***, живущ
***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан,
ЕГН **********.
Свидетелите С.Й., М.Г., В.Г., Р.Р. и Л.Г.
към м. октомври 2017г. били полицейски служители в група „Охранителна полиция“
на РУ на МВР Свищов. На 05.10.2017г. със Заповед №352з-439/04.10.2017г. на
Началника на РУ на МВР Свищов на територията обслужвана от полицейското
управление за времето от 10,00 ч. до 12,00 ч. се провела специализирана полицейска операция
по метода на „широкообхватния контрол“ по холандски модел, в която били
включени свидетелите. Според плана изготвен на основание на заповедта,
свидетелите С.Й. – мл. автоконтрольор, М.Г. – мл. автоконтрольор, В.Г. – мл.
експерт, Р.Р. – мл. експерт и Л.Г. –мл. експерт в посочения часови интервал се
намирали на пост в края на с.Ореш, общ. Свищов, на ул. „Бенедера“ с два
полицейски автомобила - единият марка „Дачия“, а другия - „Киа“ с рег.№ СВ ****,
спрени отстрани на пътя, перпендикулярно на пътното платно.
Около 10,50ч. по улицата, на която се
намирали свидетелите от с.Ореш в посока към пътя за гр.Свищов се задал л.а.
„Фолксваген голф“ с рег. № **, управляван от св. С.Й.. Св. В.Г., който бил
застанал до автомобилите, забелязал, че водача е без поставен обезопасителен
колан и го спрял за проверка като подал сигнал със стоп-палка. В това време
свидетелите С.Й. и Р.Р. се намирали в автомобила с марка „Киа“, а останалите
свидетели – М.Г. и Л.Г. – до полицейските коли. След като водача на автомобила отбил
и спрял, полицейският служител приближил до него, представил му се и му поискал
документите за проверка. Казал му, че не е поставил колана си и ще му се
извърши проверка по широкообхватен метод, холандски модел, като във връзка с
това поискал водача да покаже оборудването на автомобила. Св. С.Й. мърморейки,
че полицаите се занимават с него извадил свидетелството си за управление на МПС
и талона към него и го представил на св.В.Г.. Последният взел представените
документи и ги подал св. М.Г. за проверка, който междувременно също бил
приближил до тях. На св. В.Г. водача казал, че не носи личната си карта, но св.
Г. я видял в едно тефтерче и я поискал. След като и нея представил св. С.Й.
излязъл от автомобила. Ключа за него оставил на таблото и отворил багажника на
автомобила. Докато извършвал проверката св. В.Г. уведомил св. С.Й., че за
непоставения колан ще ме бъде съставен акт, на което последния реагирал остро. Междувременно
св. М.Г. след като прегледал документите на водача, установил, че СУМПС е с
изтекъл срок. Свидетелят извършил справка чрез оперативния дежурен в РУ Свищов
и от него узнал, че св. С.Й. има и незаплатена глоба от 100лв. Св. М.Г. казал
на св. С.Й., че според Закона за движението по пътищата за свидетелството му ще
бъде отнето и регистрационните табели на автомобила ще бъдат свалени. Св. С.Й. не
приел казаното и започнал да обижда полицаите и да ги кълне, извадил мобилния
си телефон и по него се обадил на подсъдимия Е.Й. – негов син и собственик на
автомобила като го уведомил за случващото се.
След около десетина минути по-късно на
мястото пристигнал ядосан подсъдимия Е.Й.. Той се обърнал към полицейските
служители, които междувременно се били събрали около автомобила, с изключение
на св.М.Г., който влязъл в служебния автомобил за оформяне на АУАН. Попитал ги
нямат ли си друга работа, че да се занимават с тях (визирайки себе си и баща
си). Казал им, че автомобила е негова собственост, той бил международен шофьор
и такова нещо в Европа не се правело, полицаите нямали право да свалят табелите
му. Въпреки държанието му, полицейските служители му разяснили какво е
нарушение е извършил св. С.Й., както и че според закона следва да бъде отнето
свидетелството на виновния водач и свалени регистрационните табели на
управлявания автомобил. Подсъдимият не приел обясненията и заедно със св.С.Й. продължил
да се разправя с тях. Предвид на това св. В.Г. им направил забележка да не пречат
на проверката, което св. С.Й. възприел и изпълнил. Подсъдимият обаче продължил
да се разправя. В един момент той казал, че автомобилът е негов и че си тръгва,
при което седнал в автомобила на мястото на шофьора. Св.Й. му разпоредил да
излезе от автомобила и да не осуетява на проверката. Подсъдимият се подчинил и
излязъл, но продължил да се разправя като твърдял, че баща му е бил с поставен
колан и полицаите нямат право да му свалят табелите от автомобила. След това отново влязъл в автомобила и седнал
на мястото на водача като заел позиция за тръгване. Св. С.Й. отново му
разпоредил да излезе от колата и да не тръгва с автомобила, но подсъдимия Е.Й. не
се подчинил. Той затворил врата на автомобила, взел ключа от таблото и дал на контакт.
Св. В.Г., който в този момент бил най-близо до шофьорската врата, реагирал
веднага като отворил вратата и с ръка издърпал подсъдимия от автомобила. Виждайки
това св. С.Й., който в този момент се намирал встрани на автомобила до левия му
десен калник, се насочил към сина си, като изблъскал стоящият до него полицай -св.
С.Й.. Последният залитнал назад и се подпрял на стоящия зад него св. Р.Р..
Полицейските служители реагирали веднага - свидетелите В.Г. и Р.Р. задържали
св.С.Й. и му поставили белезници. Св. С.Й. се опитал да задържи подсъдимия, но
същият се съпротивлявал като започнал да си мята ръцете, при което го блъснал в
гърдите. Св. М.Г., който малко преди това бил приближил към автомобила на
подсъдимия, помогнал на колегата си в задържането на подсъдимия. Двамата хванали
подсъдимия за ръцете и го свалили на земята. След това му поставили ръцете зад
гърба и ги закопчали с белезници. След това полицейските служители свалили
регистрационните табели и заключили автомобила. Подсъдимият Е.Й. и св. С.Й.
били откарани в полицейското управление ***. Там на св. С.Й. били предявени
съставения от св. М.Г. акт за установяване на административно нарушение № 1495,
бл. №177804, в който актосъставителя посочил, че с акта се отнемат свидетелство
за регистрация на МПС, част II №*********, 2бр. рег. табели №** и
контролен талон №2809978. Като възражение в акта св. С.Й. посочил, че не носи
очила. Издадена била и Заповед №17-0352-000551/05.10.2017г. за временно
отнемане на СУМПС №********* на св. С.Й..
На следващия ден Началника на РУП към
ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов издал Заповед за принудителна административна
мярка №17-0352-000559/06.102017г. за прекратяване регистрацията на лек
автомобил “Фолксваген Голф“ с рег. № ** за срок от 6м., считано от 05.10.2017г.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства – обясненията на подс. Е.Й., показанията на свидетелите
В.Г., С.Й., Р.Р., М.Г. и Л.Г.,
С.Й., както и от писмените доказателства по делото: Заповед №352з-439/04.10.2017г.
на Началника на РУ на МВР Свищов, план за организиране и провеждане на СТО на
територията обслужвана от РУ гр.Свищов по метода „широкообхватен контрол“ по
холандски модел за времето от 10,00ч. до 12,00ч. на 05.10.2017г., АУАН № 1495,
бл. №177804, Заповед №17-0352-000551/05.102017г. за временно отнемане на СУМПС,
Заповед за принудителна административна мярка №17-0352-000559/06.102017г. на Началника
на РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов издал, справка за собственост на
МПС, справка за нарушител водач, типови длъжностни характеристики на „младши
контрольор”, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика на
„полицай-старши полицай”, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика
„полицейски инспектор”, заповед за задържане рег. № УРИ352зз-89/05.10.2017г. на
Е.Е.Й., писмо с вх. №3722/24.07.2018г., с
препис от наблюдателна преписка №231/2018г. на Р.п.С. писмо от МВР
Дирекция „Човешки ресурси с вх. №4086/14.08.2018г., писмо вх.
№4172/22.08.2018г. на МВР „Вътрешна сигурност, Епикриза на Е.Е.Й. от МБАЛ „АВИС
– Медика“ ООД, Отделение Ортопедия и травматология, болничен лист с №
Е20170752365 от 28.08.2017г. от МБАЛ „Авис Медика“ ООД, болничен лист №
Е20170908172 от 27.09.2017г. от ДКЦ АВИС МЕДИКА ООД, болничен лист №
Е20171751932 от 27.10.2017г. от ДКЦ АВИС МЕДИКА ООД, болничен лист №
Е20171752163 от 27.11.2017г. от ДКЦ АДИС МЕДИКА ООД, справка за съдимост на
подсъдимия, справка данни за личността на подсъдимия, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
При анализа на доказателствата
съдът направи следните правни изводи: Всички доказателства и доказателствени
средства, преценени заедно и поотделно установяват по безспорен начин времето,
мястото и начина на извършване на деянието, както и авторството на подсъдимия и
неговата вина.
Показанията на разпитаните по
делото свидетели В.Г.,
С.Й., Р.Р., М.Г. и Л.Г. установяват, че на инкриминираната дата – 05.10.2017г.
в с.Ореш, общ. Свищов, изпълнявайки служебните си задължения са спрели за
проверка управлявания от св. С.Й. от с.с. лек автомобил, собственост на подс. Е.Й..
След като узнал, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение и снемане на регистрационните табели на автомобила за констатираните
по време на проверката нарушения по ЗДвП, св. С.Й. се обадил по телефона на
своя син и му казал за случващото се. Подсъдимият дошъл на място, започнал да
се разправя със полицейските служители. На подсъдимия изрично било обяснено, че
за това нарушение следва да бъдат свалени регистрационните табели, но
подсъдимият отказал да приеме това и започнал да се разправя със служителите на
реда. Св. В.Г. му направил забележка да не им пречи, но подсъдимият им заявил,
че си тръгва. След това седнал на мястото на водача в автомобила си, поради
което св. С.Й. му издал разпореждане на да излезе от него и той се подчинил. След това за втори път се
качил в МПС, затворил вратата му и направил да опит да го приведе в движение,
като дал на контакт. В този момент св. Й. отново му разпоредил да не пречи на
проверката, а св. Г. отворил вратата и го издърпал навън. Съдът намира тези
свидетелски показания за обективни, логични и взаимно допълващи се. Същите са непротиворечиви досежно главния факт включен в предмета
на доказване и релевиращ съставомерността на деянието, а именно, че с
поведението си обвиняемия противозаконно е пречил на орган на властта – на
полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба – да свалят
регистрационните табели, поради което съдът ги кредитира изцяло. В тази връзка твърдението
за недоказаност на обвинението, поради съществени противоречия в показанията на
тези свидетели е неоснователно. Свидетелите – полицейски служители изложиха пред съда
това, което всеки един е възприел. При анализа им съдът изхожда и от
обстоятелството, че е налице динамичност относно местоположението на свидетелите-полицаи
и св. С.Й. по време на извършваната проверка и в последствие след пристигане на
подсъдимия на местопроизшествието. Така св. В.Г., който е спрял св. С.Й. за
проверка е останал до процесния автомобил и след пристигането на подсъдимия.
Св. М.Г., който е мл. автоконтрольор и съответно оправомощен да състави АУАН, след
като е установил нарушението на св. С. Й. е влязъл в единия от полицейските
автомобили за оформяне на документите – АУАН и заповед за принудителна
административна мярка, а след това отново се е върнал до него след като чул
разправията. Свидетелите С.Й. и Р.Р. първоначално са се намирали в другия
полицейски автомобил, където изпълнявали служебните си задължения и в по-късен
момент, но преди пристигането на подсъдимия, се присъединили към колегите си. Св.
Л.Г. била застанала зад автомобила на подсъдимия като същата не е променяла
местоположението си. Всеки от тези свидетелите изложи пред съда възприетото от
него, като същите обстоятелства бяха потвърдени от допълнително в проведената
очна ставка между всеки един от свидетелите Г., Г. и Й. със св.С.Й.. Установените
от защита противоречия в показанията на свидетелите са несъществени, което мотивира
съда да ги приеме като обективни и достоверни. Не е налице съществено
противоречие в показанията на свидетелите относно поведението на подсъдимия при
пристигането му на мястото. Всеки от свидетелите пресъздаде със свои думи
изразеното от подсъдимия недоволство от обстоятелството, че баща му е бил спрян
от тях за проверка и че регистрационните табели на собствения му автомобил
следва да бъдат свалени съгласно действащия към него момент закон поради
извършено нарушение. Не е налице и твърдяното противоречие и относно действията
които е извършил подсъдимия. От показанията на тези свидетели
се установява, че същият на два пъти е влязъл в автомобила, сядайки на
шофьорското място, като втория път е завъртял ключа и е дал на контакт с намерението да тръгне.
Показанията на св. М.Г. не са в противоречие с тези на останалите му колеги,
тъй като същият изложи, че в само е слушал случващото се, тъй като в този
момент се намирал в служебния автомобил. Поради това, че разправията ескалирала,
той решил да приближи колегите си и в този момент станал свидетел на опита
за задържане на подсъдимия от св. Й.,
който бил блъснат от подсъдимия. Обстоятелството,
че подсъдимия е дал на контакт се установява категорично от всички намиращи се
в близост до автомобила полицейски служители. Така св. Генчеви св. Й., които са
били най-близко до шофьорската врата видели, че таблото на автомобила светнало.
Св. Г. не е видяла това, но същата стоял зад автомобила и възприятията й са
само през задното стъкло, а св. Г. също не е възприел това, тъй като в този
момент се намирал в служебния автомобил. Св.Р. чул звук от завъртането на
стартера на автомобила. Липсват твърдяните противоречия в разпита на
полицейските свидетели и относно обстоятелството дали е използвана сила при
задържането на подсъдимия, тъй като същото категорично се установява това.
При анализа на показанията на тази
група свидетели в съвкупност категорично се установява фактът, че на подсъдимия
неколкократно – на три пъти му е разпоредено да не пречи на полицейските
служители да изпълняват задълженията си, но същият отказал да приеме
обстоятелството, че трябва да му бъдат свалени регистрационните табели и заявил
на свидетелите, че си тръгва. Същият на два пъти влизал в процесния автомобил,
като на втория път седнал в него с намерението да тръгне, тъй като затворил
врата и дал на контакт автомобила. Бързата реакция на св. Г., който го изкарал
от автомобила предотвратила тръгването му.
Тази група показания не се
опровергават от свидетелските показания дадени в съдебно заседание от Йозо М..
Показанията му от една страна са в противоречие с останалите доказателства, а от
друга сами по себе си са вътрешнопротиворечиви. Така св. М. твърди, че станал
свидетел на случка в началото на м. октомври, когато минавал с каручка с магаре
покрай гарата на с.Ореш. Самият той се намирал на разстояние около 40-50 м. от
място, където имало спряла кола и внимавал, тъй като пресичал улицата и се
оглеждал за коли. Докато поглеждал дали от ляво идва кола, той видял, че
полицаи „налагат“ едно момче на капака на колата му, която била спряна до
складовете на К.. Посочва, че погледнал само за 4-5 секунди. Свидетелят не можа
да посочи с категоричност, че лицето което е видял пред капака на автомобила е
именно подсъдимия. Първоначално свидетелят заяви, че момчето, което било удряно
от полицаите е подсъдимия, но впоследствие заяви, че не знае дали е той. Свидетелят
не можа да посочи нито броя на полицаите, нито по какъв начин са нанасяни удари
на подсъдимия. Поради това съдът намира показанията на този свидетел за
недостоверни и не ги кредитира.
Показанията св.Н. Р., който е
работник на св. С.Й., от една страна са в противоречие с показанията на
полицейските служители, а от друга с показанията на св.Й. и обясненията на
подсъдимия, поради което съдът не ги кредитира. Свидетелят изнесе, че вървейки
към гарата видял колата им (имайки предвид автомобила на подсъдимия) и решил да
си вземе надницата от св. С.Й.. Насочил се към тях и на разстояние от около 30
м. видял подсъдимия да се навежда да „вземе нещо“ от колата, като в този момент
един от полицаите го хванал за яката и го издърпал. Свидетелят е категоричен,
че не е ставал свидетел на други обстоятелства, тъй като се обърнал и тръгнал към
гарата, защото решил, че нещо се случва. На първо място показанията му, в
частта в която твърди, че е видял подсъдимия да се навежда към купето
противоречат на показанията на полицейските служители, които са категорични, че
подсъдимият е влязъл в автомобила и седнал на мястото на водача. От друга
страна това негово твърдение е в противоречие с твърдението на св. С.Й., който
твърди, че подсъдимият се навел към вътрешността на купето на процесния
автомобил, извадил търсената жилетка от джоб под кормилото, излязъл от колата и
я показал на полицаите. Едва след това полицаите се нахвърлили да бият
подсъдимия. Показанията му са в противоречие и с обясненията на подсъдимия,
който твърди, че е бил ударен по главата от св. В.Г. в момента, в който се е
намирал наведен в купето. Поради това съдът не дава вяра показанията и на този
свидетел, който се намира и в зависимост от семейството на подсъдимия, тъй като
е работник на св. Й.
На следващо място показанията на
свидетелите М. и Р. по никакъв начин не допринасят за установяване елементите
от фактическия състав на изпълнителното деяние, тъй като и двамата свидетели са
възприели обстоятелствата за които свидетелстват, за съвсем кратък период от
време и на значително разстояние от местопроизшествието.
Показанията на полицейските
служители са основно в противоречие с показанията С.Й. досежно действията и
думите на подсъдимия след пристигането му на местопроизшествието. Свидетелят е
баща на подсъдимия. Сочи, че след като бил спрян от св. В.Г., последният му поискал
документите за проверка и той ги представил. След това полицаите поискали да
покаже оборудването на автомобила. Свидетелят излязъл от автомобила, отворил
багажника и показал аптечка, пожарогасител и триъгълник, но не могъл да намери сигналната
жилетка, а знаел, че има две такива. Сочи, че се обадил на сина си – подсъдимия
Й. и го попитал къде се намират жилетките, но не могъл да го разбере и
затворил. Твърди, че след това полицаите
установили, че срока на свидетелството му за управление е изтекъл и поради това
му казали, че ще свалят регистрационните табели. След това те му написали акт,
който свидетелят разписал и свалили регистрационните табели на автомобила. Едва
след това дошъл подсъдимия Й.. Той отворил вратата на автомобила навел се към
вътрешността на купето и извадил търсената жилетка от джоб под кормилото и я
показал на полицаите като им казал „Ето жилетката! Какво толкова има, че една
жилетка създава такъв проблем?“. След това св. В.Г. ударил подсъдимия в лицето с юмрук, като върху
него се нахвърлили и останалите полицаи. Всички те свалили подсъдимия на земята
и му нанасяли удари с ритници и го газели. Свидетелят ги молил да спрат и в
един момент те спрели, след което им поставили белезници и ги отвели в
полицейското управление ***. Там на свидетеля бил нанесен жесток побой. След
това ги отвели в ареста в гр.Павликени, от където още в същия ден били освободени.
Съдът намира, че показанията на св. С.Й. не се подкрепят по никакъв начин от
показанията на свидетелите М. и Р. поради посочените по-горе съображения. Освен
това те са в противоречие и с обясненията на самия подсъдим, който изложи, че
след като се навел в купето, видял, че св. Й. прибира плик с пари. В момента, в
който го попитал защо взема парите, чул думите „Давай!“ и св. В.Г., който бил зад него, го ударил по
главата и го съборил по лице на земята. Св. Й. изложи съвсем друга фактическа
обстановка – посочи, че синът му е извадил търсената сигнална жилетка и я
показал на св. Г., който го ударил с юмрук по лицето. Според свидетеля не
отговаряло на истината, че подсъдимият е направил опит да приведе в движение
автомобила, тъй като същият бил с
превързана дясна ръка и не можел да си служи с нея. Подсъдимият бил претърпял
операция на тази ръка и конците били свалени 10-15 дни преди инцидента. Това
обстоятелство се опровергава от медицинската документация, според която
подсъдимия Й. действително е претърпял операция на дясната си ръка на
24.08.2017г. , но според представената епикриза от медицинското заведение
конците са свалени 15 дни след операцията, т.е. месец преди инцидента. Обстоятелството,
че подсъдимия е имал болничен лист за временна нетрудоспособност не
представлява пречка същият да си служи с ръката, още повече видно от
показанията на свидетелката Г. е че същият е бил в неугледен вид, с работни
дрехи, което сочи, че преди да пристигне на местопроизшествието същият е
работел в дома си. По тези съображения съдът не дава вяра на показанията на св.
С.Й., относно действията на подсъдимия, доколкото същия е баща на подсъдимия и
е заинтересован от изхода на делото.
При анализа на обясненията на
подсъдимия дадени в съдебното следствие и съпоставени с останалия доказателствен
материал, съдът не им дава вяра, доколкото прие, че в случая същите са средство
за защита. Чрез тях подсъдимият изгради защитна версия, твърдейки, че случилото
се има връзка с вземането на плик с пари
от св. С.Й.. Според подсъдимия това била причината полицейските
служители да му нанесат побой. Подсъдимият категорично отрече да е пречил на
служители да изпълняват задълженията си, тъй като още преди да пристигне на
мястото регистрационните табели на автомобила му вече били свалени, а баща му
държал в ръката си връчен АУАН. Съдът намира това обяснение за житейски нелогично,
тъй като ако актът е бил изготвен, не е било нужно подсъдимия да търси сочената
сигнална жилетка.
Твърдението, че регистрационните
табели на процесния автомобил са били свалени преди пристигането е в противоречие
на групата свидетелски показания на полицейските служители и не се подкрепя
единствено от св. Й., който е баща на подсъдимия и съответно заинтересован от
изхода на делото.Свидетелските показания на С.Й. и обясненията на подсъдимия
досежно упражнено полицейско насилие спрямо тях и по-конкретно твърдение, че
подсъдимият е бил ударен по главата и ритан от полицейските служители не се
подкрепят от приложената по делото медицинска документация. Видно от приложените
справки за медицински преглед от 05.10.2017г. подсъдимият не е направил пред
пол. Павлина Кръстева оплаквания относно здравословното си състояние.
Представена е и медицинска бележка, подписана от медицинско лице според която
подсъдимия Е.Й. на инкриминираната дата е клинично здрав.
Не се установяват твърденията на
подсъдимия и свидетеля Й., че св. С.Й. е
взел плик с пари за сумата от 9700лв. и 2000 евро. Нито в хода на досъдебното
производство, нито по-късно подсъдимия и свидетеля са съобщили за такова
обстоятелство. Липсва и твърдение същите да са сезирали компетентните органи. Нещо
повече това обстоятелство не бе съобщено от св. Й. при първоначалния разпит
пред съда. Едва при повторния разпит по искане на защита в следващо съдебно
заседание свидетелят го изнесе пред съда. Свидетелят обаче съобщи, че го е научил от сина още след освобождаването
им от ареста, т.е. било му е известно при първия разпит.
При анализ на така събраните
доказателства по отделно и в съвкупност се формира категоричния извод на съда
за виновността на подсъдимия.
При така доказаната фактическа
обстановка по категоричен начин се налага извода:
От обективна страна подсъдимият е извършил изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 270, ал. 1 от НК - противозаконно пречене на
орган на власт. Безспорно по смисъла на закона -
чл. 93, т. 2 от НК полицейските служители са „орган на власт“, тъй като от една
страна са държавни органи в структурата на изпълнителната власт и от друга са
натоварени с упражняването на властнически функции, като разполагат и с
правомощия да издават задължителни предписания на неограничен кръг лица. Към
инкриминирания момент те са били определени да изпълняват задълженията си по
опазване на обществения ред, във връзка с което са инициирали проверка спрямо св.С.Й.
в съответствие с правомощията си по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Изпълнителното
деяние пречене на полицейските служители С.Й., В.Г., Р.Р., М.Г., да изпълнят
задълженията си по служба – проверка на процесното МПС и сваляне на
регистрационните му табели, подсъдимият извършил с комплекс от действия – както
вербални, като отказал да изпълни полицейското разпореждане на полицай Й. да не
привежда в движение лекия автомобил и да не напуска мястото на извършването на
проверката с него, така и като поставил контактния ключ на таблото на л.а и
направил опит да го приведе в движение и да напусне мястото на извършването на
проверката. След като бил изведен от процесния автомобил същият, ръкомахайки с
цел да не бъде задържан, блъснал полицай Й., което наложило използването на
помощни средства – белезници и физическа сила.
От субективна страна подс. Е.Й. е
действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че
с действията си пречи на орган на власт - полицейските служители, да осъществят
служебните си задължения. В случая прекият умисъл на подсъдимият е обективиран
в обстоятелството, че същият ясно е възприел, че се извършва проверка на
управляваното от неговия баща МПС и че пречи при извършването ѝ, но
въпреки това нееднократно изразил, че няма да позволи да бъдат свалени
регистрационните табели и предприел действия по привеждането му в движение.
Предвид гореизложеното съдът
прие, че подсъдимият Й. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от
разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
С оглед индивидуализиране наказателната отговорност, съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването
му и личността на извършителя.
Съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство добрите характеристични данни за подсъдимия, а
именно същият се счита за неосъждан, тъй като е реабилитиран по право,
семейното му положение и трудовата му ангажираност. Съдът констатира и че самото
деяние по чл.270, ал.1 от НК не е от категорията на тежките умишлени
престъпления. Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство грубото
поведение на подсъдимия към полицейските служители.
Като взе предвид обсъдените
по-горе данни за смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът намери, че измежду алтернативно предвидените в закона
наказания – лишаване от свобода или глоба, съобразно разпоредбата на чл. 57,
ал.1 от НК, по-подходящо е санкционирането му в рамките на по-лекия вид - глоба.
Според съда за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително прилагането на по-тежкото наказание. Глобата би довела
успешно пълно постигане на целите на чл. 36 от НК. Предвид данните за
имущественото състояние подсъдимия съдът определи същата в размер на 2000 лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: