О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 15.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНO OTДЕЛЕНИЕ, ХІІІ – ти въззивен състав, в
закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа ВНЧД № 4475 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.
Образувано е по частен протест от 23.11.2020 г. на прокурор при СРП срещу
определение от 10.11.2020 г. постановено по НЧД № 14181/2020 г. по описа на
СРС, НО, 2 състав, с което е отменено постановление на СРП от 29.07.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 827/2020
г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.пр. № 6784/2020 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
С частния протест се твърди, че определението на първият съд е неправилно.
Твърди се, че отмененото постановление е законосъобразно, защото е постановено
при изяснена и последователно установена фактическа обстановка от прокурора,
както и че е мотивирано, защото в същото изрично е посочено, на кои именно
доказателства и доказателствени средства почива същата. Посочва се, че в резултат
на задълбочения и аргументиран анализ, прокурорът е стигнал и до крайния правен
извод за прекратяване на наказателното производство, приемайки, че в случая се
касае за отношения с гражданско правен характер, а не за престъпление.
Прокурорът счита, че делото е изяснено от фактическа страна, т.к. в хода на
разследването се е установило, че В.С.владее процесния автомобил на правно
основание – пълномощно, предоставено му от свидетелката А. П., която е заявила
желание да го оттегли, но до момента не го е сторила, което е безспорно
установено чрез дадените от нея показания. Именно поради изложените
обстоятелства държавният обвинител счита, че в случая няма извършено
престъпление, както и основания за продължаване на разследването. Моли определението
на районния съд да бъде отменено и на основание чл. 243, ал. 8 НПК постановено
определение от въззивния съд, с което бъде потвърдено постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Софийски градски съд, след като се запозна
с материалите по делото, с исканията и доводите изложени в частния протест на
прокурор при СРП и въз основа на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Частният протест е процесуално допустим поради това, че е депозиран в 7-дневния
срок за обжалване и протестиране на определението на районния съд съгласно чл.
243, ал. 4 НПК.
Разгледан по същество същия е неоснователен.
От данните по делото се установява, че досъдебно производство № ЗМ 827/2020
г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.пр. № 6784/2020 г. по описа на СРП е образувано
на 08.05.2020 г. по реда на чл.212, ал.1 НПК за престъпление по чл.206, ал.1 НК,
с оглед депозиран сигнал от свидетелката А. В.П. за това, че през 2019 г. в
гр.София, противозаконно е присвоена чужда (собственост на А. В.П.) движима
вещ - лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А3“, която вещ дееца владеел.
В хода на разследването са извършени следните процесуално следствени
действия – разпит на свидетелката А. В.П. и е съставен протокол за доброволно
предаване, с който са приобщени декларация с рег. № 6705/07.06.2019 г. за
оттегляне на пълномощно, подписана от свидетелката П. и заверена нотариално от
нотариус М.Е.с рег. № 140 на Нотариалната камара; свидетелство за регистрация
на лек автомобил част І от 17.06.2016 г.; фактура № 878/21.07.2015 г. за
закупуване на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ от свидетелката П.;
договор за покупко-продажба на МПС от 21.07.2015 г., сключен между „А.М.“ ЕООД,
като продавач и А. В.П., като купувач, както и е назначена и изготвена съдебно
оценителна експертиза.
С постановление от 29.07.2020 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК. За
да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че в конкретния
случай деянието не съставлява престъпление, т.к. между свидетелката А. В.П. и
лицето В.Р.С.са налице гражданско правни отношения, поради което и не може да
бъде ангажирана наказателната отговорност на В.Р.С.. За да стигне до посочения
извод, държавният обвинител се е позовал на възприетата от него фактическа
обстановка основана на събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателствени средства и писмени доказателства. Така възприетата фактическа
обстановка от прокурора е споделена и от районния съд, а също така като
правилно установена до момента се споделя и от въззивния съд, т.к. отразява
обективно случилото се между свидетелката А. П. и лицето В.С.по повод
предоставен на последният за управление, ползване и продажба от П. в страната и
чужбина процесен лек автомобил, чрез пълномощно с рег. № 7229/16.06.2016 г. нотариално
заверено пред нотариус М.Е.с рег. № 140 на Нотариалната камара.
Правилно в случая е установено, че на 21.05.2015 г. свидетелката А. П.
придобила собствеността върху лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с номер на
рама WAUZZZ8P5A062501. Свидетелката П. посредством нотариално заверено пълномощно
с рег. № 7229/16.06.2016 г. нотариално заверено пред нотариус М.Е.с рег. № 140
на Нотариалната камара е предоставила владението върху процесното превозно
средство на В.С., който към този момент бил съпруг на нейната дъщеря - Р.С.. С
даденото му пълномощно, свидетелката П. го оправомощавала да ползва и да се
разпорежда с лекия автомобил. През 2016 г. Р.С. и В.С.се установили на
територията на Република Финландия, където живеят и към настоящия момент и
където ползвали процесния лек автомобил. През 2018 г. отношенията между двамата
се влошили, което довело до фактическата им раздяла, а впоследствие и до техния
развод. След развода между Р.С. и В.С., процесният лек автомобил продължил да
се владее и ползва от В.С.. На 07.06.2019 г. свидетелката А. П. съставила
декларация с рег. № 6705/07.06.2019 г. за оттегляне на издаденото в полза на В.С.пълномощно,
която била нотариално заверена пред нотариус М.Е.с рег. № 140 на Нотариалната
камара.
Въззивната съдебна инстанция запознавайки се с материалите по делото намира
за неоснователни изложените в частния протест твърдения на прокурора, защото
същите не почиват едни от основните принципи на наказателния процес визирани от
законодателят в процесуално правните разпоредби на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл.
107, ал. 1 и ал. 5 НПК.
Въззивният съд подобно и на първата съдебна инстанция констатира, че по
делото не е привлечено лице в качеството на обвиняем по реда на чл. 219 НПК.
Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в хода на
досъдебното производство, постановлението на СРП, както и определението на
районния съд намира, че последното следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Това е така, защото районният съд е подходил изключително отговорно
към задълженията си възложени му от законодателя с процесуалната норма на чл. 243,
ал. 5 НПК. Така възоснова на своето вътрешно съдийско убеждение и въз основа на
закона, районният съд е стигнал до законосъобразния извод, че постановлението
на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ
827/2020 г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.пр. № 6784/2020 г. по описа на СРП е
необосновано. Това е така, защото първият съд изхождайки от основните принципи
в наказателния процес визирани от законодателят в чл. 13 и чл. 14, ал. 1 НПК
правилно е констатирал, че в случая проведеното разследване не е пълно, т.к. не
са изследвани всички обстоятелства относими за разкриване на обективната
истина. В случая правилно е констатираното от първия съд, че прокурорския акт е
преждевременно съставен или преди да се съберат от прокурора всички относими
доказателства за разкриване на обективната истина, а на събраните до момента на
произнасянето на прокурора е придадена предварително установена сила, което е
недопустимо процесуално поведение предприето от държавния обвинител. От друга
страна правилно е констатираното от първия съд, че прокурора не е анализирал детайлно
и събраните до момента доказателства.
При така изложеното по-горе касаещо необосноваността на съставения
прокурорски акт, въззивният съд намира, че в случая правилно е посоченото от
първия съд, че е необходимо да бъдат установени и разпитани в качеството на
свидетели лицата Р.С. и В.С.. Чрез данните в показанията на лицата Р.С. и В.С.биха
могли да се установят контролни факти и обстоятелства, с които да се проверят
данните в показанията на свидетелката П. и по този начин да установят нови
фактически обстоятелства от значение за правилното установяване на фактическата
обстановка по делото, с цел разкриване на обективната истина. На следващо място
правилно и законосъобразно е посочено в мотивите на протестирания съдебен акт,
че не е изискан и събран и необходимия писмено доказателствен материал от
нотариус М. Е., от където да се установи дали от страна на нотариуса са
предприети действия по връчване на декларация с рег. № 6705/07.06.2019 г. за
оттегляне на издаденото в полза на В.С.пълномощно, която била нотариално заверена
пред нотариус М.Е.с рег. № 140 на Нотариалната камара, по реда на глава шеста,
раздел І ГПК. В случай, че са изпълнени по надлежния ред задълженията по
връчване на процесната декларация от страна на нотариуса, то тогава биха могли
да бъдат споделени изводите на прокурора за наличие на гражданско правни
отношения между свидетелката А. П. и В.С.. От друга страна от данните в
показанията на свидетелката П. се установява, че тя е уведоМ. лицето В.С.за
факта на оттегляне на дадените му от нея пълномощия за ползване на процесния
лек автомобил, в период, в който се е намирала на гости при своята дъщеря Р.С.
във Финландия. Тези данни също не са проверени от разследващия орган по
надлежния ред, независимо, че от показанията на свидетелката А. П. се
установява, че нейната дъщеря и бившият й съпруг – В.С.живеят на територията на
Финландия, за което е посочила и адрес на всеки един от тях. В тази връзка за
прокурора е била налична възможността да упражни правомощията си по чл. 5, ал.
1, т. 1 от Закона за европейската заповед за разследване, доколкото посочените
лица живеят постоянно на територията на страна членка на Европейския съюз,
каквато несъмнено е държавата Финландия и по този начин, чрез всички средства и
способи предвидени по НПК да ги установи и разпита, т.к. двамата са очевидци на
събитията, за които в своите показания изнася данни свидетелката П..
В заключение следва да се посочи, че първият съд е изпълнил в пълнота функцията
си по чл. 243, ал. 5 НПК, която му е възложена по съдебен контрол на съставено
от прокурор постановление за прекратяване на наказателното производство, при
което е извел правилни и законосъобразни правни изводи за това, че прокурорският
акт е непълен, необоснован и незаконосъобразен, които изцяло се споделят от
въззивния съд, поради което и е отменил постановлението на прокурора, с цел да
бъдат проведени в пълнота всички действия по разследването в съответствие с
основните принципи на НПК, както и с цел установяване на правно релевантните
факти от предмета на доказване, касателно престъплението по чл.206, ал.1 НК.
В резултат на извършената въззивна проверка се налага закономерния извод,
че определението на първия съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а частния протест оставен без уважение като неоснователен.
Водим от
горното Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен
състав на основание чл.243, ал.8, вр.ал.6, т.1 НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 10.11.2020 г.
постановено по НЧД № 14181/2020 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, с което е
отменено постановление на СРП от 29.07.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 827/2020 г. по описа на 03 РУ СДВР,
пр.пр. № 6784/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Определението
е окончателно.
Препис от
определението да се изпрати на свидетелката А. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.