Р Е Ш Е Н И Е
№ 241
гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД № 10218/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 352 от 30.06.2021г. по НАХД № 369/2021г. по описа на Районен съд
Велико Търново е отменено Наказателно
постановление № НП № 490499-F531090/17.01.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП,
с което на ЗК „Сила 95“, представлявана от председателя В.К.М., за нарушение на
чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл. 185, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от началника на отдел „Оперативни дейности“ – В.
Търново ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез старши юрисконсулт С.С., с което въззивното решение
се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
същество касаторът излага доводи, че не е съгласен с мотивите на съда за липса
на дата на извършване на нарушението. Счита, че посочването на крайния срок е
достатъчно, за да може ЮЛ да съобрази, след тази дата е извършило нарушение. В
конкретния случай 01.10.2020г. била единствена дата, на която може да бъде
извършено нарушението. Датата на нарушението можела да бъде извлечена от
приложените доказателства, а и по аргумент на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН няма пречки
да бъде издадено НП. На следващо място, първоинстанционният съд неправилно бил
посочил, че нарушението не е описано по ясен, пълен и разбираем начин от
фактическа страна. Не били обсъдени всички доказателства, което препятствало
извода дали съдът кредитира събраните гласни доказателства. По тези съображения моли решението
да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди. Претендира
разноски.
Ответникът
по касация – ЗК „Сила
95“, с. Самоводене, представлявана от председателя В.К.М., чрез адв. М.Н., с
отговора на касационната жалба, заема становище за неоснователност на същата.
Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Споделя
съображенията на първоинстанционния съд за това, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в неясно описание на извършеното нарушение
в АУАН и НП, както и непосочване конкретната дата, на която е извършено
нарушението. Отделно от това, счита, че случаят е маловажен, тъй като по делото
са налице доказателства, че към момента, в който е била извършена проверката,
ЗК „Сила 95“ вече е била предприела действия за да преведе дейността си в
съответствие с новите изисквания на Наредба Н-18/2006г. Няколко месеца по-рано
е сключен договор за доставка на ново фискално устройство, а монтажът на същото
е бил предстоящ на 31.01.2020г. Тези обстоятелства дават основание за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на това счита, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно.
Предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 29.11.2019г. е извършена
проворка с Протокол № 0013544/29.11.2019г. на търговски обект ГСМ „Сила 95“, с.
Самоводене, стопанисван от ЗК „Сила 95“.
В хода на проверката е установено, че кооперацията в качеството си на
лице, извършващо зареждане на течни горива по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва
ЕСФП, което да отговаря на функционалните и техническите изисквания съгласно
Приложение № 1 и № 2 от Наредбата в законоустановения срок до 30.09.2019г. и
след посочената дата е продължило да използва фискално устройство, което не
отговаря на техническите и функционалните изисквания ( не е от одобрен тип).
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление, тъй
като в АУАН и НП се съдържала единствено датата на извършвана на проверката, но
не и дата на извършване на нарушението. Макар и да се изразява в бездействие,
това не отменяло задължението да се впише датата на извършването му. Липсата на
задължителен реквизит е преценена за съществено процесуално нарушение, което
води до отмяна на НП. На следващо място, нарушението не било описано по ясен,
пълен и разбираем начин от фактическа страна. Не ставало ясно какво нарушение е
осъществено от наказаното лице: че използва в търговския си обект фискално
устройство, което не от одобрен тип и не отговаря на функционалните и
техническите изисквания на Наредба № Н-18/13.12.2006г. или че не е привела
дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата в срок до 30.09.2019г.,
съгласно § 8, ал. 1, изречение първо от ПР на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. Не било посочено на кои функционални
и/или технически изисквания от Наредбата не отговаря установеното в обекта
ЕСФП. Не е посочено с кои изисквания от Наредбата не е привела в съответствие
кооперацията дейността си. Посоченото е довело до неправилна правна
квалификация. Изложените факти са елемент от няколко отделни нарушения, които
АНО е приел, че осъществяват от обективна страна състава на едно нарушение. От
друга страна, посочената като нарушена разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Наредбата
е бланкетна и препраща към други разпоредби на Наредба№ Н-18/13.12.2006г.,
които не са посочени в АУАН и НП. Нарушаването на правото на защита във всеки
случай води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено
нарушение и е самостоятелно основание за отмяната му.
Настоящият състав намира решението за правилно, по част от изложените в него
мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната
жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Правилно съдът е приел, че не
липсва яснота какво нарушение е осъществено от наказаното лице - използване в
търговския обект на фискално устройство, което не от одобрен тип и не отговаря
на функционалните и техническите изисквания на Наредба № Н-18/13.12.2006г. или
непревеждане дейността в съответствие с изискванията на Наредбата в срок до
30.09.2019г., съгласно § 8, ал. 1, изречение първо от ПР на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. Не са посочени функционални
и/или технически изисквания от Наредбата, на които не отговаря установеното в
обекта ЕСФП и с кои изисквания от Наредбата не е привела в съответствие кооперацията
дейността си. Правната квалификация по изложените факти води до различни
нарушения. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Наредбата е
бланкетна и се нуждае от попълване с други разпоредби на Наредба№
Н-18/13.12.2006г., които не са посочени в АУАН и НП.
Настоящият състав споделя и становището на
прокурора, че от страна на АНО не са отчетени посочените обстоятелства, че кооперацията
е сключила договор № 10243/02.05.2019г., т. е. преди момента на извършена
проверката на 29.11.2019г., т. е. ЗК „Сила 95“ е била предприела действия за да
преведе дейността си в съответствие с новите изисквания на Наредба Н-18/2006г.
В договорът е посочен срок 31.12.2019г. и не по вина на ЗК „Сила 95“ монтажът на
ново фискално устройство е станал едва на 31.01.2020г. Тези обстоятелства дават
основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
делото, направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника е допустимо и основателно. Настоящата инстанция
счита, че се дължат такива в размер на 300,00 лв., заплатени в брой по договор
за правна помощ от 06.08.2021г. /л. 11 от делото/. Поради това следва да бъде
осъден ЦУ на НАП София да плати на кооперацията тази сума.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 352 от
30.06.2021г. по НАХД № 369/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП София, да заплати на ЗК „Сила 95“, ЕИК: *********, представлявана
от председателя В.К.М. сумата 300,00 (триста) лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.