Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.В., 12.08.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕВЕТИ състав, в публично съдебно
заседание проведено на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Г.Н., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 20375 описа за 2010г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове от Х.Д.К.
*** с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за 1. отмяна на заповед № ***г.
на управителя на „Е.” АД Д. У., с която
е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ, поради дисциплинарно уволнение на работника, считано от 02.11.2010г., 2.
възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност „шофьор товарен
автомобил” при ответника и 3. осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение в размер на 3300лв., за периода от **г., ведно със и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – **г. до окончателното изплащане на задължението, както и
заплащане на разноските по делото.
В исковата молбата се твърди, че ищецът е
работел по трудово правоотношение на длъжност „шофьор товарен автомобил” при
ответника. С процесната заповед е прекратено трудовото правоотношение на ищеца
на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ във вр. с чл. 187 т.9 от КТ, дисциплинарно
уволнение на работника поради нанасяне на значителни материални щети на
работодателя, считано от ***г. Счита, че № ***г. е незаконосъобразна, тъй като
няма наложено дисциплинарно наказание „уволнение” с друга предхождаща заповед.
Не оспорва, че е имало инцидент с обръщане на товарния автомобил, на който е
работел, оспорва вината си за същия, твърди, че действието по изключване на
помпата за повдигане на коша на товарния автомобил, щяло да доведе до вреди за
лицето. Сочи, че не са му искани обяснения, че няма дисциплинарно нарушение, че
автомобилът е бил спрян от движение поради техническа неизправност и това е
причината за обръщането му.
В
отговора си ответника твърди, че искът е неоснователен, а заповедта е законосъобразна и обоснована. Твърди, че е
налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, с което ищецът е нанесъл
сериозни материални щети на ответника и дисциплинарното наказание е съобразено
с тежестта на нарушението, че е спазена процедурата по чл. 193 от КТ и на
работника са искани обяснения, каквито същият е представил и в тях признава
извършването на нарушението. Твърди се, че това не е първо провинение, както и
че за същото има изготвена докладна. Сочи, че дисциплинарното наказание
уволнение е наложено с обжалваната заповед, като с това не са нарушени правата
на работника. Оспорва твърдението, че камионът е бил спрян от движение, оспорва
оставането без работа за претендирания период и размера на обезщетението.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете, моли за
уважаването им и за присъждане на разноски. Ответникът оспорва исковете, моли
за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Видно от вписването в
трудовата книжка на ищеца между страните са съществували трудови
правоотношения, по силата на които ищецът е назначен на длъжността „шофьор на
товарен автомобил” при ответника с основно месечно трудово възнаграждение 450лв.,
считано от 29.09.2009г.
Със заповед № **г. на управителя
на „Е.” АД Д. У., е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.
330 ал.2 т.6 от КТ във вр. с чл. 187 т.9 от КТ, считано от ***г.
За извършеното нарушение на
трудовата дисциплина на **г. е представена докладна записка от инж. С. Х. С.,
мениджър надземен комплекс. Дадени са обяснения от работника Х.К. на ***г., в
които същият посочва че е налице обръщане на камиона от ***. От представените
документи за бракуването на автомобила се установява, че същият е бракуван на **г,
за което е издадено удостоверение за брак от ***г.
Представени са и
доказателства за спиране от движение на процесния товарен автомобил на ***г.
поради техническа неизправност, изразяваща се в износени 4 бр. гуми до степен
на гладкост.
Разпитани по делото са свидетелите
К.К.Д. и М.Д. А. по отношение на фактите по извършване на нарушението. И
двамата свидетели посочват наличие на неизправност по товарния автомобил,
водеща до особеност в процеса на разтоварване от същия – изместване на коша,
което налагало положението на автомобила при разтоварване да бъде съобразено с
изместването. Извършена е и СТЕ, която установява, че въпреки нарушенията от
страна на работодателя /неотремонтиране на втулките на коша на товарния
автомобил, причиняващи изместване на коша – гумите съгласно огледа са с
нормален грайфер/, най-вероятната причина за обръщането на камиона е
двукратната лоша преценка от страна на ищеца. От техническа гледна точка
обръщането се дължи на нарушение в центъра на тежестта на товарния автомобил
при разтоварване, което е следствие на позициониране на автомобила на
недопустим наклон и последвалата неточна реакция по напускане на автомобила без
да бъде превключен повдигащия механизъм за движение надолу, което да
стабилизира автомобила.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 344 ал.1
т.1, т.2 и т.3 от КТ.
За да бъде уважен главният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът следва да констатира незаконосъобразност на
издадената заповед за уволнение на формално или материално-правно основание или
незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.
Съдът намира, че
дисциплинарното уволнение на ищеца следва да бъде отменено като
незаконосъобразно на формално основание.
Процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание е строго формална, като се подчинява на изчерпателно
регламентираните изисквания на КТ. Съдът намира, че в настоящия случай не са
изпълнени изискванията на чл. 195 ал.1 от КТ за форма на акта, с който е
наложено дисциплинарното наказание. Съгласно цитираната разпоредба
„дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.” Нормата на чл. 195 ал.1 от КТ
изчерпателно посочва реквизитите на заповедта, необходими за валидността й.
Съдът намира, че в конкретния случай в заповед № ***г. липсва посочване на
наложеното наказание. В заповедта е посочено единствено законовият текст, на
основание на който се налага наказанието /чл. 330 ал.2 т.6 от КТ във вр. с чл.
187 т.9 от КТ/, но не и наложеното наказание
„дисциплинарно уволнение”. Посочването на законовия текст не е достатъчно и не изключва
изискването за посочване кумулативно и на вида на наложеното наказание. Вида на
наложеното наказание от своя страна не може да се извлича по тълкувателен път. Прекратяването
на трудовото правоотношение е последица от налагане на дисциплинарното
наказание уволнение, но не е самото наказание. Прекратяването на ТПО може да
бъде резултат и на други факти, да бъде извършено и на други основания, така че
единствено посочването, че ТПО е прекратено без да е посочено, че се налага
наказание дисциплинарно уволнение е нарушение, водещо до незаконосъобразност на
издадената заповед. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е
императивна и неспазването й е достатъчно основание за прогласяване на незаконността
на извършеното уволнение. Поради това искът с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен. Основателен се явява и
искът с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ и ищецът следва да бъде
възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност.
По иска с правно основание
чл. чл.344 ал.1 т.3 от КТ съдът намира следното:
Предвид уважаването на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ,
съдът намира, че ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение и му
се дължи обезщетение за периода, в който същият е бил без работа. Видно от
представената от ТД на НАП – В. справка, актуална към датата ***г., след
прекратяване на ТПО с ответника, ищецът няма регистриран последващ трудов
договор. Поради това съдът намира, че същият е останал без работа, считано за
период от шест месеца от 02.11.2010г до 02.05.2011г. От ССЕ се установява размерът
на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния цял отработен месец – 545.83лв.,
както и размера на обезщетението за процесния период от 6 месеца – сумата от 3274.98лв. Кредитирайки експертизата, съдът
намира, че искът се явява основателен за посочената сума от 3274.98лв., а за
разликата до 3300лв., искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и искането на страните за
присъждане на разноски, съдът намира, че на ищеца се следват разноски в размер
на 418.94лв., съобразно уважената част от исковете, а на ответника в размер на 0.45лв.,
съгласно отхвърлената част от исковете.
Ответникът, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК следва да
внесе по сметка на ВРС и д.т. по исковите претенции, за които е осъден, в
размер на 291лв., формирана по следния начин: 80лв. – по иска с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, 80лв. - по иска с правно основание чл.344 ал.1
т.2 от КТ и 131лв. - по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, както и
разноските за ССЕ в размер на 100лв., платени от бюджета на съда.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Х.Д.К., ЕГН **********,***, извършено
със заповед № ***г. на управителя на
„Е.” АД Д. У., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с
ответника „Е.” АД, на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ във вр. с чл. 187 т.9 от КТ, считано от ***г., на основание чл. 344
ал.1 т.1от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Х.Д.К., ЕГН **********,*** на заеманата от него преди
уволнението длъжност „шофьор товарен автомобил” при ответника „Е.” АД – с. Ц.,
общ. Б., обл. Д., на основание чл. 344
ал.2 т.1от КТ.
ОСЪЖДА „Е.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление с. Ц., общ. Б., обл. Д., представлявано
от Д. У. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.К., ЕГН **********,***
сумата
от ***/, представляваща
обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради
незаконното уволнение, считано за период от шест месеца от 02.11.2010г до
02.05.2011г., като ОХВЪРЛЯ иска за
разликата до 3300лв., на основание чл. 344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Е.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с. Ц., общ. Б., обл. Д.,
представлявано от Д. У. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.К.,
ЕГН **********,***, сумата от 418.94лв., представляваща разноски по
делото, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Х.Д.К., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с. Ц., общ. Б., обл. Д., представлявано от Д. У.,
сумата от 0.45лв. /четиридесет и пет
стотинки/, представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с. Ц., общ. Б., обл. Д.,
представлявано от Д. У. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата по сметка на ВСС държавна такса за производството в размер
на 291/сто деветдесет и един/ лева и разноски за ССЕ в размер на 100 /сто/ лева,
на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
му пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: