№ 246
гр. Бургас, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120200739 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „Дани – 2005 – Й.Й.“, ЕИК:
*********, чрез адв. С. Ч. от БАК, срещу Наказателно постановление № 1088-
F718449/12.10.2023г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП - Бургас, с което на
основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-13/17.12.2019г.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат
подробни доводи за неговата незаконосъобразност. В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Ч., който поддържа жалбата и
претендира за присъждане на разноски.
За Административно - наказващия орган, се явява юрисконсулт Т., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 10.01.2024г., а процесната
жалба е депозирана на 24.01.2024г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните
съображения:
На 31.07.2023г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
като не е подал в срок до 25.05.2023 г. данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за
месец април 2023г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в
ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП - Бургас в гр.Бургас, ул.”А.ска” № 26,
ет.1.
1
Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде, както следва –до 25–то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението.
Декларацията била подадена по интернет с КЕП на дата 13.07.2023г. и приета с вх. №
02000233315410.
До лицето е била изпратена покана с изх.№ 02000233315375/25.07.2023г. за явяване в
ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В
указания срок се е явил упълномощен представител на лицето и актът е бил съставен в
негово присъствие.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите
констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-13/2019г. на МФ, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка по същество не се оспорва и от страните.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП).
Съдът обаче счита, че в случая същото не е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Това е така по следните
причини:
Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в
чл.2, ал.1 от Наредбата. Според разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Наредбата - декларация
Образец № 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ,
здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия
доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде: до 25–то число на месеца, следващ месеца, за който
се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след
този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Нито в АУАН, нито в НП, е посочено лицето (или лицата), за което се твърди, че не е
подадена Декларация Образец 1. Името на лицето безспорно е елемент от фактическия
състав на нарушението. Непосочването на името на лицето, за което не е подадена
декларацията възпрепятства възможността на наказвания субект да се защити, доколкото
той е поставен в невъзможност да представя доказателства дали тази декларация е била
подадена в срок, или не. Изобщо не може да бъде преценено дали е следвало да бъде
подавана декларация. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата
предвижда различни срокове за подаване на декларацията, като след като в АУАН и НП не е
посочено име (или имена), не може да се установи кой от сроковете е приложим за това
лице.
Чрез посочването на конкретните лица, за които се твърди, че осигурителят е следвало
да подаде декларацията, ще стане ясно защо се приема, че задължението е следвало да бъде
2
изпълнено именно до 25.05.2023г. Трябвало е да се посочи до коя дата е било начислено или
изплатено съответното възнаграждение, като в тежест на жалбоподателя остава да преценя
за коя от двете хипотези на Наредбата се говори в АУАН и НП.
В горепосочения смисъл е и Решение № 341 от 27.06.2014 г., постановено по КНАХД
№ 518 по описа за 2014г. на Административен съд- гр. Плевен.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател се следва
присъждане на разноски в претендирания размер от 440лв., съобразно представените
договор за правна защита и съдействие и разписка /л.6 и l.41-43 от делото/.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1088-F718449/12.10.2023г., издадено от
заместник-директор на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на
жалбоподателя - ЕТ „Дани – 2005 – Й.Й.“, ЕИК: *********, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати ЕТ „Дани – 2005 – Й.Й.“,
ЕИК: *********, разноски в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3