РЕШЕНИЕ
№ 1315
гр. Бургас, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120100102 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.
Образувано е по предявен от Ю. Ф. П. срещу Д. А. Д. иск за сумата от 5200 лв.,
представляваща заплатен от възложителя аванс по прекратен договор за изработка от
27.04.2023 г. с нотариална заверка на подписите, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Сочи се,
че между страните е сключено споразумение, с което ответникът е поел в срок до 30.09.2023
г. задължението да заплати претендираната сума, което не е сторено. С оглед на
неизпълнението от страна на ответника, ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение №
3467 на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.11.2023 г. по ч. гр. д. № 6965 по описа на
Районен съд – Бургас за 2023 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което на ищеца са били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 от
ГПК.
В законоустановения срок ответникът, чрез назначения си особен представител адв. М.
О., е постъпил отговор, в който се признава предявения иск.
Правната квалификация на иска е чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
В съдебно заседание, проведено на 28.05.2024 г. ищецът, редовно призован се явява
лично и с адв.П. с представено по делото пълномощно.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особен
1
преставител адв. О..
Съдът, след като взе предвид отправеното в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, чрез неговия
особен представител. Признанието на иска е процесуално действие, свързано с
разпореждане с предмета на делото. С него ответната страна не само признава
основателността на иска, но и едновременно с това се отказва от защита по него. Макар
изявлението за признание да е извършено от особения представил, за което процесуално
действие поначало се изисква изрично пълномощно, същото се явява валидно извършено, на
основание чл. 29, ал. 5 ГПК. Изявлението на процесуалния представител на ответника се
основава преимуществено на представените и неоспорени писмени доказателствени
средства, които навеждат на основателността на исковата претенция в т.ч. и от
представеното споразумение от 31.08.2023 г. с нотариална заверка на подписите рег. №
10960/11.09.2023 г. на нотариус С. И., рег. № *** на НК, с което ответникът се задължава да
върне процесната сума в срок до 30.09.2023 г., представляваща аванс по сключения помежду
им договор за изработка от 27.04.2023 г. Поради което признанието, извършено от особения
представител на ответника следва да бъде одобрено като валидно извършено.
В този смисъл доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки
на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде
уважен.
Макар че ответникът да не оспорва дължимото вземане, а го признава, самото
признание не води до извода, че не е дал повод за завеждане на делото и в този смисъл не е
изпълнен фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като той е дал повод за завеждане на
иска.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса в размер на 104 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в исковото производство
разноски за държавна такса в размер на 104 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 700
лв. и 410 лв. – депозит за особен представител, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д. А.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б***, ж. к. ****, дължи на ищеца Ю. Ф. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б***, ул. ****, сумата от 5200 лв. /пет хиляди и двеста
лева/, представляваща заплатен от възложителя аванс по прекратен договор за изработка от
27.04.2023 г. с нотариална заверка на подписите, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422
от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
3467 на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.11.2023 г. по ч. гр. д. № 6965 по описа на
Районен съд – Бургас за 2023 г.
ОСЪЖДА ответника Д. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б***, ж.к.
2
*****, да заплати на ищеца Ю. Ф. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б***, ул.
****, сумата в общ размер от 1418 лв. /хиляда четиристотин и осемнадесет лева/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3