№ 9788
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110150724 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
А. С. Д., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2677.35 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 28, находящ се в гр.
София, общ. Триадица, адрес от които: 1/ главница за доставена топлинна
енергия в размер на 2336.96 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
вкл, и 264.12 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.09.2021 г. до 25.04.2023 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в
размер на 55.56 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и 10.71 лева
– обезщетение за забава върху тази сума за периода от 16.07.2020 г. до
25.04.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 24372/2023 г. на
СРС – 09.05.2023 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
1
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
Уточнява се, че сумите се претендират от ответника като собственик на
топлоснабдения имот.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на
лицето Ц.К.Х., договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, удостоверение за идентичност на
административни адреси, протокол от ОС на СЕС и договор между СЕС и
ФДР, фактури, извлечение от сметка, договор между ищеца и ФДР, копие от
вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор – чрез адв. Н. К.. В същия предявените
искове се оспорват по основание и размер. Прави се възражение за
погасяване по давност на част от процесните суми. В останалата част се
посочва, че исковете не се оспорват по размер. В тази връзка се изразява
несъгласие с допускането на експертизи. Оспорва се реалното извършване на
услугата дялово разпределение.
Оспорва се качеството потребител на топлинна енергия на ответника
през процесния период. В тази връзка се поддържа, че ответникът не бил нито
собственик на имота, нито вещен ползвател на същия. Поддържа се и че
ответникът не ползвал имота и на облигационно основание.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
евентуално частично. Претендират се разноски.
С определение № 11702/18.03.2024 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем
сървисиз“ ЕООД. Същото не е депозирало никакво становище по делото вкл.
не е представило документи за извършена услуга „дялово разпределение“.
В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответникът не се представлява в проведеното открито съдебно
заседание, вкл. не се явява упълномощеният му процесуален представител –
адв. К..
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
2
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 14147/19.05.2023 г. по
ч.гр.д. № 24372/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.12.1987 г. се
установява, че на 08.12.1987 г. имот с адрес: гр. София, адрес е придобит в
собственост от лицето Ц.К.Х.. Видно от удостоверение за идентичност на
адреси от 30.03.2012 г. на ГИС София – стар адрес: ж.к. Красно село, адрес са
идентични с административен адрес към настоящия момент – ж.к. адрес, с
входове от А до К /общо 10 входа на шест етажна жилищна сграда/.
От своя страна видно от удостоверение за наследници на Ц.К.Х., с ЕГН:
********** същата е починала още на 29.10.2014 г. – като е оставила един
единствен наследник – сина си ответника А. С. Д..
От представени по делото съобщения към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, кв.
адрес, вх. 2, ап. 28 е ответникът А. С. Д..
Видно от справка в НБД „Население“ ответникът А. С. Д. е адресно
регистриран на адреса гр. София, кв. адрес, вх. Б, ет. 4, ап. 28 – още от
28.09.2001 г. – като постоянен и настоящ адрес и адресната регистрация не е
променяна. Същият адрес ответникът е вписал като свой адрес в хода на
заповедното производство – във възражението по чл. 414 от ГПК.
От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния
период. Не са направени доказателствени искания, които да обосноват извод
за наличие на друг собственик на имота или на вещен ползвател на същия.
От договор между СЕС и ФДР от 20.03.2002 г. и протокол от ОС на
СЕС за избор на ФДР от 01.08.2002 г. /където под № 10 е вписана майката на
ответника Цвета Христова – като собственик на ап. 28/ се установява, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена
услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово
разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД. Последната изготвя
изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002
г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице
въведена система за дялово разпределение през процесния период.
Налице е и договор /№ Д-0-67 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
На последно място, видно от приложено на л. 26 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
на 2336.96 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
3
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 1019.01 лева /отразена към м.
07.2021 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., възлизаща на 1317.95 лева /отразена към м. юли 2022 г./.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 14147/19.05.2023 г. по ч.гр.д. № 24372/2023 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
4
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /удостоверение за наследници на лицето Ц.К.Х.,
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, удостоверение за идентичност на административни
адреси, копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./
следва извод, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия,
доколкото е собственик на процесния имот през целия процесен период.
