№ 15612
гр. София, 16.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110167300 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 59 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявени са искове от „Т.“ ЕАД срещу .............“, с административен адрес:
гр.София, ул.„Петър Парчевич“ №38, вх.А с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на
ответника за сумата от 563.48 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот-таванско помещение, находящо се в гр.София, ул.„Петър Парчевич“
№38, вх.А, абонатен № 389757, за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от
8.48 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.06.2020 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от 122.95
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
31.12.2019 г. до 30.11.2022 г. и за сумата от 2.25 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г., както и
законната лихва върху главниците от датата на исковата молба-09.12.2022 г. до
окончателното изплащане и съдебните разноски.
Ответникът .............“, с административен адрес: гр.София, ул.„Петър Парчевич“ №38,
вх.А е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор,
чрез адвокат В.М.. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С Определение № 20547/17.05.2024 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Т.“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
1
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кое е задълженото лице за доставената за имота топлоенергия, като
в случай, че обектът е нежилищен, собственикът му има задължение да сключи договор с
топлопреносното предприятие за продажба и доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, с който да уредят отношенията си, щом имотът е присъединен към топлопреносната
мрежа на сградата, в която се намира. В тази връзка се приема заявеното от ищеца, че между
страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия.
От представените по делото Договор за наем от 10.08.1997 г. се установява, че
процесния недвижим имот- таванско помещение, находящо се в гр.София, ул.„Петър
Парчевич“ №38, вх.А, абонатен № 389757 е собственост на ответника. Видно от Заявление
(рег.индекс Г-28780/17.12.2018 г.) на Д.Т.М. и Писмо (рег.индекс Г-1331/15.01.2019 г.) на „Т.“
ЕАД се доказа, че Д.Т.М. е бил ползвател на процесния недвижим имот до 10.02.2007 г.
Според на §1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на ТЕ за стопанско нужди е физическо или
юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и
лицата на издръжка на държавния или общински бюджет.
Предвид изложеното се установи, че ответника като собственик на имота за
процесния период се явява потребител (за стопански нужди) на топлинна енергия.
Съобразно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
небитови(стопански) нужди от „Т.“ ЕАД се извършва въз основа на писмен договор. По
делото се установи, че няма сключен договор за продажба на топлинна енергия за
небитови(стопански) нужди, между ищеца и ответника.
Доказано бе от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че обекта-
таванско помещение, находящо се в гр.София, ул.„Петър Парчевич“ №38, вх.А, абонатен №
389757 е присъединен към топлопреносната мрежа и е с непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция
/АС/ от страна на „Т.” ЕАД, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен
контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение
и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника са в съответствие с
нормативните изисквания. Дяловото разпределение е било осъществявано от „Т.“ ЕООД,
притежаващ лиценз за извършване на тази услуга.
В разглеждания случай етажните собственици на сградата, находяща се в гр. София,
ул.„Петър Парчевич“ №38, вх.А, след взето решение на проведено общо събрание(видно от
Протокол от 08.09.2002 г.), са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице- помагач „Т.“ ЕООД. По делото се доказа от заключението на
съдебно-техническата експертиза, че дела на ответника от сградна инсталация и дължимите
суми за топлинна енергия са определени в съответствие с правилата на действащата
2
нормативна уредба.
Дяловото разпределение е било осъществявано от фирма за дялово разпределение
„Т.“ ЕООД, която е извършвала разпределенията в съответствие с методиката, нормативната
уредба и данните от уредите в сградата и имота. Предвид обстоятелството, че са изготвяни
и изравнителни сметки, то се установи, че услугата дялово разпределение е действително
извършена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинната енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В производството не е
налице спор, а и видно от изводите в констативната част от заключението по съдебно-
техническата експертиза, етажните собственици на сградата, находяща се на адрес: гр.
София, ул. „Родопски извор“ № 30-32, секция Б, са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач „Бруната България“ ООД.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за битово-горещо водоснабдяване от
462.97 лева; сума за дялово разпределение от 18.32 лева и сумата от изравнителните
сметки(за доплащане) от 1.86 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от
483.15 лева, включваща сумите за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни
сметки(за доплащане).
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може
да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на
задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В настоящият случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до
стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия /в
т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез
3
консумирането на тази енергия й спестяването на разходи за това, както и наличието на
връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.7.2012г.) и
§ 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.), потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.
Както бе посочено по-горе, не се спори по делото, че между страните не е бил сключен
такъв договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, както и че ответникът е собственик
на процесния имот.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение
за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същия е собственик
на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия
период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този
начин си е спестил разходи – доказателствената тежест за това е била на ищеца съгласно
чл.154, ал.1 ГПК. По делото се доказа, че за претендирания период от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г. е доставяна топлинна енергия до процесния недвижим имот, т.е. консумирана е
от собственика на този имот, като обратно доказване не бе извършено от страна на
ответника.
За предявеното парично вземане за неоснователно обогатяване е приложима общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В случаите на първия фактически състав
на чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на
получаването на престацията 01.11.2019 г., съгласно т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г.
на Пленума на ВС. Искът за заплащане на претендираната топлинна енергия е предявен с
Искова молба (вх.№ 274090/09.12.2022 г.), от който момент спират да текат давностните
срокове, на основание чл. 116, б. “б“ от ЗЗД. В настоящият случай от 01.11.2019 г. до
09.12.2022 г. не е изтекъл петгодишен период, т.е. претендираното вземане не не е е
погасено по давност и възражението на ответника се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното и предвид изчисленията по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 483.15 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., като
за разликата до цялостния размер от 563.48 лева следва да бъде отхвърлен.
Акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва, съдът намира за неоснователен.
Представена е по делото от ищеца Покана (регистрационен индекс П-6976/05.08.2020 г.), но
4
по делото липсват доказателства същата да е връчена на ответника(представено е Известие
за доставяне от 11.08.2020 г., с отбелязване, че пратката е „непотърсена“). В тази връзка
настоящият съдебен състав намира, че ответника не е канен да плати претендираната
главница, т.е. сумата, с които се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради което
потребителят е изпаднал в забава по отношение на задължението си да възстанови
стойността, считано от датата на исковата молба- 09.12.2022 г., като Общите условия на
топлопреносното предприятие за доставка и продажба на топлинна енергия за стопански
нужди не могат да намерят приложение в настоящия случай, относно определянето падежа
на задължението, тъй като страните не са в облигационни(договорни) правоотношения.
Във тази връзка предявения иск за сумата от 122.95 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г.
следва да бъде отхвърлен като недоказан/ неоснователен.
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва
от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 8.48
лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.06.2020 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата
от 2.25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата(от 8.48 лева) за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата
от 693.02 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 69.30 лева, възнаграждения
за вещи лица от 554.42 лева и юрисконсултско възнаграждение от 69.30 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от
122.79 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .............“, с административен адрес: гр.София, ул.„Петър Парчевич“ №38,
вх.А, да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 563.48 лева, представляваща главница
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот-таванско помещение, находящо се в
гр.София, ул.„Петър Парчевич“ №38, вх.А, абонатен № 389757, за периода от 01.11.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-09.12.2022 г. до
окончателното изплащане.
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против .............“, с административен адрес: гр.София, ул.
„Петър Парчевич“ №38, вх.А, иск по чл.59 ЗЗД, за сумата от 8.48 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.06.2020 г. и иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД, за сумата от 122.95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г. и за сумата от 2.25 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата(от 8.48 лева) за дялово разпределение за
периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2022 г.
ОСЪЖДА .............“, с административен адрес: гр.София, ул.„Петър Парчевич“ №38,
вх.А, да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 693.02 лева,
представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, да заплати на .............“, с административен адрес: гр.София, ул.„Петър
Парчевич“ №38, вх.А, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 122.79 лева, представляваща
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на „Т.“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3, като
трето лице-помагач на „Т.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6