№ 5487
гр. София, 28.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110171379 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 15 ЗЗДН.
Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно
насилие, подадена от молителката М. АЛ. ХР. и чрез нея – от малолетния
син Д. Т. ХР. срещу Т. П. ХР., с която се иска издаване на заповед за защита
от домашно насилие със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: задължаване на
ответника да се въздържа от домашно насилие, налагане на забрана да
приближава до молителите и определяне на местоживеенето на детето при
майката.
В молбата се твърди, че на 20.11.2021 г. следобяд в търговски обект –
„София ринг мол“, с адрес: София, Околовръстен път, № 214, ответникът
започнал да бута и скубе молителката, като казал, че „детето ще има
проблеми“ и „детето ще страда“, а на 28.11.2021 г. казал пред детето, че майка
му е направила аборт и „убивала бебета“, а после дръпнал детето на
кръстовището между бул. „Витоша“ и ул. „Алабин“, както и че ответникът
наричал молителя Денис с името „Панайотис“, което само по себе си
представлявало акт на насилие. Поддържа се, че срещу ответника има
издадена заповед за незабавна защита, като поведението му било системно.
Ответникът оспорва молбата, като твърди, че действително има
проблеми в комуникацията на родителите, но не може да е изрекъл
твърдените изрази, защото не знае бълграски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 18 от делото Удостоверение за раждане
1
от 20.12.2019 г. на Столичната община, район „Лозенец“, малолетният Д. Т.
ХР., с ЕГН: **********, е роден от страните – молителката М. АЛ. ХР., с
ЕГН: **********, и ответникът Т. П. ХР., гръцки гражданин, роден на
********** г.
В съдебното заседание на 28.04.2022 г. е разпитана свидетелката на
ищцата Татяна Иванова – нейна майка, която дава показания, че познава
бащата на внука си Денис – ответника Х., но имали конфликт за детето.
Проблемите били, че ответникът не иска да спазва режим и постоянно се
опитва чрез детето да покаже негативно отношение към майка му –
молителката М.Х.. Дава показания, че наричал детето Панайотис, а когато
вземал детето, го обличал зле. Свидетелства, че веднъж имали среща пред
Народния театър в студено време на годината, но ответникът променил в
последния часа на по-ранен и не могли да стигнат. След това ответникът взел
детето и започнал да обикаля по улиците, а те го следели. Свидетелства, че
през зимата на 2021 – 2022 г. ответникът взел детето от „Ринг мол“, като
искал да го води навън без яке и избухнал спор между ответника и
молителката, които си крещели. Разбарала, че бил казал, че детето ще страда,
но това знае от дъщеря си, тъй като ответникът не говори български и общува
на английски с молителката, а свидетелката не знае английски. Свидетелства,
че ответникът бил отказвал да върне детето, после веднъж бил казал, че не
иска да се занимава с детето. Дава показания, че при срещите си с детето
ответникът повече спори с молителката.
Съдът кредитира показанията на свидетелката с изключение на тези за
съдържанието на репликите на ответника, които препредават думи на
молителката и поради това са недостоверни. В останалата си част показанията
не се оборват от доказателства по делото, а частично се подкрепят и от
признанията на ответника, че е в конфликт с молителката.
В съдебното заседание на 28.04.2021 г. е разпитан и свидетелят на
ответника Александър Букреев, който дава в релевантната им част показания,
че страните имат конфликт за начина на гледане на детето си и ответникът
говори гръцки и английски.
Показанията на свидетеля следва да се кредитират като контролни, като
те съвпадат с тези на свидетелката Иванова.
На лист 6 – 7 от делото е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
която съдът съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН няма да кредитира, тъй като по
делото има очевидец на случките, при които се твърди извършване на
насилие.
Другите доказателства от социалните служби се отнасят до родителския
капацитет на страните, не до домашно насилие.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие“ е акт на икономически
или емоционален натиск над лице в близка връзка с извършителя, посочена в
чл. 3 ЗЗДН.
2
По делото се установява, че ответникът е баща на единия молител,
който е дете на молителката – връзка, посочена в чл. 3, т. 2 и 3 ЗЗДН, поради
което молба за защита е възможно да се подаде.
По делото обаче не се установява насилие, тъй като свидетелката-
очевидец не можа да възпроизведе съдържание на думи, които ответникът е
казал. Споровете между родителите не се твърди да представляват актове на
насилие, а и обективно интензивността им е твърде ниска, за да се приемат за
такива. Заплахи, отправени от ответника към молителката не се установиха,
нито да е разказвал на детето, че майка му е извършила каквито и да е
злодеяния. Що се отнася до ползването на различно име спрямо детето, едно
дете обикновено в българското общество бива наричано с множество имена
(прозвища, прякори, галени имена, обръщения на родителите), като
председателят на настоящия съдебен състав също не е наричан от родителите
си с пълното си рождено име, а вътре в семейството има и прякор, който няма
нищо общо с името му, при това от ранна детска възраст, и това не е увредило
по никакъв начин психиката му. Употребата на различни необидни имена към
дете би могла да се смята за акт на насилие, но само ако се установи такова
влияние върху психиката на детето, което да води до трайни емоционални
последици. Последното по делото се твърди, но не е доказано.
Констатирани са силно обтегнати отношения между страните, вероятно
въвличане на детето в конфликт между тях, може би и недобро
родителстване, но не и извършен акт на насилие срещу молителите, поради
което молбата следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗЗДН при този изход на спора молителката дължи
на ответника сторените от последните разноски по спора. Ответникът обаче
не е поискал такива и не следва да се присъждат. Молителката следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса в размер на 25 лева за водене на делото на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на М. АЛ. ХР. , с ЕГН: **********, и чрез нея –
и на Д. Т. ХР. , с ЕГН: **********, и двамата с адрес: София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, бл. 118, вх. Б, ет. 2, ап. 40, за издаване на заповед за защита от
извършено на 20.11.2021 г. и 28.11.2021 г. в София от Т. П. ХР., гражданин на
Гърция, роден на ********** г., с адрес: София, ж.к. „Младост“ 1, бл. 74а, вх.
2, ет. 8, ап. 23, изразяващо се в емоционално насилие.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН М. АЛ. ХР. , с ЕГН:
**********, и адрес: София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 118, вх. Б, ет. 2, ап.
40, да заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от
25 лева – държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
3
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4