В тази връзка между ответника и „Топлофикация София“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е собственик
на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени
във вещноправния статут на имота. В случай че при така представените
доказателства ответникът е считал, че има промяна във вещноправния статут
на имота е следвало да представи съответни доказателства за това – за да
обори доказателствата на ищеца. Това в процесната хипотеза не е сторено.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и
че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната
5
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 24372/2023 г. по описа на СРС е подадено на 09.05.2023 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е неоснователно. В тази връзка следва да
се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената
за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на
втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е неоснователно. Няма как
да се приеме давност, доколкото, както се посочи и по-горе, съгласно ОУ на
дружеството досежно задължението за м. май 2020 г. ответникът е изпаднал в
забава чак на 15.07.2020 г. – а заявлението е от 09.05.2023 г.
Противно на твърденията на ответника от същия не се претендират
суми за отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г., а чак за отоплителен сезон 2020 г.
– 2021 г. /от м. май 2020 г. до м.април 2021 г. е първият процесен отоплителен
сезон – с изравнителна сметка, отразена в м.07.2021 г./. Суми от изравнителна
сметка от м. 07.2020 г. не се претендират – видно от обсъденото по-горе
извлечение от сметка.
В тази връзка и искът за главница за потребена топлинна енергия е
основателен в пълния си размер от 2336.96 лева.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава за периода от 15.09.2021 г. до
25.04.2023 г. – възлиза на общо 264.12 лева.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено, а
между страните липса спор, че сумите са платени на ФДР от ищеца. Предвид
6
изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът съобрази, че това
вземане се претендира с начална дата от 01.05.2020 г., поради което и не се
явява погасено по давност – при заявление от 09.05.2023 г.
Действително третото лице помагач не представи по делото
изравнителни сметки. Налице са обаче две общи фактури и извлечение от
сметка, където изравнителните сметки са отразени. Налице е и договор между
СЕС и ФДР, както и договор между ищецът „Топлофикация София“ АД и
ФДР, действал през процесния период. Поради това и съдът достигна до
извод, че услугата дялово разпределение е действително предоставена.
Следва да бъде отхвърлен единствено искът за обезщетение за забава
върху тази сума, доколкото не се установява по същата ответникът да е
поставен в забава.
Така Решение № 2195/15.04.2024 г. по в.гр.д. № 8993/2023 г. на СГС.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 24372/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 103.35 лева, от които 53.35 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 102.93 лева.
За длъжника се претендират разноски от 600 лева – за адвокат по реда
на ЗАдв. – за безплатна правна помощ. Посочените разноски са в минимален
размер като с оглед изхода на делото на адв. Н. К. от САК със съдебен адрес:
гр. София, ул. Три уши № 1, ет. 1, офис 2 се дължи сумата от 2.41 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 50724/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 53.35 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение /като разноските за юрисконсулт съдът определя съобразно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минималния размер/ или общо 153.35 лева. Видно от
представените по делото платежни документи претендирани разноски са
действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 152.73 лева предвид изхода на делото.
Ответната страна претендира разноски от 600 лева – за адвокат по реда
на ЗАдв. – за безплатна правна помощ. Посочените разноски са в минимален
размер като с оглед изхода на делото на адв. Н. К. от САК със съдебен адрес:
7
гр. София, ул. Три уши № 1, ет. 1, офис 2 се дължи сумата от 2.41 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. С. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, кв. адрес, вх. Б, ет. 4, ап. 28, ДЪЛЖИ на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата от 2336.96 лева –
главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 28, находящ се в гр.
София, общ. Триадица, адрес за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл,
и сумата от 264.12 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода
от 15.09.2021 г. до 25.04.2023 г., 2/ сумата от 55.56 лева – главница за услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 24372/2023 г. на СРС –
09.05.2023 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
24372/2023 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 10.71 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г. поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА А. С. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, кв. адрес, вх.
Б, ет. 4, ап. 28 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 102.93 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 24372/2023 г. на СРС
и сумата от общо 152.73 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 50724/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
на адвокат Н. К. от САК със съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 1, ет. 1,
офис 2, сумата от общо 2.41 лева, представляваща разноски в производството
по ч.гр.д. № 24372/2023 г. на СРС и сумата от общо 2.41 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
50724/2023 г. на СРС – за осъществена безплатна правна помощ и съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
8
№ 24372 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9