Присъда по дело №1305/2022 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №1305 по описа за 2022 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №791/2021 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимата Н.Н.Д., с ЕГН**********, роден на
15.02.1988 год. в гр.Бургас, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан-
реабилитиран, безработен за извършено от него престъпление от общ характер по чл.183,
ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че подсъдимият в периода от м.януари 2019 год. до м.февруари 2020 год.
включително и от м.август 2020 год. до м.март 2022 год. включително в гр.Шумен, при
условията на продължавано престъпление, след като бил осъден с влязло в сила решение
№442 от 11.07.2017 год. по ГД №984/2017 год. по описа на ШРС, влязло в сила на
19.08.2017 год. да издържа свой низходящ – син С.Н.Д., с ЕГН********** съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 34 месечни
вноски по 150 лева, на обща стойност 5100 лева /пет хиляди и сто лева/.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като предлага
на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
месеца, чието изпълнение на основание разпоредбата на чл.66 от НК да бъде отложено за
срок от три години.
Подсъдимият Н.Н.Д. не се явява лично в съдебно заседание. В тази връзка, съдът,
като съобрази обстоятелството, че лицето не е било открито на известните в Република
България адреси, а от материалите по делото става ясно, че е напуснало границите на
страната и до настоящия момент липсват данни да се е завърнало обратно, а адресът му в
чужбина е неизвестен, както и обстоятелството, че са налице условията, визирани в
разпоредбата на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, както и че отсъствието на подсъдимия от
съдебно заседание няма да попречи за разкриване на обективната истина, даде ход на делото
по реда на задочното производство.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия моли за налагане на минимално
наказание, с оглед данните по делото, че Д. се намира в недобро здравословно състояние.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Н.Д. и свидетелката А.Т.В. живеели на семейни начала, като от
съвместното си съжителство имали родено едно дете – Н.Н.Д., с ЕГН**********.
Тъй като подсъдимият често злоупотребявал с алкохола двамата се разделили, като с
решение №442 от 11.07.2017 год. по ГД №984/2017 год. по описа на ШРС, влязло в сила на
19.08.2017 год. подсъдимият бил осъден да издържа свой низходящ – син С.Н.Д., с
ЕГН**********, като му заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева. Издръжката
следвало да бъде изплащана чрез свидетелката В. в качеството й на майка и законен
представител на детето. Поради зависимостта си към алкохола подсъдимият не се задържал
дълго на едно и също работно место, поради което не изплащал редовно дължимата от
негова страна издръжка. В периода от м.януари 2019 год. до м.февруари 2020 год.
включително и от м.август 2020 год. до м.март 2022 год. включително подсъдимият имал
общо 34 незаплатени месечни вноски по 150 лева на обща стойност 5100 лева /пет хиляди и
сто лева/. Посочената сума не е платена и към настоящия момент.
От материалите по делото се установява, че към настоящия момент подсъдимият е на
лечение в Комуна за зависи в Република Германия.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
прочетените на основание разпоредбата на чл.281, ал.5 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1,
т.5 от НПК показания на свидетелката А.Т.В., дадени пред орган на досъдебното
1

производство, както и от събраните и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.183, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за осъществяване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било
осъдено да издържа свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие и се
изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или
повече месечни вноски – в случая 34 месечни вноски по 150 лева на обща стойност 5100
лева.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на
повече от две месечни вноски по отношение на детето С. и е желаел настъпването на
посочения обществено-опасен резултат. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
още по време на провеждане на досъдебното производство по делото подсъдимият е заявил,
че често сменя работните си места и не може да изплаща издръжка. Съдът намира, че
въпреки наличните по делото данни за зависимост на подсъдимия по делото липсват
категорични данни за неговото влошено здравословно състояние, поради което не може да
се направи извод, че Д. е бил в невъзможност да заплаща издръжка.
При определяне квалификацията на деянието съдът намира, че деянието следва да
бъде квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй
като всяко едно от деянията осъществява по отделно състава на едно и също престъпление -
съответно по чл.183, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време – в
периода от м.януари 2019 год. до м.февруари 2020 год. включително и от м.август 2020 год.
до м.март 2022 год. включително, при една и съща обстановка и при еднородност на вината
- пряк умисъл за всяко от деянията.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените от него престъпления
съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява
като сравнително висока - касае се за неплащане на издръжка на лице, което се нуждае от
нея, като в тази връзка общият размер на незаплатената за инкриминирания период
издръжка е 5100 лева. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът
преценява с оглед данните за личността му, които говорят, че Д. е осъждан, но за деяния,
извършени преди 2011 год., за които е бил реабилитиран. В същото време по делото липсват
доказателства за други противообществени прояви на същия.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при отчитане, както на смекчаващите, така също и на
отегчаващите вината обстоятелства. В същото време съдът намира, че констатираните
смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни и достатъчни, за да обосноват
2

приложение разпоредбата на чл.55 от НК, поради което съдът, отчитайки горните
обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия да се
наложи наказанието, предвидено в първата алтернатива на чл.183, ал.1 от НК, а именно
“лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца.
Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе, за да укаже своето възпитателно,
възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо наказанието да бъде
изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и
отложи изпълнението на същото за срок от три години. При определяне размера на
изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, както и степента на
обществена опасност на деянието, за което се налага наказанието.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	47
Дата:	12 октомври 2022 г.
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20223630201305
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юни 2022 г.

Присъда по дело №1305/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите