РЕШЕНИЕ

гр.Радомир, 22.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание на 5 декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Антон Игнатов

при секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 162, по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.

По изложените в исковата молба от ищеца Т.С.Р.- С., с ЕГН:**********, с адрес: ***, и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител- адв.Л. Р. от АК- Перник, е предявен иск срещу ответника Е.С.Р., с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 76 лв. на месец, за периода от 10.02.2011 г. до 10.02.2016 г., на обща стойност 4 560 лв., за това, че е лишен от възможността да ползва своята 1/6 идеална част от следния недвижим имот, а именно: дворно място от 1 150 кв.м., съставляващо парцел ., в кв.6 по регулационния план на с.Б., общ.Радомир, обл.Перник, заедно с построените в него паянтова къща и стопански постройки, при граници: Ас. Н., Т.Р., шосе и имот на АПК, останал в наследство от техните родители, мораторната лихва върху сумата, от датата на възникване на всяко вземане, до датата на предявяване на исковата молба- 08.03.2016 г., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК в подадения отговор и в съдебно заседание чрез неговия процесуален представител- адв.Д. Ц. от АК- Перник, оспорва иска по основание и размер. Оспорен е предявения като доказателство нотариален акт към исковата молба, който е лично на ищеца, а не на наследниците на С. Р.- техния баща. Твърди се, че ищецът е собственик на поземлен имот ., в кв.по плана на селото, който граничи с имот ., в кв.6, т.е, съседен на парцел.. Твърди се също, че преди 3 г.-4 г. ищецът е премахнал оградата между двата имота и е навлязъл в парцел ., ползва двата имота и в този смисъл неоснователно е твърдението му, че няма достъп до същия. Претендират се направените по делото разноски.

Районният съд след като прецени събраните, по делото, доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното:

Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба са свързани с това, че ответникът владее еднолично процесния имот, представляващ дворно място от 1 150 кв.м., съставляващо парцел ., в кв.. по регулационния план на с.Б., общ.Радомир, обл.Перник, заедно с построените в него паянтова къща и стопански постройки, при граници: А.Н., Т.Р., шосе и имот на АПК, който имот е останал в наследство от родителите на ищеца и ответника. Според ищеца ответникът възпрепятствува ползването на имота от другите съсобственици, като претендира обезщетение за това, съобразно неговата наследствена част, която възлиза на 1/6 идеална част от имота. Според ищеца обезщетението възлиза на 76 лв. на месец, като за процесния период от 10.02.2011 г. до 10.02.2016 г., неговият дял възлиза на 4 560 лв. Твърди се, че ответникът е ограничил достъпа до съсобствения имот, до къщата и стопанската сграда построени в имота.

Ответната страна е оспорила иска по основание и размер. Оспорена е съсобствеността върху имота, както и обстоятелството, че ответникът не ползва имота /жилищната сграда, стопанските сгради както и парцела/ лично и не пречи на ищеца да ползва имота, както и че ползва имота в повече от това което му се полага.

По делото е представено удостоверение за наследници изх. № . г. на Столична община, Район „Илинден“. Видно от същото ищецът и ответникът са наследници на С. С. Р.,***, като освен тях наследници са още пет деца на наследодателя, респ.- техните наследници.

Като доказателство за право на собственост по делото е представен единствено нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност. Със същия ищецът Т.С. С.е признат за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: Дворно място, застроено с масивна вила, съставляващо парцел ., в кв. по плана на с.Б., Пернишки окръг, с пространство от 1343 кв. м., без придаваемите по регулация 57 кв. м.а урегулирано пространство от 1300 кв. м., при съседи:улица, река, /езеро/, С.С. Р. и А. А.. По отношение на процесния имот, представляващ парцел ., в кв.. по регулационния план на с.Б., общ.Радомир, обл.Перник, заедно с постройките върху него не е представено никакво доказателство за собственост. Представено е единствено решение № . г., по гр. д. № . г. на РС- Радомир. Със същото съдът е обезсилил на основание чл.26, ал.1, и ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие сключената спогодба по гр. д. № . г. на РС- Радомир, касателно процесния имот. Настоящият съдебен състав намира, че решението не би могло да служи само по себе си като доказателство за правото на собственост. В мотивите към решението се цитират нотариален акт №., дело № . г., удостоверение за наследници изх. № . г. и удостоверение . г., като се уточнява, че от тях е видно, че страните по спогодбата, която е прогласена за нищожна, са титуляри на вещните права, предмет на същата, по силата на наследяване на общия им наследодател С.С. Р.. Самото решение обаче не би могло да бъде доказателство за твърдяната съсобственост, тъй като ответната страна изрично е оспорила това твърдение и съответно съдът с изготвения доклад по чл.146 от ГПК с протоколно определение от 17.10.2017 г. е указал на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията в исковата молба, свързани с това, че имотът е съсобствен е върху ищцовата страна.

Съдът намира, че съсобствеността върху имота не е доказана и от свидетелката Д. Я.дъщеря на ищеца, чиито показания са преценени по реда на чл.172 от ГПК. Според същата това е имотът на нейния дядо. До смъртта на дядо й през 1984 г. имотът бил ползван от всичките й чичовци и лели. След смъртта на дядо й вече имотът не може да се ползва спокойно и свободно, защото единия й чичо- ответникът Е.Р. решил, че това е негова собственост, което  довело до това, че нямало свободен достъп до имота. Свидетелката твърди, че към настоящия момент няма ограда между двата самостоятелни имоти, с две самостоятелни къщи- стара къща, която има вход от към улицата и може да се влезе съвсем спокойно, а къщата и входа към къщата, както и всички помещения които са към стопанската пристройка са заключени. Единственият който е виждала, да отключва, да изважда и разпорежда, това е чичо й- Е.Р.. Виждала е преди няколко години другия й чичо- Л. Р. със семейството си да посещават къщата, но той като нямат достъп се наложило да минават през техния двор. Други от останалите наследници не е виждала да посещават имота. Частично леля й В.Р. живеела на село в този двор - през топлото време живеела на село, а зимата живеела в София. Не може да каже дали ответникът живее там, защото тя не живее постоянно там. От показанията на свидетелката не може да се направи категоричен извод по отношение на това за кой имот става въпрос, като същевременно същата твърди, че между имот на баща й и процесния имот липсва ограда, което води до извода, че не е налице и втората предпоставка за уважаване на иска по чл.31, ал.2 от ЗС, а именно- общата вещ да се използува лично само от един от съсобствениците- в случая ответника.  

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 600 лв.- за изплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, районният съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на ищеца Т.С.Р.- С., с ЕГН:**********, с адрес: ***, против ответника Е.С.Р., с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 76 лв. /седемдесет и шест лева/ на месец, за периода от 10.02.2011 г. до 10.02.2016 г., на обща стойност 4 560 лв. /четири хиляди петстотин и шестдесет лева/, за това, че е лишен от възможността да ползва своята 1/6 идеална част от следния недвижим имот, а именно: дворно място от 1 150 кв.м., съставляващо парцел ., в кв.. по регулационния план на с.Б., общ.Радомир, обл.Перник, заедно с построените в него паянтова къща и стопански постройки, при граници: А.Н., Т.Р., шосе и имот на АПК, останал в наследство от техните родители, мораторната лихва върху сумата, от датата на възникване на всяко вземане, до датата на предявяване на исковата молба- 08.03.2016 г., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Т.С.Р.- С., с ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на Е.С.Р., с адрес: ***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Окръжен съд- Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия:

 

                                                                ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

 

                                                                СЕКРЕТАР:М.М.