РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Велико Търново,14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Костова
при участието на секретаря П.И.и прокурора от ВТОП – Д.М., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 373 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е образувано по подадена искова молба от АГЛИКА ТРЕЙД ООД чрез ... К. против Национална агенция по приходите гр.София, бул“Княз Дондуков“№52
Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила решение на ВТРС по НАХД 1052/2018г. по описа на Районен съд гр.Велико Търново е отменено Наказателно постановление НП – 310302-F 360642/4.1.2018г. издадено от Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което за допуснато нарушение на чл. 176в, ал 1 т 3 от Закон за данъка върху добавената стойност и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 180в, ал 1 от ЗДДС на АГЛИКА ТРЕЙД ООД гр. Велико Търново ул Н. Габровски № 73 А е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 50 000 лева.
От посочения акт на администрацията за ищеца са възникнали имуществени вреди в размер на 2600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВТРС и АСВТ, което не е било присъдено при обжалване на НП по съдебен ред, поради което същото подлежи на репариране в настоящото производство. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалването на отмененото НП безспорно представляват вреда за него и е в пряка и непосредствена последица от неговата отмяна. Според ищеца искът се явява и доказан с оглед представеното по НАХД адвокатско пълномощно, договор за правна за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение е заплатено в брой. Намира подаденият иск за основателен съгласно Тълкувателно решение № 1/ 15.3.2017г. на ВАС, което признава наличието на пряка причинно следствена връзка между незаконосъобразния акт на администрацията, издаденото и отменено НП, и настъпилите имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя в хода на административно- наказателното производство разноски в размер на 2600 лева, представляващи имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от отменен властнически акт, издаден от административен орган в рамките на неговата компетентност. В съдебно заседание се представлява от ... К., който поддържа така подадения иск и развива подробни аргументи за неговата основателност. Претендира разноски в настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК които представляват заплатена д.т. в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство, съгласно приложен договор за правна помощ и съдействие в размер на 500 лева.
Ответникът по иска – НАП гр. София, чрез процесуалния си представител ... Д. в депозирания по делото писмен отговор на искова молба възразява относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, доколкото намира, че присъждането на такива по реда на ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон и недопустимо разширяване на отговорността на държавата. Намира, че за основателността на иска е необходимо да са налице всички законоустановени предпоставки в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, като в конкретния случай са налице както отменен като незаконосъобразен административен акт, в случая НП, настъпили имуществени вреди за ищеца, но липсва пряка причинно- следствена връзка между тях. Безспорно потърсената адвокатска помощ и заплатен адвокатски хонорар са последица от издаването на НП , тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от АО. Но тази последица не е пряка, както я изисква горепосочения материален закон. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.7.2004г. на ВАС. В чл.18 , ал.2 от същата е разписано, че за процесуално представителство , защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления , в които административното наказание е под формата на глоба , имуществена санкция и/ или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 от Наредбата върху стойността на санкцията респ. обезщетението. Счита, че възнаграждението е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение № 1/15.3.2017г..Размер над минималния по чл. 36, ал.2 от ЗА във вр. с чл.18, ал 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 9.7.204г. на ВАС не представлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена- причинно следствена връзка с отмененото НП. Счита, че липсва фактическа и правна сложност на делото, поради което претендираното обезщетение за адвокатски хонорар се явява прекомерно, като моли да бъде намалена претендираната сума и да се присъди разумен размер на разноските. В открито съдебно заседание се представлява от ... Д., който моли да се постанови решение, с което се отхвърли исковата претенция, като присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор Мачева, намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на трите кумулативно дадени предпоставки на чл.1, ал 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. С оглед на това, предявените искове са основателни по основание и размер и предлага да се уважи предявеният иск. Счита, че основателността на иска се извежда от мотивите на Тълкувателно решение №1/2017г. на ВАС и се подкрепя от събраните по делото доказателства, а доказаността на претенцията от приложените документи, от които е видно ,че е заплатена сумата за адвокатско възнаграждение. По изложените в исковата молба доводи намира, че в случая са налице основания на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника и присъждането на исканото обезщетение от административна дейност на същия. Намира, че договореното между страните адвокатско възнаграждение за съдебно обжалване на НП не е прекомерно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а се установява и от вложените по настоящото дело НАХД № 1052/2018г. по описа на Великотърновския районен съд, че с влязло в сила на 25.10.2018г. Решение № 321/19.7.2018г. е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ 310302-F 360642 /4.1.2018г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново с което за допуснато нарушение на чл. 176в, ал 1 т 3 от Закон за данъка върху добавената стойност и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 180в, ал 1 от ЗДДС на АГЛИКА ТРЕЙД ООД гр. Велико Търново ул Н. Габровски № 73 А е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 50 000 лева.
Видно е от представения по това дело стр.38 от въззивното дело договор за правна защита и съдействие от 26.4.2018г. пред Районен съд – Велико Търново и пълномощно от същата дата, процесуалната защита на ищеца по цитираното административно-наказателно дело е осъществена от упълномощения адвокат К. от САК, при което договореното възнаграждение от 2300 лева е заплатено напълно и в брой. Съответно от приложените в КНАХД 10 305/ 2018г. стр. 17 договор за правна защита и съдействие от 18.10.2018г. пред Административен съд – Велико Търново и пълномощно от същата дата, процесуалната защита на ищеца по цитираното административно-наказателно дело е осъществена от упълномощения адвокат К. от САК, при което договореното възнаграждение от 300 лева е заплатено напълно и в брой.
Ищецът в настоящото производство претендира да бъде обезщетен от юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на НП – НАП. Разпоредбата на чл.205 от АПК изисква ответникът да е юридическо лице. Съгласно т.5 от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. №3/2004г. териториалните поделения – териториалните данъчни дирекции не са самостоятелни юридически лица и не могат да бъдат надлежни ответници по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно Закона за НАП (чл.2, ал.2, чл.4, ал.2 и чл.6, ал.1) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр.София, ръководи се от изпълнителен директор и се състои от централно управление и териториални дирекции. Следователно на основание чл.2, ал.2 от ЗНАП, надлежния ответник е НАП гр. София, както е посочил и ищеца в исковата си молба . е неговото неправосубектно поделение ТД на НАП - Бургас, както е посочил ищеца. Следователно искът е насочен срещу ненадлежна страна. В този смисъл съдебната практика на ВАС (решение №14910 от 07.12.2010г. на ВАС по АД № 5624/2010г. ІІІ отд.; решение №15244 от 13.12.2010г. на ВАС по АД № 3488/2010г. ІІІ отд.; решение № 930 от 19.01.2011г. на ВАС по АД №7944/2010 г.ІІІ отд.; решение № 2819 от 24.02.2011 г. на ВАС по АД № 9138/2010г. ІІІ отд.; решение №7921 от 10.06.2013 г. на ВАС по АД № 9938/2012 г. III отд.; решение №142 от 08.01.2014г. на ВАС по АД № 123/2013г. III отд.; определение №739 от 21.01.2015г. на ВАС по адм. д. № 435/2015г.).
В рамките на настоящото производство, като доказателство по делото е вложено НАХД №1052/2018г. по описа на Великотърновския районен съд и КНАХД 10 305/2018 по описа на Административен съд Велико Търново , за установяване на основанието и размера на направените разноски за адвокатска защита за оспорването на НП.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт- Наказателно постановление НП – 310302-F 360642/4.1.2018г. издадено от Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което за допуснато нарушение на чл. 176в, ал 1 т 3 от Закон за данъка върху добавената стойност и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 180в, ал 1 от ЗДДС на АГЛИКА ТРЕЙД ООД гр. Велико Търново ул Н. Габровски № 73 А е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 50 000 лева.
Ищецът е адресат на отмененото НП, поради което е налице активна процесуална легитимация на същия, а посоченият като ответник НАП – София се явява юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия, бездействие или акт се претендира обезщетение съгласно чл. 205 от АПК във вр. . с 2, ал.2 от ЗНАП.
Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник чл.205 от АПК и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред- чл.204, ал.1 от АПК и пред съответния компетентен да го разгледа съд.
Според Тълкувателно решение №1/ 15.3.2017г. на ВАС реално заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за обжалване и отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление представлява вреда за нея по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. от ЗОДОВ, тъй като това възнаграждение е заплатено във връзка с издадения незаконосъобразен акт в резултат на неизпълнение на задължение на административно-наказващия орган да спазва закона при осъществяване на дейността си. Следователно ВАС не прави разлика между спорна и безспорна администрация, а изхожда от общия белег за административна дейност в рамките на предоставената компетентност. Наказателното постановление, с което се налага административното наказание не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, в доктрината и съдебната практика е прието, че то има правораздавателен характер. НП представлява акт на държавен орган, поради което в административнонаказателното производство се разглежда възражението за компетентност на органа, издател на НП и на съставителя на АУАН. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административни правомощия, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Аргумент за това е и нормата на чл.63 ЗАНН, предписваща процесуалните възможности за съда в административно- наказателния процес, а именно прилагането на АПК. С оглед на това, съдът намира, че за допустимост на иска за обезщетяване на имуществени вреди се прилагат нормите на АПК относно допустимост на иска за вреди от индивидуален административен акт – чл. 204 от АПК. Както е посочено и в ТП №2/19.5.2012г. на ВКС и ВАС видът на дейността по административно наказване, която независимо от правораздавателния й характер, е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред чрез упражняване на властнически метод е определяща, за да се приеме, че обезщетяването на тези вреди следва да стане пред Административен съд по реда на ЗОДОВ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на административните съдилища. Предвид горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд –Велико Търново, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ във вр. с чл. 133 от АПК – доколкото е налице изборна местна подсъдност.
Освен това, съгласно горепосоченото ТР № 2/2009г. на ВАС разноски във вид на адвокатско възнаграждение в административно- наказателното производство не могат да се търсят, като това изрично е посочено, че същите се обезщетяват по реда на ЗОДОВ.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.
По мотивите на т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на НП, както се посочи по- горе е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същите представляват властнически акт, издадени от административен орган и въпреки че пораждат наказателно-правни последици, са правен резултат от санкционираща административна дейност. В случая не е спорно, че НП е отменено. Следователно след като той е отменен по съдебен ред от въззивния ВТРС с влязло в сила съдебно решение, доколкото то е било потвърдено от АСВТ, то съдът намира за доказани първата група от визираните по-горе предпоставки – отменен административен акт.
Съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
причинени вреди по реда на ЗОДОВ. Налице е и втората предпоставка, а именно
наличието на имуществена вреда. Както
се посочва в Тълкувателно решение на ВКС
№ 6 / 6 ноември 2013г., „съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Установено е по делото, че
ищецът е платил договорен хонорар на адвокат за процесуално представителство по
горепосоченото НАХД 1052/2018г. по
описа на Великотърновския районен съд и КНАХД 10305/2018г, като доказателство за
това са представените по делата договори
за правна помощ, в които изрично е вписана като заплатена в брой сумата от 2300 лева за процесуално
представителство по първото дело, и 300 лева за такова по второто дело.
Плащането е
предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца, поради
което представлява имуществена вреда за него. В настоящия казус следва да се
има предвид и съдебната практика по дела за отговорността на държавата по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено
възнаграждение за адвокат -защитник. В този смисъл Решение № 586/16.05.2011 г.
по гр. д. № 1486/2009 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 355/03.08.2010 г. по гр.
д. № 1651/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. №
5235/2008 г. на ВКС, ІV г. о., Решения № 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009
г. и № 433/23.06.2010 г. по гр.д. № 563/2009 г., и двете на ВКС, ІV г.о. В
мотивите на посочените решения, които съдът споделя изцяло е посочено, че заплатеното
адвокатско възнаграждение за обжалване съставлява вреда, доколкото такава е
всяко отрицателно изменение в имущественото състояние на ищеца, доколкото това
е намаляване на патримониума, активите
му, вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление, включително и
когато това имуществено намаляване се изразява в правомерно направените
разноски по защита срещу самото наказателно постановление. Както се посочи по-
горе в същия смисъл е и ТР № 1/2017г на ВАС. Допълнителен аргумент в тази
насока е и фактът, че законодателно не е предвиден друг ред / към момента на
приключване на съдебното производство пред АСВТ / по който да бъдат
претендирани сторените разноски, така както е посочено и с ТР № 2/2009г. на ВАС
задължително по силата на чл. 130, ал.1 от ЗСВ.
