О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 08.10.2015 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и
петнадесета година, в състав :
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М. Богданова т. д. № 147 по описа за
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. Д.Л. – от
АК – гр. София, в качеството й на процесуален представител по пълномощие на
„Ебонит Лайт” ЕООД, ЕИК ********* – в производство по несъстоятелност, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1700, бул. „Симеоновско шосе” №77,
вх.Б, маг.2 и „Князът” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Веслец” №37 като ответници по т.д.№147/2013 г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил допълване на решение №50/30.07. г., постановено по
горното дело, в частта за разноските, като се иска на основание чл.78, ал.3 в
тяхна полза да бъдат присъдени направените в производството разноски съразмерно
с отхвърлената част на иска, доколкото предявеният при условията на
евентуалност иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД не е уважен.
В предвидения в
чл. 248, ал.2 от ГПК едноседмичен срок насрещната страна е депозирала становище
по молбата, излагайки подробни съображения относно нейната неоснователност.
Искането за
допълнение на решението в частта за разноските е направено от легитимна страна
и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК - в срока за обжалване на постановеното
решение, поради което същото се явява допустимо.
Разгледано по
същество съдът го намира за неоснователно по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Средец, ул.“Стефан Караджа“ №10, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********,
представлявано от адв.И.С.Б., съдебен адрес *** с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД, чл.649 ТЗ и чл.135 от ЗЗД срещу
„Ебонит лайт“ ЕООД – в производство по несъстоятелност ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“ №77 вх.Б
маг.2 и „Князът“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Веслец“ №37, с която са предявени искове по чл.26 ал.2 ЗЗД, и при
условията на евентуалност по чл.649 ТЗ, чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ вр. чл.55 ал.1
пр.3 ЗЗД и чл.135 ЗЗД.
С постановеното
от КОС решение по т.д.№147/2013 г. съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул.“Стефан Караджа“ №10
срещу „Ебонит лайт“ ЕООД – в производство по несъстоятелност ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“ №77 вх.Б
маг.2 и „Князът“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Веслец“ №37 иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД да бъде
обявен за нищожен, поради липса на съгласие, извършен апорт на съсобствения на
„Ебонит лайт” ЕООД и Ф.Т.Д. поземлен имот с идентификатор 68134.1890.47 по
КККР, одобрени със Заповед РД-1869/14.12.2010г. на ИД на АГКК, находящ се в
гр.София, район Витоша, бул.”Цар Борис ІІІ” І511, целия с площ от 8 366кв.м.
(осем хиляди триста шестдесет и шест) кв. м. , с номер по предходен план 506
(петстотин и шест), квартал 7, парцел VI, при съседи по скица No
15513/07.06.2011г. - поземлени имоти с номера 68134.1890.48; 68134.1890.708;
68134.1890.710; 68134.1896.929; 68134.1890.709 в капитала на новоучреденото
дружество „Князът” ООД ЕИК *********.
Със същото решение КОС се е произнесъл по евентуално
предявените искове по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ и чл.135 ЗЗД като е уважил
същите, обявявайки за недействителен по отношение
кредиторите на несъстоятелността на „Ебонит лайт“ ЕООД – в производство по
несъстоятелност ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
1700, бул.“Симеоновско шосе“ №77 вх.Б маг.2 извършен апорт на собствените на
„Ебонит лайт” ЕООД 95/100ид.ч. от описания по-горе поземлен имот в полза на
„Князът” ООД ЕИК *********.
Допълване
на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато
то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи
произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки.
Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за
разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има
относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна
последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се
произнася само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната
може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Доколкото в
настоящият случай съдът със своя акт не се е произнасял относно присъждане на
разноски в полза на молителите в настоящето производство то сме изправени пред
хипотезата за допълване на съдебното решение в тази му част.
За да се
уважи искането по чл.248, ал.1 ГПК съдът следва да се убеди в основателността
на същото, т.е. да прецени с оглед конкретиката и изхода на производството е ли
необходимо присъждане на разноски в полза на страната, заявила такова искане.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответника има право на заплащане на
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
В конкретният случай КОС със своя съдебен акт е отхвърлил
предявеният от ищеца иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, но е уважил
изцяло другият предявен иск, а именно иска по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, който
иск е предявен от ищеца при условията на евентуалност спрямо иска по чл.26,
ал.2 от ЗЗД.
В принципен
аспект в нормативната уредба, уреждаща въпроса относно дължащите се в
производството разноски, липсва разпоредба, нормираща дължимостта на
направените разноски в хипотезата на искове, предявени в условията на евентуалност.
Такава разпоредба сега действащия ГПК е предвидил относно дължимата държавна
такса при евентуално предявени искове, а именно чл.72, ал.2 от ГПК. Съгласно тази
разпоредба за предявените с една молба евентуално съединени искове срещу едно
лице се събира държавна такса за един иск. Позовавайки се именно на нея КОС се
е произнесъл в своя съдебен акт относно дължимата държавна такса, възлагайки я
в тежест на ответниците, искът срещу които е изцяло уважен.
Същото
право по аналогия е приложимо и относно разпределянето на понесените от
страните в производството разноски. Спецификата в конкретния случай произтича
от обстоятелството, че исковете са предявени в условията на евентуалност, т.е.
ищците са заявили желанието си да бъде уважен един от двата предявени иска. Доколкото
с решението по делото е уважен изцяло единият евентуално предявен иск, то
претенцията на ищеца е удовлетворена напълно, от което следва обстоятелството,
че делото е приключило изцяло в тяхна полза. Следователно хипотезата на чл.78,
ал.3 от ГПК не намира приложение в конкретния случай.
С оглед на горното, съдът намира, че молбата
е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д.Л. – от АК – гр. София, в качеството й на
процесуален представител по пълномощие на „Ебонит Лайт” ЕООД, ЕИК ********* – в
производство по несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1700, бул. „Симеоновско шосе” №77, вх.Б, маг.2 и „Князът” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Веслец” №37 за допълване на
решение №50/30.07.2015 г., постановено по т.д.№147/2013 г. по описа на КОС, в
частта за разноските.
Определението може да се обжалва по реда на чл.248,
ал.3, изр. второ от ГПК.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: