№ 483
гр. Русе, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520102445 по описа за 2021 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София твърди, че
по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* и „Микро Кредит" АД с ЕИК
*********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Г. Г.
СТ., произтичащи от Договор за заем MicroCredit и Договор за допълнителни
услуги към заем MicroCredit № 9001-00003109 и двата от дата 24.07.2019г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор, в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ООД. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица.
Твърди се в исковата молба, че „Агенция за събиране на вземания" АД
/сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД с ЕИК *********,
1
както и че за цесията ответникът бил надлежно уведомен, включително чрез
приложеното към исковата молба уведомление.
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че
ответникът дължи следните суми:
- 494,63 лева главница по договор за заем;
- 59,89 лева договорна лихва по договор за заем за периода
от 25.02.2020г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
25.07.2020г. (падеж на последната погасителна вноска);
- 424,68 лева сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 25.02.2020г./падеж на първа неплатена вноска по
договор за допълнителни услуги/ до 25.07.2020г./падеж на последна вноска по
договор за допълнителни услуги/;
- 22,80 лева лихва за забава по договор за заем за периода от
26.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- 17,47 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги: за
периода от 26.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението в районния съд до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските направени в хода на заповедното
производство на основание чл.78, ал.8 от ГПК, както и тези направени в хода
на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в
размер на 350 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си
адв.А. е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове.
Прави възражение, че уведомлението за извършената цесия не е надлежно
връчено на ответника, а тя като негов особен представител не е
упълномощена да получава уведомления. Прави възражение за нищожност на
договора поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10 ал.1 от
ЗПК. Поддържа, че друго самостоятелно основание за нищожност на
договора за кредит е липсата на конкретизация относно начина, по който е
формиран годишният процент на разходите, което води до неяснота относно
включените в него компоненти. Това съставлява нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, заложено в
2
чл.10, ал.1 от ЗПК. Счита за нищожна и клаузата за неустойка в чл.8 от
договора за паричен заем, която се явява неравноправна по смисъла на чл.143
от ЗЗП, заобикаля закона и противоречи на добрите нрави, тъй като, видно от
начина на формулирането й и залагането й в погасителния план, същата
очевидно не е уговорена за неизпълнение на задължение, което е пряко
свързано с претърпени от кредитора вреди. Излага съображения, че съгласно
чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Моли съда да обяви нищожността
на договора и да отхвърли исковете като неоснователни.
Претендират се разноски по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от представените по делото доказателства на 10.06.2020г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД
между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* и „Микро
Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро
Кредит" АД срещу ответника Г. Г. СТ., произтичащи от договор за заем
MicroCredit и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9001-
00003109 и двата от дата 24.07.2019г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор, в собственост на „Агенция за събиране на вземания"
ООД. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Установява се от писмените доказателства по делото, че „Агенция за
събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/,
ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК *********.
Установява се от доказателствата, че по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД до
ответника е било изпратено писмо за извършената цесия, съдържащо
уведомително писмо с изх № УПЦ-П-МКР/9001-00003109 /12.06.2020 г. от
„Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изпратено
чрез Български пощи с известие за доставяне. На 17.06.2020г. писмото е
3
получено лично от длъжника, видно от известието за доставяне (вж. лист 24
от делото).
Не се спори и видно от представените по делото доказателства на
24.07.2019г. между „Микро Кредит" АД и Г. Г. СТ. е сключен договор за заем
MicroCredit № 9001-00003109, по силата на който дружеството е
предоставило заем в размер на 900,00 лева. Условията на „Договора за
кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата
страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите
условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане
за кредит", така и от "договор за заем".
Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е
получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на
заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите общи условия, сума в общ размер на 1109,28 лева,
представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно общите условията, при които е подписан договора,
заемополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва,
която е в размер на 209,28 лева на 12 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 92,44 лева, като първата погасителна вноска е платима на
25.08.2019г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема
1109,28 лева.
На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр -
искане за допълнителни услуги на същия ден - 24.07.2019г. между „Микро
Кредит" АД и Г. Г. СТ. е сключен и договор за допълнителни услуги към заем
MicroCredit № 9001-00003109, съгласно който „Микро Кредит" АД се
задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги
описани подробно в Приложение №1 към договора, което е предоставено на
заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане
на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 849,36 лева, като му е
предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски,
всяка в размер на 70,78 лева, при първа погасителна вноска, платима на
25.08:2019г.
Видно от приложеното заповедно производство, ищецът входирал
4
заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника и длъжник Г. Г. СТ. по което
било образувано ч.гр.д. N:503/2021г. по описа на Русенски районен съд.
Противно на твърденията на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, гр.София, с Разпореждане N:377/03.02.2021г. съдът е отхвърлил
заявлението в частта за сумите 424,68 лева допълнителни услуги по договор и
17,47 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги. Издадена била
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за останалата част от заявените
претенции.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415, ал.4 от
ГПК, предвид което са процесуално допустими.
По делото са ангажирани доказателства, че дружеството-ищец и
ответникът са били обвързани от облигационни правоотношения във връзка
със сключен между тях договор за паричен заем при условия и за суми така,
както е заявено по исковата молба. Не се спори за това, че кредитодателят е
предал реално уговорената сума на съконтрахента.
В процесния случай ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като
правата му произтичат от договор за цесия. Няма спор, че с този контракт
Микро Кредит АД надлежно е прехвърлило вземането си към
заемополучателя на ”Агенция за събиране на вземания”. Разпоредбата на
чл.26, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си
по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност. В процесния случай
страните са постигнали съгласие по този въпрос.
По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно
оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.
Доколкото цесионерът действа, като пълномощник на цедента, а не от свое
име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това
число и самия цесионер, да извърши уведомяването. При изпълнение на
посоченото условие следва да се приеме, че е било спазено изискването на
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Съобразно ангажираните в производството доказателства
съдът намира, че ответникът следва да се счита безспорно уведомен за
смяната на кредитора дори и с факта на връчване на книжата по настоящото
5
дело.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит под
формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответникът, който е физическо лице, което при сключване на
договора действа извън рамките на своята професионална компететност, то
същата има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,
ал.1 от Закон за потребителския кредит. Същевременно към него е
приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне,
в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както
и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. В тази връзка съдът има задължение да следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице
противоречие с добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№
1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др./, и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор
/Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23/07.07.2016 г. по
т.д.№ 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., и др./.
Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК,
предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски
характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото
въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
В конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне
категорично изключва формиране на волята на страните по всяка една от
клаузите на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават
значително равновесието между правата и задълженията на търговеца или
6
доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност
/чл.143 от ЗЗП/.
По делото не се установи ответникът да е получил преддоговорна
информация от заемодателя за точните параметри на кредита. В този смисъл
за лицето се е наложило да приеме условия, с които не е имало възможност да
се запознае преди сключването на договора, в резултат на което потребителят
не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването
на договора, водещо до неравноправност на уговорките. Не се доказва ГЛП и
ГПР да са били индивидуално уговорени с ответника, за да е приложимо
спрямо тях изключението по чл.146, ал.1 от ЗЗП. По делото липсва
представен Стандартен европейски формуляр, както и Тарифа за таксите,
визиран самия договор. При позоваване на неравноправен характер на
договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за
евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор,
съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/14 г. на ВКС, І т.о.,
търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на
съществените клаузи, като обстоятелството, че договорът е подписан от
потребителя, се явява ирелевантно за спора.
Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в
потребителски договор, която не е била изготвена предварително от
търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително,
потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание,
доколкото при достатъчно информиран избор я е приел. В случая, обаче, няма
данни ответникът да е разполагал с такъв избор. В този смисъл съдът намира,
че посочените клаузи са нищожни като неравноправни и неиндивидуално
уговорени /чл.146, ал.1, вр.чл.143, т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП, вр.чл.26, ал.1 от
ЗЗД, вр.с чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за
процесния договор за паричен заем, че тяхната неравноправност води до
нищожност на целия договор – чл.146, ал.5 от ЗЗП.
Съгласно чл.26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези. Съдът намира, че процесният договор за допълнителни
7
услуги не отговаря и на изискването за шрифт, заложено в ЗПК. При това
положение трябва да се приеме, че процесният договор е недействителен.
Съгласно чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и
когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, която
разпоредба не е била съобразена. Нормата установява изискване договорът за
потребителски кредит да съдържа подробно условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Съдът няма доказателства, че това
императивно законово изискване е било спазено. Уговорено е лаконично, че
връщането на кредита става на погасителни вноски, с изрично посочени
падежни дати на всяка от тях, но няма приложен погасителен план.
В конкретния случай следва да се отбележи изрично, че заповедния съд
е отхвърли с разпореждане заявлението в частта за сумите 424,68 лева
допълнителни услуги по договор и 17,47 лева лихва за забава по договор за
допълнителни услуги, поради което същите не могат да бъдат предмет на
настоящия установителен иск.
Съдът приема, че договорът за заем с Микро Кредит № 9001-00003109
от
24.07.2019г. е нищожен поради следните основания:
- Не са спазени изискванията на чл.11, ал.1,т. 10 от ЗПК - не са били
посочени взетите предвид от кредитора допускания, използвани при
изчисление на ГПР по определения в Приложение №1 от ЗПК начин, което
сочи, че не е указана методиката за формиране на ГПР;
- В посоченият в Договор за заем в процента на ГПР не е включено
възнаграждението по „закупен пакет допълнителни услуги", което сега се
претендира от ответницата. Това е допълнителен разход, включен в общите
разходи по кредита, което е следвало да се направи съгласно § 1, т.1 от ДР на
ЗПК;
- Определеният размер на възнаграждението по допълнителния пакет
противоречи на добрите нрави, тъй като създавало необосновано високо и е в
тежест за кредитополучателя.
8
Пакета от допълнителни услуги с таксата по него, е прекалено висок и
същият следва да фигурира в ГПР, което не е направено и подвежда
потребителите относно крайната сума, която ще платят и размера на
действителната лихва/такси на кредитодателя.
Видно от договора за заем, годишният лихвен процент е фиксиран 40,47
%, и ГПР 48,90%. В същите не са включени еднократна такса за одобряване
на кредита и тази за усвояването му. Не е включена и сумата от 849,36 лв.в,
платима разсрочено по 70,78 лв месечно, която е възнаграждението по
допълнителния пакет, като общо месечно на ищеца се дължат 163 левав,
вместо 92,44 лв, каквато сума е посочена месечно за дължима от ответницата.
Това означава, че със сумата по допълнителния пакет, в действителност
кредита се оскъпява двойно, без тези такси да са включени в ГПР, което е
незаконно и води до заобикаляне на закона и скриване на такси и разноски по
кредита.
Несъмнено процесният договор за заем попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно чл.И, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за заем трябва да съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за заем, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Видно от съдържанието на процесния договор за заем, в ГПР по него не
е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". Годишният
9
процент на разходите, следва да отразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21. ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за
допълнителна услуга — на стойност близка до половината /849,36 лв./ от
размера на отпуснатия кредит /900лв./, в "общата сума, дължима от
кредитополучателя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради
което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния
процент на разходите, са нищожни. И тъй като не е спазено изискването на
чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съдът споделя напълно становището на ответника относно това, че
свободата на договаряне, залегнала в закона, не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка
на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този
на добрите нрави - правоотношенията следва да се сключват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
този принцип се стига винаги, когато икономически по-силната страна
упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки
„допълнителни заплатени условия" за сключване на договора, на които
придава привидно доброволен характер и привидно право на избор.
Длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция за възмездна
допълнителна услуга, възнаграждението по която се калкулира към кредита.
Отделно от изложеното, тези допълнителни услуги следва да бъдат
включен в годишния процент на разходите (вж. приетата по делото ССчЕ),
тъй като това са възнаграждения по самия договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителските кредити, но в случая
това не е сторено.
Следва да се отбележи, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.
10а, ал.2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
10
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Нормата е в сила от 23.07.2014 г. и се явява приложима в процесния
случай. Нито законът, нито договорът и общите условия дават легално
определение на понятието "управление на кредита", но изхождайки от
общоприетия му смисъл, както и от целта на самия закон, както и това какво е
основното право на заемодателя по договора за кредит, следва да се схваща
като дейност, извършвана от заемодателя по фактическото реализиране на
задължението по договора за кредит, дейност за събиране и осчетоводяване
на вземането и събиране на информация за движението на сумите по сметката
на заемополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни
дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на
вземането. Като се има предвид това, следва да се приеме, че и таксата за
допълнителни услуги е такава по управление на кредита, без значение е, че е
наименувана по този начин. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК,
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит,
което в случая не е налице.
Включването на допълнителното възнаграждение по своя характер
представлява допълнително плащане, като същото се отразява и на ГПР,
макар формално да не е включено в него. При преценка съответствието на
спорната договорна клауза с императивните правила в закона, моля да се
вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Предвид уговаряне и на
допълнително възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, считам, че уговорката противоречи на императивна правна норма и се
явява нищожна, тъй като ГПР надхвърля петкратния размер на законната
лихва. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване за сметка на
ответника. Именно с посоченото допълнително възнаграждение ГПР
надхвърля петкратния размер на законната лихва , поради което и в тази
част договорът се явява нищожен на основание чл.21, ал.1 от ЗПК - поради
противоречие с императивна правна норма. Уговарянето на ГЛП и ГПР в
процесиите високи размери не е обяснимо нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за
11
дългосрочни кредити (над 15 години), когато "независимо от обезпечението,
рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси,
които биха намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия
случай обаче такива обстоятелства не са налице. Уговорените клаузи са
нищожни, тъй като заобикалят закона, и в частност заобикалят ограничението
на годишния процент на разходите по чл. 19 от ЗПК.
С оглед констатираната нищожност на договора поради противоречие
със закона, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по контракта.
От приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че по договор
за паричен заем ответникът е направил плащания в общ размер на 979,44
лева, т.е с 79,44 лева повече от размера на получения кредит.
При така установените по делото доказателства, съдът формулира
извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца не се следват разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от
450,00 лева разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ установителните искове на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, гр.София, за дължимост по отношение на Г. Г. СТ. с ЕГН:********** на
следните суми, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 503/2021г. по описа на РС-Русе:
- 494,63 лева главница по договор за заем;
-59,89 лева договорна лихва по договор за заем за периода
от 25.02.2020г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
25.07.2020г. (падеж на последната погасителна вноска);
- 424,68 лева сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 25.02.2020г./падеж на първа неплатена вноска по
договор за допълнителни услуги/ до 25.07.2020г./падеж на последна вноска по
договор за допълнителни услуги/;
12
-22,80 лева лихва за забава по договор за заем за периода от
26.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- 17,47 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги: за
периода от 26.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението в районния съд до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на Г. Г. СТ. с
ЕГН:********** сумата от 450,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13