№ 882
гр. Бургас, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря М. Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501320 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл. 17, ал.1 ЗЗДН.
Образувано е по жалбата на К. Г. П. ЕГН **********, с адрес: ***** против Решение
№58/02.08.2022 г. по гр. д. № 219/2022 г. по описа на РС- Царево, с което на въззивника са
наложени мерки за защита на приетата за пострадала от негови неправомерни действия ищца М. Г.
К. от гр.***.
Решението се оспорва като неправилно, необосновано, постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закони.
Констатациите на съда по фактите, релевантни за делото, се сочат за некореспондиращи с
представените по делото доказателства. Страната поддържа, че съдът не е обсъждал събраните
доказателства в тяхната съвкупност, а избирателно, при допуснати редица съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Твърди, че настоящото производство е провокирано от имотен конфликт на П. с М.К.-
негова сестра и съпруга й, целящи отстраняването на жалбоподателя от процесния имот,
принадлежащ на родителите на страните. Съпрузите К. изнесли от втория жилищен етаж вещите
на жалбоподателя. Той подал оплакване срещу тези действия, за което било образувано ДП
№11 521/20 г., спряно с Постановление от 24.06.2022 г. К. осъществявали психически и
емоционален натиск върху родителите на страните по делото за продажбата на този имот, заради
което П. заедно с майка си също бил подал жалба.
Конкретните процесуални опущения, допуснати по делото от първата инстанция са:
издаване на заповед за незабавна защита срещу П., без това да е поискано от ищцата К.;
необосновано забавяне разглеждането на делото, първоначално насрочено за 13.09.22г.и след
възражение на жалбоподателя- пренасрочено за 02.08.22г.Предвид това и позовавайки се на други
конкретно описани процесуални действия на съда, преценени от жалбоподателя като
незаконосъобразни, той прави извод за предубеденост на разглеждащия спора съдебен състав на
РС.
По същество:Счита необосновани от данните по делото изводите на съда в мотивите на
1
обжалваното решение, че страните по делото са близки роднини.Необоснован бил и фактическият
извод на РС, че ползването на имота, заради който страните са в конфликт, е било разпределено.
Счита, че по делото няма доказателства за други жалби на М.К. срещу него. Тя имала заведена
само щета за автомобила си. В същност ищцата упражнявала контрол и тормоз над родителите на
страните по повод отношенията им с техния син-жалбоподателя, заради което те били подали
жалба до РПУ-Царево на 17.06.22г., представена, но необсъдена от състава по делото.
Жалбоподателят бил инициирал три производства против ищцата по ЗЗДН- посочени и
подробно описани в жалбата, което обосновава с необходимостта от собствената си защита срещу
предприето спрямо него насилническо поведение от страна на сестра му и нейния съпруг.
Възразява срещу твърдението, че счупването на една камера представлява акт на домашно
насилие. Това създавало други правоотношения между страните, освен това акцентира, че две от
камерите са на родителите му, които не са заявили претенции спрямо него в такава насока. За
необоснован се сочи изводът на първата инстанция, че жалбоподателят се е саморазправял с
камерите, след като има правото да преценява дали да бъде записван от сестра си или не в мястото
, където живее.Това той намира за оказван му психически тормоз от ищцата и съпруга й, с
действия нарушаващи и конституционните му права. Оспорва като недоказано и опровергано с
декларация от майка му твърдението, че ответникът е отправил към ищцата закана за убийство.
Възразява срещу издадената срещу него от ЦРС заповед с доводите, че не цялото жилище,
достъпът на ответника до което е забранен от съда, е обитавано от ищцата- само първия
етаж.Освен това твърди, че тя и съпругът й живеят на друг адрес в гр***, по отношение на който
не са поискани, нито наложени от съда ограничения на ответника да го доближава. Твърди, че
ищцата е безработна, което обезсмисляло заповедта в частта, забраняваща на ответника да
приближава сестра си по местоработата й.
В обобщение на изложеното, моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и
издадената въз основа на него заповед и да постанови друго, с което отхвърли молбата на ищцата
за защита от домашно насилие спрямо ответника.
Моли по преценка на съда да бъдат допуснати до разпит по делото родителите му, за да
потвърдят обстоятелствата, изнесените от тях в представените по делото декларации, както и да му
се даде възможност да ангажира допълнителни доказателства при оспорване на жалбата.
В отговора на въззивната жалба, подаден от ищцата М. К. чрез адв. М.Н. от АК-Бургас,
се оспорват като неоснователни всички оплаквания на въззивника, като се излагат подробни
съображения в отговор на всяко от тях.Жалбоподателят бива определен като лице, усвоило
поведение, нарушаващо добрите нрави при участието си в съдебното производство в първа
инстанция, както спрямо съда, така и спрямо противната страна, адвоката й и ангажирания от нея
свидетел.Въззиваемата счита, че молбата й за защита от домашно насилие е изцяло подкрепена от
събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение,
сочено за законосъобразно и правилно.Не ангажира нови доказателства.Дири разноските, сторени
в съдебната инстанция.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за редовна и допустима.
Според служебната проверка на БОС по чл.269 от ГПК, обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
съдебното решение на ЦРС, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред първата инстанция делото е било образувано по чл.4 ал.1, вр.чл.8,т.2 от ЗЗДН, по
молба от М. Г. К. с ЕГН ********** с адрес: ****** уточнена с допълнителна молба, срещу К. Г.
П. с ЕГН**********, постоянен адрес: *******, за издаване на съдебна заповед за защита, т.к. е
обект на постоянен тормоз и домашно насилие от страна на брат й ответника.Посочила е, че живее
на този адрес с родителите си Г.П. и К.П.а, че от доста години взаимоотношенията им с К. са
влошени, като сочи, че в края на месец април 2022г. е изтекла наложената му от съда последна
ограничителна заповед, за закрила на родителите им.Обяснява с това факта, че заедно с нейните
родители закупили камери за видео наблюдение в имота, които монтирали на лицевата страна на
къщата.
На 30.05.2022г. К. дошъл в имота и счупил две от камерите, които действия били
2
записани от третата камера и записът молителката предала на полицейските органи от РУ-
Царево.
На 08.06.2022г. около 21.30ч. действията на К. се повторили, като той отново счупил една
от камерите, а втора камера записала това. По-късно вечерта бащата на страните потърсил
ответника по телефона, но безуспешно. В последствие К. върнал разговор на майката на страните-
К.П.а, в който заявил, че ще отиде на другия ден в 07.00ч. сутринта и ще убие молителката М. и
съпруга й К. Около 23:40ч. същата вечер К. отишъл в дома им и на входа го посрещнали бащата Г.,
майката К. и гостуващ при тях мъж. Молителката наблюдавала срещата от терасата. Бащата
попитал сина си какво иска от тях, а той отговорил, че иска М. да не живее там. След като бащата
заявил, че двамата са му деца и всеки ще получи по равно от къщата, К. се ядосал и счупил
камерата , която се намирала над входната врата.
Молителката твърди, че всички тези действия от страна на брат й предизвикват у нея страх
и безпокойство, че е подложена на постоянен психически тормоз. Посочва, че за извършените от
К. П. деяния на 30.05.2022 год. около 16.30 ч. и на 08.06.2022 год. в 23.48 часа, е образувано
досъдебно производство с оглед данни за извършено престъпление. Излага, че продължава да се
страхува за живота и здравето си, като се опасява, че действително брат й може да й причини
нещо лошо. Молила е съда да наложи мерки за защита от домашно насилие, визирани в чл.5 от
ЗЗДН, като задължи извършителя на насилието К. П. да се въздържа от действия, представляващи
домашно насилие спрямо нея, да му забрани да я приближава, както и да приближава жилището, в
което живее в ****, както и работното й място и местата за социални контакти и отдих при
условия и срок, определени от съда, както и да го задължи да посещава специализирани
програми.Представила е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, допълнително уточнена.
Ответникът е подал в срок писмен отговор, с който е оспорил като изцяло неоснователна
молбата на М.К..Твърди, че е преднамерена и в противоречие с целта на ЗЗДН. Признава, че
сестра му- молителката, живее с мъжа си и едното си дете на горепосочения адрес, в къщата на
техните родители от 15 години. Ответникът не поддържал никакви отношения с нея от дълго
време, защото тя шантажирала и настройвала родителите им срещу него. Обрисува друга
фактическа обстановка, касателно конфликта си с ищцата, като сочи, че в същност сам е обект на
домашно насилие.На 23.04.2020г. сутринта, бил няколкократно удрян и пребит в дома на
родителите си от съпруга на М., по повод което било образувано първото гр. дело №129/2020г.по
описа на PC-Царево по реда на ЗЗДН.Тогава родителите му признали, че не са казали истината
като свидетели по делото, за да не се разведе сестра му със съпруга си К., за което тя ги убедила.
След това М. продължила да настройва родителите им против него, насаждала им омраза и
ненавист.На 18.08.2020г.по молба на родителите им било образувано гр.дело 204/2020г.на PC-
Царево, по което е издадена Заповед за защита в полза на родителите му Г.П. и К.П.а по ЗЗДН, но
те подали молба за отмяната й. На 19.10.2020г. родителите му, подведени от страна на М., отново
подали молба за издаване на Заповед по реда на ЗЗДН по гр .дело 390/20г. на РС-Царево, уважена и
влязла в сила, с която му било забранено да се вижда с тях и да посещава жилището им до
19.04.2022г. На 20.10.2020г. той подал молба за издаване на Заповед по реда на ЗЗДН против М. К.
и К. К. по гр.дело №410 по описа на PC-Царево- неуважена. Подадената на 09.06.2022г. молба по
настоящото гр.дело №219/2022г. по реда на ЗЗДН от сестра му М. касаела първото след издадената
Заповед по гр. дело 390/2020г. посещение на П. в дома на родителите им.
Обяснява по друг начин и второто си посещение от 08.06.2022г. около 21:00ч., като
твърди, че е било предварително уговорено с родителите му по телефона, по тяхно желание.
Съгласно уговорката той посетил дома им на адрес **** около 22:30 ч.,посрещнат добронамерено
на входа от родителите си.Разговаряли за издадената по тяхно искане последна заповед по ЗЗНД
(по гр.дело №390/2020г.),а родителите му споделили, че са били подведени за това от сестра му
М. и дълбоко съжаляват. Разговорът им бил узнат от М., посредством монтираните в сградата
камери. Родителите му обяснили, че са тяхна собственост, но са за общо ползване. К. П. поискал да
продължат разговора си навън. Тогава родителите му дали разрешение да свали камерите ако го
притесняват. Обаче след като снел една от тях, пристигнал патрулен автомобил на РПУ-Царево и
го задържали там за срок от 24ч., по подаден от сестра му М. сигнал. Отрича тогава да се е срещал
или разговарял с молителката и членовете на нейното семейство, твърди, че не е нарушавал
издадената срещу него Заповед по гр. дело №390 от 2020г., чийто срок е изтекъл на 19.04.2022г.
Счита, че подадената по настоящото дело молба цели единствено оказване на натиск върху него от
молителката чрез методи на принуда посредством PC-Царево. Отрича да е отправял към
3
молителката твърдените от нея заплахи, както и да й е отправял закани за убийство по телефона
чрез майка им К.. Счита твърденията на молителката за извършено „домашно насилие” не само за
неверни, но и за несъдържащи в себе си белезите на акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН,
поради което моли искането й за защита да бъде отхвърлено като неоснователно.
Първоинстанционният съд е счел молбата за основателна, уважил я е, като е издал заповед
за защита от домашно насилие в полза на ищцата и е наложил поисканите от нея мерки спрямо
ответника, а именно: задължил го е да се въздържа от действия, представляващи домашно насилие
по отношение на сестра си М. К., забранил му е да доближава нея, жилището й на
адрес:гр.Царево, ул.“Странджа“№ 4, етаж първи, както и местоработата й и местата й за социални
контакти и отдих, на по-малко от 50 /петдесет/ метра за срок от 12 месеца и е задължил К. П. да
посещава специализирани програми за въздържане от извършване на домашно насилие за срок от
6 месеца. В деня на постъпването на молбата съдът е издал и заповед за незабавна защита на
пострадалата ищца, налагайки на ответника мерки по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН за срок до
приключване на делото с влязло в сила решение.
Въззивният съд споделя изцяло крайните правни изводи на Районен съд-Царево.
Становището си мотивира така:
Фактическата обстановка е установена от първата инстанция, съобразно с представените в
процеса доказателства, поради което съдът счита възраженията на ответника в тази насока за
неоснователни.Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да
опорочат обжалваното решение на ЦРС като неправилно.
Обстоятелствата, че страните по делото са в родствена връзка като брат и сестра и, че
двамата обитават къщата на родителите си Г. и К.П.и в ****, не само не са били спорни по делото,
но са заявени както в отправената от М. К. молба за защита от домашно насилие против ответника,
така и от самия него в подадения пред първа инстанция отговор срещу нейната
молба.Следователно не се налага съдът да събира нарочни доказателства в процеса, за да обоснове
посочените фактически изводи.
Фактът, че страните са в конфликт, при това датиращ от поне две години, се установява от
изложеното в отговора на ответника, посочващ номерата на делата(първото от тях №129/20г. на
ЦРС), заведени от и срещу него, заради възникнали между страните дрязги, концентриращи се
около имотен спор, касаещ къщата на родителите им в гр.Царево.
Показанията на св. К.- съпруг на ищцата, а също служебна справка на първата инстанция за
образуваните производства по ЗЗДН, касаещи страните по делото и техните родители, обявена в
първото по делото открито съдебно заседание, както и служебно изискана от съда в такава насока
справка от РП-Бургас за образувани преписки и досъдебни производства от и срещу ответника,
подкрепят изцяло горния извод за наличието на продължителен семеен конфликт между страните
по делото, в който участват и техните родители. През 2021г. са заведени две производства - от
бащата Г.П. срещу сина му К. П. и от сестрата М. К. срещу брат й К. П., приключили с
постановление за отказ да се образува ДП, както и едно производство през м. юли 2022г. от К. П.
срещу сестра му М. К..
За конкретно посочените в молбата на К. дати:30.05.22г. и 08.06.22г. се установява от
декларацията й по чл.9, ал.3 от ЗЗДН(със самостоятелна, призната от закона доказателствена
сила), от показанията на св. К.(съпруг на ищцата) и от обясненията на последната, че на 30.05.22г.
ищецът посетил дома на родителите си, в който живее молителката със семейството си и счупил
две от трите, поставени в имота камери. Камерите за външно наблюдение били възстановени от
ищцата. На 08.06.22г. ответникът отново посетил дома на родителите си около 21,30 часа, счупил
една външна камера в имота и се оттеглил, а по–късно вечерта се обадил на майка си К.П.а и й
заявил, че на следващия ден в 7 часа ще убие сестра си и мъжа й. От служебно изисканите записи
от НС 112 се установява, че на посочената дата, в 23,32 часа майката на страните- К. П.а-очевидно
притеснена, е позвънила на телефон 112 и е подала сигнал до органите на реда, че синът й К. се е
заканил с убийство на дъщеря й М. и съпруга на последната. Ищцата и съпруга й узнали от
майката за тази заплаха. Към 23,40 часа К. П. се върнал пак в дома на родителите си, провел
разговор с баща си, казал му, че не иска сестра му да живее в този дом, а след като бащата обяснил,
че и двамата са му деца и ще получат поравно от къщата, се ядосал и счупил втора охранителна
камера(намираща се над входната врата), а К., чула разговора и т.к. се опасявала за живота и
здравето си, както и за родителите им, подала по телефона сигнал до РУП-Царево. На място
4
пристигнал патрул и отвел К. П. в сградата на РУП, където той бил задържан за 24 часа със
заповед по реда на ЗМВР. Свидетелят К. посочва, че след като ответникът отправил закана за
убийство към него и съпругата му, последната се притеснила много, непрекъснато се страхувала за
живота и здравето си и затова започнали да заключват вратата на дома си, което никога преди това
не са правили. Тя почнала да пие успокоителни хапчета. К. заявява пред съда, че е предотвратил
физическо посегателство над съпругата си от брат й при друг конфликт през 2021г. Споделя, че от
години К. П. упражнява тормоз над него, съпругата му, майка си и баща си.
Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, тъй като кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства и с данните за потърсена от К.П.а помощ на телефон
112, заради отправени от сина й срещу М. и съпруга й заплахи за саморазправа на 08.06.22г. и
поради липсата на насрещно доказване, което да ги опровергае.
Този състав счита за неоснователно и недоказано възражението на въззивника- ответник, че
не е отправял заплахи за убийство и саморазправа към ищцата на 08.06.22г., противопоставяйки на
изнесените по-горе доказателства пред съда-само собствените си твърдения и две нотариално
заверени декларации(вж. л.43-46 дело РС), подписани от родителите му, в които те отричат
упражнено от сина им спрямо тях и семейството на сестра му насилие. Декларации, подадени от
трети за процеса по ЗЗДН лица, не са годни доказателствени средства, с които да се установяват
релевантни за спора факти и съдът не може да се позове на тях при изграждането на правните си
изводи с оглед разрешаването на казуса. Въззивникът се е отказал от разпита на допуснати му от
съда свидетели пред първа инстанция, поради което възраженията му остават голословни.
Въззивният съд не счита основателни и доводите на въззивника, че всъщност той е жертва
на домашно насилие, упражнявано от сестра му спрямо него, т.к. по делото не се събират
доказателства в такава насока.Тъкмо обратното- самият П. заявява, че молбата му за защита от
причинено му от сестрата М. домашно насилие през 2020г., е отхъврлена.Представени са и
доказателства в тази насока.
Установените по делото действия на въззивника – ответник спрямо въззиваемата ищца
носят белезите на психическо и емоционално домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН,
упражнявано върху родственик и не намират оправдание в твърдението на К. П., че заплашвайки с
убийство и саморазправа сестра си и разрушавайки насилствено поставените в имота на
родителите им камери за външно наблюдение, включително поставените от сестра му две такива,
защитава конституционно закрепеното си право да не бъде следен, фотографиран, филмиран,
записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие(вж. чл.32, ал.2 от Конституция на РБ).
Камерите за външно наблюдение, поставени в недвижимия имот на родителите на
страните, го охраняват от всякакво чуждо вредно посегателство и защитават от такова живущите в
него лица, поради което няма никакво основание да се възприемат за заплаха към въззивника-
ответник, сочещ се също за живеещ там. Още повече, че тези камери не са поставени в жилището
на П. и няма как да нарушат горепосочените му конституционни права.
Не на последно място съдът съобразява, че начинът, по който тези съоръжения биват
премахнати, е насилствен и в съчетание с отправената вербална заплаха за посегателство срещу
живота и здравето на живущо в същата сграда лице(ищцата), представлява акт на допълнително
упражнено психическо насилие спрямо него, т.к. създава предпоставки за усещането, че е
преднамерено лишено от мерките, които е взело за собствената си безопасност и защита, а
разрушаването на последната се счита за явен знак, че насилието може безпрепятствено да
продължи. С оглед изложеното е напълно без значение за казуса според този съд и с чии средства
са закупени, респективно кому принадлежат счупените от въззивника камери за външно
наблюдение.
Въззивният съд не споделя и оплакванията, че наложените мерки за защита от домашно
насилие са неподходящи, защото така ответникът бил лишен от достъп до втория етаж, който
обитава и защото ищцата и съпругът й живеят на друг адрес в гр. *** по отношение на който не са
поискани, нито наложени от съда ограничения на ответника да го доближава. Самият той е
твърдял в отговора си пред първа инстанция, че семейството на сестра му обитава първия етаж от
имота вече 15 години, а наложената с обжалваното тук решение забрана за доближаване касае
само този етаж.
Твърденията, че ищцата е безработна(което обезсмисляло заповедта в частта, забраняваща
5
на ответника да я приближава на местоработата й), са неподкрепени от данните по делото, т.е.
съдът ги намира неоснователни.
Изцяло формално, хипотетично, а и невярно е изразеното от страната в съдебно заседание
пред БОС становище, че след като унищожаването на чуждо имущество е обявено за
престъпление в чл.216 от НК, то няма как да представлява домашно насилие. Принципно всяко
престъпно деяние е носител на обществена опасност, поради което представлява акт на насилие, а
когато има за адресат лице от кръга на роднините и домашните, то представлява акт на домашно
насилие спрямо него.
В останалата им част, съдът подкрепя изцяло решаващите правни доводи на РС-Царево,
обосноваващи крайния извод за основателност на подадената от М. К. молба за налагането на
мерки за защита от упражнено й от въззивника-ответник и неин брат К.П. психическо и
емоционално домашно насилие, изразяващо се в разбиването на камери за външно наблюдение,
поставени в обитавания от ищцата имот, находящ се в ***** и в отправянето на заплахи за
убийство, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тази част от мотиви на
обжалваното съдебно решение.
С оглед горното и поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции по спора,
решението на ЦРС следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата има право
на всички направени в производството разноски, възлизащи на 400лв., според представено по
делото пълномощно с договор за правна защита и съдействие, сочещ на заплатен в този размер
адвокатски хонорар.
Възраженията на другата страна за прекомерност на посочения хонорар е неоснователно,
т.к. съгласно чл.22 от НМРАВ, минималното възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие, е именно 400 лв.,
следователно в случая размерът не подлежи на занижаване.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58/02.08.22г., постановено по гр.д.№219/22г. по
описа на Районен съд-Царево.
ОСЪЖДА К. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. К. с ЕГН
********** , с постоянен адрес:*******, съдебно-деловодни разноски за производството по в.гр.д.
№1320/22г. по описа на Бургаски окръжен съд, в размер от 400 лева, сторени за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6