Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 02.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II „Е” състав в публично
заседание на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 6470/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по подадена въззивна жалба на Агенция „П.И.“ , чрез Областно пътно
управление ***, представлявано от директора надлежно оправомощен и юриск. Г.Н.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу Решение от № 353828
от 06.03.2018 г. постановено по гр.д. № 15738/2017 г. на СРС, 64 състав, с
което е уважен предявения от З. „Л.и.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 138,48 лв., представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско” за вредите
настъпили
при ПТП 08.04.2012 г. на път ІІ - 62, района на 70 км.,
следствие на преминаване през необозначена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.03.2017 г. до окончателното й изплащане на сумата .Със
същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 420,00 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.
Във въззивната
жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от
първоинстанционния съда нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че представения по делото
Протокол за процесното ПТП не отговарял на изискванията на ЗМВР, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, а длъжностното лице, съставило същият, не било изготвило
снимков материал, съобразно изискването на Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г.
Сочи още, че не било установено и правомерно поведение на водача на увредения
автомобил, включително и евентуални
злоумишлени действия на същия свързани с увреждане на застрахования автомобил,
като същият не бил тестван и за алкохол, което изключвало задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва достоверността на свидетелски
показания с довод за заинтересованост, включително наличието на предпоставките
в застрахователния договор за възникване на задължение от страна на ищеца за
изплащане на застрахователно обезщетение. Изтъква, че изслушаната САвТЕ не би
следвало да се използва за установяване механизма на ПТП, доколкото в основата
на същата стояли частни свидетелстващи документи., а и в конкретния случай не
били установени всички елементи от фактическия състав на претендираното
регресно вземане. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение като
отхвърли предявения иск и присъди разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – ищец
З. „Л.и.“ АД, е подал в законоустановения срок отговор
на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното
първоинстанционно решение. Иска съда да отхвърли жалбата и присъди направените
по делото разноски.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е
заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно
и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
По отношение на
оплакванията във въззивната жалба на ответника, че в противоречие с раздел ІХ
от ОУ по застраховка „Каско” ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на
застрахования следва да се отбележи, това възражение е неоснователно, доколкото
ответникът като трето лице не може да се намесва в отношенията между
застрахователя и застрахования по имуществена застраховка „Каско”.
Облигационните отношения имат относително действие и трето лице не може да се
намесва в чуждо облигационно отношение, освен когато това е предвидено в закона
– арг. чл. 21 ЗЗД, в като КЗ /отм./ не предвидена възможност за намеса на трето
лице в застрахователното правоотношение. В този смисъл е и споделяната от
настоящия състав на съда практика на ВКС обективирана в Решение № 25 от
17.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 411/2010 г., II т. о., ТК.
По отношение на оплакванията,
касаещи неправилни изводи на съда относно доказателствената сила на
представения по делото Протокол за ПТП, неустановяване по делото на изискуемо
по закон правомерно поведение на водача на застрахования автомобил и
неотносимост на представените от ищеца частни документи по процесната щета
следва да се отбележи, че представеният
по делото Протокол за ПТП № 1300074 от 08.04.2012 г. е съставен от длъжностното
лице при РПУ Самоков, ОДП –София, който видно от отбелязването върху същия е
посетил процесното ПТП 08.04.2012 г. и е отразил в същия констатираните
обстоятелства, включително и относно механизма на ПТП-то, отразявайки в същия,
че автомобил „Нисан Алмера“с рег. № ********, управляван от Г.Б.при движение по
път ІІ - 62, района на 70 –ти км., поради преминаване през необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно реализира ПТП с материални щети, а именно: повредена
предна дясна гума и ожулена джанта. Противно на поддържаното в жалбата протоколът
за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. По
силата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 24/2006 г. за задължителното застраховане
по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства, в редакцията към релевантния
период, настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” се доказва с протокол за ПТП, констативен
протокол или удостоверение, изготвени от органите на Министерството на
вътрешните работи. Следователно, обективираните в процесния протокол за ПТП
обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата се
ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото същият не е
оспорен по надлежния ред. В този смисъл е и задължителната за
първоинстанционните и въззивни съдилища практика формирана по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. №
444/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
423/2011 г., I т. о., ТК.
Ето защо настоящият
състав на съда приема, че по делото е безспорно установен механизма на
настъпване на процесното застрахователно събитие, а именно попадане на автомобил „Нисан Алмера“с рег. № ********, управляван
от Г.Б.при
движение по път ІІ - 62, района на 70 –ти
км., попада
в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, което
обстоятелство, съгласно кредитираното то съда заключение на вещото лице по
изслушаната СТЕ, е в причинно-следствената връзка с настъпилия вредоносен
резултат, за репариране на който е изплатено на застрахования претендираното
застрахователно обезщетение в размер на 128,48 лв. по договора за имуществено
застраховане „Каско”, обективиран в представената по делото застрахователна
полица № 930011014114/09.04.2012 г., което обстоятелство се установява от
неспорените от ответника платежни документи
- разходен касов ордер от
14.04.2012 г.
Предвид оплакването
във въззивната жалба следва да се отбележи, че настоящата съдебна инстанция,
преценявайки показанията на свидетеля Г.Б.- водач на увредения автомобил,
приема, че те са достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния
спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни,
безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства,
поради което, след съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът приема
за установен по безспорен начин механизмът на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици, а
именно - че вредите по автомобила са настъпили вследствие попадането му в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, за чиято изправност отговоря
Столична община чрез своите служби и органи.
Между страните не
се спори по отношение на обстоятелството, че пътят, на който е реализираното процесното
ПТП, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата,
поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗП задължен да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция „Пътна И.”.
Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието да обозначи съответното препятствия –
част от мантинела с необходимите пътни значи с оглед предупреждаване на
участниците в движението и вземе мерки по отстраняването им от пътното
платно, е довело до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради
което и на осн. чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите
служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание
за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахованата при него собственик на
увреденото МПС срещу ответника причина за ПТП е попадането на автомобила в
необезопасена дупка на пътното платно.
Обхватът на
суброгационното право е ограничен от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, съответно е до размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Видно от кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушаната и
приета без възражения САвТЕ действителният размер на причинените вреди е в
размер на 143,54 лв., поради което предявения иск следва да бъде уважен за
пълния предявен размер от 138,48 лв.
Недоказани по
делото, а доказатествената тежест е на ответника по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК,
наведените във въззивната жалба оплаквания
за наличието на неправомерно
поведение на водача на увредения автомобил, включително и за евентуални злоумишлени действия на същия свързани с увреждане на
застрахования автомобил,
съответно че не са били налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение.
Други възражения по
правилността на обжалваното решение включително по отношения на уважения
акцесорен иск не са заявени с въззивната жалба, което при изложените
съображения и в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК предпоставя
потвърждаването му от въззивния съд.
При този изход на
въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в
полза на въззиваемия следва да се присъди претендираното по представения списък
по чл. 80 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 50,00 лв.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от № 353828 от 06.03.2018 г. постановено по
гр.д. № 15738/2017 г.
по описа на СРС, 64 състав.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П. И.”, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на
управление ***, пл. „********да заплати
на
З. „Л.и.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК сумата от 50,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.