РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 185/5.3.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №762 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, исковете и
становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.
226 от АПК, във връзка с във връзка с Част VІІ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
2. С Решение № 401 от 07.07.2020 г.,
постановено по адм. дело № 188 по описа за 2020 г., касационен състав на Административен
съд Пазарджик е отменил Решение № 621 от
08.12.2017 г., постановено по адм. дело № 264 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2017 г., като е постановил делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик.
3. Касационната инстанция е
намерила, че първоинстанционното решение
е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Според касационния състав,
първоинстанционния съд не е изложил никакви съображения, с които да обоснове
окончателните си изводи относно разрешаването на правния спор с който е
сезиран.
4. Съдебното производство е било
образувано по искова молба на Ф.Х.Ф.К.от гр. Барселона, Република Испания, в
момента в затвора Пазарджик, да бъдат осъдени Министерство на правосъдието,
София и Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието,
гр. София, при условията на солидарност, да му заплатят 35000,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в периода 08.01.2016г. до 31.10.2016г.
неимуществени вреди, изразяващи се получено възпаление на тестисите, като сам
си заплащал лекарствата, изпитал възмущение и огорчение, битови неудобства,
търпял унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, принуждаван е да
върши и предприема действия против волята си, в резултат на което изпитал
чувство на страх, незащитеност и малоценност, които са пряка и непосредствена
последица от лошите битови, санитарни и
здравословни условия при които е поставен в ареста гр. Пазарджик, както и
сумата от 114,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съответно
на равностойността на закупени от ищеца лекарства, които администрацията е
следвало да му осигури, както и обезщетение за забавено плащане на двете
главници в размер на законната лихва, считано от 08.01.2016г. до окончателното
им изплащане.
5. Ищеца твърди да е бил задържан и
да е пребивавал в ареста намиращ се в Областна дирекция на МВР Пазарджик в
периода от 08.01.2016 год. до 31.10.2016 год. Заявява, че през цялото време бил
подложен на жестоко и унизително отнасяне и нечовешко третиране.
Ареста е бил разположен под нивото
на земята. Нямал условия за раздвижване. Нямал достъп до тоалетна и течаща вода.
Биологичните нужди удовлетворявали в шишета и кофи. Нямало естествена светлина
и чист въздух. В килия № 14, където пребивавал, не е имало прозорец и дневна
светлина. Хигиената била лоша, имало хлебарки, дървеници и гризачи. Водели ни
на баня веднъж в седмицата. Кранчето за водата трудно се регулирало, като
понякога водата била много топла, а понякога много студена. Храната била в лошо
качество и в малко количество. Три месеца не получавал и не изпращал писма.
Карали го да си плаща медикаментите. Зимно време било много студено, а лятно
време много топло. Нямал достъп до телефон в течение на повече от четири
месеца. Майка му разбрала, че е задържан след един месец, защото започнала да го
търси. Нямал връзка и с посолството. В посолството разбрали, че е задържан след
два месеца. Не знаел български и започнал да го уча в ареста. Чувствал се напълно
изолиран, самотен и изоставен. Получил възпаление на тестисите и три пъти го
водили в болница, но още изпитвал болки. Сам си плащал лекарствата. По-късно от
посолството му казали, че не е трябвало той да си ги плаща. От време на време
дезинфекцирали, но не му давали да изляза и след това се дишало трудно.
В представената писмена защита по
същество, ищеца е развил съображения за това, че от събраните по делото
доказателства се установява, че телефона в ареста не е бил пригоден за
международни обаждания. Установено е, че адв. М. ме у носил храна и лекарства в
ареста. Установено е че посолството на Испания в България, не е било уведомено
за задържането на К.. Счита се, че получените при задържането заболявания са
установени от назначените по делото експертизи, като по отношение на тях не е
било приложено адекватно лечение. Поддържа се, че медикаментите за лечение са
закупувани от ищеца. Отново се описват лошите битови и хигиенни условия при
които К. е пребивавал в ареста. В тази насока се позовава на показанията,
депозирани от разпитаните по делото свидетели.
6. Ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес ***,
Областна служба „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния представител
юрк. Чолаков в депозиран писмен отговор е на становище, че исковите претенции
на К. са недоказани фактически и неоснователни. Сочи се, че ищеца е изтърпял
наложената му мярка за неотклонение при условия, не по различни от условията
при които са поставени останалите задържани. Лошата хигиена в обитаваните
помещения е била резултат от поведението на самите задържани. Според ответника,
не може да се приеме, че престоят в условията на арест биха провокирали,
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Счита се, че ответника е осъществил своите
задължения и не са налице противоправни действия от негова страна
Иска се претенциите за парични обезщетения на К.
да бъдат отхвърлени.
7. Ответното Министерство на правосъдието, с
посочен съдебен адрес ***, Областна служба „Изпълнение на наказанията“, чрез
процесуалния представител юрк. Чолаков в депозиран писмен отговор е на
становище, че исковите претенции на Гоцев са недопустими, доколкото
Министерството не е надлежно легитимиран ответник.
Иска се производството да бъде прекратено по
отношение на този ответник.
8. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение, че исковите претенции са недоказани от фактическа страна и
съответно неоснователни по отношение на претендирания размер. Счита се, че от
данните по делото не може да се формира извод, че ищеца е получил някакво
заболяване в резултат на пребиваването му в ареста, като във връзка с
направените от него оплаквания, е било предприето адекватно медицинско лечение.
За недоказани се считат и твърденията за лоши битови и хигиенни условия в
помещенията в които е пребивавал К.. Сочи се, че още при задържането на ищеца е
било уведомено испанското посолство, чиято грижа е била да бъдат уведомени близките
на лицето. Пояснява се, че по отношение на ищеца е била наложена забрана за
осъществяване на каквато и да е комуникация
между задържания и трети лица, която е била продиктуване с оглед,
конкретна необходимост във връзка с извършване на следствените действия и с
оглед личността на извършителите на престъплението.
II. За фактите :
9. В хода на първоначалното съдебното
производство, от страна на Началник Затвор Пазарджик е представена Справка №
1646 от 26.04.2017г., а в хода на настоящото повторно съдебно производство се
представи Справки вх. № 6516 от 28.09.2020г.
Според въпросните удостоверителни документи, Ф.
Хорхе Феррари К. е задържан на 08.01.2016г. по преписка вх.№ 3216/2015г. по описа на Окръжна
прокуратура Пазарджик и Досъдебно производство № зм 1721/2015г. по описа на Районно
управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР. На 11.01.2016 г. с
Определение на Районен съд Пазарджик по досъдебно производство №1721/2016г. по
описа на РУ МВР гр.Пазарджик, му е наложена мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. В Затвора гр. Пазарджик е преведен на 31.10.2016г.
В периода на задържане в ареста към Областна
дирекция на МВР, К. е обитавал следните помещения :
- от 08.01.16г. до 27.01.16г. е настанен
самостоятелно в килия №15 с площ 8,00м² ;
- от 28.01.16г до 18.04.16г. е настанен
самостоятелно в килия №14 с площ 8,00м² ;
- на 19.04.16г. е настанен с още един задържан в килия №14 с
площ 8,00м² ;
- от 20.04.16г. до 22.04.16г. е настанен
самостоятелно в килия №14 с площ 8,00м² ;
- 23.04.16г. до 16.05.16г. е настанен с още един
задържан в килия №14 с площ 8,00м² ;
- от 17.05.16г. до 31.10.16г. е настанен
самостоятелно в килия №14 с площ 8,00м².
Според удостовереното в справката, в килиите не
е имало санитарен възел и течаща вода, но за целта е имало общ санитарен възел
с 2 броя тоалетни, 2 броя мивки с постоянно течаща топла и студена вода, като
достъп до тях задържаните са имали непрекъснато, 24 часа в денонощието. В
банята е имало душ към проточен бойлер, като къпането на задържаните е било два
пъти в седмицата. Всички килии в ареста са били оборудвани с единични легла и
дървени етажерки. Размерът на всяко легло е 70/190 см. или 1,33 кв.м. Във всяка
килия е имало по една дървена етажерка с размери 100/30/100 см или 0,30м²q
разположена вертикално до стената за личните вещи на задържаните.
Ареста се е
намирал на 1,30м. под кота нула на прилежащият терен.
Помещението за разходка на задържаните е било в
рамките на ареста с площ 17,50м² и е било от закрит тип,
който е утвърден със Заповед № Л-4102 от 06.10.2016г за вътрешния ред в
арестите.
В килии №14 и №15, не е имало достъп на
естествена светлина. Осветлението е било осъществявано посредством изкуствена
светлина с дневен и нощен режим. Вентилацията на арестантските помещения се е осъществявала
посредством смукателна и нагнетателна аспирация. Общият коридор, където са били
разположени килиите е бил оборудван с два броя климатици и два броя калорифери.
Имало е един прозорец за достъп на свеж въздух. Помещенията се отоплявали
посредством локално парно на газ. Дезинфекцирането на килиите се осъществявало
в присъствието на задържаните. В помещенията и килиите в които е пребивавал
задържания през периода на задържането му в ареста е имало хлебарки. Не е имало мухъл и
течове от тавана на килиите. Почистването на килиите се извършвало от задържаните лица.
За целта им се предоставяли препарати и
дезинфектанти от 10% разтвор на хлорна вар.
На задържаните лица се е осигурявала безплатна
храна /закуска, обяд и вечеря/, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно
таблици утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Количеството и вкусовите качества на
храната се контролирали от медицински специалист към съответния арест, командира
на отделение или дежурен по арест, което се отразявало от тях в книгата за
контрол на получаваната и раздавана храна на задържаните лица.
Посочено е, че Ф.К. е имал забрана с
Постановление №3216/2015г от 11.01.2016г за получаване и изпращане на
кореспонденция, колети, за провеждане на телефонни разговори и срещи е други
лица освен по чл.256 ал.3 от ЗИНЗС.
На К. е била осигурена възможност за телефонни
разговори след подадено от него заявление на 04.02.2016г., като същия ден е
провел разговор с адвокат.
На 04.05.2016г. е провел за първи път разговор с майка си. На 05.05.2016г. е
провел разговор със сестра си. До края на престоя му в ареста е продължил да
провежда телефонни разговори с близките си и с адвоката.
Медицинското обслужване в ареста се извършвало от
медицински фелдшер, който бил на разположение на задържаните лица пет дни в
седмицата. Прегледите се извършвали по график веднъж седмично, а при спешни
случаи незабавно.
Допълнително е удостоверено, че адв. Л.М. не е носил
хранителни продукти и лекарства на подсъдимия К. ***. Има два случая при които
подсъдимия К. е предавал на адв. Л.М. 12 бр. книги на 10.03.2017г. и 1 бр.
телевизор на 05.04.2017г.
Според представената в хода на първоначалното
съдебно производство Молба вх. № 1481 от 13.04.2017г. на Началник Районна
служба „Изпълнение на наказанията“ Пазарджик, със Заповед № ЛС-04-62 от
16.01.2017г. на Министъра на правосъдието, ареста при Областна служба „
Изпълнение на наказанията“, Пазарджик е закрит, като със същата заповед е
открит арест в Затвора Пазарджик.
10. В писмо вх. № 1950 от 22.05.2017г. на
Посолството на Испания, заместник – ръководителя на мисията е посочил, че
посолството не е получавало официално уведомление за задържането на испанския
гражданин Ф. Хорхе Феррари К.. В посолството е постъпила информация за
задържането на К. по неофициален пък от негови роднини.
11. В хода на първоначалното разглеждане на
делото, във връзка с твърденията на ищеца за настъпило влошаване на
здравословното му състояние при пребиваването му в ареста са били представени :
- Молба от адв. Л.М. от 24.02.2016г. с искане да
бъде разрешен медицински преглед на К., поради оплаквания за здравословното му
състояние;
- Постановление № 3216/2015г. от 28.02.2016г. на
прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, с което е разпоредено да бъде
извършен медицински преглед от лекар в Центъра за спешна медицинска помощ при Многопрофилна
болница за амбулаторно лечение Пазарджик за установяване моментното
здравословно състояние на Ф. Хорхе Феррари К., обвиняем по ДП № 1721 /2015 г.
по описа на РУ МВР Пазарджик. Според приложените Лист за преглед на пациент в спешно отделение
и Бланка за консултация с лекар специалист, прегледа е бил осъществен на
26.02.2016г., като резултата е бил констатация на лекаря, че не се налага лечение
на пациента;
- Постановление № 3216/2015г. от 31.05.2016г. на
прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, с което е разпоредено да бъде
извършен медицински преглед от уролог в Центъра за спешна медицинска помощ при
Многопрофилна болница за амбулаторно лечение Пазарджик за установяване
моментното здравословно състояние на Ф. Хорхе Феррари К., обвиняем по ДП № 1721
/2015 г. по описа на РУ МВР Пазарджик. Разпоредено е също така, да се изготви подробна
справка за здравословното състояние на същия, с оглед преценка на
обстоятелството дали може да пребивава в следствения арест. Според Бланка за
консултация с лекар специалист, на К. са предписани определени медикаменти.
Представена е и Бланка за раздадени медикаменти, от която е видно, че на ищеца перманентно
са давани медикаменти през м. юни 2016г.;
- Постановление № 3216/2015г. от 29.07.2016г. на
прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, с което е разпоредено да бъде
извършен медицински преглед от лекар хирург в Многопрофилна болница за амбулаторно
лечение Пазарджик за установяване моментното здравословно състояние на Ф. Хорхе
Феррари К., обвиняем по ДП № 1721 /2015 г. по описа на РУ МВР Пазарджик.
Разпоредено е също така, да се изготви подробна справка за здравословното
състояние на същия, с оглед преценка на обстоятелството дали може да пребивава
в следствения арест. Според
приложената Бланка за консултация с лекар специалист, прегледа е бил
осъществен, като резултата е бил констатация на лекаря, че не се налага лечение
на пациента;
- Бланки на вторични медицински прегледи от
които е видно, че задържаният К. е бил преглеждан по няколко пъти ежемесечно за
периода от 14.01.2016г. до 28.10.2016 г.
12. Относно твърденията на ищеца за
несвоевременно оказана му медицинска помощ, в хода на първоначалното
разглеждане на делото са били назначени две съдебно медицински експертизи.
В заключението по съдебно медицинската
експертиза изготвено на 26.06.2017г. от д-р Ангел Колев, ординатор в „Урологично
отделение“ при МБАЛ Пазарджик е посочено, че подобни на установените при К. заболявания
на тестисите(най-често на единият тестис), може да се появят при общо охлаждане
на организма, намалени защитни сили, както и при асцендентна инфекция - проникване
на бактерии от друго възпалително огнище в организма - остра вирусна инфекция,
тонзилит, грип и др. Вещото лице е формирало извод, че с оглед обстоятелството,
че и при двата прегледа на лекари - уролози не са се установили придружаващи
заболявания и усложнения, не може да се приеме категорично, че условията в
ареста са допринесли по някакъв начин за появата и развитието на такова
заболяване. Според д-р Колев, наличната патология не е основание да се приеме
за нарушение на фертилитета (оплодителната способност) и не се налага
консервативно или оперативно лечение.
В заключението по втората от съдебно
медицинските експертизи, вещото лице д-р Пенка Апостолова, лекар в „Очно
отделение“ към МБАЛ Пазарджик е констатирала, че К. има заболяване на очите „смесен
астигматизъм“.Пояснено е, че астигматизмът е състояние на очите, което повлиява
максималната зрителна острота. То се отнася до структури и параметри в
развитието на окото, които не се влияят от външни условия. При това положение,
вещото лице е формирало извод, че престоят на ищеца в ареста и условията в него
нямат връзка със заболяването.
13. При първоначалното разглеждане на делото са
представени фискални бонове за закупени медикаменти в периода 15.01.2016г. до
11.10.2016г. Представени са и документи съставени на чужд език, които не са
придружени с превод на български език, поради което не е възможно да се извърши
констатация за тяхната относимост с
текущият правен спор.
Представени са били също така, заверени копия от
книгата за получени писма и проведени разговори от телефона на ареста с чужбина.
От същите е видно, че първото писмо изпратено от К. до Дилма К. е на
14.01.2016г., след което перманентно от ищеца са изпращани множество писма.
Първото получено от К. писмо от близките му е било на 05.02.2016г., след което
са получаване множество писма в периода на задържането. Според книгата за
проведени телефонни разговори от ареста, първите разговори с близките си, К. е
провел на 05.05.2016г.(л.112
по дело №264/2017г.),
като това е удостоверено с подписа на ищеца. Последвало е периодично провеждане
на разговори по телефона между К. и неговите роднини, през периода на
задържането.
Приложена е била декларация от Ф.К.(л.152 по дело
№264/2017г.),
съставена на 07.01.2016г., в която той е заявил, че има здравословни проблеми,
че не желая да му бъде извършен медицински преглед, че желае член на
семейството му да бъде уведомен за неговото задържане, че няма нужда от
специална хранителна диета, че желае да се свърже с консулските власти и да ги
уведоми за неговото задържане.
14. В хода на настоящото производство се
представиха :
- Постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура Пазарджик, № 3216/2015 от
11.01.2016г. за налагане на ограничение на лица с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, с което е забранено на Ф. Хорхе Феррари К.,
испански гражданин, живущ в гр. Барселона Испания и о ще две лица, обвиняеми по ДП № зм 1721/2015
г. на РУ МВР Пазарджик и прокурорска преписка № 3216/2015 г. на Окръжна
прокуратура Пазарджик да получават и изпращат кореспонденция, колети, да
провеждат телефонни разговори и срещи с други лица, освен посочените в чл. 256
ал. 3 ЗИНЗС, за времето, през което са с постоянна мярка за неотклонение „задържане
под стража” в Областна служба „Изпълнение на наказанията”, Сектор „Арести” гр.Пазарджик,
както и при евентуалното им последващо преместване в Затвора гр. Пазарджик ;
- Постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура Пазарджик, № 3216/2015 от 10.02.2017г.,
с което е отменена наложената забрана по отношение на Ф. Хорхе Феррари К. и
останалите два лица.
15. При първоначалното и при повторното
разглеждане на делото са разпитани свидетелите :
- Иван Димитров Грахов, който е заявил, че е
пребивавал в ареста в Пазарджик от 01.04.2016 г. до 08.12.2016 г. Не са били с
ищеца в една килия. Твърди, че ареста е под нивото на земята, няма достъп до
естествена светлина, в килиите няма тоалетна и течаща вода. Условия за
раздвижване няма, като имало една стая която била за каре, но била доста малка
под земята, без въздух. В килиите имало хлебарки и дървеници. К. му се оплаквал,
ходел на доктор, като Грахов твърди да знае, че здравословното състояние на К.
не било добро. Конкретно не знаел от какво е боледувал. К. бил сам в килия.
Твърди, че в началото ищеца спорел със старшините, че не му давали да говори по
телефона със семейството си. Килиите били по принцип заключени постоянно и през деня,
само когато обядвали и вечеряли отваряли едни капаци, за да влиза малко въздух.
Излизали от килиите когато ходели до тоалетна и при раздвижването.
- В.Г.С., който твърди да е бил задържан в
ареста под полицията на 05.01.2016 г. до 05.07.2016 г. Условията били лоши, нямало тоалетни. Имало
една обща тоалетна за целия арест. Състоянието на тоалетните било много лошо,
нямало седалки, капаци, нямало топла вода. Баня имало два пъти в седмицата, но
бойлера беше проточен, като веднъж водата беше много топла, а друг път много
студена. Осветлението било от крушки, нямало прозорци. Подът бил дървен и целия
на дупки, като от там излизали хлебарки и дървеници. К. се оплаквал, че не му
разрешавали да се обажда по телефон и имал здравословни проблеми. Ищеца искал
да му разрешат да се обади на родителите си и доколкото си спомня свидетеля, от
администрацията му отговаряли, че прокурорът не е разрешил. Спомня си, че около
3-4 месеца след това, му разрешиха да се обади по телефона. К. имал
здравословни проблеми, защото постоянно търсел лекар. Много често ходел при
фелдшера. Храната била лоша в ареста;
- Л.Н.М., твърди от началото на 2016 г., да е
бил адвокат на К., включително и по време на неговото пребиваване в ареста,
намиращ се в ОДМВР, Пазарджик. Свидетеля сочи, че няколкократно е носил храна,
тетрадки, учебници, цигари на ищеца. При едно от свижданията с него като
адвокат, той му казал, че има проблеми с половите органи и М. написал молба да
бъде изведен от ареста и прегледан. След това К. му се обадил по телефона да се
видят и му предал рецепта, като М. купил лекарствата и ги предал на човека,
който отговарял за здравето в ареста. Свидетеля си спомня, че К. се оплаквал,
че не му се осигурява възможност да разговаря с роднините си и пуснали жалба по
този повод. Отказвали на К. да говори с роднините си, защото телефонът в ареста
нямал външна линия. М. твърди, че около половин година след задържането се
свързали с него от испанското посолство, за да го питат какъв е процесът срещу К..
Свидетеля твърди да знае, че испанският посланик е ходил при К. на свиждане.
III. За
правото :
16. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“.
Каза се, главните искови претенции са за присъждане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на затвора Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложената мярка за
неотклонение „задържане под стража“, обемаща разбира се и осигуряване на
условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус е административна по своето естество. При това положение,
възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при прилагане спрямо К. на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в ареста към Областна Служба „Изпълнение на наказанията“
Пазарджик в периода от 08.01.2016г. до 31.10.2016г.,
определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по
заявените искови претенции, именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
17. В този контекст, по отношение на исковите
претенции, да бъде осъдено Министерство на правосъдието при условията на
солидарност да заплати на К. обезщетение за имуществени вреди в размер на
114,00лв. и неимуществени вреди в размер на 35 000,00лв. е необходимо да се отбележи следното:
Според чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС,
министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху
дейността по изпълнение на наказанията.
Това ще рече, че като
административни органи от системата на изпълнителната власт (по смисъла на § 1 от ДР на АПК)
управляващи обществените отношения по изпълнението на наказанията, наложени от
съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и правното положение на лица,
задържани под стража по реда на Наказателно процесуалния кодекс(по смисъла на чл. 1 от ЗИНЗС), министърът на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ се намират в отношения на субординация, като министъра
осъществява общото ръководство, но прякото управление на посочените обществени
отношения и контрола върху дейността в местата за лишаване от свобода и
пробационните служби е възложена изрично
на Главната дирекция.
От това пък следва, че пряко и непосредствено
отговорна структура от системата на изпълнителната власт, отговорна за
причинени имуществени и неимуществени вреди от въпросната дейност е само и
единствено Главната дирекция. Единната и централизирана структура на органите
на изпълнителната власт в унитарната държава, не е основание да се направи
извод, че всяка една структура в йерархично установената система на
администрация е солидарно задължена за обезщетяване на вреди причинени при
осъществяване на дейността на отделния орган от тази система.
От изложеното до тук следва, че за Министерство
на правосъдието не е налице, нормативно установена отговорност за
обезщетяване на вредите, заявени от К. в обстоятелствената част на
исковата молба. Сиреч, тази искова претенция е неоснователна и ще следва да
бъде отхвърлена.
18. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, като в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС е пояснено, че
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с
отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване.
Според чл. 243, ал.1 от ЗИНЗС, всеки задържан
може незабавно да уведоми семейството или близките си за постъпването в местата
за лишаване от свобода. Ако задържаният не желае да ги уведоми, той подписва
декларация за това. При наличието на такава декларация администрацията не може
да уведомява близките по своя инициатива.
Съобразно чл. 243, ал. 3 от ЗИНЗС, задържаните,
които не са български граждани, се уведомяват за правото им да се свържат с
дипломатически или консулски представители на държавата, чиито граждани са, и
незабавно им се осигуряват условия за това. Когато те са граждани на две или
повече държави, могат да изберат консулските органи на коя държава да бъдат
уведомени за задържането им и с които желаят да осъществят връзка.
В чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗЕНЗС установено
правилото, че обвиняемите и подсъдимите имат право на телефонна връзка с
роднини, близки, защитници и повереници по ред, установен от главния директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като според чл. 256, ал. 3 от ЗИНЗС, свижданията, телефонните разговори и кореспонденцията на обвиняемите и
подсъдимите с определени лица могат да бъдат забранени с писмено разпореждане
на съответния прокурор или на съда, когато това се налага за разкриване или
предотвратяване на тежки престъпления. Тези ограничения на свижданията,
телефонните разговори и кореспонденцията не се отнасят до защитника и
повереника, низходящите и възходящите по права линия без ограничения, съпруга,
съпругата, братята и сестрите.
19. Съотнасянето на описаните данни в предходния
раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че
помещенията в които е обитавал К. при изпълнение на наложената му мярка
„задържане под стража“ в ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията“,
Пазарджик не са отговаряли на нормативно установените изисквания за количеството
дневна светлина, степен на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъп до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения.
Еднозначни са данните по делото, че ареста и
обитаваните от К. помещения са се намирали под нивото на терена, като пи
никакъв начин не е бил осигурен, какъвто и да е достъп на естествена светлина.
Не е била осигурена възможност за ежедневно раздвижване на чист въздух е
естествена светлина, като тази дейност отново е била осъществявана в малко,
закрито помещение, намиращо се под нивото на прилежащия терен. В обитаваните от
ищеца помещения не е имало санитарен възел и течаща вода. Вентилацията на се е
осъществявала посредством смукателна и нагнетателна аспирация, но не са
разполагали с пряк достъп до свеж въздух. Като основателно трябва да се приеме
твърдението на ищеца, че дезинфекцирането
на килиите посредством съответно използваните химически препарати се
осъществявало в присъствието на задържаните. От страна на администрацията е
признат факта, че в помещенията и килиите в които е пребивавал задържания К.
през периода на прилагане на мярката за неотклонение е имало хлебарки.
На следващо място, от данните по делото не е
възможно да се направи еднозначен и несъмне извод, че предоставяната на ищеца
храна не е съдържала необходимите калории и ни е била в съответното количество.
Показанията на разпитаните по делото свидетели се отнасят единствено до техните
субективни възприятия относно вкусовите качества на храната, но
не и относно некалоричността или неспазването на установените изисквания за
нейното количество.
Представените по делото документи и назначените
два съдебни експерти съдържат еднозначни и безпротиворечиви данни, че по
отношение на здравословните оплаквания на К., администрацията е предприемала
своевременни мерки и е осигурявала необходимите прегледи и лечение. Вещите са
лица са категорични, че заболяванията на ищеца, не са придобити по време и в
резултат на пребиваването му в ареста при изпълнение на наложената му мярка за
неотклонение. Относно твърдението за изразходване на лични средства на ищеца за
осигуряване на необходимите му медикаменти, също не се установиха несъмнени
данни. Действително, по делото за представени фискални бонове за закупени
лекарства, но единствено от тези документи не е възможно да се формира
непротиворечив извод, че средствата са действително изразходвани от К. и че,
закупените медикаменти са били употребени от него. Действително, адв. М. заяви
да е купувал някакви медикаменти за К., но в случая свидетеля не посочи нито
вида, нито точната стойност на тези лекарства, нито пък, че те са били закупени
за сметка на ищеца. Казано с други думи исковата претенция за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 114,00лв. следва да бъде
квалифицирана като недоказана и неоснователна.
Като основателни и доказани обаче, ще следва да
се приемат твърденията на ищеца за това, че не му е било своевременно осигурено
правото на телефонно обаждане до неговите близки от кръга на тези посочени в
чл. 256, ал. 3 от ЗИВЗС. В самата справка представена от администрацията е
посочено, че на 04.05.2016г., К. е провел за първи път разговор с майка си, а на
05.05.2016г. е провел разговор със сестра си. В този случай, ще следва да се
приеме, че правата на ищеца са били
противоправно ограничени, доколкото както се посочи, в декларацията 07.01.2016г., той изрично е
заявил, че желае член на семейството му да бъде уведомен за неговото задържане,
че желае да се свърже с консулските власти и да ги уведоми за неговото
задържане.
Както се посочи, от приобщеното по делото писмо
на Посолството на Испания е видно, че същото не е било официално уведомено за
задържането на испанския гражданин К. и прилагането по отношение на него мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
20. Тези факти са достатъчни за да се приеме, че
в исковия период от време, администрацията е поставила изтърпяващия мярка за
неотклонение „задържане под стража“ К. в неблагоприятно положение по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във
връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че К. е претърпял твърдените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния
размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определено по
справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от
служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни
психически състояние от ищеца основно настъпили като последица от
невъзможността в относително продължителен период от време да се свърже и
разговаря със своята майка, както и времето от 297 дни на престой на същия в
ареста при описаните условия, Съдът счита, че с оглед нивото на жизнен стандарт
в страната, справедливото обезщетение е в размер на 3000,00 лева, за целия исков
период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият
следва да се отхвърли.
Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 08.01.2016г., до окончателното изплащане на
сумата.
IV. За разноските :
21.
От страна на ищеца е заявявано искане да присъждане на разноски, те се
констатираха в размер на 10,97лв..
Ответната Главна дирекция ще следва да
бъде осъдена да заплати, извършените за сметка на бюджета на Административен
съд Пазарджик разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 410,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да заплати на Ф.Х.Ф.К.от гр. Барселона, Република Испания, в момента в затвора
Пазарджик, сумата от 3000,00лв.(три хиляди лв.), представляваща обезщетение за
претърпени в периода 08.01.2016г. до 31.10.2016г. неимуществени вреди,
изразяващи се във възмущение и огорчение, битови неудобства, унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, чувство на страх, незащитеност и малоценност,
които са пряка и непосредствена последица от невъзможност да се свърже с
роднините си и да уведоми посолството на Испания за задържането си, лошите
битови, санитарни и здравословни условия
при които е поставен в ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията“, гр.
Пазарджик, както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва върху нея, считано от 08.01.2016г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковите
претенции на Ф.Х.Ф.К.от гр. Барселона, Република Испания, в момента в
затвора Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“
към Министъра на правосъдието, гр. София, да му заплати сумата, за разликата от
3000,00лв. до пълният заявен размер от 35000,00лв., представляваща обезщетение
за претърпени в периода 08.01.2016г. до 31.10.2016г. неимуществени вреди,
изразяващи се получено възпаление на тестисите, като сам си заплащал
лекарствата, изпитал възмущение и огорчение, битови неудобства, търпял
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, принуждаван е да върши и
предприема действия против волята си, в резултат на което изпитал чувство на
страх, незащитеност и малоценност, които са пряка и непосредствена последица от
лошите битови, санитарни и здравословни
условия при които е поставен в ареста гр. Пазарджик, както и сумата от
114,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съответно на
равностойността на закупени от ищеца лекарства, които администрацията е
следвало да му осигури, както и обезщетение за забавено плащане на двете
главници в размер на законната лихва, считано от 08.01.2016г. до окончателното
им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на Ф.Х.Ф.К.от
гр. Барселона, Република Испания, в момента в затвора Пазарджик, да бъде осъдено
Министерство на правосъдието, София, при условията на солидарност с Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София,
да му заплати сумата от 35000,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в периода 08.01.2016г. до 31.10.2016г.
неимуществени вреди, изразяващи се получено възпаление на тестисите, като сам
си заплащал лекарствата, изпитал възмущение и огорчение, битови неудобства,
търпял унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, принуждаван е да
върши и предприема действия против волята си, в резултат на което изпитал
чувство на страх, незащитеност и малоценност, които са пряка и непосредствена
последица от лошите битови, санитарни и
здравословни условия при които е поставен в ареста гр. Пазарджик, както и
сумата от 114,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съответно
на равностойността на закупени от ищеца лекарства, които администрацията е
следвало да му осигури, както и обезщетение за забавено плащане на двете
главници в размер на законната лихва, считано от 08.01.2016г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да заплати на Ф.Х.Ф.К.от гр. Барселона, Република Испания, в момента в затвора
Пазарджик сумата от 10,97лв. ( десет лв. и деветдесет и седем ст.),
представляваща сторени от същия разноски по производството.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да заплати в полза на Административен съд Пазарджик по сметка
за държавните такси, сума за възнаграждения на вещи лица в размер на 410,00лв. (четиристотин
и десет лева).
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/п/
РЕШЕНИЕ №656/06.08.2021 Г. ПО АД №609/2021 Г. ПО
ОПИСА НА АС-ПЗ-К, ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 185 от 05.03.2021 г. по адм. д.
762/2020 г. описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.