Налице е и трета предпоставка, а именно пряка причинно-следствена
връзка между отмененото НП и нанесената вреда, доколкото заплатеното
възнаграждение е пряка последица от съставянето и връчването на ищеца на НП, с
което му е наложено административно наказание, което впоследствие се е оказало
незаконосъобразно. Намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от
издаването и връчването на НП, което впоследствие е отменено от съда.
Ангажирането на консултантска и адвокатска защита е израз на адекватна и
нормална грижа на наказаното лице за защита на собствените му права и
имуществените му интереси. Основателността на исковата претенция, съдът
обосновава този извод с мотивите на Тълкувателно решение №1/15.03.2017г., в
които също е прието, че при предявени
пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за
отмяната на НП и единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на НП. Така претърпяната загуба е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото
ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено НП, за обжалването на което е ангажирал
квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и заплатил съответен
хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и
интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Ето защо,
следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на
съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от съставено НП. Респективно, намаляването на имуществото
на ищеца е предизвикано именно по тази причина – съставено НП, отменено
впоследствие от съда.
Гражданските съдилища и Върховният
касационен съд безпротиворечиво приемат като пряка и непосредствена последица
от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ платените от гражданите
хонорари за адвокатска защита в хипотезите на т.
1-7
на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е
задължителна, тъй като според тези съдилища "...разходите по ангажирането
на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно
действие, чието пряко следствие е
дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита,
необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. "В този смисъл са Решение № 81/27.1.2006 г.
по гр. д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 126/10.5.2010
г. по гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 355/3.8.2010
г. по гр. Д . № 1651/2009 г. на 3 гр. отд. на ВКС, Решение № 433/23.6.2010
г. по гр. д. № 563/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение №
781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на 4 гр. отд. на ВКС и много
други. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България. При ангажирането на адвокатска защита
в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за
професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и
разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е
направен с оглед личността на пълномощника. Предвид горните съображения и тези изложени в Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по Тълкувателно дело № 2/2016
г., настоящият състав намира предявения иск за имуществени вреди,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по
горепосочените дела за доказан по основание. В този смисъл неоснователни са
доводите на ответника, че срещу сключения договор ищецът е получил надлежна
престация и би заплатил възнаграждение независимо от изхода на делото.
Възмездният характер на договора за правна помощ не се отрича от настоящата
инстанция, същият е консенсуален, двустранен, като ищецът се задължава да
заплати съответното възнаграждение срещу
задължението на адвоката да осъществи процесуално представителство.
Настина такова възнаграждение, доколкото съществува забрана дължимостта му да
се определя от изхода на спора, се заплаща и при отхвърляне на подадената жалба
против НП. Но именно поради горното, в случай, когато неправилно е ангажирана
отговорността на ищеца и НП е отменено, съгласно правилото на чл.143, ал.1 от АПК разноските биха били в тежест на НАП
гр. София. Несъмнено
е, че задължението за заплащане на разноски, извършени в хода на конкретно
съдебно, исково или административно производство, представлява по правната си
същност елемент от съдържанието на облигационно отношение между страните в
процеса, по силата на което едната страна, чиято поддържана в процеса позиция е
била призната от съда за основателна, има правото да иска от противната страна
да й заплати направените разноски. Правоотношението съдържа всички белези на
облигационното отношение, доколкото се регулира посредством метода на
равнопоставеност, има имуществен характер, в съдържанието му влизат право да се
иска от насрещната страна определено поведение - заплащането на разноските и
корелативното на това право, задължение на противната страна да плати тези
разноски. Тези права и задължения са релативни. Правоотношението има
едностранен характер. Негов обект е парична сума, която включва само
направените по делото разноски – държавните такси, разноските по
производството(възнаграждение за вещо лице, разноски по призоваване на
свидетели и пр.) и възнаграждението за един адвокат, ако страната е имала такъв
или юрисконсултско възнаграждение, ако такова е осъществено. Правоотношението възниква, като последица
от влязлото в сила съдебно решение. В част от доктрината
и съдебната практика се счита, че тази материалноправна отговорност е деликтна
по естеството си, безвиновна е, и обхваща
само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото.
Използваната в доктрината квалификацията „неоснователно предизвикан правен
спор“, като описание на елемент от фактическия състав с проявлението на който
се свързва пораждането на задължението за заплащане на разноски, превръща
действието на АНО чрез издаване на незаконосъобрезно НП в противоправна
дейност, от която възниква облигаторното
задължение за поемане на разноските по съдебното уреждане на спорния между
правните субекти въпрос в осъществяване на юридическа отговорност за извършен
деликт в резултат на който за една от страните са причинени подлежащи на
обезщетяване вреди. В този смисъл, би могло да се каже, че разноските по
разрешаването на спорен между правните субекти въпрос са подобни на разноските
по сключването или изпълнението на договор (примерно по чл. 186 от ЗЗД),
разноските по сключване на извънсъдебна или съдебна спогодба (чл. 78, ал. 9 от ГПК, чл. 20 и чл. 178 от АПК). В контекста на изложеното до тук, трябва да се
посочи, че искането за присъждане на разноски в съдебния процес и искането за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди имат различно
основание. Поради тази причина, заявеното от ищеца становище, че е претърпял
имуществени вреди, които са последица от обявен за незаконосъобразен НП, издадено от ответния орган е достатъчно
за да се приеме, че исковата претенция, нему да се присъди обезщетение за тези
вреди е допустима и основателна.След като обаче това негативно разместване на блага не може да бъзе
обезвъзмездено, за разлика от сегашната редакция на ЗАНН в хода на съдебното
производство, то единствената възможност за възстановяване на предишното
положение за ищеца е института на ЗОДОВ,
Съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в
мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2, т. 4 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Съгласно чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за
една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора, като в
случая такова по чл. 14, ал. 2 от Наредбата във вр. с чл 7, ал.2,т.4 е 2030
лева за всяка една инстанция или общо 4060 лева. Или следва да се направи
извод, че общо заплатеното възнаграждение в размер на 2600 лева е по- малко от
минималното такова по Наредбата. ъ
По въпроса относно съразмерността и обосноваността на договорения и заплатен адвокатски хонорар следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него."
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, съдът разполага с правната възможност, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Както се посочи по- горе съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК ответната администрация, може да направи единствено в настоящото производство по ЗОДОВ. Решение № 11551 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2020 В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е 2300 за първа инстанция и 300 лева за касационна такава Доколкото в настоящия случай договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето- получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление.
Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. В този смисъл е и Решение № 4452 от 15.04.2020 г. по административно дело № 1430/2020 г. на Върховния административен съд - Трето отделение и Решение № 9943 от 21.07.2020 г. по адм. дело № 2345/2020 г. на Върховния административен съд на Република България- Трето отделение.
При този
изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията
на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, включително за държавна такса – в
пълен размер, и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева. При това положение, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на550 лева, съразмерни на уважената част от иска.
Водим от
горното и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София, бул“Княз Дондуков“№52 да заплати на „Аглика трейд „ ООД гр-. В.Търново,ул. „Никола Габровски „ № 73,А сумата в размер на 2600- две хиляди и шестстотин лева - представляваща претърпени имуществени вреди във вид на заплатен адвокатски хонорар по НАХД №1052/2018 по описа на Районен съд Велико Търново и КНАХД 10305/18г. по описа на Административен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите гр.София, бул“Княз Дондуков“№52 да заплати на „Аглика трейд „ ООД гр-. В.Търново,ул. „Никола Габровски „
№ 73,А сумата в размер на 550-
петстотин и петдесет – лева,
представляваща разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :