Решение по дело №1110/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба(наименована Възражение), подадена от Л. В. Н., [ЕГН], против Решение № 292/11.03.2025 г. на Пловдивския районен съд, XХ наказателен състав, постановено по АНД № 5889/2024 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-3389-000471 от 30.09.2024 г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на касаторката е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и по реда на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

Поддържаните касационни основания се съдържат в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. В тази връзка се поддържа искане да се отмени обжалваното решение и да се отмени издаденото наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба- Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, редовно призован, не взема становище по касационната жалба.

Участвалият прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив предлага да се остави в сила решението на районния съд.

Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, въз основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до извод, че касаторката на 23.08.2024 г. около 22:10 ч. по път отворен за обществено ползване в гр. Пловдив, [улица]до № 2, управлявала л.а. марка „Мерцедес Ц-200“, лична собственост, с рег.№ [рег. номер]. В хода на извършената проверка било установено, че МПС не било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По данни от информационната система на пътна полиция управляваното от водача МПС, към процесната дата било дерегистрирано на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП на 24.05.2024 г. Бил съставен АУАН № GA 1250125/23.08.2024 г. По случая била образувана пр.пр. № 10904/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Пловдив, за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като с постановление на прокурор при РП-Пловдив от 09.09.2024 г. производството е било прекратено поради субективна несъставомерност на деянието.

Въз основа на констатираното с АУАН е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП била ангажирана административнонаказателната отговорност на Л.Наплатанова като на същата е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.

При тези факти въззивната инстанция е приела от правна страна, че при издаване на оспореното наказателно постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, в административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че не е налице маловажен случай на административно нарушение. Съдът е стигнал до извода, че административното нарушение, за което е санкционирано лицето, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, чрез издаване на наказателно постановление за налагане на административно наказание.

Настоящата съдебна инстанция не споделя мотивите на районния съд, във връзка с направения извод, че така установеното нарушение не представлява маловажен случай.

След постановяване на въззивното решение е последвало решение № 4 от 30.04.2025 г. по к. д. № 29/2024 г. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в частта „28 и“ е обявена за противоконституционна. С обявяването на нейната противоконституционност се възстановява възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН, т. е. на института на маловажния случай (вж. легалната дефиниция на това понятие по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН) и спрямо нарушенията по ЗДвП.

Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.

Както правилно е посочил районният съд, съставът на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП предписва наказание за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по съответния ред. Изключения от въведения принцип на всеобща регистрация на превозни средства, оборудвани с двигател, чрез който се осъществява тяхното предвижване, са предвидени само в чл. 1, ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи. В т. 9 е посочено, че не подлежат на регистрация индивидуалните електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП, като явно процесното МПС не попада в тази дефиниция.

От друга страна, обаче, във връзка с посоченото по-горе решение на Конституционния съд на Р. България, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай, относно така описаното в НП нарушение. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (в конкретния случай административно нарушение), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН. В тази връзка настоящата инстанция приема, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно личността на жалбоподателката, доколкото са налице доказателства, че тя е извършила едно пътно нарушение, установено с влязъл в сила правоохранителен акт, (от справка нарушител/водач е видно, че Наплатанова има един фиш от 11.09.2024 г.), а с управлението си на това превозно средство не е създавала опасност за движението. Това всичко означава, че обществената опасност от управлението на МПС е ниска. На следващо място, от значение е и обстоятелството, че от извършеното административно нарушение няма настъпили никакви вредни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед изложеното, настоящият състав на съда намира, че налагането на предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП кумулативни наказания, дори и в определения в НП минимален техен размер, се явява неосъответно на обществената опасност на деянието и дееца. По тази причина, приложение в настоящия случай следва да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Като е достигнал до противоположен правен извод районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН вместо него следва да бъде постановено друго, с което делото да бъде решено по същество като наказателното постановление бъде отменено, а нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 292/11.03.2025 г. на Пловдивския районен съд, XХ наказателен състав, постановено по АНД № 5889/2024 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-3389-000471 от 30.09.2024 г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-3389-000471 от 30.09.2024 г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Л. В. Н., [ЕГН], е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.първо от Закона за движението по пътищата- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Л. В. Н., [ЕГН], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще ѝ бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно.