№ 141
гр. Шумен, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630202330 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № BG 16032022/4000/Р8-244/31.08.2022г.
на Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „ Пътна инфраструктура „ гр.
София, с което на С. И. Ю., ЕГН **********, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и наличие на
маловажен случай. В съдебно заседание не се явява лично.
Депозирани са молби от адв. К.А. от АК - Хасково / пълномощно стр. 35/ със
становище. Излагат се твърдения, че са допуснати нарушения при издаване на АУАН, че
процесното ППС с рег. № Н 9164 КА не е собственост на жалбоподателя, а се ползва от
търговско дружество „Синг Транс“ ЕООД, вписан като ползвател, извършващо
международен превоз на товари; при съставянето на АУАН не са присъствали поне двама
свидетели; навеждат се твърдения за липса на материална компетентност на лицето, издало
НП; нарушени са чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН; объркано е приложимото производство,
като е следвало да бъде издаден електронен фиш; в НП са допуснати нарушения на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е посочено конкретно мястото на нарушението, твърди се
неяснота относно обективните белези на твърдяното нарушение; твърди се, че не е
установена с категоричност самоличността на нарушителя.
Процесуалният представител на административно - наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление - да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.03.2022г. в 20:21:36ч, на Белокопитово по път № А -2, отсечка 340+293, се
движело ППС с рег. № Н 9164 КА, вид Влекач, марка МЕРЦЕДЕС АКТРОС, модел
МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща технически допустима М.ална маса на пътния състав - над
1
12 т., брой оси- 5. ППС било засечено с контролно устройство 10061. ППС попада в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не била заплатена такса по
чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП.
За това нарушение бил генериран запис в системата по чл. 167а, ал.3 от ЗДВП с №
на нарушението D9756310FBE638D0E053011F160AFDC8.
На 16.03.2022г. в 20:26:28 ч. в направление излизане от територията на РБ на ГКПП
Русе –Дунав мост, пристигнало процесното МПС с рег. № Н 9164 КА, вид Влекач, марка
МЕРЦЕДЕС АКТРОС, модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща технически допустима М.ална
маса на пътния състав - над 12 т., брой оси- 5, с водач С. И. Ю..
След извършена проверка, от контролните органи било прието, че на 04.03.2022г. в
20:21:36ч, на Белокопитово по път № А -2, отсечка 340+293, се движело ППС с рег. № Н
9164 КА, вид Влекач, марка МЕРЦЕДЕС АКТРОС, модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща
технически допустима М.ална маса на пътния състав - над 12 т., брой оси- 5, като било
засечено с контролно устройство 10061, че се движи по път включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10,
ал.1, т.2 от ЗП.
За нарушението бил генериран запис в системата по чл. 167а, ал.3 от ЗДВП с № D
976310FBE638D0E053011F160AFDC8.
Бил съставен АУАН № BG16032022/4000/Р8-244 на 16.03.2022г. от св. М. ,
инспектор в ТД отдел ПТРР, териториална дирекция“ ТД Митница Русе“.
В АУАН актосъставителят е посочил, че на 16.03.2022г., в 20:26:28 ч. в направление
излизане от територията на РБ на ГКПП Русе –Дунав мост, пристигнало процесното МПС
с рег. № Н 9164 КА, вид Влекач, марка МЕРЦЕДЕС АКТРОС, модел МЕРЦЕДЕС
АКТРОС, с обща технически допустима М.ална маса на пътния състав - над 12 т., брой
оси- 5, с водач С. И. Ю.. След извършена проверка се установило, че ППС попада в
категорията ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП,
тъй като на 04.03.2022г. в 20:21:36ч, на Белокопитово по път № А -2, отсечка 340+293, е
засечено с контролно устройство с идентификатор № 10061.
Актосъставителят е посочил, че е извършено нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДВП.
Актът е подписан от нарушителя, като е отразено : „възразявам“.
С разписка жалбоподателят бил уведомен, че ще бъде освободен от
административно наказателна отговорност и НП няма да бъде издадено, ако в 14- дневен
срок от получаване на АУАН бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал.1 от ЗП, в
размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал.3 и 4 от ЗДВП.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка било издадено наказателно постановление № BG 16032022/4000/Р8-
244/31.08.2022г. на директор на Национално тол управление към Агенция „ Пътна
инфраструктура „ гр. София, с което С. И. Ю. , ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от
ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства, събрани в съдебно
заседание, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта.
В съдебно заседание на 13.12.2022г. бе проведена видеоконферентна връзка чрез
приложението „ Skype“ с РС Пловдив, за разпит на актосъставителя М., и свидетеля Ц. . В
своите показания св. М. посочи :
„ …Аз не знам, че Ю. е управлявал превозното средство на 04.03.2022г., …………..
Актът е съставен на 16.03.2022г. за това, че управлява на 04.03.2022г. в района на
Белокопитово. Аз няма как на 16.03.2022г. да установя, че на 04.03.2022г. е бил той, който
е управлявал. ……………... Не установявам кой водач е управлявал към датата на
нарушението…..“
Св. Ц. заяви в съдебно заседание на 13.12.2022г.:
“ Свидетел съм на съставянето на акта. МПС се явява на кабината на колежката.
……………..При съставянето на акта, аз бях на друго място. При съставянето на акта
съм дошъл да проверя дали всичко е изрядно и съм го подписал. Не съм свидетел на
нарушението. Нарушението се е случило някъде по пътя, не при нас. Когато му се връчи
актът, присъствах, по време на разписването на акта също. …………….. Не си спомням
дали е заявил, че на датата на съставяне на акта, не той лично е шофирал процесното
ППС.“
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно-наказателен характер и същественото при него е да се
2
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и
НП.
В тежест на административно - наказващия орган, като субект на административно-
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и то е извършено именно от лицето,
посочено като нарушител.
В нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция в размер на 1800лв. за
водачите, които управляват ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗДВП за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство.
В конкретната ситуация, се оспорва от жалбоподателя, че на 04.03.2022г. в
20:21:36ч, на Белокопитово по път № А -2, отсечка 340+293 именно той е управлявал
процесното МПС с рег. № Н 9164 КА, вид Влекач, марка МЕРЦЕДЕС АКТРОС, модел
МЕРЦЕДЕС АКТРОС. По повод тези твърдения по делото са представени дневен отчет за
дейността на водач на процесното ППС за лице с имена Х.Х. за дата 04.03.2022г./ стр. 198/
и индивидуален работен дневник на транспортен работник за дата 04.03.2022г./ стр. 199/ на
които е посочено, че данните за времето са – време по Гринуич.
При анализа на същите се установява, че на посочената дата водач с имена Х.Х. е
управлявал от 08,36 часа до 18,46часа на 04.03.2022г. Същевременно, в депозираната молба
с рег. № 4772 от 05.04.2023г. от процесуалния представител на жалбоподателя по делото се
твърди, че доколкото часовата зона на Р България е по източно европейското време, което се
получава като към времето по Гринуич се прибавят 2 часа и се твърди, че за да бъде
правилно разчетен представеният документ към часовете, отразени там, следва да се
прибавят 2 часа. Съобразно горното, при това положение излиза, че водачът на процесното
превозно средство, сочен от жалбоподателя като лицето Х.Х., на датата 04.03.2022г. е
започнал работа, като е поставил картата си в 10,36 часа българско време /08,36ч +2 часа / и
е приключил работа в 20,49 часа българско време / 18,49ч +2 часа /.
Горното е подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че на 04.03.2022г., в 20:21:36ч,
на Белокопитово по път № А -2, отсечка 340+293, не той е управлявал процесното
превозно средство, а друго лице - Х.Х..
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Материалната компетентност на издателя на НП за нарушения по ЗДВП се
установява и доказва от приетата по делото Заповед № РД -11-760 / 19.08.2022г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-167/08.02.2021г.на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които е налице оправомощаване на
Началник отдел „Конрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление и на Директор
на Национално ТОЛ управление към Агенция „ Пътна инфраструктура „ гр. София да
издава НП по ЗДВП.
Персоналното заемане на длъжността директор в национално ТОЛ Управление от
Георги Атанасов Темелков се установява от приложената Заповед № ЧР-СП-622/11.082022г.
на Председателя на Управителния съвет на АПИ. Материалната компетентност на
актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДв.П, е доказана, доколкото
актосъставителят е длъжностно лице от Агенция "Митници".
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт. Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя, който е отразил: «възразявам».
Деянието, което се вменява на лицето като нарушение, се свежда до несъобразяване
с изискването на чл. 179, ал. За от ЗДвП, въздигащо в състав на административно нарушение
управлението на МПС от категорията по чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията
на пътното превозно средство.
Същата, според настоящата инстанция, освен санкционна, е и материалноправна,
3
доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът следва да се съобразява. В
аналогичен смисъл е и правилото на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, според което „водачът на пътно
превозно средство /ППС/ от категорията по чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице“.Посочените разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
16.08.2019г.
От генериран запис в системата по чл. 167а, ал.3 от ЗДВП, с № на нарушението
D9756310FBE638D0E053011F160AFDC8, както и от показанията на разпитаните свидетели,
се установява по безспорен начин, че ППС с МПС с рег. № Н 9164 КА, вид Влекач, марка
МЕРЦЕДЕС АКТРОС, модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, се е движило на 04.03.2022г. в
20:21:36ч, на Белокопитово по път № А -2, отсечка 340+293, по път включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10,
ал.1, т.2 от ЗП, КАТО било засечено с контролно устройство 10061.
Съдът приема също, че по безспорен начин е установено също, че на 16.03.2022г., в
20:26:28 ч., в направление излизане от територията на РБ на ГКПП Русе –Дунав мост,
пристигнало процесното МПС с рег. № Н 9164 КА, вид Влекач, марка МЕРЦЕДЕС
АКТРОС, модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща технически допустима М.ална маса на
пътния състав - над 12 т., брой оси- 5, с водач С. И. Ю., и след извършена проверка от
контролните органи било установено, че на 04.03.2022г. в 20:21:36ч, на Белокопитово по
път № А -2, отсечка 340+293 се е движело това ППС, като било засечено с контролно
устройство 10061, че се движи по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за
него обаче да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП.
Същевременно съдът приема, че наказващият орган, чиято е и доказателствената
тежест, не е ангажирал по делото безспорни и категорични доказателства, установяващи по
необходимия несъмнен начин, че именно жалбоподателят С. И. Ю. е управлявал ППС на
инкриминираната дата - 04.03.2022г., в 20:21:36ч.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че по силата на препращането на чл.
84 от ЗАНН, към нормите на НПК относно съдебното производство, нарушителят,
респективно на обвиняемият в наказателния процес, има право да представя и иска
събирането на доказателства, но няма задължение за това.
Безспорно тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и вина е на административно -
наказващия орган, който следва да проведе пълно доказване по спорните факти, което в
настоящия случай не е направено.
Задължение на административно - наказващия орган е той да установи по несъмнен
начин нарушението и неговия извършител. В противен случай актът на административно -
наказващия орган се основава на предположения.
Съдът приема, че в случая административно - наказващият орган не е положил
необходимите усилия в рамките на своята компетентност за установяване по несъмнен
начин на самоличността на нарушителя, поради което е допуснал съществено процесуално
нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Според разпоредбата на чл. 303, ал.1 от НПК, приложима субсидиарно по силата на
чл. 84 от ЗАНН, издаденото НП не може да почива на предположения относно авторството
на нарушението.Административно наказателната отговорност е лична, съобразно чл. 24, ал.1
ЗАНН и НП не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно
извършителя на административно нарушение, което е гаранция за реализиране правата на
обвиненото в извършването на нарушението лице. От съдържанието на разпоредбата на чл.
179, ал. 3а ЗДвП се установява, че предвидената за установеното нарушение санкция се
налага само на водач на МПС-то, а не на предполагаем такъв, вкл. и на управител на
фирмата, която има право да го ползва.
Задължение на компетентния наказващ орган е да установи по категоричен начин
деянието, извършителя и вината му, преди да пристъпи към издаването на наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1, т. 3 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
прекрати административнонаказателното производство с мотивирана резолюция, когато не е
доказано по несъмнен начин участието на лицето, срещу което е съставен актът за
установяване на административно нарушение, в извършване на нарушението. Като не е
изпълнил императивната разпоредба на закона, административнонаказващия орган е
4
допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на НП като
незаконосъобразно. В горния смисъл са съдебни решения по идентични казуси: Решение по
КАНД № 19 по описа за 2023г. на Административен съд - гр. Шумен ; Решение № 60 от
18.04.2022 г. на Адм.С - Велико Търново по к. а. н. д. № 10043/2022 г., Решение № 498 от
21.03.2022 г. на Адм.С - Пловдив по к. а. н. д. № 164/2022 г., Решение № 677 от
19.03.2021г.на Адм.С - Благоевград по в. н. о. х. д. № 81/2021 г., Решение № 1919 от
02.12.2021г.на Адм.С - Бургас по к. а. н. д. № 2549/2021 г., Решение № 409 от 10.03.2022 г.
на Адм.С - Пловдив по к. а. н. д. № 3251/2021 г. и др.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано.
При преценка на направеното от страна на процесуалният представител на
въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. При преценка на
възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от жалбоподателя
писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално представителство-
договор за правна помощ от 01.11.2022г. , анекс към договор и проформа фактура, е било
заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 720 лева с ДДС. Разпоредбата на
чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер над
минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от същата наредба, 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв./, според която възнаграждението следва да е в размер
на 480лв. без ДДС или 576 лв. с ДДС/ в сила към датата на сключване на договора за правна
помощ и защита/. В същото време обаче, доколкото по делото са били проведени повече от
едно съдебни заседания, то на адвоката се дължи допълнително възнаграждение, поради
което така определения и заплатен от страната размер не е прекомерен, поради което и
възражението за неговото намаляване следва да бъде оставено без уважение. С оглед на
изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 720 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения списък.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG 16032022/4000/Р8-244/ 31.08.2022г. на
Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „ Пътна инфраструктура „ гр.
София, с което С. И. Ю. , ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 1800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Национално ТОЛ управление към Агенция „ Пътна инфраструктура„ гр.
София, да заплати на С. И. Ю., ЕГН ********** сумата от 720лв. (седемстотин и двадесет
лева), за заплатено адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
5
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6