О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260135
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ІI търговски състав, в закрито
заседание на 22.03.2021 г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева ч. търг.
д. N 79/2021 г., намира следното:
Постъпила е частна жалба вх.
№7886/16.12.2020г. от Д.Г.М. против Разпореждане №1214/18.11.2020г., постановено
по т.д. №20205200900139 с искане то да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с
даване на задължителни указания за назначаване на особен представител на „А.– *“
ООД.
Постъпил е отговор от „А.– *“
ЕООД, представлявано от П.Л.У. – чрез адв. Н.П., с който е изразено становище
за неоснователност на частната жалба.
С обжалваното разпореждане
първоинстанционният съд е върнал искова молба на „А.– *“ ООД против „А.П.“ ООД,
а същевременно е указал, че то подлежи на обжалване от Д.М., която не е страна
по това дело. В тази връзка на да уточни дали обжалва посоченото разпореждане в
лично качество или в качеството си на управител на „А.– *“ ООД и съответно –
дали предявява жалбата от името на това дружество /страна по делото/ или от
свое име.
Постъпила е молба от да Д.М., с
която същата уточнява, че частната жалба е подадена от нея като управител на „А.–
*“ ООД и че жалбоподател следва да се счита именно представляваното от нея
дружество.
Съдът като взе предвид изложеното
в частната жалба и доводите в
уточняващата молба от 26.02.2021г., както и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Исковата молба, по която е
постановен обжалвания съдебен акт, е предявена от „А.– *“ ООД против „А.П.“
ООД. Към датата на предявяване на иска ищецът се представлява от П.Л.У.. Същото
физическо лице представлява и ответника „А.П.“ ООД.
Исковата молба е подписана от Д.М.,
твърдяща да е упълномощена от общото събрание на съдружниците да предяви от
името на дружеството тази претенция, за което обстоятелство представя протокол
от проведено общо събрание.
Същевременно на 01.02.2021г. Д.М.
е вписана в търговския регистър като управител на „А.– *“ ООД.
С обжалваното разпореждане
първоинстанционният съд е върнал искова молба на „А.– *“ ООД против „А.П.“ ООД,
като е приел, че не са отстранени указаните нередовности с разпореждане от
24.09.2020г.
Част от указанията на
първоинстанционния съд са били свързани с процесуалната допустимост на иска по
чл.694 от ТЗ и с установяване правоспособността и представителната власт на Д.М.
по отношение на дружеството – ищец.
В исковата молба Д.М. не твърди да
предявява и защитава свои права, а само такива на дружеството, което твърди да
представлява. Доколкото към момента на предявяване на иска управителят на
дружеството – ищец е и управител на дружеството – ответник, е налице
противоречие в интересите на дружеството – длъжник с това на ответника. Именно
с оглед на твърдяните противоречия в интересите на „А.- *“ ООД и „А.П.“ ООД М. е изразила
становище за назначаване на особен представител на дружеството – длъжник в
производството по несъстоятелност. Преди да пристъпи към връщане на исковата
молба по чл.694 от ТЗ първоинстанционният съд е следвало да установи дали в
производството по чл.690 и чл.692 от ТЗ дружеството – длъжник е било надлежно
представлявано и охранени ли са били интересите му с оглед противоречието между
неговите такива и тези на ответника. Ако кредиторът, чието вземане се оспорва,
се представлява от същото лице, което представлява и длъжника,
първоинстанционният съд е следвало да установи по какъв начин съдът по
несъстоятелността се е погрижил да отстрани това противоречие в интересите им,
за да гарантира възможността на длъжника да оспори списъка на приетите вземания
по чл.690 от ТЗ. В зависимост от тази
проверка и следва да се прецени дали в производството по чл.694 от ТЗ следва да
се назначи особен представител на ищеца като се отчете обаче и вписаната
понастоящем промяна в обстоятелствата относно управлението и представителството
на „А.– *“ ООД. След приключване на тази проверка и в зависимост от резултатите
от нея и следва да се прецени на кого следва да бъдат изпратени указанията на
съда относно констатирани нередовности на исковата молба.
Липсват данни такава проверка да е
извършена от Окръжния съд, а за наличието на обстоятелствата по чл.29 ал.4 от ГПК съдът следи служебно. С оглед на това разпореждането за връщане на исковата
молба на „А.– *“ ООД се явява незаконосъобразно. Следва същото да бъде
отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за изпълнение на
указанията.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №1214/18.11.2020г., постановено по
т.д. №20205200900139, с което е върната исковата молба на „А.– *“ ООД против „А.П.“
ООД, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пазарджик за изпълнение на
указанията, дадени в мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: