Р Е Ш
Е Н И Е № 40
гр.Перник, 30.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, десети граждански
състав, в откритото заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при
участието на секретаря Р.Р., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4317 по описа на съда за 2016г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявенa е молба с правно
основание чл. 51, ал. 4 от СК, във връзка с чл. 59,
ал. 9 и чл. 56, ал. 6 от Семейния кодекс.
Производството е образувано по молба от Е.А.Д. против Р.Е.С., с която към съда се отправя искане за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете А.Р.С., родена на *** година, определени с решение №45 по гр.д.№108/2015г. на Брезнишкия районен съд, при което упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на майката, да се определи местоживееенето на детето в бившето семейно жилище на адрес ***, и ответникът да бъде осъден да плаща месечна издръжка в размер на 200 лв., платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Заявено е и искане за пререшаване на въпроса за ползването на семейното жилище. Претендират се разноски.
Молителката Е.А.Д. твърди, че от брака й с ответника са родени децата Е. /на 13.08.2002г./ и А. / на 30.04.1999г./. Бракът между съпрузите бил прекратен по взаимно съгласие с решение по гр.д. № 108/2015г. на РС-Брезник, с което било утвърдено и постигнатото споразумение за последиците от прекратяването на брака, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето А. било предоставено на бащата, а по отношение на детето Е. – на майката. Със съдебното решение било определено местоживеене *** на адреса на бившето семейно жилище, а именно -***. Твърди се, че ответникът не полагал дължимите грижи за детето, а точно обратното – А. пазарувала, готвела, чистела и поддържала домакинството в бившето семейно жилище. Ответникът нямал постоянни доходи от труд, често употребявал алкохол и отсъствал от жилището, към което насочили и принудително изпълнение, поради непогасяване на ипотечен кредит. Ответникът непрекъснато бил в неадекватно състояние след употребата на алкохол, обиждал и разстройвал А., при което използвал и цинизми по адрес на детето и майка му. Няколко пъти А. изпадала в състояния, при които се самонаранявала. От края на месец февруари 2016г. ответникът се изнесъл от бившето семейно жилище, при което оставил детето само без джобни и надзор. Молителката твърди, че след постановяване на съдебното решение условията на живот за детето при баща му са се влошили съществено, като поддържа, че е в състояние да подсигури по-добре жилищните у битовите нужди на детето, както и да повлияе благоприятно върху социалната й среда, с което мотивира и исканията си към съда. Заявява, че ще заплаща вноските по ипотечния кредит за бившето семейно жилище, с което ще избегне насочването на принудително изпълнение към него.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в законоустановения срок от ответника не е постъпил писмен отговор. Същият не се явява в съдебно заседание и не взима становище по молбата.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл.235,
ал.2 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №294 от 03.05.1999г. от Община Перник страните по делото са родители на детето А.Р.С., родена на ***г.
С решение № 45/15.05.2015 г., постановено по гр. дело № 108/2015 г. по описа на РС-Перник е прекратен с развод по взаимно съгласие гражданския брак между страните по делото и е одобрено постигнато споразумение по чл. 51 от СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А.Р.С. се предоставя на бащата Р.Е.С., а по отношение на детето Е.Р.С. – на майката Е.А. С. Определено е местоживеенето на детето А. в***. С решението е определен режим на лични отношения на детето А. с майката, издръжка в размер на 100 лв. за детето Е., платима от бащата и 100 лв. за детето А., платима от майката, считано от постановяване на решението до
настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Като неподлежащо на обжалване, решението по гр.дело № 108/ 2015г. на ПРС е влязло в сила на датата на постановяването му - 15.05.2015 г.
От приетата и неоспорена декларация за материално положение и имотно състояние на Е.А.Д. се установява, че същата получава доход от 340 лв. месечно като обезщетение от системата за обществено осигуряване за ползването на отпуск за раждане и отглеждане на малко дете.
В приетия по делото социален доклад, изготвен от отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" гр. Перник, е посочено, че ответникът е поканен за среща, но не се явил, поради което не е проведен разговор с него. След направено социално проучване и разговори с майката и детето, социалните работници са достигнали до извода за наличието на силна и стабилна емоционална връзка между детето А. и майката, която полагала и основаните грижи за отглеждането му. Сочи се, че пълната децинтересованост на ответника от детето влияе негативно върху психоемоционалното му състояние. Според социалните работници по време на съжителството й с бащата й А. се чувствала малоценна и емоционално срината. Детето заявило с категоричност, че иска да живее с майка си, но без да сочи, чене желае да вижда повече баща си.
Разпитан свидетелят З.З.И. /съжителстващ на родителски начала с ищцата и баща на третото й детето/ сочи, че бащата на А. е постоянно пиян, не се грижел за нея, оставя я без пари, без надзор и без храна, за което детето се оплаквало на майка си. През есента на 2016г. А. се обадила на майка си и й казала, че баща й се е изнесъл от жилището в ***, което било бивше семейно жилище на ищцата и ответника, купено с ипотечен кредит. От месец февруари м.г. ответникът спрял да плаща погасителните вноски по кредита и към имота било насочено принудително изпълнение. Свидетелят и ищцата взели решение да се преместят в жилището и да живеят там заедно с общото им дете, А. и другото родено от брака на страните дете – Е., като започнат да изпащат вноските по ипотечния кредит. Свидетелят сочи, че след като се пренесли в апартамента А. се успокоила. Тя споделяла, че докато живеела с баща си цялата грижа за домакинството била възложена на нея. Майка й поела домакинството, за да може А. да разполага с повече време за учене.
Свидетелят Л.Т. сочи, че от близките си приятелски отношения със свидетеля И. знаел, че ищцата имала две деца от предишния си брак. Едното от децата – А., живеела с баща си, при което същата било притеснена, че той я изоставял, напивал се е и не се грижел за нея. Сочи, че А. вече живеела с майка си, св. И. и с другите две деца. Била видимо по-спокойна, разбирала се добре с майка й, която била в отпуск по майчинство и се грижела и за А.. Ответникът не се интересувал от А., не я търсел и не е изразявал желание да се виждат.
Показанията на свидетеля З.З.И., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, доколкото същият като съжителстващ с ищцата и баща на третото й дете проявява естествено пристрастие.
Показанията на свидетеля Л.Т. съдът кредитира като достоверни, доколкото същите са логични, безпротиворечиви и последователни. Тези показания в по-голямата си част имат вторичен характер, доколкото в разказа си свидетелят не възпроизвожда личните си впечатления, а това, което е узнал от свидетеля Иванов. Налице е пълно съответствие в разказа на двамата свидетели, както и между изложеното от тях и данните в социалния доклад, поради което съдът ги кредитира и взема предвид при формиране на изводите си за приетото за установено по делото.
Изслушано на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДетето непълнолетното дете А.Р.С. заявява с категоричност и без колебание, че предпочита да живея при майка си. Споделя, че до 23.10.2106г. живеела с баща си. Тогава той не се прибрал няколко дни и пристигнало писмо от съдебен изпълнител за апартамента, в който А. и ответникът живеели. Когато се прибрал, ответникът си събрал багажа и казал, че се изнася на село. А. останала сама и се обадила на майка си. Тя дошла заедно със Здравко - мъжът, с когото живеела на съпружески начала. Детето сочи, че към момента на изслушването му живее с майка си, св. Иванов, сестра й, която е на 14 години, и бебето, което е на година и няколко месеца. Заявява, че се чувства по-добре и много по-спокойна.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 вр. чл. чл. 51, ал. 4 от СК, ако обстоятелствата, с оглед на които е взето решението относно упражняването на родителските права, се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. В тази връзка ППВС № 1/74 г., като обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права, развива и подробни съображения относно обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда, както при първоначалното определяне на мерки относно упражняването на родителските права, така и при искане за тяхното изменение. Постановлението сочи, че решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата. Посочените в постановлението обстоятелства, които съдът следва да прецени с оглед на интересите на детето са възпроизведени и в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Изменени обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 51, ал. 4 от СК са, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелства, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства следва категоричен извод, че след постановяване на бракоразводното съдебно решение положението на детето А.Р.С. при ответника се е влошило. В този смисъл са както представения социален доклад, така и събраните гласни доказателства, от които, както и от процесуалното поведение на ответника в производството по делото, се установява пълното му дезинтересиране от детето А.Р.С., както и оставянето й без надзор и без средства за задоволяване на ежедневните й потребности за повече от едно денонощие, което освен безотговорно, според данните по делото е повлияло негативно и върху психоемоционалното състояние на детето.
От друга страна, по делото се събраха и убедителни доказателства за това, че положението на детето А. би се подобрило, ако родителските права се предоставят за упражняване на ищцата. В тази връзка съдът съобрази и желанието на А., която е категорична, че се чувства по-сигурна и спокойна с майка си. Като подобрение в положението на детето следва да се цени и обстоятелството, че с майка си същата не би понасяла всички тежести на задълженията по поддържане на домакинството, каквито според събраните по делото доказателства са й били възложени от баща й, Наред с това, съдът цени като подобрение в положението на детето и обстоятелството, че при майка си А. ще живее заедно със сестра си Е.. Безспорно, в интерес и на двете деца е да живеят заедно. В този смисъл е и трайната, включително и задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1 от 12.11.1974г., съгласно която отделното живеене на децата и предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други - при другия родител, не се изключва като разрешение в техен интерес, но налага изтъкването на сериозни причини /в този смисъл е и Решение № 162 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 7228 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. По делото не се установява нличието на такива причини, поради което съдът намира, че в интерес на двете деца е да живеят заедно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че промяната на определените от брачния съд мерки по чл. 59, ал. 1 СК, за които страните са постигнали споразумение по чл. 51 СК по отношение на детето А. би допринесла за благосъстоянието й и е в нейн интерес.
Родителските права по отношение на детето следва да се възложат на майката.
При определяне режима на лични отношения с родителя, на когото не е възложено упражняването на родителските права, съдът намира, че съобразен с желанието на детето да вижда баща си и най-подходящ, доколкото е бил доброволно уговорен между страните, е режимът на лични контакти по бракоразводното решение за другото родено от брака дете – Е., който режим следва да бъде възпроизвведен с настоящето решение и по отношение на детето А.. При това разрешение ответникът ще може да вижда и двете си дъщери по едно и също време – от 9.00 ч. за всеки първи и трети петък в месеца, събота и неделя –до 18 часа, като ги взима при себе си с преспиване в петък срещу събота и събота срещу неделя, както и за 20 дни през лятото, които да не съвпадат с ползването на платения годишен отпуск от майката.
При определяне размера на дължимата се издръжка от ответника съдът съобрази от една страна възрастта на детето – 17 години, която предполага значителни разходи за учебни материали и помагала, дрехи и обувки, и от друга - възможностите на ответника, за когото по делото не е установено да реализира доходи от труд и имущество. В същото време, в исковата молба се съдържа признание, че ответникът не работи, а когато намери работа, тя е временна, без трудов договор и за кратки периоди. Съдът съобрази същото така, че ответникът дължи издръжка и за още едно дете – Е., в размер на 100 лв. месечно. Поради това и при предполагаем доход в размер на минималната работна заплата за страната от 460 лв., съдът намира, че ответникът ще има възможност да плаща без особени заструднения издръжка за детето си А. само в минималния предвиден в закона размер от 115 лв. месечно.
Налице са и основания за разрешаване на въпроса за предоставяне на ползването на семейното жилище, който в нарушение на чл. 56, ал. 1 изр. последно СК не е разрешен при допускане на развода. В тази връзка съдът намира, че по делото се установява наличието на основанието по чл. 56, ал. 5 СК, като в интерес на ненавършилите пълнолетие деца е ползването на семейното жилище да се предостави на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, или в случая – на майката.
По разноските:
При този изход на спора ищцата има право на разноски по делото съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Изхождайки от изводите, направени от съда относно размер на издръжката, възложена на ответника, последният следва да заплати държавна такса в размер на 165,60лв. в полза на РС Перник, изчислена върху сбора от тригодишните падежи .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определените
с Решение №45/15.05.2015г. по
гр.д. № 108/2015 г. по описа на Брезнишки
районен съд мерки относно
упражняване на родителските права, режима на лични контакти,
местоживеенето и издръжката
по отношение на непълнолетното дете А.Р.С. с ЕГН **********, родено от
брака на Е.А.Д. с ЕГН ********** и Р.Е.С.
ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете А.Р.С. с ЕГН ********** на майката Е.А.Д. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето с бащата, както следва: бащата Р.Е.С. ЕГН ********** има право на лични контакти с детето А.Р.С. с ЕГН ********** всеки първи и трети петък, събота и неделя в месеца от 9.00 ч. в петъчния ден до 18 часа в неделния, като взима детето при себе си с преспиване в петък срещу събота и събота срещу неделя, както и за 20 дни през лятото, които не съвпадат с ползването на платения годишен отпуск от майката.
ОСЪЖДА Р.Е.С. ЕГН ********** да заплаща за дъщеря си А.Р.С. с ЕГН ********** издръжка в размер на 115 /сто и петнадесет/ лева ежемесечно, платима чрез нейната майка Е.А.Д. с ЕГН ********** до 10-то число на месеца, за който същата се дължи, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на предявяване на иска 17.10.2016г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 лв.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
му относно присъдената издръжка.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А.Р.С. с ЕГН ********** при майката Е.А.Д. с ЕГН ********** на адрес:***.
ПРЕДОСТАВЯ на Е.А.Д. с ЕГН ********** ползването на семейното жилище от брака й с Р.Е.С. ЕГН ********** с адрес ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.Е.С. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Е.А.Д. с ЕГН ********** сумата от 430 лв. за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА
Р.Е.С. ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Перник държавна такса в
размер на 165,60 лв. върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: