Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...17........./
гр. Шумен, 11.03.2019год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателно отделение
На единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: София Радославова
Членове : 1. Нели Батанова
2. Димчо
Луков
Секретар: Станислава Стойчева
Прокурор: Яна Николова
като разгледа докладваното от
съдия София Радославова
ВНОХД № 431 по описа за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 50/01.11.2018г. постановена по НОХД №
1270/17г. Шуменският районен съд :
-признал
подсъдимият С.В.К. ЕГН **********, за виновен в това, че на 20.10.2014г. край кв.“Мътница“, на път
1-2, километър 127+275 /Русе–Варна/ при управление на МПС – трактор ”Ламборджини
R3-105” с peг. № ****, с прикачено ремарке „RNT 10 DUNAV” с peг. № ****,
собственост на ППЗК „Мадарски конник” с.Мадара нарушил правилата за движение - разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП - водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине
в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение; разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП,
според която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея и разпоредбата на чл.20, ал.2, пр. второ от ЗДвП, която задължава водачите при възникване на опасност за движението да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат и по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди по трактор ”Ламборджини
R3-105” с peг. № ****, с прикачено ремарке „RNT 10 DUNAV” с peг.№ ****,
собственост на ППЗК „Мадарски конник” с.Мадара в размер / по трактор
”Ламборджини R3-105” – 15 000лв.; по ремарке „RNT 10 DUNAV” - 11000лв. / общо
за композицията 26 000лв, по товарен автомобил / седлови влекач / „Волво FN 12
420Т” с рег.№ А 2727 ВТ, с полуремарке „Шмиц” с рег.№ А 5354 ЕЕ, собственост на
„Ваня Транспорт“ ЕООД гр.Карнобат в размер / по товарен автомобил „Волво FN 12
420Т” – 29 000лв.; по полуремарке „Шмиц” – 15 500лв. / общо за композицията
44500лв. и щета по товара на товарния автомобил изразяваща се в разпиляно
рапицово семе – 2 166кг, собственост на „Ризов” АД гр.Шумен възлизаща на
стойност 1 343лв, всичко на обща стойност – 71 843лв., като посоченото
причиняване на значителните имуществени вреди е извършено при условията на
независимо съпричиняване с М.А.С., който по същото време и на същото място, при
управление на МПС - товарен автомобил / седлови влекач / „Волво FN 12 420Т” с рег.№
А 2727 ВТ, с прикачено полуремарке „Шмиц” с рег.№ А 5354 ЕЕ, нарушил правилата
за движение, а именно: разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която забранява на
водачите при избиране на скоростта на движение на ППС от категория С+Е да
превишават 70км./ч. извън населено място, поради което и на основание чл.343,
ал.1, б.“а” от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. 54, ал.1 от НК го осъдил на „Пробация“
със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 7/седем/ месеца с периодичност
два пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител за срок 7/седем/
месеца.
На
основание чл.25, ал.1 от НК вр.чл.23, ал.1 от НК определил общо наказание на
подсъдимия С.В.К. между наложеното му с настоящата присъда и наказанието
наложено по НОХД № 241/2016г . по описа
на ШРС до размера на по-тежкото, а
именно: общо наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки -
задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 7/седем/ месеца с
периодичност два пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител за
срок 7/седем/ месеца.
На
основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо наказание зачел
изтърпяната част от наказанието „Пробация“ по НОХД № 241/2016г. по описа на ШРС
.
На
основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК, лишил С.В.К. от право да
управлява МПС за срок от 3/три/ месеца.
-Признал
подсъдимия М.А.С. ЕГН *********, за виновен в това, че на 20.10.2014г. край кв.“Мътница“, на път
1-2, километър 127+275 / Русе – Варна / при управление на МПС - товарен
автомобил / седлови влекач / „Волво FN 12 420Т” с рег.№ А 2727 ВТ, с прикачено
полуремарке „Шмиц” с рег.А 5354 ЕЕ, собственост на „Ваня Транспорт“ ЕООД
гр.Карнобат нарушил правилата за движение- разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която забранява на водачите при избиране на скоростта на движение на ППС
от категория С+Е да превишават 70км./ч. извън населено място, и по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди по трактор ”Ламборджини
R3-105” с peг. № ****, с прикачено ремарке „RNT 10 DUNAV” с peг.№ ****,
собственост на ППЗК „Мадарски конник” с.Мадара в размер / по
трактор”Ламборджини R3-105” – 15 000лв.; по ремарке „RNT 10 DUNAV” – 11 000лв.
/ общо за композицията 26 000лв, по товарен автомобил / седлови влекач / „Волво
FN 12 420Т” с рег.№ А 2727 ВТ, с полуремарке „Шмиц” с рег.№ А 5354 ЕЕ,
собственост на „Ваня Транспорт“ ЕООД гр.Карнобат в размер / по товарен
автомобил „Волво FN 12 420Т” – 29 000лв.; по полуремарке „Шмиц” – 15 500лв. /
общо за композицията 44 500лв. и щета по товара на товарния автомобил
изразяваща се в разпиляно рапицово семе – 2 166кг, собственост на „Ризов” АД
гр.Шумен възлизаща на стойност 1 343лв., всичко на обща стойност – 71 843лв.,
като посоченото причиняване на значителните имуществени вреди е извършено при
условията на независимо съпричиняване със С.В.К. ***, който по същото време и
на същото място, при управление на МПС – трактор ”Ламборджини R3-105” с peг. № ****,
с прикачено ремарке „RNT 10 DUNAV” с peг.№ ****, собственост на ППЗК „Мадарски
конник” с.Мадара нарушил правилата за движение, а именно: разпоредбата на
чл.25, ал.1 от ЗДвП - водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; разпоредбата на
чл.25, ал.2 от ЗДвП, според която при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея и разпоредбата на
чл.20, ал.2, пр. второ от ЗДвП, която задължава водачите при възникване на
опасност за движението да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, поради което и на основание
чл.343 ал.1 б.“а” от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК и 54 ал.1 от НК го осъдил на „Пробация“със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/
месеца с периодичност два пъти седмично;
задължителни срещи с пробационен служител за срок 6/шест/ месеца.
На
основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК, лишил М.А. Симеоно от
право да управлява МПС за срок от 4/четири/ месеца.
Осъдил С.В.К.
и М.А.С. да заплатят солидарно на ППЗК
„Мадарски конник“ с. Мадара, общ Шумен,
обл. Шумен сумата от 16 093,33
лв., представляваща уважен граждански иск за имуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от 21.10.2014г.
На
основание Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, осъдил С.В.К. и М.А.С. да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ШРС държавна такса в общ размер на 643,73лв, за уважения
граждански иск.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК осъдил двамата подсъдими
да заплатят в полза на държавата
направените деловодни разноски в общ
размер 2718,04лв, от които сумата 1224,28 лв. следва да се внесе по сметка на
ОД на МВР Шумен, а сумата 1493,76лв. да
се внесе по сметка на ВСС.
Осъдил С.В.К.
и М.А.С. да заплатят на ППЗК „Мадарски конник“ с. Мадара, общ Шумен,
обл.Шумен, сумата от 1536 лв.,
представляваща направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановената присъда на
Шуменския районен съд в предвидения в
закона срок и форма е подадена въззивна жалба от адв. Ц.Б. ***, в качеството й
на защитник на подсъдимия М.А.С.. С жалбата
се излага становище за неправилност на присъдата, поради неправилно приложение
на материалния закон. Моли съда да я отмени и да постанови нова, с която да
признае подсъдимия С. за невиновен и да го оправдае за деянието, за което е
осъден, както и да отхвърли изцяло уважения граждански иск.
Против присъдата е депозирана въззивна жалба и от подсъдимия
С.В.К., чрез защитника му адв.С.Б. ***. В жалбата се сочи, че присъдата е
неправилна, а наложеното наказание явно несправедливо. Прави се искане
въззивният съд да отмени присъдата на ШРС и да постанови нова, с която
подсъдимия К. да бъде признат за невиновен и оправдан или алтернативно същата
да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния
съд.
В
съдебно заседание, подсъдимият К., редовно призован, не се явява. За него се
явява адв.С.Б. ***, редовно упълномощена. Защитата поддържа жалбата. Счита, че
първоинстанционния съд е постановил присъдата си при неизяснена фактическа
обстановка и при непълнота на доказателствата. Намира, че е налице и
недоказаност на обвинението тъй като определената скорост на движение на двете
превозни средства в заключенията и на трите автотехнически експертизи е
предполагаема. Обосновава този си довод, като сочи, че експертите изготвили
автотехническите експертизи не са определили скоростта на ППС – участници в
пътно-транппортното произшествие на база спирачни следи или деформации, а
скоростта на влекача е определена въз основа на показанията на тахошайбата му,
с която както защитата, така и подзащитния й не са се запознали и не им е
предявена като доказателство по делото. Поради изложеното, счита, че не може
безкритично да се приеме извода, че дори и водачът да се е движил със
позволената за пътния участък скорост от 70км/ч, пак не би могъл да предотврати
произшествието. Намира, че този подход на съда при анализа на доказателствата
представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до непълнота и неизяснена фактическа обстановка.
Оспорва
и приетото от съда заключение на тройната съдебна автотехническа екстретиза в частта, в която
се сочи, че предприетата маневра от трактора е била внезапна и неочаквана и с
това и
причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Счита, че този извод е в пълно противоречие на събраните гласни доказателствени средства, тъй
като
всички свидетелски показания според защитника сочат, че подсъдмият
К. е
подал своевременно светлинен сигнал, посочващ предприетата маневра, завой
наляво и в този смисъл той не е поставил водача на товарния автомобил в
ситуация на невъзможност да предотврати произшествието. Доразвива подробно и
този си довод, като прави извод, че подс.К. е извършил всички необходими
действия за предприемането и осъществяването на маневрата завой
наляво, като е взел и мерки за допълнителна безопасност. Въз основа на това,
счита, че не следва да се вменява нарушение на представляваният от нея
подсъдим, и че вината е на водача на влекача, който от своя страна не е наблюдавал
внимателно движението по пътя и ако се е движел с разрешената скорост е могъл да възприеме своевременно
включения от страна на движещия се пред
него трактор ляв светлинен показател.
Анализира и допълнителната авто-техническа експертиза, в
която е посочено,
че слънцето е било преди залез, светило е ниско
над нивото на пътя по посока от запад на изток в западната част на ремаркето,
при което би могло да се допусне, че поради отразяване на слънцето в
страничните огледала за обратно виждане се е получило заслепяване и подс.К. е бил поставен в
невъзможност да възприеме приближилото го пътно превозно средство.
Акцентира
и върху
факта, че водачът на влекача, въпреки предприетата маневра изпреварване не бил
подал светлинен сигнал за предприетата маневра, поради което водачът
на трактора дори и да е възприел приближилия го автомобил, то предвид не подадения
светлинен сигнал, не е възприел същия като опасност на пътя, а
оттам и
не е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, т.е.
не е могъл обективно да предвиди
неправомерното поведение на другия участник в движението, изразяващо се в
движение със скорост над допустимата и внезапно предприета маневра изпреварване е
била маневра двойно изпреварване, тъй като преди това трактора е предприел
изпреварване и на движещото се пред него камионче. Обосновава
тезата си със заключението на съдебно авто-техническата експертиза и разяснението на
вещите лица, че ако водачът на товарния автомобил е бил изпълнил задължителното
предписание на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и се е бил движел със законосъобразната
скорост, е било вероятно да не последва удар или ако е имало такъв, то той е
щял да бъде с минимални щети. Ако пък водачът на влекача е бил възприел и подадената
от подзащитния ми светлинна сигнализация за завиване на ляво и се е бил
съобразил с нея до пътнотранспортно произшествие въобще е нямало да се стигне.
Това според
адв.Б. става ясно и от разяснението на вещото лице Радев, на стр. 33 от протокола от
съдебно заседание проведено на 24.10.2017 г., където вещото лице казва, че
водачът на товарния автомобил е реагирал на опасността от 90-91 м преди мястото
на удара, а е бил на 53 м в момента когато тракторът е пресичал осевата линия,
което сочи, че водачът на влекача е възприел подадения мигач за завиване на трактора и ако в този момент, където е реагирал от 90 м,
водачът на влекача се е бил движел със скорост от 70 км/ч при изчислената
опасна зона от 84 м, то водачът на влекача е щял да спре на 6 м преди удара или
в най-лошия случай е щяло да има съвсем слаб удар с минимални щети.
С оглед
изложеното моли за отмяна на първоинстанционният съдебен акт като неправилен и
незаконосъобразен и подзазищният й да бъде оправдан и алтернативно, че
се възприеме тезата, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа
обстановка, делото да бъде върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
Подсъдимият
С., редовно призован, се явява лично и с адв.Ц.Б. ***, редовно упълномощена. Защитата
атакува първоинстанционният съдебен акт, анализирайки заключенията на
кредитираните от РС-Шумен заключения на първоначалната и тройната
автотехнически експертизи. Счита, че
същите са с различни стойности, но с едни и същи изводи, а именно: че, възникването на
опасността и възприемането и са в опасната зона за спиране на товарната
автокомпозиция, управлявана от подсъдимия С.; че, тези разстояния
са в опасната зона за спиране на Волвото и при движение с разрешената скорост
от 70 км/ч по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; подсъдимият С. като водач на
товарната автокомпозиция, не би могъл да предотврати настъпването на ПТП и ако
се движел със разрешената скорост от 70 км/ч, както и не би
могъл да заобиколи трактора, който е заемал цялото пътно платно.
Прави
извод, че движението с по -висока скорост в случая е без правно значение за
изхода на делото, щом и при спазване на разрешената скорост съставомерните
последици неминуемо са щели да настъпят.
Счита,
че не е налице причинно следствена връзка между действията не подзащитният й и
настъпилото ПТП. Оттам и извода, че деянието на подс.С. не е основание за търсене
на наказателна отговорност.
Според
защитата на подс.С. причина за сблъсъка, са единствено действията на водача на
трактора, който единствен е имал техническа възможност да предотврати ПТП,
съответно и вредите от него.
Оспорва
изводите на районният съд относно горното, като сочи като пороци в заключенията
на експертизите относно скоростта,
размера на щетите, както и отговори, които не били включени в задачите. Намира,
че същите са вътрешно противоречиви и изводите по горните въпроси са извън
компетентността на вещите лица. Въз основа на това излага твърдение, че извода
в екпертизата / тройна/ е произволен,
необективен, не следва от изчисления и факти, и единствено би могъл да почива
на предположение, а оттам и извод за неправилност на присъдата.
Все в
тази посока, счита, че скоростите на движение на процесните превозни средства са
предполагаеми и не са доказани. Според защитата никоя от
експертизите не е установила скоростта по изчислителен път, въз основа на
събраните доказателства и установените
обстоятелства по случая, включително по безспорните дълги спирачни следи.
Намира,
че предприетите
от подсъдимия С. маневри са в пълно съответствие с регламентираните правила за
поведение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като според защитата той намалил
скоростта и направил максималното, за да спре. Излага
твърдение, че трактора е бил в опасната зона за спиране на товарната автокомпозиция и
подс. С. не би могъл да предотврати ПТП и при движение с разрешената
скорост.
Излага
довод, че е бил поставен в положение на крайна необходимост по чл. 13, ал. 1 от НК, и с действията си представляващи спасителна маневра е предотвратил настъпването
на значително по-големи вреди, включително смърт.
Излага
довод и, че по делото не са събрани безспорни доказателства, подсъдимият С. да е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е в причинна
връзка с настъпилия резултат, тъй като опасността по пътя е била внезапна, изненадваща, пряка
и непосредствена, с неправомерно отнемане предимството от подсъдимия К..
Счита,
че първоинстанционния съд не е изпълнил
задължението си за всестранно, пълно и обективно изследване на обстоятелствата
по делото, както и че е направил погрешни правни изводи, а
наказанието несъразмерно тежко и определено без да са отчетени многобройните смекчаващи вината на подсъдимия С..
Моли за отмяна на
първоинстанционната присъда на Шуменския районен съд и постановяване
на нова, с която подс.М.С. да бъден оправдан, а гражданският иск отхвърлен
изцяло.да
постановите оправдателна присъда за подсъдимия М.С..
Алтернативно, моли за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане.
Подс.С. изразява съгласие с изложеното от неговия защитник.
Счита, че не е виновен, тъй като са му отнели предимството и с действията си е
бил в невъзможност да предотврати произшествието. Твърди, че водачът на
трактора е подал „мигач“ несвоевременно. Изразява съжаление за случилото се. Не
се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата намира
жалбите за неоснователни. Акцентира и върху това, че в тях не се сочат нови и
непроверени от първата инстанция обсотятелства. Счита, че фактическата
обстановка е изяснена напълно, а правните изводи на районния съд за правилни и
обосновани. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Гражданският ищец ППЗК „Мадарски конник“ с.Мадара, редовни
призовани, не се явяват. За тях се явява преупълномощения от адв.Б.Б., адв.
Стела Загорчева от ШАК. Процесуалният представител намира жалбите за
неоснователни. Счита, че първоинстанцинният съд подробно е обсъдил
доказателствата по делото и въз основа на тях по безпорен начин е установил
фактическата обстановка и извел правилни правни изводи, включително и по
отношение на скоростта на товарния автомобил. Моли присъдата да бъде
потвърдена, включително и в частта за гражданския иск.
Прави искане за присъждане на разноските по делото.
Въззивната инстанция при
проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло
съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК. Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка:
Подсъдимите С.В.К. и М.А.С. са правоспособни
водачи на МПС.
Подсъдимият С.В.К. работел като тракторист в
ППЗК „Мадарски конник” с.Мадара и управлявал МПС – трактор ”Ламборджини
R3-105”, с peг. № ****, с прикачено ремарке „RNT 10 DUNAV”, с peг.№ ****,
собственост на ППЗК „Мадарски конник” с.Мадара.
Подсъдимият М.А.С. работел като шофьор във
„Ваня Транспорт“ ЕООД гр.Карнобат и управлявал МПС - товарен автомобил /седлови
влекач/ „Волво FN 12 420Т”, с рег.№ А 2727 ВТ, с прикачено полуремарке „Шмиц”,
с рег.А 5354 ЕЕ, собственост на същото юридическо лице.
На 20.10.2014г. работници на ППЗК „Мадарски
конник” с.Мадара жънели царевица в местността “Пунарджик“/местност „Попов
чифлик“/, находяща се между кв.“Мътница“ и
гр.Каспичан, вляво от стария път от гр. Шумен към гр.Варна.
Подсъдимият С.К. превозвал с трактор ”Ламборджини
R3-105”, с peг № ****, с прикачено ремарке „RNT 10 DUNAV”, с peг. № ****,
ожънатата царевица от блока до базата на кооперацията в кв.Мътница. След като
разтоварил царевицата в базата в кв.“Мътница“, около
17,00часа на 20.10.2014г., тръгнал обратно към блока.
Около 17.10 часа на 20.10.2014г., се движел с трактора и
ремаркето по главен път I-2 /Русе –Варна/ от кв.“Мътница“ към блока, в местността „Пунарджик“, като се
движел със скорост от около 30 км/ч/, по негови данни. Движел се през светлата
част на денонощието, времето било ясно, видимостта била добра, пътното платно
било сухо и без неравности, с ширина 8 метра и лек наклон надолу, в посока на
движението. Слънцето било преди залез, светело ниско над нивото на пътя, в
посока от запад на изток, в задната част на ремаркето. По същото време, след
трактора, попътно, се движел товарен автомобил „Волво FN 12 420Т”, с рег.№ А
2727 ВТ, с прикачено полуремарке „Шмиц”, с рег.А 5354 ЕЕ, собственост на „Ваня
Транспорт“ ЕООД гр.Карнобат, управляван от М.С., който превозвал семе от
рапица, около 27 тона, собственост на фирма „Ризов” АД гр.Шумен, като товарният
автомобил пътувал от с.Алтимир за гр.Балчик.
Скоростта на товарния автомобил, управляван от
подсъдимия М.С., била 100км/ч.
На баирчето на пътя, водачът на товарният
автомобил, след подаден мигач и навлизане в лявата лента за движение, по негови
данни, изпреварил друго МПС- камионче, движещо се по пътя и пред него останал
само тракторът. Подсъдимият продължил движението си в лявата лента,
продължавайки маневрата „изпреварване“, на разрешен участък, с прекъсната осева
линия и при добра видимост. Поради разликата в скоростта, при приближаването на
двете МПС към кръстовище, образувано при пресичане на пътя, по който се
движели, с черен път, водещ към блока, товарният автомобил започнал да застига
трактора.
На около 30 метра преди черноземния път, от
лявата страна на пътя, водачът на трактора - подсъдимият К., предприел маневра
„завой наляво“, за навлизане в черния път, като по негови данни, той погледнал
назад в лявото странично огледало и включил левия мигач, след което, при приближаването на кръстовището, на км.
127+275, м. “Пунарджик“, предприел маневра „завой наляво“ по платното, без обаче
отново да се огледа и да се съобрази с изпреварващото го в този момент МПС.
Тракторът навлязъл в лявата част на платното.
Възприемайки маневрата, предприета от трактора, водачът на товарния автомобил
незабавно и аварийно употребил спирачки, като същевременно насочил товарния
автомобил от лявата към дясната лента за движение. Товарният автомобил започнал
да спира, но не могъл да спре преди да достигне да трактора, в резултат на
което последвал удар между двете МПС, при който товарният автомобил, с предната
си част, се ударил в лявата част на товарното ремарке на трактора, след което
се насочил, спирайки към лявата част на платното, излязъл от него и се
преобърнал на дясната си страна. В резултат на преобръщането, товарът - семе от
рапица се разпилял от дясната страна на полуремаркето и частично - на пътното
платно.
От удара ремаркето на трактора се завъртяло
обратно на часовниковата стрелка около задната част на трактора, откъснало се
от теглича и от двете си оси и спряло вляво, извън платното. Тракторът,
вследствие на удара в ремаркето и инерционната сила, се завъртял в посока
обратна на часовниковата стрелка и се преобърнал на дясната си страна на
черноземния път.
В резултат на удара са нанесени имуществени
вреди по двете МПС и товара:
- по трактор „Ламборджини R3-105” – 15 000лв.;
по ремарке „RNT 10 DUNAV” – 11 000лв., общо за композицията - 26 000лв;
- по
товарен автомобил „Волво FN 12 420Т” – 29 000лв.; по полуремарке „Шмиц” – 15
500лв. или общо за композицията 44 500лв.;
- щета по товара на товарния автомобил, изразяваща се в разпиляно рапицово семе – 2 166кг, собственост на „Ризов” АД гр.Шумен, възлизаща на стойност 1 343лв,
Или всичко на обща стойност – 71 843лв.
След ПТП, разпиленият товар- семе от рапица,
бил събран с помощта на подемна техника, като била установена кантарна разлика
в теглото му, в размер на 2 166кг.
След настъпване на ПТП, бил подаден сигнал на
тел. 112.
Пристигналият екип отвел двамата водачи в МБАЛ
- Шумен, за оказване на
медицинска помощ.
Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена, въз основа на обясненията на подсъдимите С. и К., частично кредитираните показания на свидетелите С.Б., С.С., Д.А., Н.К., И.К., П.К., Д.Д и кредитираните и приобщени на осн. чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, показания на св. А., и на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, показания на св. Т.Т., показанията на св. М.Г. и показанията, дадени в съдебно заседание на св.М.Д., както и приобщените показания на тези свидетели по ДП, на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; приобщените на осн. чл. 281, ал.1, т.4 и т. 5 от НПК, показания на св. Османов /починал/ и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото - протокол за оглед на местопроизшествие от 20.10.2014г., албум на ПТП от 20.10.2014г., схема на ПТП; заключенията на изготвените съдебно - медицински експертизи; СМЕ по писмени данни № 3/ 2018г.; Протокол № 317 и Протокол № 319 за химически експертизи № 56/ 27.03.2015г. /стр.177 от ДП/ и № 57/27.03.2015г. /стр. 178 от ДП/, Допълнителна комплексно - медицинска експертиза №1/2017г.; Авто-техническа експертиза /стр. 144 от ДП/, Допълнителна автотехническа експертиза /стр. 153 от ДП/ и Тройна съдебно - автотехническа експертиза/стр. 277 от делото/.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка районният съд правилно е достигнал и до извода, че двамата подсъдими при условията на независимо съпричиняване за осъществили престъпният състав на чл.343, ал.1, б.“А“ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Квалификацията на деянието е правилна. Същата е съобразена и константната съдебна практика относно размера на щетите.
Настоящият състав не намира пороци в подхода на районният съд за цялостен и прецизен анализ на съвкупността на доказателствения материал по делото.
Относно изложените от
защитниците доводи:
Претенциите за страните не са нови. Същите под формата на доводи са били изложени и пред първата инстанция.Те, се свеждат до несъгласие със заключенията на съдебните автотехнически експертизи, касателно скоростта на движение на всяко от моторните превозни средства, участници в пътно транспортното произшествие, причинната връзка на поведението на водачите с него, начина на анализ на тези заключения в мотивите на първоинстанционният съд и собствена интерпретация на защитниците на двамата подсъдими за поведението на техните подзащитни и съответно за вината на другият участник в разглеждания наказателен казус.
Доводът изложен от защитниците на подсъдимите за начина на изчисляване на скоростта намира опора единствено в липсата на иззетата при огледа на местопроизшествието тахошайба от товарният автомобил. Няма спор, че едно такова отношение на органите на досъдебното производство към доказателство по делото е укоримо, но липсата му, не води еднопосочно до извод необективност при изготвянето на заключенията на автотехническите експертизи. Както е посочил в мотивите си районният съд изначално произшествието е посетено от вещото лице П., което е възприело лично всички факти имащи значение за правилното и обективно от експертна гледна точка заключение, включително и въпросната тахошайба, в това му качество. Отразените върху нея данни вещо лице е посочило в изготвеното от него заключение. Съдът не намира основания, които за подлагат на съмнения на компетентността или обективността на експертоното заключение, изготвено от вещото лице П..
Правилно районният съд, съобразявайки заключенията на изготвените по делото автотехнически експертизи, даващи различни стойности на опасната зона за товарния автомобил е приел заключението относно опасната зона на товарния автомобил на първата авто-техническа експертиза като най-обективно, поради гореизложените и от настоящата инстанция мотиви, съгласно посоченото заключение опасната зона е товарния автомобил при скорост 100км/ч. е определена на 174.36м.
Правилно първоинстанционният съд е кретидирал и заключението на Тройна –съдебно - автотехническа експертиза, в частта, че ако водачът на товарния автомобил се е движил с разрешената скорост на движение - 70 км/ч, не би могъл да предотврати настъпването на ПТП.
Въз основа на това настоящата инстанция намира, че районният съд правилно е кредитирал в различните им части заключенията на автотехническите експертизи и след като ги е анализирал поотделно и съвкупността от другите доказателства по делото е достигнал и до правилни правни изводи.
Излага се ваимно насрещен довод от защитата на подсъдимите за вина на другият участник в пътнотранспортното произшествие. Съдът намира, че и от двамата водачи са допуснати нарушения на правила за движение на МПС, регламентирани със закон. В резултат от нарушаване на тези правила /подробно описани в диспозитива за всеки един/ от двамата подсъдими, при независимо съпричиняване, е възникнало ПТП, предмет на настоящото дело, при което са причинени значителните имуществени вреди. Видно от доказателствата по делото и техният анализ е, че е налице и причинно - следствена връзка между поведението на всеки един от двамата подсъдими и настъпилия противоправен резултат. В конкретиката, ако подсъдимият К. беше изпълнил задължението си да погледне в огледалото за обратно виждане, преди да предприеме маневрата „завой наляво“, то би видял изпреварващия го товарен автомобил, би го изчакал, като по този начин, при спокойна обстановка, би извършил маневрата и нямаше да настъпи ПТП. Същевременно и независимо от горното, ако подсъдимият С. се движеше с по-ниска скорост, не биха настъпили щети в този значителен размер.
Размерът на причинените щети е изложен от страна на защитата като довод за некомпетентност и неправилност на заключенията на автотехническите експертизи. Повод за това е именно факта, че в заключението е посочена високата скорост на товарният автомобил като причина размера на щетите. Това, както се сочи от защитата е предположение и тяхно собствено основание за необективност. Настоящата инстанция намира, че този извод е най-малкото житейски издържан и от него не могат да се черпят дивиденти в посока нарушени права. Разбира се, какви биха били щетите със съответна друга по-малка скорост минава в сферата на предположенията и не следва да бъде коментирана.
Изложен е довод от защитата на подс.С., че поведението му в конкретната ситуация покрива понятието за „спасителна маневра“. Както правилно е посочил и районният съд тя е правомерна единствено в случаите на крайна необходимост, каквато в разглежданият случай не е налице, тъй като се касае за причинна връзка с настъпили щети. Отделно следва да се посочи и факта, че самият той управлявайки товарната композиция е извършил действия, с които е допринесъл за конкретната пътна ситуация.
Гореизложеното обосновава извода за несъстоятелност на доводите на защитата на двамата подсъдими.
Относно наложените на
подсъдимите наказания:
Настоящата инстанция намира, че не са налице нарушения както на процесуалните правила, така и при приложението на материалния закон. При определяне на наказанието на всеки един от подсъдимите съдът е съобразил както времето, когато е извършено деянието /20.10.2014г./ така и разумният срок за провеждане на едно наказателно производство съгласнсо установената съдебна практика и правилно е достигнал до извода, че същите следва да се отчетат като смекчаващо вината обстоятелство.
По отношение на подсъдимия С.К. съдът правилно е съобразил степента на обществена опасност на деянието, която е определена като висока, а също така и тази на подсъдимия, която с оглед по големият му принос за настъпилото транспортно произшествие, също е определено като сравнително висока. Горното е обусловило и извода на съда, че целите на чл.36 от НК касателно този подсъдим биха могли да бъдът постигнати с определено при условията на чл.54 от НК наказание, като видът и размера на същото според въззивната инстанция е справедливо. Правилно съдът е приложил в минималния предвиден от закона срок от 3/три/ месеца и на наказанието по чл.343г от НК.
Правилно съдът е съобразил и че по отношение на този подсъдим следва да приложи чл.25, ал.1 от НК, вр.чл.23 ал.1 от НК, като определил общо наказание на подсъдимия С.В.К. между наложеното му с настоящата присъда и наказанието и наложено по НОХД № 241/2016г. по описа на ШРС, до размера на по-тежкото, а именно: общо наказание „пробация“, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 месеца, с периодичност два пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител, за срок от 7 месеца.
По отношение на наказанието на подсъдимия М.С.. За извършеното от него престъпление, съдът е съобразил, степента на обществената опасност на конкретното деяние, която преценил като висока и степента на обществена опасност на подсъдимия, определена като сравнително висока. Съобразено е и чистото съдебно минало на подсъдимия. Въз основа на тази правилна преценка на обстоятелствата имащи значение за определянето на степента на вина, районният съд правилно и достигнал до извода, че за постигане на целите на генералната и лична превенция на подс. С. следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „Пробация“ за срок от 6 месеца, с приложение на двете задължителни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител, за срок от 6 месеца.
С оглед данните на подсъдимият С. като нарушител и множеството административни наказания, правилно съдът е наложил и наказанието по чл.343г от НК „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
По отношение на гражданския иск:
В резултат на деянието са възникнали вреди от деянието в размер на 16 093.33 лева. По безспорен начин е установено и противоправното поведение от страна на двамата подсъдими, които са в пряка причинна връзка с така установените по размер вреди. Ето защо, водим и от общото правило да не се вреди другиму, регламентирано в чл.45 от ЗЗД , правилно райнният съд е уважил гражданският иск в посочения размер и е осъдил двамата подсъдими солидарно да заплатят стойността на причинените вреди на ППЗК „Мадарски Конник „ с.Мадара, обл.Шумен.
По отношение на разноските:
Пред настоящата инстанция е направено искане за присъждане на разноски, направени от гражданският ищеч ППЗК „мадарски конник“ с.Мадара във виззивното производство. Като доказателство е представена фактура № **********/10.01.2019г. издадена от адвокат Б.Б. на ППЗК „Мадарски конник“ с.Мадара, с предмет на услугата – процесуално представителство по ВНОХД № 431/2018г. по описа на ШОС, на стойност 1536.00 лева с ДДС. Въззивната инстанция намира искането за основателно, направено своевременно от упълномощено по надлежния ред лице и като такова ще следва да бъде уважено.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди, а искането на гражданският ищец за присъждане на разноски уважено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 50/01.11.2018г. постановена по НОХД № 1270/2017г. по описа на Шуменския районен съд.
ОСЪЖДА С.В.К. да заплати на ППЗК „Мадарски конник“ с.Мадара, обл.Шумен, сумата от 768.00 / седемстотин шестдесет и осем лева/, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА М.А.С. да заплати на ППЗК „Мадарски конник“ с.Мадара, обл.Шумен, сумата от 768.00 / седемстотин шестдесет и осем лева/, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК
на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.