№ 4049
гр. Варна, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20233110105495 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба вх.
№32754/02.05.2023 г. от В. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район „Лозенец", бул. „Джеймс
Ваучер" № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов с искане с правно основание чл. 439 от ГПК да бъде признато за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2560.00 лева, присъдена с
Решение от 29.05.2015 г. по гр.д. № 3823/2014г., СГС, І-2 състав, Решение от
11.05.2016 г. по в.гр.д. №5414/2015 г. на САпС, 2-ри състав и Решение от 13.11.2017 г.
по к.гр.д. №60239/2016 г. на ВКС, ІІ ГО и за която сума е издаден Изпълнителен лист
от 19.03.2018 г.
В молбата се излага, че ищецът е длъжник, а ответникът - взискател по
Изпълнително дело № 20238080400218, по описа на ЧСИ Захари Димитров, с рег.
№808, с Район на действие ОС-Варна. Изпълнителното дело било образувано на
20.03.2023г. с молба от взискателят ЗД „Бул Инс" АД във връзка с издаден в негова
полза Изпълнителен лист по гр.д. №3823/2014г. СГС, 1-2 състав за сумата в общ
размер на 2560.00 лв.
Гр.д. № 3823/2014г., СГС, 1-2 състав било образувано във връзка с предявен от
В. П. иск срещу ЗД „Бул Инс" АД, като с Решение от 29.05.2015г. застрахователното
дружество било осъдено да заплати в полза на В. П. сумата в размер на 22000.00 лв.,
ведно с лихва и разноски, като искът бил отхвърлен до предявения от 40000.00 лева.
Решението било обжалвано като по образуваното гр.д. №5414/2015г. САпС. II
1
състав било постановено Решение №955/11.05.2016г., с което първоинстанционното
решение било отменено и бил отхвърлен иска за сумата в размер на 6000.00 лв., до
присъдените 22000.00 лв.
Решението отново било обжалвано като по образуваното к.гр.д. № 60239/2016г.,
ВКС, ІІ-ро ГО било постановено Решение № 97/13.11.2017г., с което
второинстанционното решение било отменено и бил уважен иска за сумата на 12000.00
лв., като в отхвърлената част до пълния претендиран размер от 40000.00 лв. е оставено
в сила. Решението на ВКС е влязло в законна сила на датата му на постановяване, а
именно 13.11.2017г.
Излага, че в настоящия случай вземането е установено със съдебно решение.
Тъй като от момента на влизане в сила на съдебното решение - 13.11.2017г. до
образуването на изпълнителното дело на 20.03.2023г. са изминали 5 години и 4 месеца,
счита, че е изтекла погасителната давност за вземането. Сочи, че давността започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а разпоредбата на чл.117, ал.2
от ЗЗД предвижда, че, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Твърди, че процесните вземания за разноски са
присъдени с първоинстанционното и второинстанционното съдебни решения и са
установени с влязло в сила окончателно решение (касационното), поради което от
влизането му в сила - 13.11.2017г. е започнала да тече нова давност, която е
петгодишна - арг. от чл.117. ал.2 от ЗЗД.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал такъв по делото,
в който оспорва твърдението за настъпила погасителна давност по отношение на
вземането. Излага, че с молба ответното дружеството е предприело действия по
принудително събиране на вземането, образувайки изпълнително дело под
№20238080400218 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. №808 от КЧСИ. Сочи, че в
рамките на висящото и понастоящем изпълнително производство погасителна давност
не е текла. Намира, че давността е била прекъсвана многократно с предприеманите
действия по принудително изпълнение спрямо длъжника в хода на ИД
№20238080400218 по описа на ЧСИ Захари Димитров. След образуване на ИД
№20218510400735 били извършени изпълнителни действия по принудително
изпълнение спрямо ищеца, както следва: наложен е запор върху вземания по банкови
сметки, открити в „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД и „Централна кооперативна банка" АД на
03.04.2023 г.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Към доказателствения материал по делото е приобщено заверено копие от ИД №
2
20238080400218 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. №808 от КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд-Варна.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111, б.„в“ от
ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наеми, лихви и за
други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с влязло в
сила решение, в който случай погасителната давност започва да тече от влизане в сила
на решението и е петгодишна, съгласно цитираната разпоредба на чл.110 от ЗЗД.
Видно от представения по делото изпълнителен лист, същият е издаден на
19.03.2018 г., като изпълнителното дело е образувано точно пет години по-късно с
молба вх. № 4871/20.03.2023 г. (Доколкото 19.03.2023 г. е неделя, срокът петгодишният
срок е изтичал на следващия ден-20.03.2023 г.). Към дата на депозиране на молбата за
образуване на изпълнителното дело обаче, давността вече е била изтекла, тъй като
видно от самия изпълнителен лист, същият е издаден въз основа на Решение от
29.05.2015 г. по гр.д. №3823/2014 г. на Софийски градски съд, ГО І-2 състав, Решение
от 11.05.2016 г. по гр.д. №5414/2015 г. на Софийски апелативен съд, 2-ри състав и
Решение от 13.11.2017 г. по к.гр.д. №60239/2016 г. на Върховен касационен съд, ІІ Г.О.
Доколкото решенията на ВКС не подлежат на обжалване, то те влизат в законна сила с
постановяване им. Или в настоящия случай решението, чието изпълнение е предмет на
издадения на 19.03.2018 г. изпълнителен лист е постановено и съответно влязло в
законна сила на 13.11.2017 г. и съответно петгодишната давност е изтекла пет години
по-късно – на 13.11.2022 г., а не на 19.03.2023 г., както твърди ответника.
Всички предприети от кредитора действия след тази дата, независимо дали са от
характера да прекъснат давността са ирелевантни за изтичането й, поради и което не
следва да бъдат взети предвид.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ищеца, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от
772,40 лева, представляващи 670,00 лв. - адвокатски хонорар и 102,40 лв. – държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По направеното от ответника възражение за прекомерност съдът намира, че
същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение е в минималния размер, определен съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1 от 2004 г. на ВАС, с добавен ДДС.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът В. Т.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. В. НЕ ДЪЛЖИ на ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище: гр. София, район „Лозенец", бул. „Джеймс Ваучер" №
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов сумата
от 2560.00 (две хиляди петстотин и шестдесет) лева, присъдена с Решение от
29.05.2015 г. по гр.д. № 3823/2014г., СГС, І-2 състав, Решение от 11.05.2016 г. по
в.гр.д. №5414/2015 г. на САпС, 2-ри състав и Решение от 13.11.2017 г. по к.гр.д.
№60239/2016 г. на ВКС, ІІ ГО, за която сума е издаден Изпълнителен лист от
19.03.2018 г. и е образувано Изпълнително дело № 20238080400218, по описа на ЧСИ
Захари Димитров, с рег. №808, с Район на действие ОС-Варна, поради погасяването на
вземането по давност на 13.11.2022 г., на основание чл.439, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 110 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район
„Лозенец", бул. „Джеймс Ваучер" № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. В. сумата от 772,40 лв. (седемстотин седемдесет и два лева и четиридесет
стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4