Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 138 по описа на ВРС за
2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове на ищеца „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК***, с правно основание чл.422 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че отв. Т.Д.Т., ЕГН**********,
дължи на ищеца следните
суми, на следните основания:
-
44.53лв. по Допълнително споразумение №*********/14.06.2016г. към Договор за мобилни услуги
№*********/25.08.2014г., представляващи главница, равняваща се на стойността
на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода
от
01.05.2016г. до 31.07.2016г., дължими
на основание раздел I от допълнителното
споразумение, във връзка с чл.23 от Общите условия;
- 20.42лв. по Допълнително споразумение №*********/14.06.2016г. към Договор за мобилни услуги
№*********/19.05.2015г., представляващи главница, равняваща се на стойността
на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода
от
01.05.2016г. до 31.07.2016г., дължими
на основание раздел I от допълнителното
споразумение, във връзка е чл. 23 от Общите условия;
- 42.95лв. по Договор за мобилни услуги
№*********/24.06.2015г., които представляват главница, равняваща се на
стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода от 01.05.2016г. до 31.07.2016г., дължими
на основание т. 5 от договора за
мобилни услуги, във връзка с чл.23 от ОУ;
- 45.48лв. по Договор за лизинг от
24.06.2015г., които представляват
дванадесет лизингови вноски за мобилно
устройство T. S. P. W., начислени
на основание чл.3, ал. 1 от договора, вр. с чл. 12 от
ОУ, от които три лизингови вноски
на обща стойност
11.37 лв., начислени в месечните
фактури за потребени мобилни услуги за м.05.2016г. - м.07.2016г. и предсрочно изискуем
остатък в размер на 34.11 лв., равняващ се на
вноски за периода от м.08.2016г. до м.05.2017г.;
- ведно със законната лихва върху сумите от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 19.09.2018г. до окончателното им изплащане,
за които е издадена заповед по
чл.410 ГПК - ч.гр.д. №14113/2018г. на ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Същата
била връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за ищеца
се е породил правният интерес да предяви настоящите
искове.
Твърди на следващо място, че страните по
делото са страни и по договори
за ползване на мобилни услуги,
договори за ползване на мобилни
устройства и допълнителни споразумения към тях, а именно горепосочените
такива.
Твърди още, че в изпълнение на договора за
мобилни услуги доставил на ответника,
а последният потребил, сочените
в исковата молба мобилни такива, срещу което следвало
да му се
заплати цената от потребителя (включвваща такса за абонамент и стойност на услугите),
в падежния срок по договора.
Ответникът
обаче не платил изцяло и в срок задълженията си за процесните периоди, поради което се претендира
останалата неплатена част от тях.
Отделно твърди, че в изпълнение
на договора за лизинг, предоставил
на ответника ползването на мобилно
устройство, за което ответникът
се задължил да заплаща месечни
лизингови вноски с уговорен размер и падеж. За исковия периода
лизингополучателят не заплащал паричните си задължения, поради което се
претендира и останалата непогасена от тях
стойност.
С оглед на забавата и на
осн. приложимите ОУ ищецът
упражнил правото си да прекрати
едностранно договора за лизинг. На същото
основание в полза на ищеца възникнало
правото да получи неустойка от потребителя, формирана от сбора
от останалите неплатени месечни лизингови такси до края на
договора, стойността на които също
претендира за присъждане.
Моли за уважаване
на исковете и за разноски.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 –
133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че
ответникът не е депозирал оговор
на исковата молба в законоустановения срок, не се е явил и не е изпратил
представител в първото по делото открито съдебно заседание, за което е редовно
призован, не е отправил искане за гледане на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по
какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника
разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 435.00лв. – разноски по исковете пред ВРС, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
На осн. ТР №4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с
осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство. Поради което
на ищеца се следват такива, общо в размер на 385.00лв.
Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че отв. Т.Д.Т.,
ЕГН**********, дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК***, следните суми, на следните основания:
-
44.53лв. по Допълнително споразумение №*********/14.06.2016г. към Договор за мобилни услуги
№*********/25.08.2014г., представляващи главница, равняваща се на стойността
на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода
от
01.05.2016г. до 31.07.2016г., дължими
на основание раздел I от допълнителното
споразумение, във връзка с чл.23 от Общите условия;
- 20.42лв. по Допълнително споразумение №*********/14.06.2016г. към Договор за мобилни услуги
№*********/19.05.2015г., представляващи главница, равняваща се на стойността
на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода
от
01.05.2016г. до 31.07.2016г., дължими
на основание раздел I от допълнителното
споразумение, във връзка е чл. 23 от Общите условия;
- 42.95лв. по Договор за мобилни услуги
№*********/24.06.2015г., които представляват главница, равняваща се на
стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода от 01.05.2016г. до 31.07.2016г., дължими
на основание т. 5 от договора за
мобилни услуги, във връзка с чл.23 от ОУ;
- 45.48лв. по Договор за лизинг от
24.06.2015г., които представляват
дванадесет лизингови вноски за мобилно
устройство T. S. P. W., начислени
на основание чл.3, ал. 1 от договора, вр. с чл. 12 от
ОУ, от които три лизингови вноски
на обща стойност
11.37 лв., начислени в месечните
фактури за потребени мобилни услуги за м.05.2016г. - м.07.2016г. и предсрочно изискуем
остатък в размер на 34.11 лв., равняващ се на
вноски за периода от м.08.2016г. до м.05.2017г.;
- ведно със законната лихва върху сумите от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 19.09.2018г. до окончателното им изплащане,
за които
е издадена заповед по чл.410 ГПК - ч.гр.д.
№14113/2018г. на
ВРС,
на правно основание чл.238 ГПК и
чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН**********, да заплати на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК***, сумата от 435.00лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН**********, да заплати на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК***, сумата от 385.00лв. –
разноски в заповедното производство, на осн.
ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………